Определение № 4539 от 11.09.2026, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1684/2026
- Вид
- Определение № 4539
- Подписан
- 11.09.2026
- В сила
- 01.10.2026
- Състав
- Константин Димитров Иванов, мл.с. Ралица Светославова, Весела Гълъбова
Цитирани разпоредби
- чл. 149, ал. 5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 124, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 129 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 129, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 17, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 299 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 31, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 51 · Закон за кадастъра и имотния регистър
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4539 гр. Варна, 11.09.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Константин Д. Иванов
Членове:
Весела Гълъбова мл.с. Ралица Светославова като разгледа докладваното от мл.с. Ралица Светославова Въззивно частно гражданско дело № 20263100501684 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 57649/17.07.2026 г. по регистратурата на ВРС от Ж. И. Д. срещу определение № 8116/12.06.2026 г. по гр. дело № 11586/2025 г. по описа на ВРС, 52-ри състав, с което е прекратено производството по делото като недопустимо, на основание чл. 130 от ГПК.
В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно, незаконосъобразно и постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон. На първо място се излагат доводи, че първоинстанционният съд неправилно е определил правната квалификация на предявения иск като такъв по чл. 34 от ЗС, вместо по чл. 39 от ЗС, тъй като се претендира делба на обща сграда по етажи, а не делба на идеални части от съсобствен имот. Поддържа се, че съдът неправилно е приел липса на предмет на делбата, въпреки че въпросите относно това кои етажи подлежат на делба, кои лица са техни собственици и какви са квотите им, следва да бъдат разрешени именно в първата фаза на делбеното производство.
Жалбоподателката счита още, че съдът неправилно е прекратил производството и по предявените установителни искове, тъй като те представляват преюдициални спорове относно собствеността, които са пряко свързани с предмета на делбата и следва да бъдат разгледани в рамките на делбеното производство. Според изложеното в жалбата, тези искове имат характер на инцидентни установителни искове, чието разглеждане е допустимо в първата фаза на делбата.
По отношение на ответника ДП „Български спортен тотализатор“ се поддържа, че съдът неправилно е приел наличие на сила на пресъдено нещо, тъй като предходните съдебни решения касаят различна, вече несъществуваща сграда, докато настоящият спор се отнася до новоизградена пететажна сграда, за която липсва влязло в сила съдебно решение относно собствеността. По отношение на МРРБ се твърди, че неправилно е прието, че липсва правен интерес от предявяване на иска, доколкото между страните съществува спор относно собствеността върху терена, върху който е изградена сградата, а този спор е преюдициален за делбеното производство. Аналогични възражения се правят и по отношение на ответника - МВР, като се сочи, че съдът е достигнал до извод за липса на 1 идентичност между процесния и актувания като публична държавна собственост имот без да притежава необходимите специални знания и без да е назначена съдебно-техническа експертиза.
По отношение на исковете срещу СГКК се поддържа, че съдът неправилно е приел липса на правен интерес от оспорване истинността на представените кадастрални схеми и от искането за прогласяване нищожността на заповедта на началника на СГКК. Според жалбоподателката кадастралните схеми не отразяват действителното фактическо и правно положение, поради което установяването на тяхната неистинност и на нищожността на административния акт, е от значение за индивидуализиране предмета на делбата.
На последно място се поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е приложил чл. 130 от ГПК, като е смесил въпросите за допустимостта на исковете с тези по тяхната основателност. Според жалбоподателката процесуалната легитимация следва от изложените в исковата молба твърдения, докато въпросът за принадлежността на спорното право е по съществото на спора и не може да обоснове прекратяване на производството.
По тези съображения се иска отмяна на определението и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на исковете.
Препис от жалбата не е връчван, доколкото в производството пред първата инстанция не е конституирана насрещна страна.
Съдът, след извършена служебна проверка констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, срещу обжалваем акт – определение, което попада в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК, от страна с правен интерес от обжалване и удовлетворява изискванията за съдържание по чл. 275, ал. 2 от ГПК, поради което е процесуално допустима.
