Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 151 от 29.06.2026, Районен съд - Левски

Съд
Районен съд - Левски
Дело
Гражданско дело 607/2025
Вид
Решение № 151
Подписан
29.06.2026
Състав
Стойка Георгиева Манолова Стойкова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 77 · Закон за собствеността
  • чл. 79 · Закон за собствеността
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за собствеността

РЕШЕНИЕ

№ 151 гр. ЛЕВСКИ, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стойка Г. Манолова Стойкова при участието на секретаря СОНЯ Й. ИВАНОВСКА като разгледа докладваното от Стойка Г. Манолова Стойкова Гражданско дело № 20254410100607 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 79 от ЗС.

В РС – Левски е постъпила искова молба от И. А. А., ЕГН**********, с адрес: ****, със съдебен адрес: **** от САК, срещу: С. О. М., ЕГН**********, с адрес: ****, ****

В исковата молба се твърди, че по силата на Договор за продажба на държавен имот по реда на Наредбата за държавни имоти 2012.1994г., сключен с община ****, ищецът и ответницата придобили правото на собственост върху следния недвижим имот:

АПАРТАМЕНТ ** с идентификатор ****, с площ от 65.90 кв.м., с адрес:

**** (* по скица), *, находящ се на * (** по скица) от сграда с идентификатор ****, заедно с прилежащото му избено помещение ** с площ от 15.76кв.м. и 2.1822 % от общите части на сградата, при съседи на имота, на същия етаж: апартаменти с идентификатори: **** и ****, под обекта: апартамент с идентификатор ****, над обекта: ****. предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение.

Твърди се, че първоначално имотът бил в режим на съпружеска имуществена общност, доколкото с ответницата били в граждански брак считано от 25.08.1991г. С Решение от 20.07.2004г., постановено по гр. дело № 470/2004г. на СРС, брачна колегия, бракът между ищеца и ответницата бил прекратен, а ползването на горния имот, в качеството му на семейно жилище, било предоставено на ищеца. Горното решение влязло в законна сила на 02.02.2005г. Посочва се, че от момента на разтрогване на брака между ищеца и 1 ответницата, процесният имот преминал от режим на СИО, в режим на обикновена съсобственост, като ищецът и ответницата имали правото на по ½ идеални части от правото на собственост върху него. Твърди се, че от момента на влизане в сила на горното решение на СРС, с което бракът между страните бил разтрогнат, а ползването на имота му било предоставено, ответницата преустановила всякакъв контакт с ищеца и сина им. Ответницата загубила и всякакъв интерес към процесния имот, като вече повече от 20 години не е посещавала същия, не се е интересувала, какво се случва с него, не е предявявала правото си на съсобственик на същия и не е заплащала полагащата и се част от дължимите местни данъци и такси за него. Твърди се, че след 02.02.2005г.той единствено упражнявал пълното право на собственост върху процесния имот и ползвал същия. В имота живеели както синът му - А.

И. А.., така и родителите на ищеца. Заплащал пълния размер на дължимите местни данъци и такси във връзка с него, не допускал до имота трети лица, без мое знание и съгласие, включително и ответницата.

Твърди, че през периода 02.02.2005г., до датата на подаване на настоящата искова молба, владеел изцяло имота, а не само ½ идеални части, които притежавал след развода с ответницата. Владението му през горния период било явно и необезпокоявано. През нито един момент от горния период не бил губил владението върху имота. Също така, през горния период, нито ответницата, нито трето лице, под каквато и да е форма, не е оспорвала владението му цялост върху процесния имот.

От субективна страна, още от 02.02.2005г., до датата на подаване на настоящата искова молба, винаги владял процесния имот, в цялост като собствен. В нито един момент от горния период, не бил държал идеалните части от имота, първоначално собственост на ответницата, с нейно съгласие.

Счита, че изцяло се е осъществил фактическият състав на придобиване на идеални части от имот въз основа на давностно владение, заложен в чл. 79 ЗС. Счита, че към настоящия момент е придобил по давност ½ идеални части от процесния имот, които първоначално са били собственост на ответницата.

Твърди, че за периода от 02.02.2005г., до датата на подаване на настоящата искова молба, той упражнявал пълна фактическа власт върху имота. Това е ставало явно, спокойно и необезпокоявано. През целия този период ответницата дори веднъж не се е опитвала да предяви правата си върху процесния имот. В нито един момент от горния период не бил губил фактическата си власт върху целия имот.

Поради горното счита, че обективният признак -външна проява на владението е налице.

От субективна страна той упражнявал владението върху целия имот за себе си, държал целия имот като свой, тъй като смятал, че целият имот е негов и ответницата няма правото на никакви претенции върху същия.

Счита за изпълнен и времевият критерий заложен в чл.79 ЗС, целият имот да е владян спокойно и непрекъснато, като свой, в продължение на поне 10 години. В случая той владял целият имот, а не само неговите идеални части 2 от същия, в период от повече от 20 години (от 02.02.2005г., до датата на подаване на настоящата искова молба).

Искането е съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата С. О. М., че ищецът е придобил на основание давностно владение в периода от 02.02.2005г., до датата на подаване на настоящата искова молба, съгласно чл.79 от Закона за собствеността, нейната ½ идеална част от следния недвижим имот:

АПАРТАМЕНТ ** с идентификатор ****, с площ от 65.90 кв.м., с адрес:

**** (* по скица), *, находящ се на * (** по скица) от сграда с идентификатор ****, заедно с прилежащото му избено помещение ** с площ от 15.76кв.м. и 2.1822 % от общите части на сградата, при съседи на имота, на същия етаж: апартаменти с идентификатори: **** и ****, под обекта: апартамент с идентификатор ****, над обекта: ****. предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение.

