Определение № 1565 от 22.10.2025, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1565 гр. Велико Търново, 22.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Драгостинов

Членове:

Катина Минева

Ангелина Богданова като разгледа докладваното от Катина Минева Въззивно частно гражданско дело № 20254100501022 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

С определение № 1898 от 14.08.2025 г. постановено по гр. д. № 2218/2025 г. по описа на Районен съд Велико Търново е оставено без уважение възражение на ответника по делото „ЕОС Матрикс“ ЕООД за местна неподсъдност на делото пред Районен съд Велико Търново, като неоснователно.

Недоволен от така постановеното определение ответникът по делото „ЕОС Матрикс“, ЕООД го обжалва, чрез процесуалния си представител. Развива съображения за неправилност на обжалваното определение. Твърди, че предявеният иск не на потребител, с оглед разпоредбата на чл. 113 ГПК, а на длъжник по изпълнението по смисъла на чл. 439 ГПК, доколкото не се защитават потребителски права по сключен с праводателя на ответника договор за банков кредит, нито се иска признаване на недължимост на суми по такъв договор, а длъжникът оспорвал материалната законосъобразност на принудителното изпълнение, поради обстоятелства, възникнали след издаване на изпълнителното основание- изтекла погасителна давност. С оглед изложеното се твърди, че за подсъдността на иска по чл.

439 ГПК се прилагат общите правила, касателно местната подсъдност, а именно чл.

108 ГПК. Сочи се в частната жалба, че в исковата си молба ищецът не е изложил обстоятелства, че има качеството на потребител по смисъла на ЗЗП в отношенията си с ответника и че в това качество предявява иска си. Навежда доводи, че искането за прилагане на специалната местна подсъдност се преклудира за ищеца от момента на изпращане на исковата му молба до ответната страна, като следва изрично да заяви 1 пред сезирани съд волята си искът му да бъде разгледан при прилагане правилата на чл. 113 ГПК, тъй като специалната местна подсъдност не се прилага служебно от съда, а само при изрично позоваване на нея от ищеца. Сочи се, че след като съдът е сезиран с искане за прилагане на подсъдността по чл. 113 ГПК последният следва да провери дали са налице предпоставките за прилагане на специалната местна подсъдност, за които ищецът следва да ангажира доказателства. Твърди се, че такова заявено искане от ищеца в исковата му молба липсва. Направено е искане обжалваното определение, в частта, в която е оставено без уважение, като неоснователно възражението на жалбоподателя за местна неподсъдност на спора да бъде отменено, а делото да бъде изпратено на Софийски районен съд, като местно компетентен.

Ответникът по частната жалба Н. В. П., чрез процесуалния си представител, заема становище за неоснователност на подадената частна жалба. Развива съображения за приложимост на разпоредбата на чл. 113 ГПК, като сочи, че още в титулната част на исковата молба е посочено основанието за компетентност на съда, поради което намира, че недвусмислено е посочил, че става въпрос за производство, по което една от страните е потребител, както и че след като в обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че се оспорват вземания, касателно отпуснати банкови кредити, то е ясно, че ищецът е потребител. Направено е искане жалбата да бъде оставена без уважение.

Окръжен съд Велико Търново, като съобрази твърденията на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени данните по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

При извършена служебна проверка настоящият съдебен състав констатира, че частната жалба е редовна, като отговаряща на изискванията по чл. 278, ал. 4, във вр. с чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 ГПК, и допустима- подадена в законоустановения срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от лицето, което има правен интерес и срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производството по гр. д. № 2218 по описа на Районен съд Велико Търново е образувано по предявен иск с правно основание чл. 439, ал.1 ГПК за установяване, че са погасени по давност вземанията на ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД против ищеца Н. В. П. по издаден изпълнителен лист от 04.08.2010г. по ч. гр. д. № 2561/2010г. по описа на Районен съд Велико Търново и изпълнителен лист от 15.06.2010 г. по ч.гр.д.

№ 2555/2010г. по описа на Районен съд Велико Търново, по които е образувано изп. дело № 27/2025 г. по описа на ЧСИ Ралица Касабова с район на действие Окръжен съд Велико Търново.

Препис от исковата молба е връчен редовно на ответника по делото, който в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозирал отговор на същата, в който е направено възражение за местна неподсъдност на делото пред Районен съд Велико Търново, тъй 2 като седалището на ответното дружество е в град София, поради което и на основание чл. 108, ал. 1 ГПК искът е подсъден на Софийски районен съд, доколкото в исковата молба не са изложени факти и обстоятелства, че ищецът има качеството на потребител по смисъла на ЗЗП, както и че чрез иска си търси защита именно в това си качество.

Твърди се, че процесният иск не е потребителски, а на длъжник по изпълнението, тъй като оспорва материалната законосъобразност на принудителното изпълнение.

За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд е приел направеното от ответника възражение за местна неподсъдност за неоснователно, поради което с обжалваното определение е оставил същото без уважение, тъй като ищецът търси защита в качеството на потребител на финансова услуга по см. на § 13 ДР на ЗЗП. Приел е, че предявеният иск по чл. 439 ГПК е с предмет оспорване на изпълнението по изпълнително дело, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение, по отношение на цесионер, конституиран като взискател по изпълнителното дело, като по този начин ищецът упражнява последваща защита на правата си извън заповедното производство, но въз основа на изпълнението, което е основано именно на задължение по договора за предоставяне на потребителски кредит.

