Решение № 747 от 04.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 747 гр. Пловдив, 04.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Габриел Р. Русев при участието на секретаря Катя Ж. Чокоевска като разгледа докладваното от Габриел Р. Русев Административно наказателно дело № 20265330201084 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН и е образувано по подадена жалба на О. Е. С., против наказателно постановление № 25-1030-005439 от 06.08.2025г. издадено от Началник група в ОД на МВР- Пловдив сектор „Пътна полиция“, с което на основание чл. 175 ал. 1 т.4 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200.00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 (шест) месеца за извършено нарушение по чл. 103 от ЗДвП, както и на основание чл.183 ал.4 т. 7 пр.1 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 50.00 лева, за извършено нарушение на чл.137а ал.1 от ЗДвП, както и са му отнети 10 контролни точки на основание Наредба № 1з – 2539 от 17.12.2012г. на МВР. В жалбата си сочи, че наказателното постановление било незаконосъобразно и неправилно. Моли съда да отмени наказателното постановление.

Въззиваемата страна в становището си оспорва подадената жалба.

Намира същата за неоснователна. Не били допуснати съществени процесуални нарушения. Доказало се извършването на нарушението. Излага подробни съображения за неоснователност на подадената жалба. Моли съда да остави без уважение подадената жалба и да потвърди наказателното постановление. Прави възражение за прекомерност на адвокатски хонорар.

1

В открито съдебно заседание, жалбоподателят се явява лично и се представлява от адв. Р., която поддържа жалбата.

В открито съдебно заседание, въззиваемата страна не изпраща представител.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становището на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

В АУАН и издаденото наказателно постановление е приета за установена следната фактическа обстановка – на 12.07.2025г. в 09.26 часа в гр. Пловдив на бул. Дунав до номер 2, жалбоподателят като водач управлява лек автомобил Форд Куга с рег. № ******, собственост на Мото пфое Лизинг ЕООД, в посока на движение от запад към изток, като допуска следните нарушения: 1. Не спира плавно на посоченото място или най- дясната част на пътното платно за движение при подаден сигнал за спиране от контролен орган. Същият е настигнат със служебния автомобил със светлинен сигнал на около 300 метра по – надолу по бул. Дунав. 2. Не използва обезопасителен колан по време на движение, с какъвто е оборудван автомобила. Нарушени са чл.103 от ЗДвП и чл.137а ал.1 от ЗДвП.

В показанията си актосъставителят Н. Ф. с детайли посочва приетата и установена от съда и посочена в АУАН и НП фактическа обстановка. От показанията му се установява времето, мястото и начинът на извършване на административното нарушение. Поддържа всички констатации посочени в нея. Изрично с детайли посочва момента на нарушението. Актът бил съставен в присъствие на нарушителя. Нарушителят лично е подписал акта. Установява се, с категоричност извършеното нарушение „Той видимо осъзна, че спираме него, но прецени, че няма възможност къде да спре и продължи. Същият го догонихме на около 500 метра и го спряхме със звуков и светлинен сигнал………Там е безопасно място и има възможността да отбие автомобила и да спре. Имаше автомобил пред автомобила, но нищо не му 2 пречеше, ако има желание да спре…..Наложи се да го преследваме……След като сптяхме водача, видях, че не ползва и обезопасителен колан“ (свид. Ф., стр. 19). Съдът дава вяра на показанията на разпитания в качеството си на свидетел актосъставител. Това е така, тъй като показанията му са логични, последователни, обективно дадани, незаинтересовани от изхода на делото, и се подкрепят изцяло и са в синхрон с другите събрани по делото доказателства, в това число писмените такива. Основания за критика по отношение на тези свидетелските показания не се намериха, а единствено поради служебното му качество – служител на въззиваемата страна, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това е така предвид липсата на вътрешни противоречия (както вече бе посочено), от друга страна, те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници, както и с писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими в писмените доказателства от АНП. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие посочени гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство, времето, мястото и начинът на осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед установените факти на извършената проверка. Показанията представляват придобити преки и непосредствени впечатления от случилото се, извършената проверка.

Съставянето на АУАН и предявяването му на нарушителя и подписването му без възражения. Описва с детайли приетата от съда, а и контатирана в АУАН и НП, фактическа обстановка по делото, която изяснява изцяло времето, мястото и начинът на изпълнение на административното деяние. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха тези свидетелски показания, които са вътрешно безпротиворечиви, логични и взаимно допълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетеля.

3

Съдът не дава вяра на показанията на свид. Д. С., тъй като същите са нелогични, непоследователни, изцяло заинтересовани от изхода на делото, предвид съпружеските отношения с жалбоподателя в частта относно невъзможността да спрат автомобила, тъй като са изцяло оборени и опровергани от показанията на актосъставителя. В другата си част, всъщност показанията й потвърждават извършеното нарушение – „Точно се изравнихме с полицейската кола и изведнъж полицаят скочи и ни показа стоп палка.

