Определение № 394 от 02.06.2025, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 394 гр. Монтана, 02.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Таня Живкова

Александра Нанова като разгледа докладваното от Александра Нанова Въззивно частно гражданско дело № 20251600500253 по описа за 2025 година Производството е въззивно и

Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК). е по реда на чл.

278 от

Образувано е въз основа на частна жалба подадена от „Н.а.” ЕООД, ЕИК *, действащо чрез процесуалния си представител адвокат Н. В., срещу Определение № 147 от 03.02.2025 г., по гр. д. № 2225/2024 г. по описа на Районен съд-гр. Лом, 5-и състав, в частта от него, с която производството по което то е постановено е спряно.

В обстоятелствената част на частната жалба се посочва, че определението за спиране е неправилно. Изразява се несъгласие с дадената от районния съд правна квалификация на предявения иск като такъв за неоснователно обогатяване. Твърди се, че в друго исково производство предмет на разглеждане е правен спор произтичащ от същото правоотношение и за същите факти. От това се обосновава, че се нарушава принципът на непререшаемост на същия правен спор поради наличие на вече влязло в сила решение. Затова се счита, че производството пред районния съд следва да бъде прекратено, тъй като между същите страни, за същите факти и правоотношение, е налице влязло в сила решение, по което е формирана сила на пресъдено нещо. Настоява се, че спорът не може да бъде преразглеждан отново от съда и той дължи неговото прекратяване.

Въз основа на изложеното от жалбоподателя се прави искане съдът да 1 отмени определението за спиране и директно да прекрати производството.

Претендира се за присъждане на разноски.

В едноседмичния срок по чл. 276, ал. 1 от ГПК другата страна „С.“ ЕООД, не е подала писмен отговор на частната жалба.

„Преди да пристъпи към проверка на основателността на ЧЖ, съдът проверява нейната допустимост …“. (Сталев, Ж. Българско гражданско процесуално право, девето преработено и допълнено издание, първо по действащия ГПК, София, Сиела, 2012, с. 648). Настоящият въззивен състав намира, че частната жалба е подадена в указания от районния съд едноседмичен срок за обжалване, от процесуално легитимирана странаответник в исково производство, чрез надлежно упълномощен процесуален представител. Същата обаче е процесуално недопустима.

В случая, с частната жалба, от една страна се обжалва определение за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, а от друга страна се иска производството да бъде прекратено от въззивния съд на основание чл.

299, ал. 2 от ГПК.

Хронологично проследено, след запознаване с процесуалните действия на страните и на съда, се установява, че:

Исковото производство по гр. д. № 2225/2024 г. пред Районен съд-гр.

Лом е образувано по повод на искова молба подадена на 18.09.2024 г. от „С.“ ЕООД, в качеството му на ищец, действащо чрез процесуалния си представител адвокат И. М., срещу „Н. а.“ ЕООД, в качеството му на ответник.

В исковата молба е направено особено искане това производство да бъде спряно до приключване на гр. д. № 2344/2023 г. по описа на Районен съд-гр.

Лом.

Районният съд е приел, че с исковата молба е предявен осъдителен иск по чл. 124, ал. 1, предл. 1 от ГПК с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за връщане на дадено без основание. Последвала е размяна на книжа, в резултат на която ответникът на 27.12.2024 г. по пощата е подал отговор. В него не се изразява становище по съществото на спора. Изразява се мнение, че спорът е търговски и като такъв следвало да се разглежда по реда на чл. 365 и следващите от ГПК. Независимо от това са развити съображения, че искът е 2 недопустим, защото по искова претенция на същия ищец, срещу същия ответник, на същото основания и за същото искане с образуване на настоящото производство са налице две висящи дела. Счита се, че това второ производство трябва да се прекрати служебно от районния съд на основание чл. 126 от ГПК, във връзка с което в този смисъл, в края на отговора, се прави изрично искане.

След запознаване с исковата молба и с отговора, районният съд на 03.02.2025 г. е постановил обжалваното определение. В мотивите му е потвърдил разбирането си, че пред него е предявен иск по чл. 55, ал. 1, предл.

1 от ЗЗД, поради което спорът не е търговски. Констатирал е, че претендираната сума е предмет и на производство по гр. д. № 2344/2023 г., но на различно основание-договор за заем, което е послужило за формиране на извод, че другото производство ще обуслови изхода на настоящото. С два отделни диспозитива районният съд е оставил без уважение искането на ответника за прекратяване на делото и за изпращането му по подсъдност на Окръжен съд-гр. Монтана и е спрял производството по гр. д. № 2225/2024 г. до приключване с влязъл в сила съдебен акт на гр. д. № 2344/2023 г.

