Решение № 356 от 25.10.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 356 гр. Пловдив, 25.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария П. Петрова

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Румяна Ив. Панайотова-Станчева Въззивно търговско дело № 20235001000371 по описа за 2023 година Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Производството е въззивно ,образувано по въззивна жалба вх. № 3397 /07.04.2023г. г. от Г. Т. В. ,представляван от адв. Р. И. против решение № 31 /13.03.2023 г. ,постановено по т.д.103/22 г. по описа на ОС – Пазарджик , с което е осъден да заплати на Г. ф. сумата от 26470,59 лева,представляваща изплатено обезщетение за имуществени и неимуществени вреди,ведно с разходи за определянето и изплащането му, възстановено на Н. във връзка с претенция на НБ И, за щети по лек автомобил марка л.а. „******“ е рег. № ******, собственост на МПК и за неимуществени вреди-телесни увреждания,причинени на КЛ,управлявала посочения лек автомобил ,причинени при настъпило ПТП на 14.02.2017г. в 13,30 часа на държавен път **ББ,причинено от ответника при управление на лек автомобил марка А, м.

***, с рег. № ** **** ** , ведно със законната лихва,считано от датата на подаване на исковата молба - 24.06.2022г., до окончателното изплащане на главницата. По съображенията ,изложени във въззивната жалба счита решението за неправилно,недопустимо,необосновано ,постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и заявява искане същото да 1 бъде отменено и да предявеният от Г. ф. иск да бъде отхвърлен.

Постъпил е отговор от въззиваемата страна Г. ф. – София ,представляван от адв.М. ,с който се оспорва въззивната жалба и е заявено искане съдът да потвърди обжалваното решение като правилно.Претендира разноски.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е допустима ,изхожда от легитимирана страна ,имаща интерес от обжалване и е против подлежащ на въззивно обжалване акт ,а решението е валидно и допустимо като постановено по очертания с обстоятелствената част и петитум допустим предмет на иска,поради което делото следва да бъде разгледано по същество.

Предмет на въззивно разглеждане е искова претенция от Г. ф. против Г. Т. В. за присъждане на сумата от 26470.59 лв.,представляваща изплатено обезщетение за имуществени и неимуществени вреди,възстановени от ищеца на НББАЗ (Н.) във връзка с претенцията на НБАИ, за щетите по увредения л.а. „****** “ с рег.№ ******, и пострадалия К. Л. от ПТП, причинено от ответника настъпило на 14.02.2017г.,ведно със законната лихва от датата на завеждане на настоящата искова молба до окончателното изплащане на сумата .

Ищецът е твърдял ,че на основание чл. 288а, ал.1, ал. 1, от Кодекса за застраховането (отм.) сега чл.559,ал.1 т. 1 от Кодекса за застраховането и Споразумение между Компенсационните органи и Гаранционните фондове от 29.04.2002г. (на основата на чл.6 от Четвърта Моторна Директива 2000/26/ЕЕС), възстановил изплатеното от Н. на НБИ по щети №**********. и №*********г. обезщетение за имуществени и неимуществени вреди в общ размер на 26 470.59 лв., както следва:

По щета №**********.за увредения при ПТП, настъпило на 14.02,2017г. в И., л.а. „****** “ е рег. № ****** ,собственост на МПК, сума в размер на 22 780.68 лева за имуществени вреди;

По щета №*********г.за пострадалия К. Л. при ПТП, настъпило на 14.02.2017г. в И., сума в размер на 3 689.85 лева за неимуществени вреди.

На осн. 559 и чл. 561 от КЗ на посочената дата Фондът възстановил в пълен размер всички суми, изплатени от компенсационните органи във връзка с претенцията на НБАИ.

Твърдял е ,че виновен за процесното ПТП е ответникът Г. Т. В., който на 14.02.2017г. в И.,управлявайки л.а. „А А“ с ДКН № ******** при движение с несъобразена с пътните условия скорост по Д. п. ** в посока гр.Б. не е осигурил необходимата дистанция и ударил движещото се пред него и 2 намаляващо скоростта МПС - л.а. „******“ с рег. № ****** .Вследствие на удара са нанесени и травматични увреждания на К. Л. и щети на лекия автомобил, управляван от нея.

Посочил е ,че в нарушение на чл. 490 от КЗ ответникът управлявал увреждащия автомобил без действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност” към датата и часа на ПТП.Затова с регресна покана ответника бил поканен да възстанови платеното от Г. ф., но и до днес лицето не е погасило задължението си.

С оглед на тези твърдения е предявен и разглеждания тук осъдителен иск за заплащане на общо сумата от 26470,59лв.

Ответникът Г. Т. В. не е депозирал отговор .

Съдът ,с решението ,предмет на обжалване е изложил мотиви ,че за да бъде ангажирана регресната отговорност на причинителя на щетите следва да бъдат установявани следните факти: възникване на застрахователно събитие ПТП на територията на Република България или на територията на друга държава членка, причинено от МПС, което обичайно се намира на територията на Република България, липса на застрахователен договор за застраховка “Гражданска отговорност”, изплатено застрахователно обезщетение от компенсационен орган на държава членка, възстановяване на изплатените суми от Г. ф..При наличието на тези предпоставки ГФ, като лице изпълнило чужд дълг може да се суброгира в правата на увреденото лице до размера на изплатеното обезщетение като за основателността на регресната претенция обаче е необходимо да бъдат доказани и фактическите елементите на деликта.

