Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1517 от 15.03.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 1897/2023
Вид
Решение № 1517
Подписан
15.03.2024
В сила
15.03.2024
Състав
Елена Андреева, Елена Маврова, Стилияна Григорова

Цитирани разпоредби

  • чл.297 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.435 ал.1 т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.436 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.437 ал.4 · Граждански процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 1517 гр. София, 15.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Е, в закрито заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Андреева

Членове:

Елена Маврова

Стилияна Григорова като разгледа докладваното от Елена Андреева Въззивно гражданско дело № 20231100501897 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.436 от ГПК.

Образувано е по жалба от М. Д. М. срещу Протокол за въвод във владение от 16.01.2023г. по изп.дело № 20227810400545 по описа на ЧСИ Г.Д., рег.№ 781 на КЧСИ, с район на действие СГС.

В жалбата се твърди, че ЧСИ правилно е иззел имота, но необосновано е отказал да въведе жалбоподателя в незаконно построената къща, приемайки, че тя не е предмет на въвода. Поддържа се, че построената сграда е част от имота и е предмет на решението по гр.дело № 31187/2009г. на СГС, IV-Г състав, съгласно което е издаден изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело. Излага се, че длъжникът по изпълнителното дело е завел гр.дело № 25000/2018г. на СРС, 175 състав срещу жалбоподателя и брат му М.М. за подобренията в имота, в т.ч. и къщата, като от тези действия се налага извода, че между страните е безспорно, че жалбоподателят следва да бъде въведен във владение и в незаконно построената къща. В допълнение се сочи, че съдебният изпълнител е отразил в протокола, че къщата попада в друг имот, без да е ясно каква част от нея е в друг имот. Прави се искане за отмяна на отказа на съдебния изпълнител, на когото съдът да разпореди да изземе и къщата, като въведе жалбоподателя във владение на сградата.

Постъпило е възражение от длъжника по изпълнителното дело, който оспорва жалбата като неоснователна. Изложени са съображения за законосъобразност на отказа на ЧСИ да въведе жалбоподателя във владение на къщата, изградена в същия имот. Поддържа се, че сградата е самостоятелен обект на собственост, която е изградена законно и има издадено удостоверение за търпимост, собственост е и на трето лице – В.М., съпруга на длъжника Г.М., както и че спрямо сградата няма влязъл в сила съдебен акт, а в решението по ревандикационния иск не е обсъждано наличието на сграда в имота. Сочи се, че ЗСПЗЗ не допуска възможността сграда да стане собственост по приращение, както и че земята и сградата имат самостоятелен статут.

1

Приложени са и мотиви на ЧСИ за неоснователност на жалбата.

Съдът, като съобрази доводите на страните и след запознаване с доказателствата по делото, намира, че жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу отказа на ЧСИ да извърши изпълнително действие/чл.435 ал.1 т.1 от ГПК/, от надлежна страна – взискателя по изпълнителното дело и в законоустановения срок.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна, поради следното:

Изп.дело № 20227810400545 по описа на ЧСИ Г.Д., рег.№ 781 на КЧСИ, с район на действие СГС, е образувано на 14.07.2022г. по молба от М. Д. М. и въз основа на изпълнителен лист от 11.01.2016г., издаден в полза на жалбоподателя, по решение от 31.05.2012г. и решение от 17.12.2013г. по гр.дело № 31187/2009г. на СРС, срещу ЕТ «Г. 89 – Г.М.», с които последният е осъден да предаде на М. Д. М. владението върху частта с площ от 866 кв.м. от бившия имот № 1 по плана от 1956г., представляваща част от имот № 779, находящ се в гр. София, кв.20б, по плана на гр. София, м.»НПЗ Орион и съседни жилищни територии» и попадаща по действащия регулационен план в УПИ III-951,952, 772, 773, 795, 199а, 779; УПИ IV-972, 199а, 779, 780; в УПИ V-199а, 780, 781,795; УПИ VI-271, 272, 780, 781 и УПИ I – за озеленяване, като за поземлен имот № 779 не е отреден отделен УПИ, при граници на претендираната част: имот № 795, имот № 780, имот № 781, имот № 199а, както и частта с площ от 325 кв.м. от бившия имот № 1 по плана от 1956г., съставляваща имот № 795, находящ се в гр. София, кв.20б, по плана на гр. София, м.“Орион и съседни жилищни територии, попадаща по действащия регулационен план в УПИ I – за озеленяване и ж.п. ареал, като за имот № 795 не е отреден отделен УПИ, при граници на претендираната част: остатък от имот № 795, ж.п. ареал, имот № 200, имот № 779.