По съществото на жалбата, като взе предвид изложените в нея доводи и оплаквания, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна за случая регламентация, настоящият съдебен състав намира следното:
В обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с искова молба, уточнена с молби от 12.12.2025 г., 09.02.2026 г. и 22.04.2026 г. от Ж. И. Д. срещу ДП „Български спортен тотализатор“, *********, *****, ***** и ********* за допускане и извършване на делба на пететажна жилищна сграда с идентификатор ******** по КК и КР, одобрени със Заповед № 18-5247/30.06.2016 г. на Началника на СК - Варна, с административен адрес: гр. Варна, ул. „****** разположена в ПИ с идентификатор ********, между съделители и при дялове, както следва: 1) за Ж. И. Д. и *********, в общ дял - два самостоятелни обекта, разположени на първия етаж на сграда с идентификатор ********, а именно: тото-пункт с идентификатор ********.4, състоящ се от едно помещение и санитарен възел, с площ 22,40 кв. м, при граници по архитектурен проект, одобрен на 27.07.1983 г.: ул. „С*******“, общ жилищен вход и общо стълбище, хоби стая, ПИ № 1750, отгоре - жилище, отдолу - зимник, и хоби стая, състояща се от едно помещение и санитарен възел, с площ 36,10 кв. м, при граници по архитектурен проект, одобрен на 27.07.1983 г.: общ вход и общо стълбище, тото-пункт, ******, *******, отгоре - жилище, отдолу - ПРУ, както и апартамент № 4, разположен на пети етаж на сграда с идентификатор ********, състоящ се от входно антре, три стаи, кухненски бокс, две тераси и сервизни помещения, със застроена площ 78,65 кв. м, при граници по екзекутивен проект, одобрен на 21.12.1984 г.: на същия етаж - общо стълбище, под обекта - апартамент 4, над обекта - подпокривно пространство, които самостоятелни обекти са придобити от Ж. И. Д. и ********* по наследствено правоприемство от родителите им ****** и ****** И., а от последните по силата на чл. 92 от ЗС като приращение към собственото им дворно място от 83 кв. м. идеални части от имот пл. № 6,7 в кв. 60 по плана на 8-ми подрайон на гр. Варна, целия с площ от 220 кв. м, върху което дворно място е изградена делбената сграда с идентификатор ********; 2) за ********* - апартамент 1 с идентификатор ********.1, разположен на втори етаж в сграда с идентификатор ********, находяща се в гр. Варна, ул.
2
„****** състоящ се от входно антре, две стаи, столова с кухненски бокс, две тераси и сервизни помещения, със застроена площ 78,65 кв. м, при граници: на същия етаж - няма, под обекта - ********.4, над обекта - ********.2, ведно с изба № 1 с площ 12,60 кв. м, който самостоятелен обект е придобит от ********* с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 167, том III, рег. № 5524, дело № 442 от 2018 г.; 3) за ***** - апартамент 2 с идентификатор ********.2, разположен на трети етаж в сграда с идентификатор ********, находяща се в гр. Варна, ул. „****** състоящ се от входно антре, две стаи, столова с кухненски бокс, две тераси и сервизни помещения, със застроена площ 78,65 кв. м, при граници: на същия етаж - няма, под обекта - ********.1, над обекта - ********.3, ведно с изба № 2 с площ 7,50 кв. м, който самостоятелен обект е придобит от ***** с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 165, том II, рег. № 4594, дело № 325 от 2021 г.; 4) за ***** - апартамент 3 с идентификатор ********.3, разположен на четвърти етаж в сграда с идентификатор ********, находяща се в гр. Варна, ул. „****** състоящ се от входно антре, две стаи, столова с кухненски бокс, две тераси и сервизни помещения, със застроена площ 78,65 кв. м, при граници: на същия етаж - няма, под обекта - ********.2, над обекта - няма, ведно с изба № 3 с площ 14,33 кв. м, който самостоятелен обект е придобит от ***** с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 136, том II, рег. № 3725, дело № 284 от 2021 г.; и преюдициални искове, както следва:
