Решение № 691 от 14.11.2024, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 691 гр. Разград, 14.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВАНА ТОДОРОВА при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА като разгледа докладваното от ИВАНА ТОДОРОВА Гражданско дело № 20243330100725 по описа за 2024 година

Депозирана е искова молба от Л. М. Г. и А. В. В., с която са предявени обективно съединени искове срещу „ЕОС Матрикс” ЕООД, че ищците не дължат на ответника сумите, за които са издадени изпълнителни листи по гр.д.

№1337/2011 г. и гр.д. №1338/2011 г., и двете по описа на Разградски PC, а именно 19857 лв. главница, както и всички акцесорни вземания за лихви, такси и разноски, за които ищците отговаряли солидарно, поради погасено по давност право на принудително изпълнение. Сочат, че за принудително събиране на дължимите суми било образувано изп.д. №577/2011 г. по описа на ЧСИ Г. С., рег. №761, което било прекратено поради настъпила перемпция с Постановление от 03.01.2019г. Твърдят, че изпълнителни действия по делото не са извършвани от образуването му на 14.10.2011г. до 14.03.2017г, когато е наложен запор на МПС. Сочат, че с договор за цесия кредиторът „Райфайзенбанк България" АД е прехвърлил вземането си на „ЕОС Матрикс” ЕООД, за което ищците не били надлежно уведомени и считат, че договорът не е породил действие, респ. цесионера не се явява надлежен кредитор и поисканите от същия изпълнителни действия са нелегитимни и като такива не прекъсват погасителната давност. След прекратяване на изп.д. №577/2011 г. по описа на ЧСИ рег. №761 с р.д. ОС Разград било образувано изп.д. №2/2019 г. по описа на същия ЧСИ. Твърдят, че с изтичане на двугодишния срок, в рамките на който не са предприемани изпълнителни действия от кредитора, настъпва прекратяване на изпълнителното производство по силата на закона и всички последващи действия не прекъсват давностния срок, течащ в полза на ищците. Претендират разноски. Представят: Покана за доброволно изпълнение по изп. д. № 577/ 2011 год. по описа на ЧСИ с per. № 761 - 2 бр.;

Постановление от 03.01,2019 год., постановено по изп. д. № 577/2011 год.;

Молба за образуване на изп. д. № 2/2019 год.; Покана за доброволно изпълнение по изп. д. № 2/ 2019 год. по описа на ЧСИ с per. № 761 - 2 бр.

Молят да бъдат изискани преписи от изпълнително дело № 2/2019 год. и изп. д. № 577/2011 год. по описа на ЧСИ с per. № 761. Молят ответното дружество 1 да бъде задължено да представи съобщенията до длъжниците Л. М. Г. и А. В.

В. за извършената цесия и доказателства за връчването им. Искат да бъде допуснато обезпечение на предявения иск - спиране на ИД 2/2019г по описа на ЧСИ с per. № 761 /мярката е допусната с Определение №511/21.05.2024г./.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК депозира отговор - счита иска за недопустим по отношение вземането, присъдено по ГД 1338/2011г. /в отговора е посочен № 1388/2011 г./ - сочи, че не е материално и процесуално легитимиран, не притежава качеството кредитор на вземането, произхождащо от Договор за кредитна карта, доколкото същия не е предмет на договора за цесия с „Райфайзенбанк България" АД.

По отношение иска, касаещ вземането, присъдено по ГД 1337/2011г. /в отговора е посочен № 1387/2011 г./, твърди, че същия е допустим, но неоснователен. Сочи, че до постановяване на ТР №2/2015г. по ТД №2/2013г. на ВКС и последвалото го ТР №3/2022г. по ТД №3/2020г. давност по изпълнителните дела не е текла - до 26.06.2015г. Твърди, че по изпълнително дело №577/2011г. са извършвани изпълнителни действия, с които е прекъсната погасителната давност. Конкретно сочи, че за периода март - юли 2015 г. са постъпвали суми от Л. Г., на 11.11.2016 г. и 14.03.2017г. са поискани запори.