С оглед на тези изложени мотиви съдът е прие. за безспорно установено ,че ответникът ,управлявайки лек автомобил марка АУДИ ,модел А4 с рег.

№******** , виновно е причинил на 14.02.2017 г. ПТП ,при които са настъпили имуществени и неимуществени вреди ,които са оценени на стойност 11647,00евро и съответно 1440,00 евро.По нататък е посочил ,че обичайното пребиваване на автомобила е именно на територията на Р.България ,тъй като регистрационният номер е български,както и че ,видно от приложената справка от база данни на И. ц. към Г. ф., към датата на процесното ПТП не е сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лекия автомобил марка А., м. ******, покриваща отговорността на ответника.Застраховка е сключена на същата дата в 15.31ч., но след инцидента настъпил около 13,20ч. според формуляра ,попълнен от полицейската служба и 13,30ч.според съставения двустранен констативен протокол ,както и същата е валидна от 16,13ч. ,т.е.близо 3 часа след инцидента. По отношение факта,че в двустранния протокол и в полицейския формуляр е посочено наличие на застраховка в ЗК „О.“ ,на който се позовавал ответника в изразеното от пълномощника му по делото становище по съществото на спора,съдът е посочил ,че това се дължи на обстоятелството,че процедурата по установяване на ПТП е продължила до 3

19,30ч.,когато вече ответникът е разполагал с данни за застрахователната полица по междувременно сключената застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.

При така изложеното и тъй като е безспорно установено ,че компенсационният орган в И. е изплатил обезщетение за имуществени и неимуществени вреди ,резултат от ПТП , за което компенсационен орган в България - Н.,е възстановил заплатеното от органа в И. ,което пък от своя страна е възстановено на Н. от ищеца Г. ф.,то последния се е суброгирал в правата на увреденото лице до размера на платеното и затова предявеният против деликвента иск ,предмет на настоящето дело ,се явява основателен и доказан и е уважил същия в пълен размер.

Недоволен от така постановеното решение е останал ответника ,който е сезирал съда с въззивна жалба , която обаче следва бъде приета като бланкетна доколкото в същата се съдържат възражения ,които жалбоподателят като ответник е бил длъжен да заяви своевременно – с отговора на исковата молба ,което той не е сторил без да сочи основателна причина за пропускане на този срок като изложеното в жалбата касателно нарушение на процедурата по връчване на отговора освен че е неоснователно доколкото съдебните книжа са редовно връчени при отказ на ответника да ги получи, е относимо към производство по реда на чл.66 от ГПК ,каквото не се е провело.

По съществото на спора настоящата инстанция споделя фактическите и прави изводи на първостепенния съд, както и крайният извод за основателност на заявената искова претенция ,касаеща регресната отговорност на деликвента за нанесени имуществени и неимуществени вреди в резултат от ПТП ,причинено от него при управление на МПС без валидна задължителна застраховка

ГОА към датата и часа на произшествието.Събраните по делото писмени доказателства безспорно установяват ,че на 14.02.2017г. около 13,30 часа в И. на Д. п. ** в посока гр.Б. ответникът ,управлявайки лек автомобил „А А“ с ДКН № ******** при движение е несъобразена с пътните условия скорост не е осигурил необходимата дистанция и ударил движещото се пред него и намаляващо скоростта МПС – лек автомобил „Ф. **** “ с рег. № ****** като вследствие на удара са нанесени и травматични увреждания на К. Л. и щети на лекия автомобил, управляван от нея , а от представената справка от И. ц. към ГФ ,неоспорена от ответника ,е видно ,че към посочената дата и част не е налице задължителна застраховка ГОА за управлявания от същия лек автомобил.Възражението

,че ответникът е притежавал такава застраховка,освен че е преклудирано като несвоевременно заявено – едва в хода а устните състезания при първоинстанционното разглеждане на делото ,не е подкрепено и с никакви доказателства. При това положение и доколкото ПТП е настъпило на територията на държава членка имено нейния компенсаторен орган дължи изплащане на обезщетение за причинените имуществени и неимуществени вреди ,което по делото безспорно е сторено в 4 твърдяния от ищеца размер ,която парична сума е възстановена от националния компенсаторен орган- Н. ,на който от своя страна ГФ дължи възстановяване на платеното ,поради което ,плащайки ,което също е безспорно ,на Н. ,,ищецът се е суброгирал в правата на пострадалото лице и на основание чл.559 ал.3 от КЗ има регресно вземане към диликвента ,каквото е претендирал с настоящата осъдителна искова претенция.Същата ,по изложените съображения е изцяло основателна и доказана и като такава правилно е уважена с решението ,предмет на обжалване.Същото е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

Разноски за настоящата инстанция на въззиваемата страна не следва да бъдат присъждани доколкото липсват доказателства такива да са сторени.

Ето защо съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 31 /13.03.2023 г. ,постановено по т.д.103/22 г. по описа на ОС – Пазарджик.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните с касационна жалба пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5