Определение № 746 от 27.07.2023, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 746 гр. Благоевград, 27.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Анета Илинска

Крум Динев като разгледа докладваното от Крум Динев Въззивно частно гражданско дело № 20231200500734 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 274 ал.1 ГПК във връзка с чл. 83 ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на К. А. В., действащ чрез адв. А. Б. от АК Благоевград, срещу определение №529/20.06.2023 г. по гр. д. № 1585/2022 г. на Районен съд - П., с което e отхвърлено като неоснователно искането на ищеца К. В. за освобождаването му от заплащане на разноски по делото в размер на 1 600 лева, касаещи дължим депозит за изготвяне на поискА. от него експертиза. В жалбата се сочи, че определението е неправилно, необосновано, постановено при съществени процесуални нарушения.

Възразява се, че съдът е взел своето решение без да съобрази възможностите на ищеца към момента на произнасянето, а си послужил с данни от минали години. Релевира се, че изводът на съда, че ищецът получил субсидии “около 20 000 лв.” за 2021 г. почивал на предположение. Отделно, посочва се, че крайният извод бил необоснован, доколкото се опровергавал от декларираните от ищеца пред НАП доходи, получени от него през календарната 2022 г. Изтъква, че доходът на ищеца за 2022 г., който бил в размер на 19 0951.61 лв., включвал и получените субсидии за дейността му като земеделски производител. Възразява се, че съдът не отчел, че за 2022 г. ищецът имал и декларирани разходи в размер на 11 457 лева. В заключение се сочи, че ищецът нямал други източници на парични средства освен дейността 1 му като земеделски производител, като чистият му месечен доход възлизал в размер на около 417 лева, получен след приспадане на дължимата издръжка на детето му. Представя писмено доказателство - годишна данъчна декларация, подадена от ищеца по реда на чл. 50 от ЗДДФЛ.

За да се произнесе по оплакванията на частния жалбоподател, настоящият състав на ОС - Благоевград съобрази следното от фактическа стрА.:

С определение № 529/20.06.2023 г., постановено по гражданско дело № 1585 по описа за 2022 г. на Районен съд - П., първоинстанционният съдебен състав е намерил за неоснователно искането на ищеца да бъде освободен от заплащане на определен депозит за назначена експертиза в размер на 1 600 лева. За да отхвърли молбата съдът се позовал на попълнената от ищеца декларация за материално и гражданско състояние, както и на извършените служебни справки. След съвкупната преценка на доказателствата, съдебният състав достигнал до констатациите, че ищецът не е семеен, но има малолетно дете, на което изплаща месечна издръжка; че работи като земеделски производител, с деклариран месечен доход от 710 лева, като получава допълнително и по около 500 лева на месец от земеделска дейност; не притежава влогове и не страда от заболявания, изискващи перманентно лечение; че през 2021 - 2022 г. получил публични субсидии за земеделска дейност в размер на около 20 000 лева ; че притежава четири автомобила и къща с двор в с. П., общ. П.; че на 10.01.2023 г. сключил договор за наем с Община П., същият с предмет осемнадесет поземлени имота.

По делото е представена декларация за материално и гражданско състояние, саморъчно попълнена от К. В., в която същият е посочил, че не е женен и притежава двуетажна жилищна сграда в с. П., два автомобила - "Фолксваген поло" и джип - пикап марка “Мицубиши”, както и че получава заплата в размер на 710 лева, заедно с 500 лева допълнителен доход от земеделие.

Видно от удостоверение с изх. № 52 от 31.05.2023 г., издадено от Регионална осигурителна каса - град П., ищецът действително е регистриран земеделски стопанин. От изготвените справки в хода на първоинстанционното съдебно производство се установява, че ищецът няма действащи трудови договори и не получава обезщетения за болест и майчинство, нито такива за безработица.

Същият не притежава дялови участия в търговски дружества. Съдът е изискал и данъчна информация от НАП за периода 01.01.2021 г. - 31.12.2022 г., 2 касаеща К. В., като от предоставената справка в тази връзка се констатира, че за 2022 г. последният декларирал доходи от друга стопанска дейност в размер на 600 лева, както и доходи под форма на държавна помощ, субсидия или друго подпомагане от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, Европейския фонд за развитие на селските райони и държавния бюджет, в размер на 20 551.98 лева. Установява се, че освен декларираните ищецът притежава и още два товарни автомобила, а също и един недвижим имот, както и че е стрА., в качеството му на наемател, по договор за наем с община П., вписан в Агенция по вписванията на 10.01.2023 г.

При така изложеното от фактическа стрА., съдът навежда следните правни доводи:

Частната жалба е процесуално допустима. Същата е депозирА. пред съда, компетентен за нейното разглеждане, както и в установения от закона срок за обжалването - атакуваното определение е връчено на стрА.та на 21.06.2023 г., като жалбата е подадена на 27.06.2023 г. Жалбата изхожда от лице, което има правен интерес от обжалване и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен съдебен контрол.

