Решение № 127 от 24.03.2025, Районен съд - Пещера

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 127 гр. Пещера, 24.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, IV ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ели Ас. Каменова при участието на секретаря Севделина М. Пенчева като разгледа докладваното от Ели Ас. Каменова Гражданско дело № 20235240101227 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от А.

Д. В., ЕГН: **********, от гр. ****, чрез адв. И. Г. П. от АК - Пазарджик, против К. Х. П., ЕГН: **********, гр. ****, и Г. И. В., ЕГН: **********, гр.

***, с която е предявен иск с правно основание чл. 109 от ЗС за осъждане на ответниците да премахнат металното ограждение, преграждащо поземлен имот с идентификатор ***, да осигурят непрекъснат и безпрепятствен достъп до имота на ищеца - поземлен имот с идентификатор *** и възможност ищеца да ползва по предназначение като съсобственик поземлен имот с идентификатор ***.

Ищецът твърди, че той и ответниците са съсобственици при равни права на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Батак, с адрес: гр. Батак, местност Дълбок дол, площ: 120 кв. м. трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: "За селскостопански, горски, ведомствен път“, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 090087, съседи: ***, ***,

***, ***, ***.

Сочи, че предназначението на имота е да бъде „път“ и да осигурява достъп на имотите на страните: поземлен имот с идентификатор *** - собственост на ответницата П., поземлен имот с идентификатор *** - собственост на ответника В. и поземлен имот с идентификатор *** - собственост на ищеца, до общински публичен път - поземлен имот с идентификатор ***.

Твърди, че през месец май 2021 г. двамата ответници без негово знание и 1 съгласие монтирали метално ограждение, изцяло преграждащо съсобствения им поземлен имот и възпрепятстващо свободното преминаване през него и достъпа до имота на ищеца. Сочи, че металното ограждение е с размери 3 м х 1,80 м. и е разположено на разстояние около 1,5 м. от от общинския публичен път.

На следващо място излага твърдения, че по повод действието на ответниците е подал сигнал в РУ- Пещера, по който била образувана преписка с вх. № 315000-5764/06.12.2021 г., в хода на която ответниците признали пред полицейския инспектор, че са монтирали процесното метално ограждение през месец май 2021 г., но това направили, за да не влизат безстопанствени животни и да не нанасят материални щети по имотите.

Поддържа, че процесното метално ограждение му пречи да упражнява правото на собственост върху неговия поземлен имот, както и да ползва по предназначение съсобствения на страните поземлен имот. Счита, че преграждането е незаконосъобразно, тъй като пътят не следва да бъде преграждан. Сочи, че желае да разполага с непрекъснат и безпрепятствен достъп до републиканската пътна мрежа.

Молят съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да премахнат металното ограждение, преграждащо поземлен имот с идентификатор ***, като осигурят непрекъснат и безпрепятствен достъп до имота на ищеца - поземлен имот с идентификатор *** и възможност на ищеца да ползва по предназначение като съсобственик поземлен имот с идентификатор ***.

Ангажира писмени доказателства, прави доказателствени искания, претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата К. Х. П., чрез назначения й особен представител чрез адв. Л. Г. Т. от АК - Пазарджик, в който твърди, че предявеният иск е неоснователен.

Ответницата сочи, че металното ограждение е било поставено по взаимно съгласие на тримата съсобственици, като на 04.01.2022 г. на ищеца бил предоставен ключ за вратата от ответника В. в присъствието на инспектор И. Ч.. Сочи, че след като ищецът е разполагал с ключ за металната врата, същият е имал непрекъснат и безпрепятствен достъп до собствения си поземлен имот, поради което ответниците не са извършили неоснователни действия, с които да са създали обективни пречки на ищеца да ползва имота си по предназначение. Не се противопоставя на доказателствените искания, направени в исковата молба.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника Г. В., който на първо място счита, че искът е недопустим, като посочва, че между страните по делото е била налице взаимна уговорка да се постави врата, която да отделя имотите от обслужващия път. Сочи се, че от момента на поставяне на тази врата, същата е 2 ползвана многократно от ищеца. Алтернативно оспорва иска като неоснователен, оспорва изложеното в исковата молба твърдение, че металното ограждение изцяло прегражда съсобствения на страните имот, като се сочи, че на място е налице преместваема врата и същата може да бъде премахната.

