Решение № 5728 от 29.12.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5728 гр. Пловдив, 29.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселин Пл. Атанасов при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Веселин Пл. Атанасов Гражданско дело № 20255330108923 по описа за 2025 година

Предмет на делото е иск с правна квалификация чл. 87 вр. с чл. 265 ЗЗД и чл. 55, ал.1, предл. 3 ЗЗД.

Ищец Е. И. Х.-К. чрез а. С. И. твърди, че живее и работи в Н. от 25 години. През 2018 година решава да подмени старата дограма на семейната къща. Поради високите цени на услугата в Н., се насочва към търсене на оферти в България, включително чрез Facebook.

Така попада на обява на В. М., който рекламира дейността си по монтаж на дограма и врати от собствено име. Контактът между тях се осъществява чрез Messenger и впоследствие преминава към WhatsApp. През 2022 г. страните постигат неформална договореност за изработка и доставка на PVC дограма (5 прозореца и входна врата), като ответникът лично посещава дома на Х. – К. в Н. и взема размери. Изисква пълно авансово плащане, което ищцата извършва по банкова сметка на неговия б. – К.М.. Доставката на тази първа поръчка е извършена в рамките на договорения срок, като монтажът е направен самостоятелно от семейството на ищцата.

През април 2022 г. ищцата решава да поръча още две входни врати. Отново се свързва с ответника, който след многократни уговорки посещава на място обекта и отново взема размерите. Настоява цялата сума да бъде заплатена авансово, като твърди, че ще достави вратите в едномесечен срок. На 03.05.2022 г. ищцата превежда 5 000 лв. по същата банкова сметка на К.М.. Следват многократни уверения от страна на ответника, че вратите ще бъдат доставени, но при всяка комуникация срокът се удължава: през юни поради липса на място, през юли поради липса на стъкла, през септември – пълна липса на отговор.

Поради това на 02.10.2022 г. ищцата изпраща изрично уведомление чрез WhatsApp, че анулира поръчката поради забавяне и настоява за връщане на платената сума. Въпреки това, на 13.11.2022 г. ответникът заявява, че е доставил вратите пред дома й в Н.. Без предварително съгласуване и в противоречие с обявеното анулиране, той настоява тя да приеме доставката и дори иска 250 евро за транспорт, въпреки че доставката е включена в цената.

При оглед ищцата установила, че вратите не отговарят на поръчаните и те не са приети.

1

На 26.11.2022 г. ищцата заявява, че отказва стоката и иска възстановяване на платената сумата.

Иска се осъждането на ответника В. И. М. да заплати на ищцата Е. И. Х.-К. сумата от 5 000 лева, която представлява платена сума на отпаднало основание по развален поради виновно неизпълнение договор за изработка и доставка на две входни врати, сключен неформално през месец април 2022 г., за който е извършено пълно авансово плащане на 03.05.2022 г. по банковата сметка на К. М. ведно със законната лихва за забава върху сумата считано от датата на подаването на исковата молба – 16.05.2025г. до окончателното изплащане на сумата.

Ответник В. И. М. оспорва предявения иск като поддържа в отговора по чл. 131 ГПК, че е доставил две входни врати. Моли съда да отхвърли иска като неоснователен и недоказан.

Съдът след като се запозна със събраните по делото писмени доказателства и на основание чл. 12 вр. с чл. 235 ГПК намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Ищец К. е извършила два банкови парични превода към К. И. М. на стойност 5 172,30 лева на 03.05.2022г. като преди това е извършила банков превод на стойност 7 176 лева отново по сметка на К. М. на 20.01.2022г. Тези два факта съпоставени с разменената кореспонденция между К. и В. М. чрез приложения Messenger и впоследствие WhatsApp са достатъчни за настоящата инстанция да приеме, че ищцата е влязла в договорни отношения по повод на изработка и доставка на прозорци с врата и две външни врати. Независимо, че банковите преводи са били по сметка на К. М., индиректно с отговора по чл. 131 ГПК ответник В. М. потвърждава, че именно той е адресатът на паричните преводи, защото заявява, че е доставил дограма в Н., което и кореспондира на обясненията на К. дадени по реда на чл. 176 ГПК затова че първата поръчка на прозорците с вратата е осъществена.

