Решение № 351 от 20.06.2023, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Въззивно гражданско дело 903/2022
- Вид
- Решение № 351
- Подписан
- 20.06.2023
- Състав
- Петър Узунов, Стойка Илиева Янева, Анета Илинска
Цитирани разпоредби
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.266, ал.2 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.266, ал.2 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 351 гр. Благоевград, 15.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Петър Узунов
Членове:
Анета Илинска
Стойка Ил. Янева при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Петър Узунов Въззивно гражданско дело № 20221200500903 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба вх.№12827/08.08.22г на Б. С. К., Благоевград, ул.“***, и въззивна жалба вх.№14971/21.09.22г на Б. И.
Г. и С. С. Г., съд.адрес: гр.Благоевград, ул.“**-адв.Г.Ю., против решение №444/27.07.22г на РС-Благоевград по гр.д.№1745/21г, с пр. осн.чл. 258 и сл.
ГПК.
С атакуваното решение са уважени частично негаторните искови претенции, ведно със всички произтичащи от това последици.
Недоволна от атакувания акт в осъдителната част е останала ответната страна, която го счита за незаконосъобразен, излагайки подробни съображения в тази насока. Настоява за неговата отмяна и отхвърляне на исковите претенции, като се претендират и разноските по делото.
Ответната страна оспорва жалбата като неоснователна и поддържа атакуваната част от решението, настоявайки за неговото потвърждаване.
Недоволна от отхвърлителната част на атакувания акт е останала ищцовата страна, която също го намира за незаконосъобразен, за което подробно се обосновава.Твърди, че е налице допуснато от РС процесуално 1 нарушение досежно разпределение на доказателствената тежест, свеждащо се до непълнота на дадените указания.Поради това се иска допускане на съдебно-техническа експертиза, която да отговори на поставените въпроси относно шума и миризмите от машините в цеха за смяна на автомобилни гуми. Иска се отмяна на отхвърлителната част и уважаване на исковите претенции в цялост, ведно с присъждане на сторените разноски пред двете инстанции.
Съдът, след като прецени наведените от страните доводи, при съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Обсъждането на събрания доказателствен материал, заедно и по отделно, налага извода за правилно установена от РС фактическа обстановка. Поради това и при отсъствието на нови доказателства по см. на чл.266, ал.2 и 3 ГПК, настоящият състав намира за безпредметно подробното преповтаряне на същата и препраща към констатациите на РС. В тях след подробен анализ на обстоятелствата по спора първата инстанция правилно и законосъобразно е приела, че страните по делото са съседи, като ищецът Б. Г., на основание покупко - продажба(вж. нот.акт № 54, том4, дело № 1098/96г.) се легитимира за собственик на ПИ, който по сега действащата кадастрална карта на Благоевград е с идентификатор № ***(вж.скица № 15 - 386844 12.04.2021г.).Докато собственици на съседния на ищците имот – поземлен имот с идентификатор ***, са ответниците Б. и Д. К.и.По тези въпроси не се спори.Безспорно е също, че всяка от страните живее в сграда, изградена в собственият им имот.
По делото са налице данни за множество подавани от ищците жалби до различни институции с оплаквания за силен шум и миризми от работата на ответниците в съседствсо по техническото обслужване на автомобилите(монтаж/демонтажа и баланс на гуми, смяна на масла, ремонт на автомобили, съхраняване на автомобилни гуми).
(….Отделно от това ….увреждане на оградата между имотите ми, чрез премахване на покривни капаци и избиването на тухли….).
Във връзка с жалбите са извършвани различни проверки, приключвали с различни констатации, според които на партерното ниво от южната част на 2 сградата е преустроена от „жилище“ в „сервиз за смяна на автомобилни гуми“, без каквито и да е строителни книжа,респ. без издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация(вж. приложнеите преписки).В крайна сметка със заповед 01007/27.07.20г на кмета на Община-Благоевград е забранено ползването на обекта, със всички произтичащи от това последици.Макар да е атакувана пред АС-Благоевград, образуваното в тази връзка адм.д.№851/20г е прекратено, поради оттегляне жалбата от ответниците.