Както е разяснено в мотивите към т. 12 от Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС - искането по чл. 83, ал. 2 ГПК се преценява не само с оглед на конкретно задължение да се плати държавна такса или съдебни разноски по жалбата, а доколко стрА.та разполага с достатъчно средства, за да се натовари с плащането на таксите и съдебните разноски в съдебното производство. Когато съдът намери, че стрА.та е материално затруднена по начин, че няма да може да упражнява предоставените процесуални права по делото, я освобождава от заплащането на такси и разноски по чл. 83, ал. 2 ГПК и това разрешение е важимо до приключване на съдебното производство във всички инстанции, доколкото няма промяна в обстоятелствата. Преценката за освобождаване от дължими такси и разноски е винаги конкретна, като държи сметка за приложените по делото доказателства и декларации, относими към обстоятелствата, залегнали в хипотезата на чл. 83, ал. 2 ГПК, които съдът следва да има предвид при вземане на своето решение - доходи на лицето, здравословно и имуществено състояние, семейно положение, трудова заетост и възраст.

3

Настоящата съдебна инстанция счита, че първоинстанционният съд е изпълнил задължението си да даде указания на молителя за възможността да представи в определен срок необходимата имуществена декларация, респ. доказателства за декларираните обстоятелства по чл. 83, ал. 2 ГПК, като е проявил и необходимата инициатива служебно да установи цялостното имуществено състояние на стрА.та и остА.лите относими в конкретния случай обстоятелства. Ето защо, в случая не е е необходимо въззивната инстанция да изисква и да събира допълнителни доказателства.

Преценявайки доказателствената съвкупност, относима към предмета на настоящото производство, съдът намира, че подадената частна жалба е неоснователна, като аргументите за това са следните.

Молителят К. В. е роден през *** г., не е семейно ангажиран, по отношение на него не са налице данни за влошено здравословно състояние. Той полага грижи за своето малолетно дете, на което, видно от представеното по делото определение от 17.08.2021 г. по гр. д. № 621 от 2021 г. по описа на РС - П., същият предоставя месечна издръжка в размер на 180 лева. Общият му месечен доход е в размер на около 1 200 лева, доколкото последното следва от декларираните лично от ищеца в имуществената му декларация данни и приложеното удостоверение от Осигурителна каса - град П.. Именно с оглед последното съдът намира възражението, направено в частната жалба за необоснованост на извода на първоинстанционния съд за размера на месечния доход на молителя, за неоснователно. В тази връзка, доводът, че констатацията на съда за получени субсидии в размер на около 20 000 лв. почивала на предположения, се опровергава от удостоверението, изхождащо от НАП, в което изрично е посочено, че за 2022 г. е декларирА. субсидия именно в размер на 20 551. 98 лева. Деклариран е и друг доход в размер на 600 лева, отделно от размера на получените субсидии, а именно с код 301.

Последните обстоятелства са в противоречие с твърдението в жалбата, че за 2022 г. общият доход на молителя е в размер на 19 095.61 лева, включващ както субсидията, така и друг деклариран доход от земеделска дейност.

Вярно е обаче че са и налице нормативно признати разходи на стойност 60 на сто от получения доход (чл. 29 от ЗДДФЛ). Но в контекста на коментирания въпрос за получаваните имуществени доходи съдът взима предвид още и обстоятелството, че молителят притежава четири автомобила (наличието на 4 недвижимо имущество не следва да се взима предвид, доколкото то не е ликвиден актив). От своя стрА. - сключеният договор за наем с общината е и сигурна индиция, че молителят има възможността и средствата да организира стопанисването на цели осемнадесет поземлени имота за срока на действие на договора, който е три години.

Горното налага извода за неоснователност на молбата на ищеца за освобождаване от заплащането на разноски в размер на 1 600 лева. В практиката си касационната инстанция приема, че правната възможност за освобождаване от такси и разноски по делото по реда на чл. 83, ал.2 ГПК е установена в интерес на определена категория социално слаби лица, които са в обективна невъзможност да ги заплатят, с оглед да им бъде осигурен достъп до правораздаване. От друга стрА., когато внасянето на таксите и разноските би създало не трайно, а само за определен период от време затруднение за стрА.та, но същите като разход не са непосилни, предпоставките на чл. 83, ал.2 ГПК не са налице. /Определение № 183/18.03.2013 г. на ВКС, ТК, второ т.о., постановено по ч.т.д. № 707/2012 г./. Такъв е и процесният случай, доколкото размерът на дължимия депозит, съпоставен с цялостното имуществено състояние на молителя, не може да наведе на извода, че последният е в пълна невъзможност да поеме този разходи.

Водим от горното, Окръжен съд - Благоевград, Първи въззивен граждански състав

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 529/20.06.2023 г. по гр.д. № 1585/2022 г. на Районен съд - П., с което е отхвърлено искането на К. А. В. за освобождаването му от задължение за заплащане на разноски по делото в размер на 1 600 лв., касаещи дължим депозит за назначена комплексна съдебно-психиатрична и съдебно-психологическа експертиза.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2, предложение първо ГПК в едноседмичен срок от съобщаването му на стрА.та.

5

Препис от определението да се връчи на молителя К. В. чрез неговия процесуален представител.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6