Решение № 261185 от 13.11.2020, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р

Е Ш Е

Н И Е № гр.

София 13.11.2020 г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Софийският градски съд, първо гражданско отделение, I-6 състав в публичното заседание на двадесет и седми октомври две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА при секретаря Антоанета

Стефанова и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Алексиева гр. дело № 16294 по описа за 2018 г. и за да се произнесе

, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба подадена от С.С.А. против частен съдебен изпълнител Р.М.В., с която предявява обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.74, ал.1 от ЗЧСИ, във вр. с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че притежавал следния недвижим имот, а именно: еднофамилна сграда с идентификатор ***, с адрес на сградата: гр. София, район Витоша, в.з. „Драгалевци-лифта“, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор *** с площ от 62 кв.м., заедно с гараж с идентификатор *** с площ от 25 кв.м. Поддържа се, че на 31.03.2010 г. ищецът учредил върху имота договорна ипотека в полза на „Банка ДСК“ ЕАД. Твърди се, че ищецът изпаднал в неизправност пред банката и въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 39764/2012 г., СРС, 64 състав е образувано изпълнително дело № 20137900400403 по описа на ЧСИ М. с рег. № 790 на КЧСИ. Твърди се, че на 09.05.2013 г. имотът е описан и оценен с протокол за опис на недвижим имот и е насрочена публична продан. Твърди се, че въпреки възраженията на ищеца имотът бил описан и изнесен на публична продан без пристроената от ищеца част, която част е общо около 110 кв.м.-разширение на терасата на първия и втория етаж, на гаража. Твърди се, че по този начин чрез действията си ответникът в качеството му на частен съдебен изпълнител нанесъл на ищеца вреда в размер на пазарната стойност на пристроената част, която е в размер на 200 000 лв.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да заплати на ищеца сумата от 200 000 лв.-обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди от незаконосъобразно принудително изпълнение, ведно с лихвата от датата на вредата 04.12.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор от ответницата чрез процесуалния й представител адвокат В.К., надлежно упълномощена с пълномощно приложено към отговора.

Заявява възражения за нередовност на исковата молба, които като неоснователни следва да бъдат оставени без уважение.

Претенцията на ищеца е ясна и почива на твърдението за причинени му имуществени вреди, вследствие действията на ответницата, която не е описала и оценила пристройка към имота на ищеца, която представлява приращение към основната сграда и чиято пазарна стойност възлиза на сумата от 200 000 лв., в което се изразява и претърпената вреда.

По същество счита исковете за допустими, но неоснователни, поради което моли съда да ги отхвърли изцяло и да присъди на ответницата направените от нея разноски в производството.

Ответницата не оспорва голяма част от фактите, изложени в обстоятелствената част на исковата молба, но оспорва фактическите и правни изводи, които ищецът прави въз основа на тях.

Ответницата не оспорва, че ищецът е притежавал описаните в исковата молба сграда и гараж, заедно с правото на строеж върху мястото, съгласно приложения договор за продажба от 07.12.1974 г., че имотът е бил ипотекиран с нотариален акт № 135, т. 1 рег. № 1546, дело № 120/ 2010 г. на нотариус Б.в полза на „Банка ДСК" за обезпечаване на кредит, че вследствие неизправност на длъжника по кредита, банката се е снабдила с изпълнителен лист за дължимите суми по ч.гр.дело № 39764/2012 г. на СРС, по което е образувано изпълнително дело № 403/2013 г. на ЧСИ Р.М..

Поддържа се, че с молба на взискателя от 16.04.2013 г. към изпълнителното дело са присъединени вземания на взискателя по изпълнителен лист, издаден на 06.12.2012 г. по гр. дело № 39763/2012 г. на СРС. Ответницата твърди, че в хода на изпълнителното дело е извършила законосъобразни действия за събиране на дълга в полза на взискателя, като ипотекираният имот надлежно е бил описан, оценен от вещо лице и изнесен на публична продан, разгласена по предвидения в закона ред. Купувачът на публичната продан е внесъл цената по наддавателното предложение - 208 200 лв.

ЧСИ е издал възлагателно постановление, което не е обжалвано от страните по изпълнителното дело и е влязло в сила. За сумата, получена при публичната продан е направено разпределение, като е погасен изцяло дълга на взискателя по двата изпълнителни листа, събрани са дължимите такси и разноски и в полза на длъжника е разпределена сумата 58 003.97 лв. Твърди се, че стойността на имота, определена от вещото лице Н.А.по изпълнителното дело се отнася за целия имот на длъжника, в състоянието му, в което е бил към момента на описа и оценката.

Твърди се, че определената от вещото лице пазарна стойност на имота, представляващ вилна сграда, гараж и право на строеж върху терена, в размер на 214 000 лв. е реална и дори малко завишена.

Ответницата оспорва твърдението на ищеца, че началната продажна цена на имота е била занижена, вследствие на което той е претърпял вреда. Оспорва размера на вредата, както и наличието на причинна връзка с действия, респ. бездействия на съдебния изпълнител. Оспорва твърдението, че за ищеца е настъпила вреда в момента на влизане в сила на възлагателното постановление.