Междувременно с констативен протокол от 24.03.21г е установено, че дворното място пред пристройката към жилищната сграда е освободено от техника за смяна на гумите и няма следи от такава дейност.Налице данни, че въпросната дейност е преместена от ответниците в помещение под наем на друго място – в Благоевград, м.“Под грамада – Ш.13-С“(вж. договора за наем от 14.06.21г и квитанциите за плащан наем за периода юли-декември 2021г), гумите са складирани също на друго място(вж.договора от 04.01.21г).
Анализирани са и свидетелските показания, действителните права и отношения между страните. които разкриват
Съдебно-техническата експертиза описва подробно местоположението, дължината, материалите от които е изградена и покрита и пр. характеристики на изградената масивна стена между имотите на страните - зидария с бетонови тухли (7 реда) и вароциментов разтвор, бетонов пояс с височина 10см. и покритие от 69бр бетонови капаци (с червен цвят).Вещото лице е категорично, че от двете й страни има следи от механично увреждане от човешка дейност, изразяващо се в направени две дупки в бетоновите тухли и паднала мазилка.От стената са свалени 59бр от капаците и само 10бр са на мястото си, без да е ясно кога е сторено.Цялостен разрушен участък от стената няма.Вещото лице изрично подчертава, че при огледа в дворното място на ответниците не е констатирало наличие на цех за смяна на автомобилни гуми(вж. и обясненията в с.з.).
При тези данни РС обосновано е счел за доказани предпоставките на иска по чл.109 ЗС, задължавайки ответниците да преустановят единствено подробно посочените неоснователни действия и възстановят увредените участъци по оградата, като същевременно е отхвърлил исковите претенции относно останалите заявени в исковата молба неоснователни действия.
Изложените в тази връзка съображения на РС се споделят изцяло от 3 настоящия състав, вкл. и в отхвърлителната част, тъй като са основани на закона, теорията и константната съдебна практика.Ето защо и по арг. на чл.272 ГПК съдът препраща към първоинстанционните мотиви, тъй като преповтарянето им е безпредметно.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя Б.К. за необоснованост, допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. РС е подложил на задълбочена проверка събрания доказателствен материал при постановяване на атакувания акт. Анализа на обстоятелствената част и петитума на исковата молба очертава недвусмислено фактическата обстановка именно на иск по чл.109 ЗС. Негаторният иск по чл. 109, ал 1 ЗС е средство за правна защита на собственика на вещта, срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което ограничава, смущава и пречи на собственика да упражнява своето право, според предназначението на имота или в съответния обем на правото. Обсъждането на доказателствения материал по отделно и в съвкупност, обосновава по категоричен начин извода, че страните по делото са собственици на два съседни поземлени имота, които са разделени помежду си с бетонова ограда, изградена от тухли.
По делото се установява по безспорен начин от съдебно-техническата експертиза, че по оградата, която разделя имотите на ищците и ответниците има следи от механично увреждане, което е резултат от човешка дейност, изразяващо се в направен отвор в стената, две дупки в бетоновите тухли и паднала мазилка. В приложение №2 и в снимков материал №3, 4, 5 и 6 към експертизата вещото лице е отразило местата, в които е упражнено механично взаимодействие, а в приложение №2 е посочило и котирало три дупки в оградната стена, за които вещото лице посочва, че са в резултат от механично въздействие. Така констатираното,преценявано в съвкупност с показанията на св. Д.Г., А. Г. и Д. обосновават в нужната степен извода, че именно ответникът Б.К. е осъществявал удари по оградата от страна на неговия имот, както и свалил поставените върху същата капаци. Всичко това създава неоправдани затруднения за пълноценното функциониране по предназначение на оградната стена, разделяща двата съседни имота, а оттук и за пълноценното ползване на оградата от въззиваемата страна. Ето защо и правилно районният съд е уважил иска по чл.109 ЗС в частта по т.3 и 4 от исковата молба, като е осъдил ответникът Б.К. да преустанови всички 4 действия по увреждане и разрушаване на изградената между двата поземлени имота масивна ограда, както и да я възстанови в предишният й вид.В този контекст доводите на Б.К. в обратната насока са неоснователни.