Сочи се, че на ищеца е връчен ключ от вратата в присъствието на полицейският служител И. Ч. от РУ Пещера. Формулирани са доказателствени искания.

В открито съдебно заседание ищецът А. В., редовно призован, се явява лично и с упълномощения от него процесуален представител – адв. П., поддържа исковата молба и ангажира доказателства. В депозирани по делото писмени бележки пълномощникът акцентира върху това, че в процесния случай решението на мнозинството от съсобственици е вредно за общата вещ, тъй като с преграждането на пътя се променя начинът на трайно ползване на вещта, която от път се превръща в обикновен поземлен имот, което пречи на ищеца. Сочи, че дори и да се приеме, че на ищеца са давани ключове, то това не решава конфликта, тъй като автомобилите на противопожарна служба и бърза помощ не могат да достигнат до имота на ищеца, тъй като водачите им нямат ключове. Моли за уважаване на предявения иск и претендира разноски.

В открито съдебно заседание участие взима ответницата К. П., която се явява лично и с пълномощника адв. Г. – Т.. Ответницата оспорва предявения иск и моли съда за отхвърлянето му като неоснователен, претендира разноски.

В писмени бележки поддържа чрез процесуалния си представител, че с поставената ограда по никакъв начин не се пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост в пълен обем. Сочи, че вратата е поставена след решение на всички съсобственици и единствено с цел да се възпрепятства достъпа на диви и питомни животни, тъй като имотът се намира в гора.

Акцентира върху това, че от свидетелските показания и извършените експертизи се доказва, че процесната врата не препятства достъпа на хора и автомобили, както и че на ищеца е предлаган ключ. Твърди, че монтирането на вратата не променя начинът на трайно ползване на процесния път, който е частен и обслужва частни имоти.

Ответникът Г. В. се явява в открито съдебно заседание лично и с процесуалния си представител – адв. М., като оспорва иска като недопустим, алтернативно като неоснователен, и моли за отхвърлянето му, претендира и разноски. В депозираните по делото писмени бележки сочи, че вратата е поставено при взето общо решение на тримата съсобственици с цел ограничаване навлизането на животни и случайни граждани. Акцентира върху това, че в случая не е налице метално заграждение, а преместваема врата, разположена върху панти, която може да бъде премахната, включително и от ищеца. Освен това сочи, че от свидетелските показания категорично се установява, че вратата никога не е била заключвана, както и че ищецът разполага с ключ от вратата.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по 3 делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, а и от представения по делото документ за собственост – нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот и идеална част от недвижим имот № 117, т. I, дело № 104/2018 г. на нотариус с рег. № 387 в НК, се установява, че на 09.05.2018 г. ищецът А. В. е придобил собственост върху следния недвижим имот – поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Батак, с адрес: гр. Батак, местност Дълбок дол, площ: 1003 кв. м. трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 090086, съседи: ***, ***, ***, ***, ***, както и собственост върху 1/3 идеална част от следния недвижим имот - поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Батак, с адрес: гр. Батак, местност Дълбок дол, площ: 120 кв. м. трайно предназначение на територията:

Урбанизирана, начин на трайно ползване: "За селскостопански, горски, ведомствен път“, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план:

090087, съседи: ***, ***, ***, ***,

***.

Не е спорно между страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че ответниците и ищецът са съсобственици при равни права (по 1/3 идеална част за всеки от тях) на поземлен имот с идентификатор ***.

Освен това не е спорно между страните, че ответницата К. П. е собственик на поземлен имот с идентификатор ***, а ответникът Г.

В. ползва поземлен имот с идентификатор ***.

