Решение № 96 от 05.10.2026, Районен съд - Трявна

РЕШЕНИЕ

№ 96 гр. Трявна, 05.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТРЯВНА в публично заседание на осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вяра Петракиева - Велинова при участието на секретаря Кремена К. Цанева като разгледа докладваното от Вяра Петракиева - Велинова Гражданско дело № 20264240100389 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по искова молба на Г. Г. Г. срещу „КРЕДИРЕКТ“ЕООД.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за потребителски кредит №1084857/02.06.2024 г., по силата на който на ищеца са били предоставени заемни средства в размер на 1000,00 лв. С договора била уговорена и дължимостта на такса за експресно разглеждане. Твърди се също, че този договор е нищожен, поради противоречие със закона.

Претендира се в исковата молба да се прогласи нищожността на посочения по-горе договор за потребителски кредит, както и да се осъди ответника да върне на ищеца сумата от 595,61 евро, недължимо платена по нищожен договор, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата.

В срока за отговор на исковата молба ответникът е депозирал писмен отговор, в който оспорва предявеният иск като неоснователен. Твърди, че договорът за потребителски кредит е действителен. Не оспорва, че таксата за експресно разглеждане не е включена в ГПР по договора. Не оспорва получаването от ищеца на сумата от 595,64 евро, както и че същата е над чистата стойност на кредита.

1

В открито съдебно заседание ищецът, чрез писмено становище на упълномощен адвокат Е. И., поддържа предявеният иск. Ответникът, чрез писмено становище на адв. Х. М., поддържа депозирания отговор.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът намира следното за установено от фактическа страна:

Между страните не е спорно, а и се установява от представените писмени доказателства, че на 02.06.2024 г. между „КРЕДИРЕКТ“ЕООД (като кредитор) и Г. Г. Г. (като кредитополучател) е сключен договор за потребителски кредит №1084857, при следните уговорени параметри: размер на кредита – 1000,00 лв.; ГПР – 63,51%, брой вноски – 1; размер на погасителна вноска – 4 Х 1062,50 лв.; дата на падеж – 17.07.2024 г.; такса за експресно разглеждане – 498,60 лв.; отстъпка по кредит – 1,90 лв.; крайна вноска след отстъпка по кредит – 156,10 лв.

Не е спорно между страните, че в изпълнение на договорните си задължения по договор за потребителски кредит №1084857 от 02.06.2024 г. уговорената като като кредит сума в размер на 1000,00 лв. е била изплатена от кредитора на длъжника.

От заключението на допуснатата по делото съдебно счетоводна експертиза на вещото лице К. Н. Д., прието като доказателство по делото, се установява също и следното: 1. В годишния процент на разходите е включена единствено възнаградителната лихва в размер на 50,00%, покриваща всички разходи по кредита; 2. Ако към дължимата сума по кредита в размер на 1062,50 лв. се прибави дължимата такса за експресно разглеждане – 498,60 лв., то кредитът се оскъпява с 46,93%; 3. От представените по делото разписки за платени суми по кредита е видно, че издължената сума по него е 2164,92 лв., т.е. с 603,82 лв. повече от договорената дължима сума – 1561,10 лв.

Плащането е станало на девет вноски през периода 15.07.2024 г. – 16.01.2026 г., а не на падежната дата – 17.07.2024 г.

При гореустановеното от фактическа страна съдът намира от правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл.26 ал.1 ЗЗД за обявяване нищожност на договор за потребителски кредит №1084857 от 02.06.2024 г.

Предявен е и иск с правно основание чл.55 ал.1 ЗЗД.

2

По предявения иск с правно основание чл.26 ал.1 ЗЗД

Сключеният между страните договор е за потребителски кредит, поради което неговата действителност следва да бъде съобразена с изискванията, както на специалния закон - Закона за потребителския кредит (ЗПК), така и с общите изисквания за валидност на договорите съгласно Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

По силата на чл.22 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен, когато не са спазени изискванията на чл.11 ал.1 т.7-12 ЗПК.

Разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК регламентира, че договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение №1 начин. Съгласно чл.19 ал.1 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Легална дефиниция на „общ разход по кредита за потребителя“ се съдържа в §1 т.1 от ДР на ЗПК, а това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, като общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

В случая, в договор за потребителски кредит №1084857 от 02.06.2024 г. е посочен ГПР от 50,00 %, но съдът счита, че този размер не отразява реалния такъв, тъй като не включва част от разходите по кредита и по-конкретно не включва уговорената в него такса за експресно разглеждане. Съдът счита, че 3 тази такса следва да се включи в размера на ГПР, тъй като представлява „общ разход по кредита за потребителя“ по смисъла на §1 т.1 от ДР на ЗПК.