Несъстоятелни са оплакванията на жалбоподателя Б.К., според които от доказателствата по делото не ставало ясно по категоричен начин, че именно той е извършил въпросните увреждания на процесната ограда или че продължава да извършва такива действия. Показанията на св. Д.Г., А. Г. и К.
Д. са логически последователни, взаимно допълващи се и кореспондират с писмения доказателствен материал, и експертизата. Св. Д. Г., макар да не е очевидец на действията на ответника по увреждане на процесната ограда, изрично заявява, че гледала записите от камерите, на които се виждало именно Б.К. да блъска керемидите. Докато св. А. Г. и К. Д. заявяват, че непосредствено са видели нанасяните от К. удари по оградата. Изнесените от тях подробни впечатления обосновават в нужната степен авторството на Б.К., кореспондиращо и със заключението на съдебно-техническата експертиза че по оградата има следи от механично увреждане, резултат от човешка дейност.
Отделно от това, преценката на показанията на св.Д. Г. и А.Г. изключва възможната тяхна заинтересованост по см. на чл.172 ГПК, доколкото показанията на тези свидетели се подкрепят от показанията на св.К.Д., която не се намира в родствена връзка с нито една от страните. Ето защо и доводите на жалбоподателя Б.К., ориентирани към оборване авторството на ударите не намират опора в закона и данните по делото.
Несъстоятелни са и доводите на жалбоподателите Б. и С. Г.и за необоснованост, допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон.
РС е подложил на задълбочена проверка събрания доказателствен материал при постановяване на атакувания акт. Писмените и гласните доказателства са обсъдени по отделно и в съвкупност, поради което доводите за едностранчивата им преценка са неоснователни.
Неоснователни са и доводите на посочените жалбоподатели, според които атакуваното решение в отхвърлителните части е незаконосъобразно. За да бъде уважен искът по чл. 109 ЗС (actio negatoria), с който съдът дава търсената защита за нарушеното право на собственост от всяко неоснователно действие, което пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем, собственикът следва да установи кое е действието, което 5 препятства упражняване правото на собственост, кой е автора на това действие и в какво се състои нарушението. Граматическото тълкуване на употребената глаголна форма, сочеща на резултат в „сегашно” време, изисква установяване на действието и съществуването му в рамките на висящия процес, както и наличието на връзката между конкретното неоснователно действие на ответника и обема на препятстване упражняване правото на собственост на ищеца от тези действия, т.е. за да бъде ангажирана отговорността следва в резултат на неоснователното действие да има позитивно изразен резултат в смисъл на измерение на реално установено вредоносно поведение или на поддържане на такъв резултат от ответника (вж. така Р №57/26.03.2013г по гр.д.№907/22г на II ГО на ВКС и др.). В случая, от данните в констативен протокол от 24.03.2021г на специалисти АСК при община Благоевград, заключението на съдебно-техническата експертиза(вж. отговор на въпрос №5) и свидетелските показания на св. Д. Г. и А.Г., се установява по безспорен и непротиворечив начин, че по време на приключване на първоинстанционното, а и на настоящото дело, в дворното място на ответниците не съществува сервиз за смяна на автомобилни гуми, респ. в ответния имот не се извършват описаните в исковата молба ремонтни дейности, както и да са складирани автомобилни гуми. Оттук претенциите по т.1 и т.2 от исковата молба, за осъждане на ответниците да преустановят дейностите по извършване на ремонт (монтаж и демонтаж) на автомобилни гуми в дворното си място и за преустановяване ползването на имота за съхранение на автомобилни гуми, на автомобили за авточасти и т.н., се явяват неоснователни, поради което правилно са отхвърлени от районния съд.