Решение № 359 от 11.08.2025, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 359 гр. Пазарджик, 11.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Мариана Ил. Димитрова

Иванина Игн. Иванова при участието на секретаря СтоЯ. Ст. Коцева като разгледа докладваното от Мариана Ил. Д. Въззивно гражданско дело № 20245200500886 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №1185/07.10.2024 г. по гр.д.№106/2024 г. по описа на РС – Пазарджик е осъдена Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК 000695089, адрес: гр.София, бул.„Македония“ №3 да заплати на „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407, седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Витоша“ №89Б, на основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ, сумата от 1 513.51 лв. - изплатено застрахователно обезщетение по застрахователна полица №440118213135850 от 27.11.2018 г. за застрахователно събитие, настъпило на 16.11.2019 г. на автомагистрала „Тракия“, км 76, в посока на движение към гр.Пловдив, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба в съда на 18.10.2023 г. до плащането, както и на сумата от 485.48 лв. - обезщетение за забава за периода 18.10.2020 г. - 17.10.2023 1 г., като е отхвърлен искът за главницата за разликата над 1 513.51 лв. до предявения размер от 1 633.52 лв. и иска за обезщетението за забава за разликата над 485.48 лв. до предявения размер от 524.57 лв.

Отхвърлен е обратният иск по чл.79, ал.1, предл.2 вр. чл.82, вр. чл.258 и чл.86 ЗЗД, предявен от Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК 000695089 против „Автомагистрали“ ЕАД, ЕИК 831646048 за заплащане на сумата от 1 633.52 лв. - главница и на сумата от 524.57лв. - обезщетение за забава, ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда 18.10.2023г. до плащането.

Осъдена е Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД съдебни разноски в размер на 955.33 лв.

Осъдено е „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ съдебни разноски в размер на 22.12 лв.

Осъдена е Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на „Автомагистрали“ ЕАД съдебни разноски в размер на 200 лв.

Решението в срок се обжалва с въззивна жалба от „Агенция „Пътна инфраструктура“ чрез юрисконсулт Б., в която се излагат подробни съображения за неправилност на решението.

Не били установени при условията на пълно доказване твърдените положителни факти - елементи на фактическия състав по чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД. Не било доказано по несъмнен начин, както приел съдът, че причинените имуществени вреди са настъпили в следствие на преминаване на автомобила през препятствие /протектор на гума/ на пътното платно, дължащо се на „бездействие на ответника“.

Районният съд неправилно възприел за „безспорно“ установена причинно-следствената връзка между настъпилото пътно произшествие и състоянието на пътя.

Решението било в противоречие с принципа за разпределение на 2 доказателствената тежест, регламентиран в чл.154 ГПК.

Обратно на изводите на съда, механизма на ПТП, както и мястото на ПТП не били установени по категоричен и безспорен начин, поради което не следвало да бъде ангажирана отговорността на АПИ, ОПУ- Пазарджик.

Жалбоподателят обжалва решението и в частта, с която е отхвърлен предявения обратен иск , като е изложил подробни съображения в тази насока. Представените писмени доказателства обосновавали отговорността на ответника по обратния иск „Автомагистрали“ ЕАД. Позовават се на съдебна практика, която не е задължителна за съда.

Молят решението да бъде отменено и предявения иск – отхвърлен или евентуално – уважен обратния иск.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД чрез адв.Д., в която се поддържа неоснователност на въззивната жалба. Изложени са аргументи в подкрепа на доводите на районния съд за правилност на обжалваното решение. Претендира разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от „Автомагистрали“ ЕАД чрез юрисконсулт Даков, с който моли да се уважи въззивната жалба в частта относно главния иск, а в случай, че съда счете решението в тази му част за правилно, то да се потвърди първоинстанционното решение в частта му относно предявения обратен иск. Претендира разноски. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

Пазарджишкият окръжен съд, като съобрази доводите във въззивната жалба, становищата и възраженията на страните пред въззивния съд, както и събраните доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал 2 ГПК, намира за установено следното:

3

Въззивната жалба е постъпила в срока по чл.259, ал.1 ГПК, подадена от е от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

След извършената служебна проверка по реда на чл.269 ГПК, съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. По същество то е правилно и законосъобразно.

Предявен е иск с правно основание чл.410 ал.1, т.2 от КЗ във вр. с чл.49 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл.410 ал.1, т.2 от КЗ, с изплащането на застрахователното обезщетение, застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл.49 от Закона за задълженията и договорите.

За уважаването на този иск следва да се установи, че има валидно сключен писмен застрахователен договор за имуществено застраховане, съответно изплащане на дължимото застрахователно обезщетение.

Тези обстоятелства са безспорно установени, както и фактическата обстановка по делото, която е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд. Правните изводи са формирани въз основа на установената по делото фактическа обстановка и са основани на материалния закон. Въззивната инстанция с оглед разпоредбата на чл.272 ГПК възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съд, които са изчерпателни и в съответствие със закона. На това основание въззивния съд препраща към мотивите на районния съд относно основателността на предявения иск.

