Решение № 260080 от 20.04.2021, Районен съд - Раднево

Р Е

Ш Е Н И Е номер 260080 20.04.2021 година град Раднево

РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД граждански състав

На тридесети март 2021 година

В публично заседание в следния състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: АСЕН

ЦВЕТАНОВ при участието на секретаря Иванка

Стоянова, като разгледа докладваното от съдията, гражданско дело номер 745 по описа на съда за

2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и във вр. чл. 52 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба на Е.А.В. срещу Прокуратурата на Република България и ОД на МВР – гр. Стара Загора, с която се предявява иск с правно основание чл.

2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Ищецът твърди, че през месец юли 2018 г. срещу него било образувано досъдебно производство № 1018/2018 г. по описа на РУ-Раднево, като с постановление на 13.09.2019 г. бил привлечен в качеството на обвиняемо лице за това, че на 14.07.2018 г. в гр. Раднево управлявал лек автомобил с рег. № СТ9756ВТ след употреба на наркотични вещества – амфетамин и метамфетамин, установено по надлежния ред, представляващо престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК и му била взета мярка за неотклонение „подписка“. Твърди, че с постановление от 10.01.2020 г. наказателното производство било прекратено, като постановлението било влязло в сила на 18.02.2020 г. Твърди, че във връзка с така повдигнатото обвинение претърпял неимуществени вреди, тъй като претърпял редица унижения и страдания, а действията на разследващите органи силно го смутили и притеснили.

Твърди, че фактът на повдигане на обвинение срещу него станал обществено достояние, като от първия ден хората започнали да странят от него, коментирало се, че извършил престъпление и ще влезне в затвора. Твърди, че от уважавана личност се превърнал в престъпник, а близките му окачвали да бъде осъден, с което животът му се превърнал в кошмар. Твърди, че от всякакви подхвърляния на хора изгубил съня си, станал нервен и раздразнителен, което му пречило да изпълнява професионалните си задължения. Твърди, че въпреки прекратяване на наказателното производство, не се променил накърнения му авторитет и чувство за лично достойнство, чувствал се обиден и огорчен. Твърди, че оценя всички негативни преживявания на стойност 2000 лв. Поради това иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да му заплатят солидарно сумата от 2000 лв., представляваща причинени неимуществени вреди от повдигнатото обвинение по ДП № 167/2018 г. по описа на РУ-Раднево и пр.пр. № 1018/2018 г. на РП-Раднево, ведно със законната лихва от 18.02.2020 г. - датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на ДП до окончателното изплащане на задължението. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Прокуратурата на Република България, чрез прокурор от РП-Стара Загора, ТО-Раднево, в който взема становище за допустимост на иска, но поддържа становище за неговата неоснователност. Твърди се, че претенцията не била съобразена с продължителността и тежестта на обвинението.

Твърди, че нямало данни и доказателство воденото ДП да е било разгласено от разследващите органи и абсурдно било научаването от много хора за обвинението.

Твърди се, че са недоказани твърденият за изключително тежки и интензивни отрицателни преживявания от обвинението срещу ищеца, които да са дали отражение върху психиката и здравето на ищеца. Твърди се, че няма никакви доказателства представител на прокуратурата да е уронил доброто име и престижа на ищеца.

Твърди, че липсва причинна връзка между твърдените неимуществени вреди и Иска от съда да отхвърли исковете като неоснователни.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника ОД на МВР – гр. Стара Загора, в който взема становище за допустимост на иска, но поддържа становище за неговата неоснователност. Твърди се, че липсвала законова солидарност, уреден в закона, поради което насочването на иска спрямо двата органа било от съществено значение за тях. Твърди се, че от обстоятелствената част на исковата молба не ставало ясно за какво е предявен иска солидарно срещу ОД на МВР. Твърди се, че не била налице надлежна пасивна процесуална легитимация на ОД на МВР да отговаря в случая, тъй като нямало изложени обстоятелства относно незаконосъобразни действия на служители на полицията. Твърди се, че докладването на действията по разследването на прокурора били задължение по НПК и за изпълнение на задължението не може да се носи отговорност. Твърди се, че по ДП няма действия или бездействия на органи на полицията, които да са в причинна връзка с твърдените претърпени неимуществени вреди от ищеца. Твърди се, че няма доказателства ищецът да е преживял и претърпял каквито и да било неимуществени вреди от повдигнатото обвинение. Алтернативно поддържа, че претенцията е завишена по размер и не отговаря на евентуално претърпени неимуществени вреди от ищеца. Иска от съда да отхвърли иска като неоснователен и алтернативно, ако се присъди обезщетение, да се намали неговия размер съгласно чл. 52 ЗЗД.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства по свое убеждение съобразно чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК и с оглед направените доводи и възражения, достигна до следните фактически и правни изводи:

За основателност на исковите претенции ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване претърпените неимуществени вреди, представляващи страх, уронване на престиж и достойнството, негативни емоции, занижено самочувствие и самооценка, които да са вследствие на извършените действия от ответниците, по повод на което му е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК от прокуратурата, като е прекратено ДП с постановление от 10.01.2020 г.

Съгласно разпоредба на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Съгласно т. 7 от ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС за разясняване на някои въпроси по делата по ЗОДВПГ /сега ЗОДОВ/ е посочено, че съответният правозащитен орган отговаря и в случаите, когато наказателното производство е прекратено поради недоказаност на обвинението /така е в настоящия случай с оглед посоченото основание в постановлението за прекратяване на ДП – чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК/. Основанието за прекратяване по чл. 237, ал. 1, т. 2 НПК /понастоящем чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК/, съответства на основанието за търсене на отговорност за вреди по чл.

