Определение № 10661 от 11.03.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 55909/2023
- Вид
- Определение № 10661
- Подписан
- 11.03.2024
- В сила
- 11.03.2024
- Състав
- ЦВЕТОМИР МИЛЧЕВ МИНЧЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 27 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 234 · Кодекс на труда
- чл. 303, ал. 3 · Кодекс на труда
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 10661 гр. София, 11.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело № 20231110155909 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 234, ал. 3, т. 2, вр. т. 1, вр. ал. 1 КТ, вр. чл. 92 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено съществуването на парични задължения в размер на сумите, както следва: 1 500 лв., представляваща неустойка по чл. 13 от договор за повишаване на квалификацията от 01.08.2021 г. към трудов договор № 3001652/13.05.2021 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 14.03.2023 г. до окончателното плащане, както и 49,58 лв., представляваща лихва за забава за периода от 15.11.2022 г. до 13.03.2023 г., за които суми по ч. гр. д. № 13225/2023 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 22.03.2023 г.
Ищецът „...“ ЕООД твърди, че е сключил трудов договор № 3001652/13.05.2021 г. с ответника В. П. М., по силата на който последният е бил назначен на длъжността „ресторантски работник“, с работно място ресторант „Славейков“ в гр. София, ул. „Уилям Гладстон“ № 69. Поддържа, че с цел повишаване на квалификацията на работника дружеството е осигурило и провело два курса „Basic Shift Management Course” (Основен курс за управление на смяна), успешно приключил на 12.10.2021 г. и „ Advanced Shift Management Course” (Курс за управление на смяна“, успешно приключил на 09.02.2022 г., като с чл. 12 от него ответникът се е задължил да не прекратява трудовото си правоотношение по време на предстоящото обучение и 18 месеца след неговото завършване. Допълва, че в чл. 13 от договора е предвидена неустойка в размер на 1 500 лв., дължима от ответника в случай, че служителят едностранно прекрати трудовото си правоотношенение преди изтичане на 18-месечния срок по чл. 12 от договора, като същата се дължи в пълен размер независимо от това дали през част от периода работникът е полагал труда си. Заявява, че преди изтичане на срока по чл. 12 от договора за повишаване на квалификацията от 01.08.2021 г., ответникът е подал молба от 28.10.2022 г., с която го уведомява за прекратяване на трудовото си правоотношение едностранно, за което е издадена заповед № 3341/28.10.2022 г. Допълва, че е отправил до ответника покана за доброволно изпълнение на неустоечното задължение, с която му е предоставил 14-дневен срок, считано от получаването й, за заплащането му по посочена в нея банкова сметка, като същата е надлежно получена на 14.11.2022 г., но въпреки това процесната неустойка не е била заплатена, като претендира и мораторна лихва в размер на 49,58 лв. за периода от 15.11.2022 г. до 13.03.2023 г. Претендира и разноски.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът В. П. М. е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и размер. Поддържа, че по отношение на сключените от него трудов договор за повишаване на квалификацията от 01.08.2021 г. и трудов договор № 3001652/13.05.2021 г. субсидиарно се прилагат правилата на ЗЗД. Сочи, че към момента на сключването им е бил непълнолетно лице, поради което съгласно чл. 303, ал. 3 КТ при сключване на трудовия договор ищецът е следвало да изиска разрешение от Инспекцията по труда и като не го е направил, същият се явява недействителен, тъй като е унищожаем, позовавайки се на чл. 27 ЗЗД. Същите доводи навежда и по отношение на сключения впоследствие договор за повишаване на квалификацията от 01.08.2021 г., доколкото към този момент е бил ограничено дееспособно лице, поради което счита, че при липсата на декларация за съгласие от страна на негов родител същият е недействителен. Оспорва да се касае за обикновена дребна сделка, а за договор с продължително изпълнение. Допълва, че принципно след завършване на обучението въз основа на договора за повишаване на квалификацията се сключва допълнително споразумение за изменение на трудовия договор между страните, с което се отразяват договореностите от договора по чл. 234 КТ, което в настоящия случай не е сторено, с което работодателят сам е действал виновно, мотивирайки го да напусне работа. Оспорва да е налице неизпълнение на договора от негова страна поради липсата на уговорки между тях относно конкретните му задължения и за какъв период ще следва да работи след приключване на обучението. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявените искове. Претендира и разноски.
По разпределяне на доказателствената тежест:
По иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 234, ал. 3, т. 2, вр. т. 1, вр. ал. 1 КТ, вр. чл. 92 ЗЗД
В тежест на ищеца е да установи наличието на следните предпоставки: 1. валидно сключен договор за повишаване на квалификацията; 2. изпълнение на задължението си по договора в т. ч. и провеждане на твърдяните обучения, при което за ответника е възникнало задължението да полага труд по трудово правоотношение за определен период; 3. валидно неустоечно съглашение за вредите от неизпълнение на това задължение; 4. размера на уговорената неустойка; 5. прекратяване на трудовото правоотношение от служителя преди изтичане на уговорения срок.
При установяване на посочените обстоятелства, в тежест на ответника е да установи плащане на претендираната неустойка в случай, че твърди това, както и останалите основания за недължимост на същата.
По иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да установи наличието на следните предпоставки: 1. главен дълг;
2. изпадане на ответника в забава и 3. размера на обезщетението за забава.
Съдът намира, че на ищеца следва да бъдат дадени указания в едноседмичен срок от съобщението изрично да заяви твърди ли да са постигнати уговорки за изменение на трудовото правоотношение между страните в периода от момента на възникването до момента на прекратяването му, доколкото се констатира противоречие в заеманата от него длъжност, описана в трудов договор № 3001652/13.05.2021 г. и заповед № 3341/28.10.2022 г., като в случай, че това е така – да ангажира доказателства в тази насока.
С оглед становището на ответника на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК за безспорни и ненуждаещи се от доказване следва да се отделят обстоятелствата относно сключването на трудов договор № 3001652/13.05.2021 г., по силата на който на ответника В. П. М. е възложено изпълнението на длъжността „ресторантски работник“, с работно място ресторант „Славейков“ в гр. София, ул. „Уилям Гладстон“ № 69, който със заповед № 3341/28.10.2022 г. г. е бил прекратен. Не се спори още относно сключването към него на договор за повишаване на квалификацията от 01.08.2021 г. с твърдяното съдържание.
2
По доказателствените искания:
Представените от ищеца книжа съдът намира за относими и необходими, с оглед предмета на спора, а приемането им като писмени доказателства по делото – допустимо.
Следва да се приложи към настоящото дело ч. гр. д. № 13225/2023 г. по описа на СРС, 79 състав.
Следва да бъде насрочено открито съдебно заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца „...“ ЕООД в едноседмичен срок от съобщението да изложи твърдения постигнати ли са уговорки за изменение на трудовото правоотношение между страните в периода от момента на възникването до момента на прекратяването му, доколкото се констатира противоречие в заеманата от него длъжност, описана в трудов договор № 3001652/13.05.2021 г. и заповед № 3341/28.10.2022 г., като в случай, че това е така – да ангажира доказателства в тази насока по делото.
ПРИЕМА представените към исковата молба документи като писмени доказателства по делото.
ПРИЛАГА по делото ч. гр. д. № 13225/2023 г. по описа на СРС, 79 състав.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 09.05.2024 г. от 10:15 часа, за която дата и час страните да бъдат призовани.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ. При постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в половин размер.
КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага безплатно провеждане на медиация.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по делото, да се връчи на страните, а на ищеца и препис от отговора на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3