Решение № 3205 от 25.06.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3205 гр. Пловдив, 25.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър М. Милев при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Петър М. Милев Гражданско дело № 20245330110117 по описа за 2024 година за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба на „БЪЛГАРИЯ ТРАНС“ ЕООД, ЕИК 175201783, със седалище и адрес на управление: ***, против „ЕКО САДИНА" ООД, ЕИК 203345007, със седалище и адрес на управление в гр.

Пловдив 4000, ул. „Съборна“ № 2, с която се иска да се осъди ответното дружество да заплати на ищеца следните суми:

1. 780 лв. с ДДС, представляваща навло във връзка със заявка-договор за спедиция № ***, за което е издадена фактура № 0000030786 от 07.11.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на исковата молба – 07.06.2024 г., до датата на окончателното плащане и 55.79 лв. законна лихва върху главницата за периода 06.12.2023 г. 10.06.2024 г.;

2. 2 280 лв. с ДДС, представляваща навло във връзка със заявка-договор за спедиция № ***, за което е издадена фактура № 0000030787 от 07.11.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на исковата молба – 07.06.2024 г., до датата на окончателното плащане и 159.77 лв. законна лихва върху главницата за периода 10.12.2023 г. 10.06.2024 г.;

3. 5 400 лв. с ДДС, представляваща навло във връзка със заявка-договор за 1 спедиция № ***, за което е издадена фактура № ********** от 14.11.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на исковата молба – 07.06.2024 г., до датата на окончателното плащане и 376.43 лв. законна лихва върху главницата за периода 11.12.2023 г. 10.06.2024 г.;

4. 5 400 лв. с ДДС, представляваща навло във връзка със заявка-договор за спедиция № ***, за което е издадена фактура № 0000030981 от 28.11.2023 г. ведно със законната лихва върху тази сума от датата на исковата молба – 07.06.2024 г., до датата на окончателното плащане и 342,97 лв. законна лихва върху главницата за периода 28.12.2023 г. 10.06.2024 г.;

5. 5 400 лв. с ДДС, представляваща навло във връзка със заявка-договор за спедиция № ***, за което е издадена фактура № 0000031288 от 20.12.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на исковата молба – 07.06.2024 г., до датата на окончателното плащане и 299.93 лв. законна лихва върху главницата за периода 18.01.2024 г. 10.06.2024 г.;

6. 80 лв. разноски за събиране на вземането по чл. 309а, ал. 1, предл. 2 от ТЗ, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на исковата молба – 07.06.2024 г., до датата на окончателното плащане.

Ищецът сочи, че с ответника имат установени трайни търговски взаимоотношения, по силата на които срещу възнаграждение ответникът възлага на ищеца спедиционни услуги – организиране на международни автомобилни превози на товари от България до Германия. Твърди се, че за всеки превоз се получава типова заявка-договор за спедиция от ответника, която съдържа съществените елементи на договора: товародател (т. 1), маршрут (т. 4), дата на товарене (т. 5), адрес на товарене и изпращач (т. 6), описание на товара (т. 7), получател и разтоварен адрес (т. 11), транспортно навло (т. 12), платец на навлото (т. 13) и условия на плащане (т. 14). Излагат се твърдения, че въз основа на заявката ищецът възлага физическото извършване на транспорта на превозвач, а уговорената цена на транспортната услуга включва както навлото, дължимо на превозвача, така и спедиторското ни възнаграждение (т. 12) и са платими от ответника (т. 13) в срок до 30 дни след разтоварване на стоката (т. 14).

Ищецът твърди, че страните са сключили пет договора за спедиция на 01.11.2023 г., 24.10.2023 г., 01.11.2023 г., 21.11.2023 г. и 12.12.2023 г., по които ищецът е предоставил услугите чрез различни превозвачи, стоките са приети без забележки от ответника, но не са платени на ищеца въпреки отправена покана за доброволно изпълнение.