Ответницата твърди, че след експертната оценка на вещото лице, длъжникът по изпълнителното дело С.А. е подал молба вх. № 10336/14.05.2013 г., с която посочил, че през 1975 г. е правил преустройство, при което са променени застроените площи на първия етаж, втория полуетаж и гаража. Посочено е, че в оценката на вещото лице е включен сутерен, който не е ипотекиран, защото е единственото му жилище и е несеквестируем. Направил е искане горните факти да бъдат съобразени при продажбата. Длъжникът не е представил строителни книжа за извършеното преустройство, нито други документи за собственост на сутерена, въпреки отправеното до него искане от ЧСИ.

Твърди се, че с решение № 5836/ 26.07.2013 г. по ч.гр.дело 8556/2013 г. на СГС, подадената от С.А. жалба срещу действията на ЧСИ Р.М., изразяващи се в опис на недвижими имоти - вилна сграда на етаж и половина, гараж и право на строеж върху мястото, е оставена без уважение, като неоснователна. Твърди се, че след надлежно насрочване и разгласяване на публичната продан, на 15.11.2013 г. е съставен протокол за обявяване на направени наддавателни предложения за имота. Твърди се, че за имота е подадено само едно наддавателно предложение от Г.Л.К.за сумата 208 200 лв., поради което с постановление от същата дата ЧСИ Р.М. е обявила Г.К.за купувач на целия недвижим имот за сумата 208 200 лв. Купувачът е превел изцяло сумата 208 200 лв. по сметка на ЧСИ, с платежно нареждане от 13.11.2013 г. /предварителен депозит/ и с платежно нареждане от 22.11.2013 г. Поддържа се, че на 22.11.2013 г. ЧСИ Р.М. е издала възлагателно постановление за целия имот на купувача.

Същото е съобщено на страните, в това число на длъжника С.А. на 26.11.2013 г.

Последният не е обжалвал възлагателното постановление и то е влязло в сила на 04.12.2013 г. Поддържа се, че на 11.12.2013 г. е направено разпределение на сумата, получена от продажбата на имота, което е съобщено на длъжника с протокол за предявяване на разпределението от 16.12.2013 г. Разпределението не е обжалвано и е влязло в сила.

Заявява възражение за погасено по давност вземане на ищеца.

В съдебно заседание ищецът чрез назначения му особен представител поддържа предявения иск по съображения подробно изложени в писмена защита, представена по делото. Заявява възражение за прекомерност на разноските на ответницата.

Ответницата в съдебно заседание чрез своя процесуален представител оспорва като неоснователен предявения срещу нея иск и моли съда да постанови решение, с което да го отхвърли. Подробни съображения излага в депозираната по делото писмена защита. Претендира разноски, за което представя списък по чл.80 от ГПК.

Третото лице помагач в съдебно заседание чрез своя процесуален представител моли съда да постанови решение, с което да отхвърли исковата претенция като неоснователна и недоказана.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Между страните не се спори, че ищецът е притежавал описаните в исковата молба сграда и гараж, заедно с правото на строеж върху мястото, съгласно приложения договор за продажба от 07.12.1974 г., че имотът е бил ипотекиран с нотариален акт № 135, т. 1 рег. № 1546, дело № 120/ 2010 г. на нотариус Б.в полза на „Банка ДСК" за обезпечаване на кредит, че вследствие неизправност на длъжника по кредита, банката се е снабдила с изпълнителен лист за дължимите суми по ч.гр.дело № 39764/2012 г. на СРС, по което е образувано изпълнително дело № 403/2013 г. на ЧСИ Р.М..

Установява се още, че с молба на взискателя от 16.04.2013 г. към изпълнителното дело са присъединени вземания на взискателя по изпълнителен лист, издаден на 06.12.2012 г. по гр. дело № 39763/2012 г. на СРС. В хода на изпълнителното дело ответницата-частен съдебен изпълнител е извършила действия по опис, оценка и изнасяне на публична продан на ипотекирания имот. Единственият купувач на публичната продан е внесъл цената по наддавателното предложение - 208 200 лв.

Ответницата е издала възлагателно постановление, което не е обжалвано от страните по изпълнителното дело и е влязло в сила. За сумата, получена при публичната продан е направено разпределение, като е погасен изцяло дълга на взискателя по двата изпълнителни листа, събрани са дължимите такси и разноски и в полза на длъжника е разпределена сумата 58 003.97 лв.

Тези факти не са спорни между страните.

Спорът се свежда до факта налице ли е пристройка към имота на ищеца, която представлява приращение към основната сграда, съответно описана ли е същата от съдебния изпълнител и оценена ли е от вещото лице.

Във връзка със спорния факт са изслушани свидетели и е прието заключение на САТЕ.