Претендира направените деловодни разноски.

С определение на основание чл. 131 ал.1 от ГПК съдът е постановил да се изпрати препис от исковата молба с приложенията на ответника, с указание, че следва да подаде писмен отговор в едномесечен срок, както и задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването на отговор или неупражняването на права, както и за възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от особения представител на ответника адвокат А. А..

Ответникът счита, че предявеният иск с депозираната е процесуално допустим, но е неоснователен.

Посочва, че според разпоредбата на чл. 77 от ЗС правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. В случая се претендирало, че собствеността върху ½ ид. ч. от съсобствения недвижим имот, придобит при условията на СИО, прекратена с влязло в сила решение на СРС от 02.02.2005 година, е придобита въз основа на давностно владение, упражнявано от влизането на решението в сила до настоящия момент.

В отговора се твърди, че съгласно общите правила на чл. 79 и сл. от ЗС, давностното владение представлява основание за придобиване правото на собственост върху недвижим имот, доколкото законът не предвижда изрично изключение. Придобивната давност била оригинерен способ за придобиване на правото на собственост след изтичане на определен от закона период и при наличие на установени предпоставки.

Сочи, че за да се признае правото на изключителна собственост върху изцяло или отчасти чужд недвижим имот, разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗС изисквала лицето да е упражнявало фактическа власт върху имота за период по-дълъг от 10 години (corpus), без противопоставяне и без прекъсване за повече от 6 месеца, както и да е демонстрирало поведение на пълноправен 3 собственик спрямо титуляра на правото (animus), т. е. да е упражнявало правомощията единствено за себе си.

Доказването на елементите от фактическия състав на чл. 79, ал. 1 от ЗС следвало да бъде пълно и главно. Липсата на която и да е от законовите предпоставки изключвала възможността за придобиване на собствеността по давност. Съсобственикът следвало да е отблъснал владението на останалите съсобственици, като е довел до знанието им намерението си да свои имота и изрично е отказал да ги допуска до него. Особеният представител нямал връзка с ответника, поради което не можел да установи дали твърденията на ищеца отговарят на действителността, нито дали същият има претенции към имота. Поради това изразява становище въз основа на представените с исковата молба доказателства. От тях не се установявало по категоричен начин наличието на всички законови предпоставки, поради което счита, че предявеният иск е неоснователен.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

По силата на Договор за продажба на държавен имот по реда на Наредбата за държавни имоти, сключен с община ****, ищецът и ответницата придобили правото на собственост върху следния недвижим имот:

АПАРТАМЕНТ ** с идентификатор ****, с площ от 65.90 кв.м., с адрес:

**** (* по скица), *, находящ се на * (** по скица) от сграда с идентификатор ****, заедно с прилежащото му избено помещение ** с площ от 15.76кв.м. и 2.1822 % от общите части на сградата, при съседи на имота, на същия етаж: апартаменти с идентификатори: **** и ****, под обекта: апартамент с идентификатор ****, над обекта: ****. предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение.

Първоначално имотът бил в режим на съпружеска имуществена общност, предвид сключения с ответницата граждански брак, считано от 25.08.1991г. С Решение от 20.07.2004г., постановено по гр. дело № 470/2004г. на СРС, брачна колегия, бракът между ищеца и ответницата бил прекратен, а ползването на горния имот, в качеството му на семейно жилище, било предоставено на двамата. Горното решение влязло в законна сила на 02.02.2005г.

В доказателствена тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно, че процесният имот е придобит на посоченото правно основание; че след 02.02.2005г. е упражнявал постоянно, непрекъснато, несъмнено, явно и спокойно фактическата власт върху целия имот, че фактическата власт е била упражнявана с намерение за своене, и че тези действия са доведени до знанието на другия съсобственик.

В тежест на ответника е да докаже обстоятелствата, на които основава възраженията си.

Няма спор и от гласните доказателства се изясни, че преди около 20 години ответницата е напуснала семейното жилище и оттогава не се е 4 интересувала от детето си и не е посещавала имота. За имота и детето се е грижел ищецът И.. Свидетелите не са чували някой да заявява, че имотът не е на ищеца И. А..

Съдът кредитира показанията на свидетелката Д., която е без родство със страните по делото. Тя дава логични, последователни показания, които кореспондират с представените писмени доказателства.

Свидетелката Ю. е сестра на майката на ищеца, като съдът кредитира показанията й като достоверни, тъй като съответстват на показанията на св. Д. и на писмените доказателства.

От представените писмени доказателства се установява, че ищецът е заплащал пълния размер на дължимите данъци и такси във връзка с него.

Собственосттта е придобита в режим на съпружеска имуществена общност. След прекратяване на гражданския брак между съпрузите, считано от 02.02.2005г. съпружеската имуществена общност се прекратява и се превръща в обикновена гражданска съсобственост при равни дялове между бившите съпрузи.

В периода след 02.02.2005г. ищецът е заплащал данъци и такси върху целия имот. Установи се, че ответницата е преустановила контакт с ищеца и сина им. От повече от 20 години тя се е дезинтересирала от имота. Не го е посещавала, не се е интересувала какво се случва с него, не е предявявала правото си на съсобственост върху него и не е заплащала дължимите данъци и такси за имота.

След периода от 02.02.2025г. ищецът е упражнявал правото на собственост и върху имота и е ползвал същия изцяло, а не само ½ идеални части, които притежавал след развода. Ищецът е владял имота явно, спокойно и с намерението, че е изключителен собственик но целия имот. В нито един момент не е губил владението върху имота, като нито ответницата, нито трето лице под каквато и да форма не е оспорвал владението му, поради което е изтекла в негова полза придобивна давност.