Установява се от представените по делото Разрешение за строеж № 54/28.12.2018 г., издадено от Община Батак, скица-проект и проект за изменение на КК, че ищецът е предприел действия по застрояване на притежавания от него поземлен имот с идентификатор *** с три двуетажни къщи за гости.

От приложената по делото полицейска преписка № 31500005764/06.12.2021 г. по описа на РУ – Пещера се установява, че същата е образувана по жалба на ищеца А. В. от 06.12.2021 г., в която са изложени твърдения, че ответницата К. П. е поставила метална врата на съсобствения им път, което ограничава достъпа му до неговия имот. В хода на проверката са снети обяснения от двамата ответници, които са посочили, че вратата е поставена с цел да се предпазят имотите на тримата съсобственици и че всеки съсобственик разполага с ключ от нея. Резултатите от проверката са обобщени в докладна записка от 11.01.2022 г. от полицейски инспектор в участък Батак към РУ – Пещера – И. С. Ч., който е отразил, че на две различни дати – 30.12.2021 г. и 04.01.2022 г. в негово присъствие е предлаган ключ от вратата 4 на ищеца А. В. съответно от К. П. и Г. В., като ищецът приел предадения му от Г. В. ключ. Полицейската проверка приключила с издаването на протокол за предупреждение на ответницата П. да не не ограничава достъпа до имота на ищеца, и с издаването на протокол за предупреждение на ищеца В. да не се саморазправя с ответницата П..

По делото е прието като писмено доказателство и писмо с изх. № Бт-1100-449/21.11.2024 г., издадено от Регионална дирекция за национален строителен контрол Пазарджик, адресирано до ответницата К. П.. В писмото е посочено, че във връзка с подадената от ответницата жалба не е могла да бъде извършена проверка на място в имота й с идентификатор ***, поради нейното отсъствие и възпрепятстван достъп за улицата тупик, поради заграждения и заключена врата, изпълнена от метални елементи.

По делото е прието заключение на вещото лице инж. Г. П. по назначената съдебно – техническа експертиза с направената корекция от вещото лице в съдебното заседание, проведено на 25.02.2025 г. От същото се установява, че при оглед на място е констатирано, че в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Батак, с адрес: гр. Батак, местност „Дълбок дол“ е построено метално заграждение, представляващо метална врата, захваната за метални колони с квадратно сечение 10/10 см., бетнонирани за бетонова основа 25/25 см., с размери на вратата както следва: ширина 3,10 см., височина 1,74 см., като от тази височина плътната част е 0,60 см., нагоре ажурната част е 1,14 м. Посочено е, че от тази метална врата отваряемата част е с размери 1,15/1,74 м. (ширина 1,15 м. и височина 1,74 м.), като тази отвареяма част се заключва с катинар и метален синджир и със секретен ключ. Вещото лице е посочило, че преминаване на превозно средство не е възможно, поради малкия отвор за същото, а преминаването на хора е възможно само ако отваряемата част от вратата е отключена по двата начина. В тази връзка вещото лице е заключило, че достъпът до имота на ищеца е възпрепятстван без да изложи изрично мотиви в отговора си на този въпрос. При изслушването си в открито съдебно заседание, проведено на 25.02.2025 г. вещото лице П. коригира изготвеното от нея заключение, като посочи, че през процесната метална врата е възможно преминаването на превозно средство, като се повдигне щифта от вътрешната страна на вътрешното крило. Въпреки че промени част от заключението си вещото лице изрично заяви, че поддържа отговора по поставената задача номер 3, а именно, че достъпът до имота на ищеца с идентификатор *** е възпрепятстван като посочи, че при бедствия и аварии, когато трябва да мине пожарна или линейка, свободният достъп е ограничен, поради това че преминаването следва да се осъществи през един секретен ключ на малката врата, отваряне на катинара с металния синджир на голямата врата, след което влизане отвътре, повдигане на щифта и чак тогава отваряне на голямата врата.