На 01.03.2017г. е наложен запор на МПС, собственост на А. В.. С образуване на изп. дело 2/2019г. са поискани запори и е наложен такъв на банкова сметка на длъжника В. - на 14.01.2019г. През 2021г. са насрочени описи на движими вещи и на двамата ищци, а за периода 11.2023г. - 05.2024г. са постъпвали суми от принудително изпълнение. Сочи още, че перемпцията е санкция за пълно бездействие на кредитора, а доколкото е налице солидарно задължение, активността на взискателя по отношение на един от длъжниците поддържа висящността на делото в цялост. Ответника застъпва становище, че уведомяването на длъжника за цесията не е елемент от фактическия състав на договора и би имало значение при необходимост от признаване на извършено плащане към първоначалния кредитор - цедент. Прилага уведомление и договор за цесия за връчване, ведно с отговора. Твърди, че не е посочена банкова сметка на ищците в исковата молба, а по отношение на разноските в условията на евентуалност прави искане същите да бъдат присъдени в минимален размер. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Иска да бъде задължено трето за процеса лице - „ОББ“ АД, като правоприемник на „Райфайзенбанк България" Ад, да представи документи /договор за цесия/, касаещи спорния договор за международна кредитна карта от 12.03.2007г., сключен с ищеца А. В. В., удостоверяващи титуляра на вземането, присъдено по ГД 1338/2011г., по описа на РС - Разград, както и дали същото е в патримониума на „ОББ“ АД, като правоприемник на „Райфайзенбанк България" АД.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от ФАКТИЧЕСКА и ПРАВНА СТРАНА следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Предмет на делото е отрицателен установителен иск, с предявяването на който ищците целят да установят, че вземането на ответника, за което е издаден изпълнителен лист по ч.г.д.1327/2011г. и 1338/2011г. по описа на Районен съд — Разград, не съществува, респективно не подлежи на принудително изпълнение, тъй като същото е погасено, поради изтичането на погасителна давност, който факт 2 настъпил след приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание.

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест (чл. 154, ал. 1 от ГПК) в тежест на ищците е да докажат, че срещу тях е издаден изпълнителен лист за посочената сума, че ответникът е легитимиран кредитор за процесните вземания спрямо него и е образувал посоченото изпълнително дело, както и да докажат твърдените от тях положителни факти, в т. ч. правопогасителното си възражение – че е изтекъл предвиденият в закона срок за извършване на изпълнителни действия. В тежест на ответника е да докаже съществуването на задължението, респ. спирането или прекъсването на предвидения в закона срок.

Не е спорно между страните, че е издаден изпълнителен лист в полза на ответника срещу ищците във връзка с дължими суми, по ч.г.д.1337/2011г. по описа на Районен съд — Разград.

С оглед становището на ответника за недопустимост на иска по отношение на вземането, присъдено по ЧГД 1338/2011г. /в отговора е посочен № 1388/2011 г./, в резултат на дадени от съда указания е представен отговор от „Обединена българска банка“ АД, като правоприемник на „Райфайзенбанк България" АД, от който се установява, че „ЕОС Матрикс” ЕООД не е материално и процесуално легитимиран, не притежава качеството кредитор на вземането, произхождащо от Договор за кредитна карта, доколкото същия не е предмет на договора за цесия с „Райфайзенбанк България" АД. С оглед предявеният срещу ненадлежен ответник иск, досежно активната процесуална легитимация на ищците следва да се отбележи, че не е изследвано наличието на правен интерес у ищецът Л. М. по отношение на вземането на кредитора „Обединена българска банка“ АД, като правоприемник на „Райфайзенбанк България" АД от кредитополучателя А. В., доколкото субективните предели на изпълнителният титул по ЧГД 1338/2011г. засягат патримониума на последния. Не е изключено наличие на облигационно правоотношение, обуславящо правния интерес на Л. М.. Поради установената липса на материална и процесуална легитимация на ответника по отношение на част от предявената претенция, което се явява абсолютна процесуална предпоставка за разглеждане на исковата претенция, производството следва да бъде прекратено по отношение предявения отрицателен установителен иск касаещ установяване недължимост на вземане с изпълнително основание, издадено по ЧДГ 1338/2011г. по описа на РС – Разград, с оглед което наличието на правен интерес у един от ищците е ирелевантно.