Отправено е искане за присъждане на разноски.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата 2 молба, с който ответникът оспорва исковата молба като неоснователна и недоказана.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са при условията обективно кумулативно съединяване осъдителни искове с правно основание чл. 361, ал. 1 от ТЗ във връзка с чл.

79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.

В тежест на ищеца е разпределено да докаже, че са сключени неформални спедиционни договори, условията на договорите и задълженията на всяка от страните, размер и падеж на задълженията, както че ищецът е изпълнил своите задължения по договорите.

В тежест на ответника е разпределено да докаже, че е заплатил търсените суми пари.

По главния иск:

От приобщения по делото доказателствен материал се установява, че страните през месец ноември и декември 2023 г. са сключили неформални спедиционни договори. Ищецът е организирал превоза на стоките до дестинацията, като същите са превозени от превозвач и доставени на правилния адрес.

Изложените обстоятелства се установяват както от приложените от ищеца писмени доказателства, така и от заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, на която съдът дава вяра. Съгласно последното ответникът е осчетоводил процесните фактури в своето счетоводство си и е ползал данъчен кредит. Съгласно Решение № 46 от 06.04.2017 г. по ГД № 60140/2016 г. на ВКС, I ГО „включването на фактурата в дневника за покупко-продажби на ответника, както и фактът, че същият е ползвал данъчен кредит по нея, представлява недвусмислено признание както за съществуването на правоотношението по договор за търговска продажба на стоката, така и за доставка на същата“. Осчетоводяването на фактурите се приема от съда като признание, че ответникът приема изпълнението по договорите. От което следва извода, че дължи заплащане на сумите по фактурите.

Въпреки че беше разпределено с доклада по делото в тежест на ответника да докаже, че е заплатил търсената сума, същият не успя да го докаже, поради което съдът счита, че търсената сума е останала незаплатена.

Размерът и падежът на задълженията за главници се установяват от приложените от ищеца фактури, които са осчетоводени от ответника.

Съдът намира, че исковата претенция за главница е основателна и е доказана по основание и размер.

Претенцията за разноски за събиране на вземането по чл. 309а, ал. 1, предл. 2 от ТЗ съдът намира също за основателна в размера си от 80 лв.

По акцесорния иск:

На основание чл. 303а от ТЗ се дължи законна лихва за забава на парично задължение. Падежът по фактура № 30786 от 07.11.2023 г. е настъпил на 09.12.2023 г., на фактура № 30787 от 07.11.2023 г. е настъпил на 11.12.2023 г., на фактурата от 14.11.2023 г. е настъпил на 18.12.2023 г., на 3 фактурата от 28.11.2023 г. е настъпил на 31.12.2023 г., на фактурата от 20.12.2023 г. е настъпил на 21.01.2024 г. С оглед разликата в падежа на фактурите и претенцията на ищеца за законна лихва от по-ранен период, следва да бъде посочен размера на задълженията.

Размерът на вземането за законна лихва за забава върху главниците за процесния период се изчислява от съда посредством онлайн калкулатора на НАП за законна лихва (https://portal.nra.bg/embed/interest-calculator/main.html).

В тази връзка съдът установи следните размери на дължимост на законната лихва и за посочения от съда период: фактура главница в лв. период на дължимост сума за плащане 30786 от 07.11.2023

780 09.12.2023 - 10.06.2024

54,95

30787 от 07.11.2023

2 280 11.12.2023 - 10.06.2024

158,95 от 14.11.2023 г.

5400 18.12.2023 - 10.06.2024

362,68 от 28.11.2023 г.

5400 31.12.2023 - 10.06.2024

337,10 от 20.12.2023 г.

5400 21.01.2024 - 10.06.2024

293,76 общо в лева

1 207,44

Съдът намира, че следва да бъде присъдена законна лихва за забава в горепосочения размер, като за горницата до пълния предявен размер исковете за законна лихва за забава следва да бъдат отхвърлени.