Съпругът ми каза, че няма как да спре..“ (свид. С., стр. 33 гръб) В тази част показанията съдът приема за достоверни, тъй като се подкрепят от всички събрани по делото доказателства.

От приложената заповед № 8121з- 1632/ 02.12.2021г. се установява компетентността на актосъставителя и административнонаказващият орган.

Гореизложената фактическа обстановка в АУАН и НП съдът прие за съответна на осъществилото се в действителността въз основа на приложения по преписката АУАН и НП, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има презумптивна доказателствена сила до установяване на противното. В конкретния случай, констатациите в АУАН не се опровергават от събраните по делото доказателства. Всъщност, изцяло се потвърждават от показания на актосъставителя на АУАН, и от свидетеля който в съдебно заседание изрично потвърдиха констатациите в АУАН. При непосредствения си разпит пред съда потвърдиха с детайли, отразената в АУАН фактическа обстановка, която са възприели лично и непосредствено. Поради изложеното съдът намира, че са налице основания да се даде пълен кредит на доверие на показанията на актосъставителя при съставяне на АУАН и на свидетеля. Констатациите посочени в АУАН и НП съответстват изцяло и се подкрепят и от събраните по делото писмени доказателствени средства, които от своя страна са в пълен синхрон с гласните доказателствени средства.

Съдът, като взе предвид така установената фактическа обстановка, намира за установено от правна страна следното:

Подадената жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежно и активнолегитимирана страна, в преклузивния срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН, срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, предвид което е породила присъщия си суспензивен спиращ изпълнението и деволутативен сезиращ съда ефект, и следва да бъде разгледана по същество.

4

Правилно и законосъобразно е провена цялата административнонаказателна процедура по ангражиране на административна отговорност, повдигане на административно обвинение и налагане на административно наказание. В този смисъл не са допуснати съществени нарушение на процесуалните правила, които да водят до ограничаване или нарушаване на гарантираното от закона право на защита на нарушителя или да водят до невъзможност нарушителя да разбере в точно какво административно нарушение е обвинен. Презумптивната доказателствена сила за съставения АУАН, предвидена в разпоредбата на чл.189 ал.2 от ЗДвП, не е опровергана и оборена. Напротив изцяло е потвърдена от показанията на при съставянето на АУАН.

На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът приема за установено, че действително на датата, начинът и мястото отразени в АУАН и НП, жалбоподателят е извършил вмененото му нарушения.

Съгласно чл. 103 от ЗДвП при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в найдясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. От показанията на актосъставителя свид. Ф. с категоричност се установява, че жалбоподателят с действията си по неспиране, и бягане от полицейския автомобил, е извършил вмененото му нарушение. Не е изпълнил указанията на полицейски служител да спре плавно, а е направил точно обратното ускорил е и е осуетил полицейска проверка. Това е наложило последването му с полицейски автомобил с включени звуков и светлинен сигнал. Въпреки това, същият е ускорил и не е спрял за проверка.

Разпоредбата на чл. 175 ал.1 т.4 от ЗДвП предвижда, че се наказва с глоба от 50.00 лева до 200.00 лева водач и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 до 6 месеца, откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението. Наложеното наказание е в максималния размер, което изцяло съответства на обществената опасност на деянието и дееца и е правилно, законосъобразно и целесъобразно определено. Видно от справката нарушител жалбоподателят е системен нарушител на правилата за движение по пътищата – има множество издадени наказателни постановления и електронни фишове. Обществената опасност се завишава и от 5 обстоятелството, че се е наложило полицейският екип да преследва жалбоподателя за да го спре. На следващо място, очевидно жалбоподателят е бил с детето си в автомобила по време на нарушението, което завишава обществената опасност на деянието и дееца, изразяваща се във висока степен на риск от причиняване на телесни повреди и на трети лица, включително на детето си. Не на последно място, същият не е носил и обезопасителен колан.

Неоснователно е възражението, че единствено жалбоподателят управлява автомобил и води децата си, тъй като в този случай същият би следвало именно да е примерен водач по пътищата отворени за обществено ползване, за запазване здравето и живота както всички лица.

По нарушението на чл.137а ал.1 от ЗДвП. Съгласно чл.137а ал.1 от ЗДвП водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът приема за установено, че действително на датата, начинът и мястото отразени в АУАН и НП, жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение по чл.137а ал.1 от ЗДвП. От показанията на свид. Ф. с категоричност се установи, че жалбоподателят не е използвал обезопасителен колан.

Ето защо настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай се установява с категоричност факта на извършено нарушение. Установената по делото фактическа обстановка, която категорично обосновава извод за наличие на извършено нарушение, се подкрепя изцяло от доказателствения материал, от анализа, на който може да се направи извод, че изложените в наказателното постановление фактически обстоятелства съответстват на действителното положение, интерпретирани са правилно и са оценени обективно, в съответствие с материалния закон.