С оглед възраженията, изложени във въззивната жалба, в настоящото производство спорни се явяват въпросите свързани с механизма на процесното ПТП, наличието на причинно-следствена 4 връзка между твърдяното произшествие и настъпилите вреди.

От доказателствата по делото се установява, че в резултат на противоправното бездействие на ответника, в процесния пътен участък е попаднал предмет, което е недопустимо с оглед безопасността и в разрез с изискванията на закона за осигуряване на бързо и сигурно движение. Установен е размера на вредите, както и наличието на причинно – следствена връзка между инцидента и настъпилите увреждания.

Не могат да бъдат споделени доводите на жалбоподателя, че изготвеният протокол за ПТП следва да бъде изключен от доказателствата по делото. Видно е, че същият е съставен на датата на събитието от С. В. - младши автоконтрольор, който е длъжностно лице по смисъла на чл.179, ал.1 ГПК, поради което по силата на цитираната разпоредба представлява официален удостоверителен документ, относно обстоятелствата, които длъжностното лице – съставител, е отразило в него въз основа на непосредствените си наблюдения. В настоящия случай в протокола е описан твърдяния в исковата молба механизъм и претендираните вреди. В този смисъл са и събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Ю. Д. В., както и заключението на съдебно автотехническата експертиза. От съвкупният анализ на посочените доказателства се установява, както че механизмът на произшествието е именно този, описан в исковата молба, така и че са настъпили претендираните имуществени вреди. В своето заключение, което настоящият състав възприема като обективно и компетентно дадено, вещото лице е посочило, че вредите са настъпили в причинно-следствена връзка с описаното в исковата молба ПТП, поради което и възражението на ответника, че не са доказани механизмът и причинната връзка е неоснователно. Освен това, следва да се посочи и обстоятелството, че по делото няма никакви данни - преки или косвени, които да сочат на вероятен друг механизъм на увреждане на процесния автомобил.

5

По делото недоказано остана и възражението на жалбоподателя /ответник в първата инстанция/ за съпричиняване на вредите от водача на лекия автомобил. В тежест на ответника по иска е било при условията на пълно доказване да установи този факт, което не е сторено, поради което съдът приема възражението на за неоснователно. В тази връзка трябва да се изтъкне, че по делото не се ангажират доказателства, от анализа, на които да може да се обоснове извод, че водачът на увредения автомобил е допринесъл за увреждането чрез неспазване на задълженията си по чл.20, ал.2 от Закона за движението по пътищата. Съгласно последната цитирана норма, водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. На първо място, в случая се касае до предмет, изпаднал на магистралата, който не представлява предвидимо препятствие по цитираната норма. На второ място, липсват конкретните данни за скоростта на движение на процесния автомобил, поради което е изключен извод за несъобразяването на скоростта на движение с условията на пътя. Не се доказва и с оглед пътните условия водачът на автомобила да е бил в състояние да спре преди препятствието или да го заобиколи.

Не могат да бъдат споделени и доводите на жалбоподателя, че в настоящия случай отговорността следва да бъде понесена от "Автомагистрали" ЕАД. Действително между двете дружества е налице сключен Договор за обществена поръчка №РД-38-1/30.08.2019 г., но от него не може да се установи, че Агенция "Пътна инфраструктура" изрично е възложила на "Автомагистрали" ЕАД в 6 процесния момент да извършва ремонтни или други дейности в процесния участък от магистрала "Тракия".

Предвид, че изводите на въззивния съд съвпадат с тези на районния, атакуваното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора на ответниците по жалбата се дължат сторени пред въззивната инстанция разноски, както следва:

– адвокатско възнаграждение в полза на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, което се претендира в размер на 541,62 лв., съгласно списък по чл.80 ГПК, фактура за плащане и извлечение от банкова сметка. При съобразяване с фактическата и правна сложност на спора, очертана от предмета на предявените искове, спорните факти и обстоятелства, дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, фактическите действия по осъществяване на възложената защита, настоящият съдебен състав на съда приема, че претендираното възнаграждение в размер на 541,62 лв. не е прекомерно и не следва да бъде намалявано.

– юрисконсултско възнаграждение в полза на „Автомагистрали“ ЕАД, което съдът определя в размер на 100 лева. Този размер е съобразен с фактическата и правна сложност на делото и с обстоятелството, че техен представител не е участвал в заседанието пред въззивната инстанция.

Така мотивиран, Пазарджишки окръжен съд,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №1185/07.10.2024

№106/2024 г. по описа на РС – Пазарджик. г. по гр.д.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД съдебни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 541,62 лв.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на 7

„Автомагистрали“ ЕАД, ЕИК 831646048 съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________