Поради наличието на валидно главно парично задължение, по което не е постъпило плащане, съдът намира, че се дължи и плащане на акцесорното вземане за законна лихва за забава.

По изложените съображения и акцесорната искова претенция се явява основателна и доказана в посочения размер.

По разноските:

С оглед изхода на правния спор и двете страни имат право на разноски.

Ищецът е сторил следните разноски: за заплатената държавна такса в размер на 1 089,20 лв., депозит в размер на 200 лв. за съдебно-счетоводна експертиза и за адвокатско възнаграждение в размер на 2 250 лв. за адвокатски хонорар, заплатен по банков път с приложено платежно (по арг. от т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. по описа на ВКС, ОСГТК). Съразмерно на уважената част от исковете ищецът има право на разноски в размер на 3 534,46 лв.

В останалата си част искането за разноски на ищеца следва да бъде оставено без уважение. Отправена е претенция и е посочено в списъка с разноски, представен в последното открито съдебно заседание, че ищецът претендира разноските, направени в производството по обезпечение на бъдещи искове по ГД № 27377/2024 г. по описа на СРС, а именно 1 520 лв. за адвокатско възнаграждение, 40 лв. за държавна такса. Макар и да са представени доказателства за сторването на тези разходи – като платежни документи, съдът намира, че поради липсата на отправено доказателствено искане за приобщаване на ГД № 27377/2024 г. по описа на СРС, не може да бъде направена преценка дали ответникът дължи тези разноски. Съдът не 4 може да приеме, че молбата за обезпечение на бъдещ иск е приета за основателна само въз основа на приложени доказателства за плащане на първоначални суми, които са необходими за произнасянето на съда. Не може да бъде направена и връзка дали точно тези платежни документи са по обезпечителното производство – ако същото беше приложено и те фигурираха в него, щеше да бъде доказано сторването на тези разходи.

Не следва да се присъждат разноски и за сторените разходи във връзка с посоченото изпълнително производство, а именно 70,80 лв. за такси на *** за образуване на ИД *** във връзка с твърденията за издадена обезпечителна заповед. Разходите за образуване на изпълнително дело съдът намира, че не представляват разноски по смисъла на ГПК, които да се възложат на ответника, а ищецът следва да ги претендира или като вреди в исково производство, или като разноски в изпълнителния процес, в случай че са налице предпоставки за тяхната дължимост. Следователно посочените в настоящия абзац суми не представляват сторени от ищеца разноски във връзка с настоящото производство.

Ответникът е сторил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 550 лв., заплатен в брой и доказан с пълномощното от 15.11.2024 г., имащо характер на разписка за получаване на парите (по арг. от т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. по описа на ВКС, ОСГТК). Съразмерно на отхвърлената част от исковете ответникът има право на разноски в размер на 0,74 лв.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 361, ал. 1 от ТЗ във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД „Еко Садина“ ООД, ЕИК 203345007, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив 4000, ул. „Съборна“ № 2, да заплати на „България Транс“ ЕООД, ЕИК 175201783, със седалище и адрес на управление: ***, следните суми:

1. 780 лв. с ДДС, представляваща навло във връзка със заявка-договор за спедиция № ***, за което е издадена фактура № 0000030786 от 07.11.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на исковата молба – 07.06.2024 г., до датата на окончателното плащане и 54,95 лв. законна лихва върху главницата за периода 09.12.2023 г. 10.06.2024 г., КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за законна лихва за забава за горницата над присъдения размер до пълния предявен размер от 55.79 лв. за периода 06.12.2023 г. - 10.06.2024 г.;

2. 2 280 лв. с ДДС, представляваща навло във връзка със заявка-договор за спедиция № ***, за което е издадена фактура № 0000030787 от 07.11.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на исковата молба – 07.06.2024 г., до датата на окончателното плащане и 5