На 29.07.2023г. на длъжника е връчена ПДИ, с която е уведомен, че при неизпълнение на задължението да предаде владението върху имот № 795 и имот № 779, ЧСИ ще пристъпи към принудително изпълнение чрез въвод във владение, насрочен за 26.08.2022г. в 10 часа, като му е съобщено, че дължимите такси към ЧСИ са в размер на 288лв.

С молба вх.№ 11417/24.08.2022г. длъжникът е уведомил ЧСИ, че в част от имот № 795 е изградена триетажна жилищна сграда, която не е посочена в изпълнителния титул и според него не е предмет на изпълнение. От приложеното удостоверение с изх.№ ПО-94111/25.05.2022г. от Столична община, район Връбница е видно, че в част от имота е изградена жилищна сграда на два етажа с площ около 60 кв.м. и едноетажна полумасивна сграда с площ около 40 кв.м., без одобрени строителни книжа или позволителни билети.

Съгласно протокол от 26.08.2022г. насроченият за същата дата въвод във владение е отложен по искане на взискателя М. Д. М..

На 11.10.2022г. ЧСИ е направил запитване до ДНСК и Столична община, район Връбница, сектор „Градоустройство, архитектура и строителство“ за издадени разрешения за ползване на гореописаните сгради, както и за копия от строителните книжа на двете сгради. На 16.11.2022г. в кантората на ЧСИ е получено уведомление от РДНСК, че в регистъра на разрешенията за ползване, издадени от РДНСК, няма досие за издадено разрешение за ползване на двете сгради или строителни книжа за тях. На 18.11.2022г. е получено уведомление от Столична община, район Връбница за липса на строителни книжа относно гореописаните сгради.

На 18.10.2022г. на длъжника е връчена призовка за принудително изпълнение, чрез която е уведомен за насрочен въвод във владение на 09.11.2022г. в 10 часа, на който, видно от съставения протокол, са присъствали взискателят М. М., както и съпругата на длъжника – В.М.. По споразумение между двете страни ПЧСИ Р.А. е пренасрочил извършването на въвода за 16.01.2023г., като за него страните са уведомени, подписвайки изготвения протокол.

2

На 16.01.2023г. ПЧСИ Р.А. въвежда взискателя в имота в присъствието на съпругата на длъжника В.М., но не го въвежда в жилищната сграда, отразявайки в съставения протокол, че само малка част от сградата е в процесния имот, а остатъкът се намира в друг имот, който не е предмет на изпълнителния титул и на въвода във владение Отказът на ЧСИ да въведе взискателя в гореописаната жилищна сграда, част от която се намира в процесния имот, предмет на въвода, настоящият състав на въззивния съд намира за законосъобразен.

Жилищната сграда, в която взискателят е пожелал да бъде въведен, не би могла да е предмет на въвод във владение, доколкото липсва произнасяне на съда за това, че сградата или част от нея е предмет на изпълнение в издадения от него изпълнителен титул.

Изпълнителният лист е издаден въз основа на влязло в сила съдебно решение, което съгласно чл.297 от ГПК е задължително не само за страните и техните правоприемници, но и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България, при което всеки от посочените органи при упражняване на служебната си дейност е длъжен да зачете постановеното с влязлото в сила съдебно решение, без да има право да пререшава въпросите, разрешени със сила на пресъдено нещо, когато същите следва да бъдат съобразени при последващ правен спор между страните. ЧСИ също не може да се отклонява от субективните/по отношение на страните и правоприемниците им/ и обективните предели на изпълнителния титул – относно спорното право, и самоволно да изпълнява върху недвижими имоти, които не са предмет на изпълнението.

Видно от скица на поземлен имот с вх.№ 15322/14.11.2022г. голяма част от жилищната сграда е изградена върху съседен имот, който също не е бил предмет на въвода, а при евентуално извършване на въвод във владение в жилищната сграда ЧСИ би нарушил законоустановените права на трети лица, за което носи отговорност като орган по изпълнението. Следва да се отбележи и това, че въпросът за законността на изградената жилищна сграда е неотносим към предмета на производството, като ЧСИ е обвързан от изпълнителния титул и не може да прави преценка дали сградата е изградена законно.

Предвид изложеното, съдът намира подадената частна жалба за неоснователна, поради което и същата следва да бъде оставена без уважение.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на М. Д. М. срещу Протокол за въвод във владение от 16.01.2023г. по изп.дело № 20227810400545 по описа на ЧСИ Г.Д., рег.№ 781 на КЧСИ, с район на действие СГС.

Решението не подлежи на обжалване, на основание чл.437 ал.4 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4