Липсва произнасяне по направеното в отговора на исковата молба искане за служебно прекратяване на производството на основание чл. 126 от ГПК.

На 18.03.2025 г. от ответника е последвало подаване на два документаединият адресиран до районния съд с искане за прилагане на последиците на разпоредбата на чл. 299, ал. 2 от ГПК и прекратяване на производството, с приложен влязъл в сила краен съдебен акт по обуславящия (преюдициален) процес, а другият настоящата частна жалба, с която се иска отменяне на определението за спиране на производството и директното му прекратяване от окръжния съд, поради наличие на влязло в сила решение и формирана сила на пресъдено нещо.

Впоследствие на 04.04.2025 г. районният съд е постановил Определение № 493, с което е възобновил производството по гр. д. № 2225/2024 г. Едва с него, а не с обжалвания акт, е налице и произнасяне по искането на ответника за прекратяване на делото поради недопустимост на иска и наличие на сила на пресъдено нещо между същите страни за същото правоотношение, което е оставено без уважение.

Така установените факти относно поредицата процесуални съдебни 3 актове по първоинстанционното дело сочат, че частната жалба се явява недопустима по следните съображения:

След постановяването на определението за спиране и след подаване на частната жалба срещу него, районният съд е възобновил служебно спряното производство по реда на чл. 230, ал. 1 от ГПК. От това следва, че към настоящия момент не е налице определение, с което да се прегражда понататъшния ход на делото, в който случай би подлежало на обжалване по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК (така Определение № 418 от 1.07.2013 г., постановено по ч. гр. д. № 4065/2013 г., ГК, IV г. о. на ВКС). С възобновяването на производството с определение от 04.04.2025 г. е отпаднал правният интерес от обжалване на определението за спиране, тъй като е отпаднала пречката за движение на делото и извършване на процесуални действия по него, включително за целеното от жалбоподателя прекратяване.

Тези нови факти сочат на отпадане на правния интерес от обжалване определението за спиране на производството, които нови факти въззивният съд, следва да съобрази (в този смисъл е Определение № 183 от 09.02.2023 г., постановено по ч. гр. д. № 71/2023 г., г. к., ІІ г. о. на ВКС). При липсата на правен интерес от обжалването, частната жалба насочена срещу определението в частта за спиране е процесуално недопустима и същата следва да бъде оставена без разглеждане.

С обжалваното определение съдът не е разгледал и обсъдил въпросът за прекратяване на делото като повторно заведено за спор вече разрешен с влязло в сила решение, респ. в него липсва произнасяне по този въпрос. Това прави процесуално недопустима жалбата и в тази й част поради липса на предмет и същата следва да се остави без разглеждане. Не е възможно за първи път в рамките на настоящото производство въззивният съд направо да разгледа този въпрос и да прекрати производството, без преди това районният съд да се е произнесъл в този смисъл и този негов извод обективиран в съответния преграждащ процесуален акт да е обжалван.

По изложените съображения, настоящият въззивен съдебен състав намира, че частната жалба не може да се обсъжда по същество и следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея въззивно частно гражданско производство трябва да бъде прекратено.

По въпроса за отговорността за разноските:

4

Частният жалбоподател е направил искане за присъждане на разноски по настоящото частно производство. Такива на този етап нe му се следват, тъй като с настоящото определение не се приключва разглеждането на делото по смисъла на чл. 81 от ГПК (така Определение № 2555 от 07.10.2024 г., постановено по т. д. № 2118/2024 г., т. к., І т. о. на ВКС, Определение № 3486 от 08.07.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 2174/2024 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС, Определение № 1550 от 01.04.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 412/2024 г., г. к., ІІ г. о. на ВКС). Искането за присъждане на разноски за настоящото производство следва да бъде съобразено от районния съд при постановяване на крайния акт по делото в зависимост от изхода на спора.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба с вх. на МОС №

2421/2464 от 14.05.2025 г. подадена от „Н.а.” ЕООД, ЕИК *, действащо чрез процесуалния си представител адвокат Н. В..

ПРЕКРАТЯВА производството по въззивно частно гражданско дело № 253/2025 г., по описа на Окръжен съд-гр. Монтана.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба, чрез Окръжен съд-гр. Монтана, пред Апелативен съд-гр. София, в едноседмичен срок от връчването му.

Препис от определението, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК, да се връчи на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5