Решение № 344 от 26.04.2024, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 344 гр. гр. Хасково, 26.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христина З. Жисова при участието на секретаря Милена Д. Борисова като разгледа докладваното от Христина З. Жисова Гражданско дело № 20235640101289 по описа за 2023 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ и чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, от Е. С. М., ЕГН **********, с адрес: гр.*******, чрез Еднолично адвокатско дружество „Д.М.“, БУЛСТАТ 177492004, представлявано от управителя Димитър Мирославов Милев, съдебен адрес: гр.София, бул.“Ал.Стамболийски“ № 125-2, ет.5, офис 5.3, против “МАКРОАДВАНС“ АД, ЕИК 201127485, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Средец, ул.“Г.С.Раковски“ № 147, ап.14.

Ищецът твърди, че на 06.07.2021 г. сключил с ответника договор за потребителски кредит от разстояние № 135326. Страните се договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 1350,00 лева, като кредитът следвало да бъде погасен за 3 месеца. Посочено било, че размерът на годишната лихва е 41.00%, а размерът па годишния процент на разходите 49.65%. Размерът на общата сума, която следвало да върне ищецът възлизала на 1434,07 лева. В чл. 10 от процесния договор било уговорено, че кредитополучателят дължи неустойка с обезщетителен характер, в случай, че не предостави обезпечение съгласно реда и условията на чл. 20 от Договора. Неустойката била в размер на 12,56 лв. плюс 0,310% от усвоения размер на кредита, за първия ден на забава и 0,310% от усвоения размер на кредита за всеки следващ ден, за който кредитът не е обезпечен. В чл. 20 било уговорено, че в срок до три дни от сключване на договора кредитополучателят следва да предостави поръчител, физическо лице, с брутен доход поне 1400 лв. и др. Съгласно погасителния план, на ищеца била начислена месечна неустойка в размер на 340,20 лв., тъй като не представил 1 в срок надлежни поръчители или друг вид обезпечение, посочени в процесния договор. Така вместо първоначалната ежемесечна вноска по кредита в размер на 478,02 лв., същата се променяла и се увеличавала със 113,40 лв. на месец или ставала 591,42 лв. на месец. Общата сума, която следвало да бъде заплатена по договора била в размер на 1774,27 лв.

Тъй като целта на заемните средства била за задоволяване на лични нужди, според ищеца същият притежавал качеството потребител и към договора били приложими ЗПК и ЗЗП.

Поддържа се в исковата молба, че така уговорената клауза за неустойка в чл. 10 от Договор за паричен заем, е нищожна поради противоречие с добрите нрави /чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД/ и поради това, че е уговорена при неспазване на нормите на чл. 11, чл. 19 ал. 4 ЗПК във вр. с чл. 22 ЗПК, както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП като се излагат следните съображения:

С уговорената неустойка се целяло да се заобиколи предвидения максимален размер на Годишен процент на разходите /ГПР/ - чл. 19, ал. 4 ЗПК. Това вземане формално било посочено като обезщетение за неизпълнение само и единствено с цел да не бъде включено при изчисляването на ГПР и така същият да остане под установената граница от 50%.

Действително обаче същото отговаряло на всички критерии, посочени в § 1, т. 1 от ЗПК. То представлявало разход, пряко свързан с договора за потребителски кредит, известен бил на кредитора и следвало да се заплати от потребителя. Това се потвърждавало и от С.я погасителен план, от които било видно, че разходът за неустойка бил включен и дължим още с подписването на договора. Очевидно било, че договарянето на този разход като неустойка имало единствено за цел увеличаване възнаграждението на кредитора над максимално допустимия размер, поради което на основание чл. 21 ЗПК тази клауза била недействителна. Дадената на потребителя възможност да осигури обезпечение в тридневен срок не можело да обоснове обратния извод. Срокът бил твърде кратък и било житейски логично да се предположи, че потребителите на подобен тип кредити са материално затруднени, съответно не могат да осигурят поръчител с големи трудови доходи. Освен това следвало да се има предвид, че в ЗПК било предвидено изрично задължение на кредитора да оцени кредитоспособността на длъжника. С предоставянето на потребителя на заемната сума кредиторът счел, че заемателят отговаря на критериите му за кредитоспособност, поради което изискването на допълнително обезпечение било лишено от всякакъв смисъл. В случай че кредиторът действително е искал такова да му бъде осигурено, то следвало да се изиска преди предоставянето на кредита, каквато била обичайната практика.

Възнаградителната лихва в размер на 41 % за срока на договора се равнявала на 84,07 лв., а неустойката в размер на 340,20 лв. била над четири пъти по - голяма от нея или в размер на около 200%, с което реалният ГПР ставал близо 240 %. Определянето в Договора на сумата в размер на 340 лв. като неустойка за неизпълнение на задължение целяла единствено заобикаляне на забраната чл. 19, ал. 4 ЗПК.