Следователно, ищцата К. извършва паричните преводи на обща стойност 5 172.30 лева на 03.05.2022г. след като вече има субективната увереност в годността на ответника да изпълни сключения договор за изработка и доставка на две външни врати, респ. индикация за сключването на този договор са именно паричните преводи от 03.05.2022г. които се явяват авансово изпълнение на нейното задължение по договора за заплащане възнаграждението на ответника. Няма съмнение и затова че паричните суми от тези преводи са предназначени за ответника независимо, че са били преведени по банкова сметка на К. М., което лице се явява сламен човек на ответника, който поради някаква причина, ирелевантна за настоящия спор, е скрил самоличността си при получаването на преводите. Този извод следва преди всичко от факта, че В. М. нито оспорва че сумата от 5 172,30 лева е постъпила в патримониума му чрез К. М., нито пък отрича, че тази сума е по повод поръчка на входни врати, нито пък изразява готовност за връщането й. Неоснователни са оплакванията на В. М. затова че договорът за изработка и доставка на врати е изпълнен, ответникът поддържа, че е изпълнил първата поръчка за доставка на дограми /5 прозореца/ и един брой врата, което не се оспорва от К., но не взема никакво отношение към получените преводи от 5 172,30 лева от 03.05.2022г., респ. от разменената кореспонденция между страните няма основание да се приеме, че тази сума е изплатена в допълнение към предходната поръчка или въобще по някакъв начин касае нея. Няма правно основание и за ответника да отнася тази сума към първата поръчка, защото няма съгласие затова на К., още повече че последната изрично в кореспонденцията си посочва, че това са пари, които праща за две входни врати и нямат никакво отношение към прозорците и първата поръчана и доставена врата.

Следователно, В. М. на основание чл. 258 ЗЗД е бил длъжен на свой риск да изработи две входни врати и да ги достави до дома на ищцата в Н., и то съобразно нейните спецификации за размери на тези врати, за които няма съмнение, че след като са били извършените преводите от 03.05.2022г., то ищцата е носела субективната увереност, че ответника ги е разбрал и възприел, респ. след като е приел сумите от К. М. се е съгласил с условията на К..

Ответник В. М. не представя доказателства нито затова че е изработил врати, нито затова че ги е доставил до дома на ищцата или на мястото на което е било уговорено да се доставят. Поддържаната теза от ответника няма правно основание да се приеме за достоверна, защото тя касае първоначалната поръчка, а относно поръчката на двете врати, 2 реално ответника не взема отношение по твърденията на ищцата и нито посочва конкретни контрафакти, които да опровергават нейните твърдения нито пък ангажира доказателство за изпълнение. Съгласно чл. 261 ЗЗД ответникът е бил длъжен да изпълни работата, което не е сторено, респ. няма дори и индикации затова, че каквито и да било врати са доставени.

Ето и защо правомерно ищцата К. е упражнила правото си да развали сключения договор по реда на чл. 87 ЗЗД, което е сторила с писмено изявление до ответника чрез комуникационно приложение и е поискала връщане на сумата, вместо това обаче ответникът е застъпвал позиция, която касае предходната поръчка и реално е отказал връщането на платените пари с което се е обогатил на отпаднало правно основание, т.е няма законово право да задържа изплатената сума. В допълнение ответникът дори не е направил опит за доставка или за доуточняване параметрите на изработката на вратите или каквото и да било фактическо действие с оглед удовлетворяване кредиторовия интерес.

Следователно като се има предвид всичко гореизложено предявения иск се уважава изцяло ведно със законната лихва върху главницата, която подлежи на връщане считано от датата на подаването на исковата молба – 16.05.2025г. до окончателното й изплащане ведно с разноските сторени от ищцата за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на сумата от общо 1000 лева.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА В. И. М. с ЕГН ********** с адрес: ............. ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА Е. И. Х. – К. с ЕГН 6908266690 сумата от 5 000 лева, която е била авансово платена по сключен между страните към м. април 2022г. договор за изработка и доставка на 2 броя входни врати, развален поради виновно неизпълнение задължението за изработка и доставка на вратите от В. М., ведно със законната лихва за забава върху сумата считано от датата на подаването на исковата молба – 16.05.2025г. до окончателното й изплащане;

ОСЪЖДА В. И. М. с ЕГН ********** с адрес: ............. ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА Е. И. Х. – К. с ЕГН 6908266690 сумата от 1000 лева разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение по гр.д. № 8923/2025г. по описа на РС – Пловдив с оглед изхода на спора по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3