Относно възражението за липсата на легитимация на кредитора, поради ненадлежно уведомяване на длъжниците за извършената цесия, настоящият състав намира следното:

В процесния случай по делото са представени писмени уведомления, изходящи от цесионера и адресирани до длъжниците, за които липсват доказателства да са изпратени, респ. получени от длъжниците. Видно от представеното пълномощно /лист 127 от изп. дело 20117610400577 по описа на ЧСИ рег. №761/ цедента "Райфайзенбанк България" ЕАД упълномощава цесионера „ЕОС Матрикс” ЕООД да извърши от името на банката уведомяванията на длъжниците по чл.99, ал.3 ЗЗД за сключения на 18.02.2015г. договор за цесия. Дори да липсва уведомяване на ищцитедлъжници непосредствено след сключване на договора за цесия, съгласно съдебната практика /Решение № 3/16.04.2014 г. по т.д.№ 1711/2013 г. на ВКС, I ТО/ поради отсъствие на специални изисквания в закона за начина, по който 3 длъжникът следва да бъде уведомен от цедента за извършеното прехвърляне на вземането, цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера /в случая представено от него с писмения отговор/ е достигнало до длъжника с връчването на същата. Уведомяването на длъжника с връчване на писмения отговор и приложенията към него съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал.3 от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.

99, ал.4 от ЗЗД като това обстоятелство следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска на основание чл. 235, ал.3 от ГПК. С оглед на това и предвид наличието на приложено към отговора на исковата молба уведомление за извършена цесия, изходящо от цесионера, за което той е надлежно упълномощен от цедента, неоснователно се явява твърдението за ненадлежно извършено уведомяване за прехвърляне на вземането по смисъла на чл.99, ал.4 от ЗЗД и липса на материалноправна легитимация на "ЕОС Матрикс" ЕООД.

Правният спор между страните в настоящото производство се концентрира във въпроса настъпила ли е погасителна давност по отношение на вземанията на ответното дружество, за които е налице изпълнително основание по ч.гр.д.

№1337/2011 г., или не е.

Безспорни между страните са фактическите обстоятелства относно издаването на изпълнителен лист по ч.гр.д. №1337/2011 г. и образуването на изпълнително дело 20117610400577 г. по описа на ЧСИ рег. №761 Г. С. с р.д.

ОС Разград.

За послужване в настоящото производство са приобщени в препис Изпълнително дело № 20117610400577 /перимирано/ и № 20197610400002 /висящо/ по описа на ЧСИ Г. С., с peг. № 761, с Район на действие ОСРазград.

Изпълнителното дело № 577/2011г. е образувано по молба на „Райфайзенбанк България" АД, към която съгласно текста на молбата твърдят, че прилагат Заповед за незабавно №2201/ 02.08.2011 г. и Изпълнителен лист от 02.08.2011 г., издадени по ч.гр.д.1338/2011г. по описа на РС - Разград за вземане по Договор №0703120121962321 от 12.03.2007г. за издаване на международна кредитна карта срещу А. В. В. и Заповед за незабавно №2214/ 04.08.2011 г. и Изпълнителен лист от 04.08.2011 г., издадени по ч.гр.д.1337/2011г. по описа на РС – Разград, с който А. В. В., ЕГН **********, адрес гр. *** и Л. М. Г., ЕГН **********, адрес *** са осъдени ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на “Райфайзенбанк /България/”ЕАД, ЕИК 831558413, адрес гр.София, район “Средец”, ул.”Гогол”, № 18 - 20, сумата 19 857,30 лв. предсрочно изискуема главница по договор за банков кредит от 06.02.2007 г. и анекс към договора от 14.12.2009 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 01.08.2011 г. до окончателното й изплащане, сумата 3 157,10 лв. просрочена редовна лихва за периода 15.04.2010 г. — 18.07.2011 г., включително, сумата 357,39 лв. просрочена наказателна лихва за периода 15.06.2010 г. - 31.07.2011 г., включително, както и сумата 467,44 лв. държавна такса. Посочените като приложени към молбата Заповед за незабавно изпълнение №2201/ 02.08.2011 г. и Заповед за незабавно изпълнение №2214/ 04.08.2011 г. не са установени от съда по изпълнително дело 20117610400577г., съответно преписи на същите не са приложени към покана за доброволно изпълнение /ПДИ/ с изх.