- срещу ДП „Български спортен тотализатор“ за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът не е собственик на описания имот в Нотариален акт за собственост на недвижим имот, вписан с вх. рег. № 11225/16.05.2004 г., акт № 150, том XXXIV, дело № 8143/2006 г. в СВ - гр. Варна, а именно магазин с площ 22,40 кв. м. със сервизни помещения, заедно с 0,0588% ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, находящ се в приземния - партерен етаж на сградата, построена в гр. Варна, ул. „С*******“ № 7 в ****** по новия КП, влязъл в сила със Заповед № 300-4-47 от 01.10.2003 г., в кв. 60 на 8-ми микрорайон по плана на гр. Варна, при граници на магазина: ул. „С*******“, калкан, стълбищна клетка с проход-вход към нея, и граници на поземления имот: ул. „С*******“, имоти №№ *********;
- срещу МРРБ и ДП „Български спортен тотализатор“ за признаване за установено в отношенията между страните, че ДП „Български спортен тотализатор“ не е собственик на описания имот в АЧДС № 9780/25.07.2019 г., одобрен от Областния управител на Област Варна, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ********.4, с площ 22,41 кв. м, с местонахождение на имота: гр. Варна, ул. „С*******“ № 7;
- срещу МВР за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът не е собственик на описания имот в АПДС № 981-МВР/25.09.2001 г., одобрен от Министъра на МВР, в частта относно „терен 233 кв. м.“, представляващ ПИ с идентификатор ********** с площ 231 кв. м, с адрес: гр. Варна, ул. „П********* - срещу СГКК - гр. Варна, както следва: 1) за прогласяване нищожността на Заповед № 18-5247/30.06.2016 г. на Началника на СГКК - гр. Варна в частта за одобрените схеми на самостоятелните обекти в сграда с идентификатор ******** на ул. „****** като издадени в противоречие със скици с проектно и фактическо състояние Приложение № 12 по Решение № 294 от 13.02.2012 г. по адм. д. № 550/2009 г. по описа на АС-Варна, 17-и състав, потвърдено с Решение № 1521 от 11.02.2015 г. по адм. д. № 1669/2013 г. по описа на ВАС; 2) съдът да установи неистинност на документ - схема № 15-3197286/03.12.2025 г. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ********.1 по отношение на вписването:
„прилежащи части: 0,3337 % от ОЧС; помещение „Хоби“ с площ 36,10 кв. м“ и „съседни самостоятелни обекти в сградата: под обекта – няма“; 3) съдът да установи неистинност на документ - схема № 15-3197288/03.12.2025 г. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ********.2 по отношение на вписването: „прилежащи части: 0,3087 % от ОЧС“; 4 ) съдът да установи неистинност на документ - схема № 15-3197289/03.12.2025 г. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ********.3 по отношение на вписването:
„прилежащи части - 0,2988 % от ОЧС“ и „съседни самостоятелни обекти в сградата: над 3 обекта – няма“; 5) съдът да установи неистинност на документ - схема № 153197291/03.12.2025 г. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ********.4 по отношение на вписването: „няма извършено изменение на КККР“, „прилежащи части:
0,0588 % от ОЧС“, „съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – няма“;
„собственици по данни на КРНИ: 000694293, Държавата чрез ДП „Български спортен тотализатор“.
В исковата молба и в последващите три уточнителни молби ищцата твърди, че е наследник на родителите си ******, починал на 02.05.2015 г., и ****** И., починала на 09.05.2015 г. В периода 1983-1987 г. родителите й изградили пететажна сграда със застроена площ от 70 кв. м., състояща се от шест самостоятелни обекта: тото-пункт с площ 22,40 кв. м. и хоби стая с площ 36,10 кв. м., разположени на партерния етаж, както и четири апартамента. Сградата е построена в имот пл. № 7, идентичен с *****, представляващ дворно място с площ 220 кв. м., от което родителите й притежавали 83 кв. м. идеални части.