Решение № 154 от 15.07.2024, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 154 гр. Стара Загора, 15.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимир Й. Г.

Членове:

Спасена В. Драготинова

Цветислава Ив. Стайкова при участието на секретаря М. Ж. Т. в присъствието на прокурора Х. М. като разгледа докладваното от Цветислава Ив. Стайкова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20245500600451 по описа за 2024 година

Производство по реда на глава XXI НПК.

Образувано е по жалба от защитника на подсъдимия Г. М. – адв. С. Ч. – от АК – Стара Загора, срещу Присъда от 09.04.2024 г, постановена по НОХД № 576/2024 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с която подсъдимият Г.

Г. М. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и на осн. чл. 58а, ал. 1 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от ЕДНА ГОДИНА, изпълнението на което е отложено на осн. чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ и ГЛОБА в размер на 2000 /две хиляди/ лева.

В жалбата се излагат твърдения за незаконосъобразност, неправилност, необоснованост и съществено нарушение на закона. Иска се изменение на първоинстанционния съдебен акт, като извършеното от подсъдимия деяние бъде преквалифицирано в такова по чл. 354а, ал. 5 от НК и спрямо същия бъде приложена разпоредбата на чл. 78а от НК. Алтернативно се моли за изменение на присъдата в частта, касаеща наложеното наказание, като същото бъде определено към минимума и намаляване на продължителността на изпитателния срок до три години.

В жалбата не се правят искания за събиране на доказателства.

Въззивният съд, по реда на чл. 327 от НПК е приел, че за правилното решаване на делото не се налага събиране на доказателства. Впоследствие е 1 проведено въззивно съдебно следствие за приемане на представените от защитника писмени доказателства.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на ОП – Стара Загора счита жалбата за основателна по отношение на направеното искане за намаляване продължителността на изпитателния срок, тъй като наказанието е определено без наличие на отегчаващи отговорността обстоятелства.

Защитникът на подсъдимия – адв. Ч., поддържа жалбата, като счита, че съдът е приложил неправилно материалния закон. Излага съображения, че с оглед вида и количеството на намереното наркотично вещество, както и на отношението на подсъдимия спрямо наркотичните вещества, извършеното от него следва да се квалифицира като престъпление по чл. 354а, ал. 5, а не по ал.

3 от НК. Изброява редица смекчаващи отговорността обстоятелства и моли съда да преквалифицира деянието в такова по чл. 354а, ал. 5 от НК.

Алтернативно моли за изменение на присъдата в частта относно наложеното наказание с намаляване на продължителността на изпитателния срок.

Подсъдимият М., в лична защита, поддържа казаното от адвоката си. В предоставеното му право на последна дума изразява съжаление за стореното и обещава то да не се повтаря.

Старозагорски окръжен съд, след като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, констатира, че са налице основания за неговата отмяна и за връщане на делото на районния съд за ново разглеждане по следните съображения:

В хода на съдебното производство, по-конкретно при постановяване на присъдата, първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, което е довело до нарушаване правото на защита на подсъдимия.

Видно от внесения обвинителен акт, подсъдимият е обвинен в това, че на 05.01.2024 г. в гр. Стара Загора без надлежно разрешително по Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите държал високорискови наркотични вещества - метамфетамин с нетно тегло 3,01 гр., със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент метамфетамин 53,6% /тегловни проценти/, на стойност 210,70 лв. и 3,4-метилендиоксиметамфетамин (МДМА, екстази), с нетно тегло 0,56 гр., със съдържание на 3,4метилендиоксиметамфетамин 17,6% /тегловни проценти/ на стойност 28,00 лв., всички високорискови наркотични вещества на обща стойност 238,70 лв., квалифицирано от прокурора като престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК.

Делото е протекло по реда на глава 27 от НПК, в хипотезата на чл. 327, т.

2 от НПК, и е приключило с присъда, с която при идентична с обвинителния акт словесна формулировка, подсъдимият е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

По този начин съдът е допуснал процесуално нарушение, свързано с произнасяне по обвинение, чиито фактически рамки не са били предявени с обвинителния акт, което грубо нарушава правото на защита на подсъдимия и винаги е основание за отмяна на присъдата.

2

Освен това при съпоставянето на словесната и изписаната цифрова правна квалификация на деянието в диспозитива на присъдата въззивният съд констатира несъответствие, отнасящо се до наличието на продължавано престъпление. Настоящият състав намира, че това не може да се приеме за техническа грешка и несъществено нарушение, тъй като засяга съставомерен признак на престъплението – броя на деянията, включени в инкриминираната дейност. Допуснатото разминаване е пряко свързано с възможността на подсъдимия да разбере за какво престъпление е признат за виновен и съответно рефлектира неблагоприятно върху гарантираното право на защита на подсъдимия, тъй като го лишава от възможността да узнае за извършването на какво престъпление е била ангажирана отговорността му. В тази връзка, констатираното противоречие в диспозитива, освен нарушение на императивната разпоредба на чл. 301, ал. 1, т. 2 НПК, представлява нарушение на правото на защита на подсъдимия.