Настоящият съдебен състав приема, че изводът на Районен съд Велико Търново е правилен и законосъобразен. Съгласно § 13, т. 1 ДР на Закон за защита на потребителите, „потребител“ е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, както и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон, действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.

В случая по делото приложение намира разпоредбата на чл. 113 ГПК, съгласно която исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес - по постоянния, като ищецът по делото е с настоящ адрес в град Велико Търново. Съгласно трайно установената съдебна практика качеството потребител на едно физическо лице съгласно § 13, т. 1 ДР ЗЗП е предпоставено от основанието за възникване на вземането, като уредената в чл. 113 ГПК специална местна подсъдност се прилага именно с оглед качеството на страната и не се ограничава до определен вид търсена защита или основание за предявяване на иска /в този смисъл Определение № 306/29.01.2025 г. по т. д. № 25/2025 г., I т. о. на ВКС, Определение № 2591/10.10.2024 г. по т. д. № 693/2024 г., I т. о. на ВКС, Определение № 2481/21.08.2023 г. по гр. д. № 2819/2023 г. на ВКС, III г.о., Определение № 18/16.01.2020 г. по ч. т. д. № 2502/2019 г., II т. о. на ВКС и др. /.

Правилно районният съд е приел, че физическо лице, което отговаря на посочените в ЗЗП условия, не губи качеството си потребител при търсене на последваща защита от насоченото срещу него принудително изпълнение. Изложените от ищеца новонастъпили факти, които се твърди да погасяват вземането на взискателя, за което 3 е издадено изпълнително основание, не променят качеството му на потребител, доколкото предмет на изпълнението са вземания за парични суми по договори за парични кредити. Доколкото новонастъпилите правопогасяващи факти по чл. 439 ГПК са именно по отношение на вземанията на взискателя, за които е издадено изпълнителното основание и което е предмет на изпълнителното производство, то безспорно се касае за потребителски спор. Следва да се има предвид, че специалната местна подсъдност, предвидена в чл. 113 ГПК не е предвидена само за спорове, произтичащи от правата по ЗЗП, а от всички спорове между търговци и потребители, поради което в приложното поле на нормата са и хипотезите на претенции за неоснователно обогатяване, отрицателните установителни искове, вкл. за нищожност на договор поради противоречие със закона, липса на съгласие, чл. 439 ГПК и т. н.

Предвид изложеното, че в случая по делото намира приложение разпоредбата на чл. 113 ГПК, уреждаща специална местна подсъдност, възражението за неподсъдност на делото, направено с отговора на исковата молба, правилно първоинстанционният съд е приел за неоснователно, поради което обжалваното определение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от изложеното, Окръжен съд Велико Търново, трети въззивен граждански състав

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1898 от 14.08.2025 година, постановено по гр. д. № 2218/2025 г. по описа на Районен съд Велико Търново, в частта, с която е оставено без уважение възражение на ответната страна „ЕОС Матрикс“ ЕООД за местна неподсъдност на делото пред Районен съд Велико Търново.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1565 гр. Велико Търново, 22.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Драгостинов

Членове:

Катина Минева

Ангелина Богданова като разгледа докладваното от Катина Минева Въззивно частно гражданско дело № 20254100501022 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

С определение № 1898 от 14.08.2025 г. постановено по гр. д. № 2218/2025 г. по описа на Районен съд Велико Търново е оставено без уважение възражение на ответника по делото „ЕОС Матрикс“ ЕООД за местна неподсъдност на делото пред Районен съд Велико Търново, като неоснователно.

Недоволен от така постановеното определение ответникът по делото „ЕОС Матрикс“, ЕООД го обжалва, чрез процесуалния си представител. Развива съображения за неправилност на обжалваното определение. Твърди, че предявеният иск не на потребител, с оглед разпоредбата на чл. 113 ГПК, а на длъжник по изпълнението по смисъла на чл. 439 ГПК, доколкото не се защитават потребителски права по сключен с праводателя на ответника договор за банков кредит, нито се иска признаване на недължимост на суми по такъв договор, а длъжникът оспорвал материалната законосъобразност на принудителното изпълнение, поради обстоятелства, възникнали след издаване на изпълнителното основание- изтекла погасителна давност. С оглед изложеното се твърди, че за подсъдността на иска по чл.

439 ГПК се прилагат общите правила, касателно местната подсъдност, а именно чл.

108 ГПК. Сочи се в частната жалба, че в исковата си молба ищецът не е изложил обстоятелства, че има качеството на потребител по смисъла на ЗЗП в отношенията си с ответника и че в това качество предявява иска си. Навежда доводи, че искането за прилагане на специалната местна подсъдност се преклудира за ищеца от момента на изпращане на исковата му молба до ответната страна, като следва изрично да заяви 1 пред сезирани съд волята си искът му да бъде разгледан при прилагане правилата на чл. 113 ГПК, тъй като специалната местна подсъдност не се прилага служебно от съда, а само при изрично позоваване на нея от ищеца. Сочи се, че след като съдът е сезиран с искане за прилагане на подсъдността по чл. 113 ГПК последният следва да провери дали са налице предпоставките за прилагане на специалната местна подсъдност, за които ищецът следва да ангажира доказателства. Твърди се, че такова заявено искане от ищеца в исковата му молба липсва. Направено е искане обжалваното определение, в частта, в която е оставено без уважение, като неоснователно възражението на жалбоподателя за местна неподсъдност на спора да бъде отменено, а делото да бъде изпратено на Софийски районен съд, като местно компетентен.