На следващо място ищецът счита, че уговорената неустойка излизала извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция и на основание чл. 26 ал 2

1 ЗЗД била нищожна. Същата противоречала на закона и добрите нрави, като излизала и извън пределите на предвидената в чл. 9 ЗЗД договорна свобода. Нарушавали се основните принципи за справедливост и добросъвестност в отношенията между потребител и кредитор. Съгласно т.3 от Тълкувателно решение № 1/2009г. от 15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, преценката за нищожност следвало да се извърши в зависимост от специфичните за всеки конкретен случай факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естество и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението. Процесната неустойка била предвидена за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, а не за същинското задължение по договора за връщане на заетата сума. Същата в случая била в размер на почти 40 % от предоставения заем, без да ставало ясно изобщо какви вреди обезщетява, след като кредиторът сам оценил кредитоспособността на длъжника и одобрил отпускането на кредита, преди да му е предоставено обезпечението. От изложеното следвало, че с договарянето на тази неустойка заемодателят целял единствено да се обогати.

Излизало се извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция.

Цитираната клауза била екзорбитантна, нарушаваща добрите нрави и противоречаща на чл.

26 ал. 1 и чл. 9 ЗЗД. Следвало също да се има предвид, че за неизпълнението на задължение за предоставяне на обещано обезпечение в чл. 71 ЗЗД била предвидена достатъчно тежка санкция.

Налице било и заобикаляне на закона по смисъла на чл. 26, ал. 1 пр. 2 ЗЗД на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК. С процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаряло още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение - недадено обезпечение, от което обаче не произтичали вреди. Подобна неустойка всъщност обезпечавала вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника в срок, но именно тези вреди се обезщетявали и чрез мораторната лихва. Подобно кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва било недопустимо.

Клаузата на чл. 10 от Договора била изцяло неравноправна и нищожна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/. Същата задължавала потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка. Ищецът твърдя, че тази клауза не била индивидуално уговорена, съгласно чл. 146 от ЗЗП.

Обръща се внимание и на това, че в процесния договор не бил посочен годишен лихвен процент или по - скоро в договора бил посочен лихвен процент от 41 %, а в погасителния план - 38,95%, като не ставало ясно кое от двете е вярното. Така според ищеца били налице основания целия Договор за потребителски кредит да се приеме за недействителен, което по същество водело до недействителност и на самата неустоечна клауза. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът следвало да съдържа годишния процент на разходите и общата сума, дължима по кредита. Съзнателното погрешно посочване от 3 кредитора на ГПР, както и непосочването на компонентите, които влизат в него, с цел заобикаляне ограниченията на ЗПК следвало да се тълкува, като цялостно неизпълнение на задължението по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което било основание за недействителност на целия договор по чл. 22 ЗПК.

Предвид гореизложеното, за ищеца се породил правен интерес от предявяване на иск с правно основание чл. 26 ЗЗД за обявяване на клаузата на чл. 10 от процесния договор за недействителна поради противоречие със закона, добрите нрави, както и заобикаляне на закона, както и на иск с правно основание чл. 55 ал. 1 пр. 1 ЗЗД за връщане на платените суми при липса на правно основание.

По тези съображения се иска от съда да постанови решение, с което да бъде обявена нищожността на предвидената в чл. 10 от Договор за паричен заем № 135326, сключен между страните, предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 340,20 лева, както и да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 241,92 лева /след допуснато изменение в размера на предявения иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД в съдебно заседание, проведено на 03.04.2024 г./, представляваща недължимо платени суми по договора за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на искова молба – 17.06.2023 г. до окончателното й изплащане.

Претендират се направените съдебни разноски, за което е представен списък по чл.80 ГПК.

В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на искова молба от ответника, който признава предявените искове. Счита, че не е дал повод за завеждане на дело, поради което моли, при постановяване на крайния съдебен акт, на основание чл. 78 ал.2 ГПК, разноските да бъдат възложени изцяло в тежест на ищеца.

Направено е възражение за прекомерност на претендирания от ищеца на основание чл.38 ЗА адвокатски хонорар.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, а и от представените по делото писмени доказателства (Договор за потребителски кредит № 135326 от 06.07.2021 г.; Общи условия за предоставяне на потребителски кредити на физически лица от “МАКРОАДВАНС“ АД, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити /СЕФ/, Искане за отпускане на потребителски кредит, становище по искане за отпускане на потребителски кредит) се установява, че между ищецът Е. С. М. /кредитополучател/ и ответника “МАКРОАДВАНС“ АД /кредитор/ е сключен описания в исковата молба договор, тоест че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение, по силата на което ищецът получил в заем сумата в размер на 1350,00 лева, които следвало да върне в срок от 3 месеца. Посочен е в чл.7, ал.4 от договора, че размерът на годишния лихвен процент за ищеца като лоялен клиент е 36.99 %, а размерът па годишния процент на 4 разходите - 49.65 % (чл.9 от договора).

Съгласно чл.10 от Договор за потребителски кредит № 135326 от 06.07.2021 г., кредитополучателят дължи неустойка с обезщетителен характер, в случай, че не предостави обезпечение съгласно реда и условията на чл. 20 от Договора. Неустойката е в размер на 12,56 лева плюс 0,310% от усвоения размер на кредита, за първия ден на забава и 0,310% от усвоения размер на кредита за всеки следващ ден, за който кредитът не е обезпечен. В чл.10, ал.2 е уговорено, че към датата на подписване на договора за кредит кредитополучателя отговаря на изискванията на кредитора за използване на преференциални условия при отпускане на потребителски кредит на лоялни клиенти като се прилага неустойка в размер на 11,34 лева плюс 0.280 % от усвоения размер на кредита за първия ден на забава и 0.280 % от усвоения размер на кредита за всеки следващ ден, за който кредитът не е обезпечен.