Освен изложеното, което само по себе си е основание за отмяна на атакуваната присъда и връщане на делото за разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, въззивният състав констатира, че мотивите към присъдата на районния съд се характеризират с формалност, с липса на надлежен доказателствен анализ, който е заменен с формално изброяване на събраните в хода на досъдебното производство доказателства и декларативен извод, за липса на противоречиви доказателства, които да налагат отделното им обсъждане. В мотивите си съдът е длъжен да посочи кои обстоятелства счита за установени, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните му съображения за взетото решение, като при противоречие на доказателствените материали е длъжен да изложи съображения защо приема едни от тях, а други отхвърля. Провеждането на съдебното производство пред първата инстанция по реда на съкратеното съдебно следствие по чл. 371, т. 2 НПК не го освобождава от това негово задължение, защото тази негова дейност е от изключително значение, тъй като именно тя дава възможност на въззивната инстанция да провери правилността на постановената присъда както от фактическа, така и от правна страна. Общо изявление от вида „гореописаната фактическа обстановка се установява от събрания в хода на разследването доказателствен материал“ не удовлетворява изискването по чл.

305, ал. 3 НПК към съдържанието на мотивите. В настоящия случай прочитът на мотивите към постановената осъдителна присъда сочи на дефицит на какъвто и да е анализ на доказателствата по делото, като даже отсъства констатация, че направеното от подсъдимия самопризнание е ценено при формиране на изводите на съда и се подкрепя от събраните доказателства.

Наред с това, самоцелното изброяване на доказателствените източници, без посочване на фактите и обстоятелствата, установими от всеки от тях, без конкретизация на лицата, от които изхождат свидетелските показания, обективирани в „протокол за разпити на свидетел“ и „други, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 281 НПК“, не може да бъде прието като удовлетворяващо минималния стандарт за доказателствен анализ и оценка, поради което следва да бъде приравнено на липса на мотиви по см. на чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК.

3

На следващо място, съдът не е изложил и никакви съображения как точно е отмерил, че справедливото наказание за деянието на подсъдимия М. е „лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца преди редукцията по чл. 58а, ал 1 от НК и „глоба“ в размер на 2000 лв. при законово определени граници на наказанието по чл. 354а, ал. 3 НК от ЛОС една до шест години и глоба от 2000 до 10000 лв. Съдът, преди да приложи чл. 58а, ал. 1 НК, е определил наказанието в размер над минималния, което наказание би било адекватно, ако са налице някакви отегчаващи отговорността обстоятелства над смекчаващите такива. В случая първата инстанция е посочила като смекчаващо отговорността обстоятелство направените самопризнания, което е предпоставка за провеждане на тази диференцирана процедура и не следва да се цени като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство, освен ако не съставлява елемент на цялостно, обективно проявено при досъдебното разследване процесуално поведение, спомогнало за своевременното разкриване на престъплението и неговия извършител, за което не са изложени съображения. Същевременно в мотивите не са констатирани отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което остава неясно дали са спазени принципите на чл. 54 и сл. от НК за индивидуализация на наказанието, особено при положение, че същото е в размер над предвидения в санкционната разпоредба минимум. При липса на мотиви и относно определения от съда изпитателен срок, за въззивния състав не съществува възможност да извърши преценка относно неговата законосъобразност и необходимостта му за постигане на предвидените в чл. 36 от НК цели.

Допуснатите нарушения на процесуалните правила са абсолютни съществени такива съгласно разпоредбата на чл. 348, ал. 3, т. 1 и т. 2 НПК, тъй като се явяват съществена празнина в съдебния акт и винаги представляват основание за отмяна на присъдата. Същите са отстраними, но не на този етап от наказателното производство, тъй като въззивният съд няма право да замести със своя съдебен акт изцяло дейността на първостепенния съд по преценка на доказателствата, установяване на фактите и приложение на материалния закон съобразно установената фактическа обстановка. Поради това делото следва да се върне на друг състав на първоинстанционния съд за новото му разглеждане от стадия на разпоредителното заседание.

При констатираното основание за отмяна на решението, настоящата въззивна инстанция не намира за необходимо да вземе отношение по представените писмени доказателства и изложените в жалбата и пледоарията на защитника доводи по същество, като същите следва да бъдат обсъдени от районния съд при новото разглеждане на делото.

Само за прецизност, с оглед обстоятелството, че настоящото производство е образувано единствено по жалба на подсъдимия, въззивният съд отбелязва, че при новото разглеждане на делото не трябва да се допуска влошаване на правното положение на обжалващия /забраната за „reformation in pejus“/.

Така мотивиран и на основание чл. 335, ал. 2 вр. чл. 334, т. 1 от НПК, Съдът

4

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Присъда от 09.04.2024 г, постановена по НОХД № 576/2024 по описа на Районен съд – Стара Загора.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав първоинстанционния съд от стадия на разпоредителното заседание. на

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5