Основанията за това са следните: Съобразно сключения между страните договор, таксата за експресно разглеждане е допълнителна незадължителна услуга за експресно разглеждане на искането за кредит, която следователно може да не бъде избрана от кредитоискателя, като липсват данни за избора й от ищеца. Тя е пряко свързана с договора за потребителски кредит и е била известна на кредитора при сключването му. Същевременно с това, дължимостта й е включена в общо дължимата от кредитополучателя сума заедно с главницата и съставлява част от погасителната вноска по него.

Според императивната разпоредба на чл.10а ал.2 ГПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, което обосновава изводът, че таксата за експресно разглеждане представлява именно действие по усвояване на кредита, поради което уговарянето на такава такса е в противоречие с цитираната разпоредба на чл.10а ал.2 ГПК. Не на последно място, размерът на таксата за експресно разглеждане е почти 50 % от предоставената като кредит сума (при кредит в размер на 1000,00 лв. таксата за експресно разглеждане е 498,60 лв.). Всичко това показва, че целта на посочената договорна клауза за заплащане на такса за експресно разглеждане от кредитора на искането на кредитоискателя за получаване на кредит е да послужи като допълнително възнаграждение за кредитора. Това допълнително възнаграждение представлява по същество скрит косвен разход за кредитополучателя, който увеличава значително цената на кредита. Невключването й в ГПР води до несъответствие между посочения в договора ГПР и действителния такъв, определен съгласно чл.19 ал.1 ЗПК и изразяващ общите разходи по кредита. Посочването в договора за кредит на ГПР, различен от действителния се приравнява по последица на липсващ ГПР в договора за кредит. Този извод следва и от т.55 на решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/2022 г. на Съда на Европейския съюз, където е посочено, че с оглед на съществения характер на посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи по чл.3 б.ж от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички разходи, лишава потребителя от възможността да 4 определи обхвата на своето задължение по същия начин, както непосочването на този процент. Според СЕС, санкция изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален характер. По изложените съображения съдът намери, че поради неспазване на императивната разпоредба на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК и на основание чл.22 ЗПК процесният договор за потребителски кредит е недействителен, поради което и на основание чл.26 ал.1 ЗЗД следва да се прогласи неговата нищожност.

Съдът намери за неоснователно възражението на ответника, че порочност на клаузите за таксата за експресно разглеждане не води до недействителност на целия договор. Съгласно чл.26 ал.4 ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. В случая не е налице нито една от двете хипотези: Нищожността на клауза относно определянето на ГПР не може да бъде заместена по право от повелителни норми на закона или да се предположи. Без такава клауза договорът противоречи на изричното изискване на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК. Предвид това, в случая не е приложима нормата на чл.26 ал.4 ЗЗД и нищожността на клаузата обуславя недействителност на целия договор.

Поради изложените по-горе съображения съдът счита, че договор за потребителски кредит №1084857 от 02.06.2024 г. е нищожен, на основание чл.26 ал.1 ЗЗД вр. чл.22 вр. чл.11 ал.1 т.10 ЗПК – поради противоречие със закона, а предявеният иск с посоченото правно основание е основателен и доказан и следва да бъде уважен.

По предявения иск с правно основание чл.55 ал.1 ЗЗД срещу ответника „Кредисимо“ЕАД:

Сключеният между ищеца и ответника договор за потребителски кредит е нищожен и следователно не е породил правно действие. Съгласно разпоредбата на чл.23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, като не дължи лихва или други разходи по кредита. В случая безспорно се установява по делото, че кредиторът е изпълнил задължението си да 5 предостави на потребителя уговорената като кредит сума в размер на 1000,00 лв. (равняваща се на 511,29 €), както и че в изпълнение на договорните си задължения потребителят е направил плащания в размер на сумата от общо 2164,92 лв., равняващи се на 1106,91 €. При това положение е видно, че ищецът е заплатил сума, надхвърляща тази на чистата стойност на кредита, поради което разликата в размер на 595,61 €, се явява получена без правно основание и подлежи на връщане от кредитора.

Поради изложеното по-горе съдът намери предявеният иск с правно основание чл.55 ал.1 ЗЗД за сумата от 595,61 € като изцяло основателен и доказан. Следва да се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата от 595,61 €, представляваща горница над чистата стойност на кредита, недължимо платена по договор за потребителски кредит №1084857 от 02.06.2024 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба 21.04.2026 г. до окончателното погасяване на задължението.

Относно разноските:

С оглед изхода на делото и на основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът дължи на ищеца направените по делото разноски, които са в размер на сумата от 256,12 €.

Отделно от това, упълномощеният от ищеца адв. Е. И. е отправила искане по чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв) за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 490,00 € с ДДС за оказана на основание чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв безплатна адвокатска помощ, каквато е осъществена съобразно представения договор за правна защита и съдействие между ищеца и адв. Е. И..