Свидетелят

В.С.М. установява, че имотът представлявал луксозна вила, двуетажна, с извито вътрешно стълбище, със солиден салон за гости. Имало луксозна камина облицована с бакърени орнаменти по свода. Таванът на салона е с двойна плоча, оформяща лъчите на осветлението между двете плочи. Терасата към хола, част от която е разположена върху гаража, е облицована с балчишки декоративен камък от този с миди. Имало прозорци със стъклописи. В двора имало изградена от свидетеля оранжерия от поцинковани профили, с автоматично проветряване, с автоматично поливане на цветята. Вътре в оранжерията има вградена акумулираща цистерна, уравнител за подгряване на водата. Оранжерията е снабдена с водогреен котел. В двора имало и беседка, битова, с керемиди. До нея имало шадраван.

Свидетелят

Х.Н.Ц.установява, че е живял в имота на С. 18 години - от 1957 г. до 1975 г.

Преустройства се извършили в имота след като А. купил къщата. Последно бил в имота около 2011 г. С. си извършил преустройство, като увеличил мазетата, защото били много ниски. Разширил терасата. Направил две нови стаи. Под малката тераса обособил зимник. Сменил покрива, което се наложило включително с оглед обособяването на новите стаи. Построил оранжерии, направил нова ограда. Достроил нови помещения, преместил входа. Взел старата площ на терасата и поради тази причина я разширил. Преместил входа от север и на мястото на стария вход обособил помещение-трапезария. Над това помещение надстроил още едно помещение.

Извадил навън помещенията, извън рамките на старата сграда, но са към нея, с част от антрето.

Разпитан свидетелят Н.В.А.установява, че ответницата-съдебен изпълнител използва услугите му на вещо лице и от дълги години работи с нея. Свидетелят установява, че той е оценил имот в Драгалевци на ул. „Академик Сандерс“. На огледа присъствал и ищеца. По време на оглед свидетелят установил, че допълнително към трапезарията била приобщена площ от терасата и поради това замерил външно сградата на етажа над гаражите. По документ за собственост имотът е с три стаи и хол, а на място било констатирано, че на първия етаж има трапезария, хол, а на втория етаж две спални. Свидетелят установява, че трапезарията на първия етаж е присвоена част от терасата към нея. По-скоро терасата е присвоена към трапезарията или част от нея, т.е. това е тераса на първия етаж, на която са направени стени и е превърната в трапезария. Поради тази причина свидетелят измерил по външен контур на сградата с електронната рулетка и се оказало, че площта е почти тази, която е в нотариалния акт, около 68 кв.м. Това е площта на цялата сграда по външен контур към момента на описа. След това направил оценка на имота. Целият имот е оценен, като това, което липсвало в нотариалния акт е квадратурата на сутерена, но тъй като тя била под цялата сграда, свидетелят я взел точно с параметрите, които са на първия етаж- 67 кв.м и я добавил в оценката, тъй като този сутерен е част от сградата и то не самостоятелна част, а прилежаща част на сградата и не може да бъде отделена. Оценката е за цялата сграда, включително и гаража. Свидетелят установява още, че имота имало две постройки в дворното място. Едната била остатъци от някаква оранжерия, а другото-нещо като камина с навесче, но те не фигурирали в документите за собственост и съответно не могат да бъдат оценени, тъй като земята е собственост на общината и ако някой е построил нещо вътре, то то не е собственост на това лице и съответно не следва да бъде оценявяно. Поради тази причина свидетелят предупредил помощник съдебния изпълнител, присъствал по време на огледа и самия съдебен изпълнител, че трябва да се изискат строителни книжа от общината, за да бъде констатирано, дали има някакви изменения, нещо допълнително правено, дали има някакви допълнителни постройки, пристрояване и т.н. в този имот. Такива книжа били изискани, но не са представени от общината, като отговорът е бил, че за това УПИ няма никакви налични строителни документи. Единственото, което било представено е позволителен билет, който обаче е за парцел І, кв. 14 в местността „Драгалевци“, а предмет на оценка е парцел ХІ, кв. 20 в местността „Драгалевци – под лифта до плажа - вилна зона“, т.е. нямат нищо общо. Свидетелят установява, че терасата е усвоена към трапезарията. Над гаража нямало нищо. На втория етаж, вероятно там е имало също тераса, която по същия начин е приобщена към стаята, за да стане по-голяма стаята. Това е същата тераса, която е приобщена долу и отгоре също е приобщена. Свидетелят установява, че е оценил в пълнота тези помещения, но това приобщаване на терасата и получаване на две допълнителни стаи не увеличава обема на сградата. В договора за покупко-продажба е записано, че има две тераси. Покривът на гаража не може да се счита и за тераса, защото той е ограден с ниска ограда около 30-40 см. Към момента на описа видимо в този имот не са правени ремонти поне от последните 30-40 години. По отношение на поддържане имотът също не бил в добро състояние.

Разпечатката съдържа 45 от 79 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4e1dd422-c6ab-4cad-a7d2-fae0dbb922c4