2, т. 2, пр. 3 ЗОДВПГ /понастоящем чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 2 ЗОДОВ/, а именно „...че деянието не е извършено от лицето“. В настоящия случай с оглед твърденията в исковата молба за постановяване на постановление за прекратяване на ДП е приложима хипотезата на предложение второ от разпоредбата в частта за наличие на прекратено наказателно производство поради неизвършване на деянието от лицето.

Съобразно дадения отговор на правния въпрос в Решение № 4 от 24.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 855/2010 г., IV г. о., ГК, пасивно легитимирани по исковете по чл. 2 ЗОДОВ са съответните държавни органи, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вреди.

Практиката на ВКС не е поставяла под съмнение възможността да се реализира солидарна отговорност по ЗОДОВ спрямо няколко субекта, стига да се установят елементите от състава на приложимата правна норма. Това следва от § 1 ПР ЗОДОВ, чийто текст изрично прогласява приложимостта на разпоредбите на гражданските и трудови закони за неуредените въпроси. Щом вредите са причинени от неколцина при условията на чл. 53 ЗЗД, те ще отговарят солидарно за тях. Кредиторът може да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от длъжниците - чл.

122, ал. 1 ЗЗД. Той може да предяви правата си срещу един или срещу всички длъжници за цялото вземане. В случая претенцията е насочена солидарно срещу ОД на МВР, като орган по разследването и осъществяващ пряко разследващи функции, и срещу Прокуратурата на Република България, под чийто надзор и указания се осъществява разследването, което напълно съответства на посочените законови текстове и съдебна практика за дирене на солидарна отговорност.

Прокурорският акт за прекратяване на наказателното постановление не влиза в сила, дори когато е съобщен на всички засегнати лица по чл. 243, ал. 3 НПК, защото може служебно да бъде отменен от по-горестоящ прокурор, ако не е обжалван. Следователно, стабилитетът на постановлението за прекратяване на наказателното производство в смисъла на т. 4 на ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, като основание за възникване отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни органи, изисква то да е съобщено на лицето, което претендира вредите по реда на чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ и лицето да не е поискало наказателното производство да продължи и то да завърши с оправдателна присъда /в този смисъл Решение № 197 от 17.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1211/2010 г., III г. о., ГК/. Настоящия случай е такъв, тъй като въпросното прокурорско постановление е връчено на ищеца на 10.01.2020 г., последният не е искал продължаване на наказателното производство, съответно няма и как да е завършило наказателното производство с оправдателна присъда.

От приложеното по делото ДП № 327 ЗМ-167/2018 г. на РУ-Раднево и пр.пр. № 1018/2018 г. на РП-Раднево /понастоящем РП-Стара Загора, ТО-Раднево/ е видно, че същото е образувано с постановление от 25.07.2018 г. и е водено за престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, след което с постановление от 13.09.2019 г. е привлечен в качеството на обвиняем ищецът Е.А.В. за престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК и спрямо него е взета мярка за неотклонение „подписка“. Към момента ДП е приключило с постановление от 10.01.2020 г. на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК, с което е прекратено наказателното производство и отменена мярката за неотклонение „подписка“.

С Тълкувателно решение № 3 от 15.06.2015 г. по тълкувателно дело № 5/2013 г. на ОСГК на ВКС се прие, че по исковете с правно основание чл. 2, ал.

1, т. 3 ЗОДОВ Държавата се представлява от Прокуратурата на РБ и разследващите органи, в който случай също ще се получи обезщетение в пълна степен за самостоятелното увреждащо действие на неоснователно водено наказателно преследване, което е прекратено. В този смисъл Прокуратурата на Република България и ОД на МВР-Стара Загора, в чиято структура са разследващите органи от РУ-Раднево, носят отговорността спрямо увреденото лице в случая на прекратено наказателно производство в хипотезата на чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК, както е в настоящия случай. Прокуратурата упражнява надзор върху разследващите органи, които пряко осъществяват разследването. С оглед на изложеното са налице обективните предпоставки за ангажиране на отговорността на Прокуратурата на Република България и ОД на МВР-Стара Загора по чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 2 от ЗОДОВ във вр. чл. 4 ЗОДОВ за обезвреда на всички причинени на ищеца имуществени и неимуществени вреди от неоснователно воденото срещу него и привличане в обвинение за престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК.

По претенцията за неимуществени вреди:

При определяне размера на дължимото на ищеца обезщетение за вредите от незаконното обвинение, съдът следва да съобрази наличието на предпоставките по чл. 4 ЗОДОВ, а именно: настъпването на вреди, които са пряк и непосредствен резултат от обвинението, а съгласно препращащата норма на §1 от ЗР на ЗОДОВ, на основание чл. 52 ЗЗД неимуществените вреди следва да се обезщетят по справедливост, като се вземат предвид всички особености на конкретния случай (т. 11 от ТР № 3/2005 г. на ОСГК на ВКС и решение № 832 от 10.12.2010 г. на ВКС по гр.д. № 593/2010 г., IV г.о., решение № 232 от 25.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1381/2010 г., III г. о.). За критерия справедливост на преценка подлежат обстоятелствата - характерът на обвинението, видът и тежестта на деянието, осъществени ли са спрямо обвинения мерки на принуда, продължителността на наказателното преследване, данните за личността на подсъдимия с оглед доколко повдигнатото обвинение за деяние, което лицето не е извършило се е отразило негативно на физическото здраве, психиката му, на контактите и социалния му живот, на положението му в обществото, работата, в т.ч. върху възможностите за професионални изяви и развитие в служебен план, както и всички обстоятелства, имащи отношение към претърпените морални страдания, преценявани с оглед конкретиката на случая /решение № 223 от 4.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 295/2010 г., IV г. о., решение № 621 от 22.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1927/2009 г., IV г. о., Решение № 112 от 14.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 372/2010 г., IV г. о., ГК./.