Определение № 726 от 22.07.2023, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 726 гр. Благоевград, 21.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Анета Илинска

Миглена Кавалова-Шекирова като разгледа докладваното от Анета Илинска Въззивно частно гражданско дело № 20231200500447 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 413, ал. 2 във вр. с чл. 279 във вр. с чл. 278, ал.

1 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба от „фирма“ ЕАД ЕИК ,,,,,,,,,,,, със седалище и адрес на управление: адрес, със законен представител - Д.К.К. Изпълнителен директор, заедно с М.С. - член на Съвета на директорите, чрез адв. В. Г. срещу Разпореждане № 260/20.02.2023 г. на Районен съд – Разлог, постановено по ч. гр. д. № 167/2023 година, в частта, с което първоинстанционният съд е отхвърлил подаденото заявление по чл. 410 от ГПК на “фирма” ЕАД /с предишно наименование “фирма” ЕАД/, със седалище и адрес на управление: адрес, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу С. М. К., ЕГН **********, с адрес: адрес за следните суми: 413.59 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент по Договор за мобилен номер 359893272652 от 04.11.2020 г., по Договор за мобилен номер 359893933144 от 04.11.2020 г. и по Договор за мобилен номер 359890153431 от 18.01.2021 г.

Излагат се подробни съображения, че в обжалваната част същото е неправилно и незаконосъобразно и моли да бъде отменено.Твърди се, че съгласно трайната съдебна практика неустоечната клауза, която предвиждала, че неустойката не можела да надвишава три абонаментни такси, не била нищожна и не противоречи на ЗЗП, респ. не представлявала необосновано високо обезщетение.

Прави искане атакуваното разпореждане в отхвърлителната му част да бъде отменено и да бъде уважено искането.

На основание чл. 413, ал. 2 от ГПК препис от частната жалба не е бил изпращан на длъжника.

1

Съдът, като взе предвид оплакванията в частната жалба и като съобрази събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

При служебна проверка за допустимост и редовност на частната жалба, настоящият съдебен състав намира, че същата е подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване акт от легитимирано за това лице, поради което е допустима.

Съгласно чл. 278, ал. 4, вр. чл. 269, ал. 1, изр. 1 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на разпореждането, а по допустимостта – в обжалваната му част. Според разп. на чл. 278, ал. 2 от ГПК, ако отмени обжалваното разпореждане съдът сам решава въпроса по жалбата.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Настоящата инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата и приложеното ч. гр. д. по описа на Районен съд – Разлог, намира за установено следното:

Производството е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, срещу длъжника С. М. К., ЕГН **********, с адрес: адрес на парично задължение за следните суми, а именно: 281.66 лева - неплатени абонаментни такси и мобилни услуги по Договор за мобилен номер 359893272652 от 04.11.2020 г., по Договор за мобилен номер 359893933144 от 04.11.2020 г. и по Договор за мобилен номер 359890153431 от 18.01.2021 г., 127.80 лева - неизплатена лизингова цена по Договор ца лизинг от 04.11.2020 г. и 413.59 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент по Договор за мобилен номер 359893272652 от 04.11.2020 г., по Договор за мобилен номер 359893933144 от 04.11.2020 г. и по Договор за мобилен номер 359890153431 от 18.01.2021 г., ведно със законната лихва върху посочените по-горе суми от датата на подаване на заявлението /16.02.2023 г./ до окончателното плащане.

Претендират се и сторените съдебни разноски, а именно: 25 лева внесена държавна такса и 480 лева заплатен адвокатски хонорар.

Районният съд разпоредил ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в полза на заявителя за следните суми:

281.66 лева /двеста осемдесет и един лева и 66 ст./ - неплатени абонаментни такси и мобилни услуги по Договор за мобилен номер 359893272652 от 04.11.2020 г., по Договор за мобилен номер 359893933144 от 04.11.2020 г. и по Договор за мобилен номер 359890153431 от 18.01.2021 г.,

127.80 лева /сто двадесет и седем лева и 80 ст./ - неизплатена лизингова цена по Договор ца лизинг от 04.11.2020 г., ведно със законната лихва върху посочените по-горе суми от датата на подаване на заявлението /16.02.2023 г./ до окончателното плащан, както и 25 лева /двадесет и пет лева/ - заплатена държавна такса и 480 лева /четиристотин и осемдесет лева/ с ДДС - заплатено адвокатско възнаграждение.

2

Районният съд ОТХВЪРЛИЛ заявлението по чл. 410 от ГПК на “фирма” ЕАД /с предишно наименование “фирма” ЕАД/, със седалище и адрес на управление: адрес, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу С. М. К., ЕГН **********, с адрес: адрес за следните суми: 413.59 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент по Договор за мобилен номер 359893272652 от 04.11.2020 г., по Договор за мобилен номер 359893933144 от 04.11.2020 г. и по Договор за мобилен номер 359890153431 от 18.01.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащането им.

Разпореждането се обжалва именно в тази отхвърлителна част за сумата 413.59 лв..

В мотивите на обжалваното разпореждане районният съд е приел, че длъжникът е потребител и попада под защитата на нормите на ЗЗП , които прогласяват неравноправните клаузи за нищожни, поради пряко противоречие с императивните норми, защитаващи потребителя като по-слаба в икономическо отношение страна. В този контекст е счел, че неравноправна е клаузата от договора предвиждаща, че когато се стигне до прекратяването му по вина на потребителя, последният е длъжен да заплати на търговеца неустойка, но подобна уговорка в полза на потребителя, респективно - в тежест на търговеца, липсва. Направил извод, че когато е уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договор за услуга, в размер на всички или дори само няколко /в случая три/ неплатени абонаментни такси, всъщност мобилният оператор по прекратения договор цели да получи имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се предоставя ползването на услугата по договора. Следователно, уговорената по този начин неустойка за предсрочно прекратяване излиза извън обезпечителната и обезщетителната функции на неустойката, създава условия за неоснователно обогатяване на мобилния оператор, нарушава принципа за справедливост и също има /и на това основание/ неравноправен характер.

Настоящата инстанция изцяло споделя направените от районния съд фактически и правни изводи.

Същността на производството по чл.410 от ГПК е да се установи дали едно вземане е спорно или не. Затова проверката, която съдът по принцип извършва на заявлението, се ограничава до неговата редовност. С изменението и допълнението на ГПК, посредством ЗИДГПК, обнародван в ДВ, бр.100 от 2019 г., в чл.410, ал.3 от ГПК се предвиди, в изключение от общото правило, че когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението по чл.410 от ГПК задължително се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива. В чл.411, ал.2, т.3 от ГПК, посредством горепосочено изменениe и допълнение, бе разписано, че съдът отказва издаване на заповед за изпълнение и в случаите, когато искането се основава на неравноправни клаузи или на клаузи, за които съществува обоснована вероятност да са неравноправни. По този начин 3 законодателят вменява в задължение на съда, в хода на заповедното производство да следи не само за формалната редовност на заявлението, но и за съществуването или предполагаемото съществуване на неравноправни клаузи. Това задължение произтича и от общия принцип за служебно начало, тъй като в чл.7, ал.3 от ГПК се въвежда изрично задължение съдът служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Предвид изложеното по-горе, правилно районният съд е осъществил проверка, имаща за цел да установи налице ли е неравноправна клауза, във връзка с която е породено процесното парично вземане.

Въззивният състав също намира, че искането за заплащане на неустойка, дължима при предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на потребителя се основава на неравноправна клауза.

От съдържанието на приложения от заявителя договор за мобилни услуги се установява, че мобилният оператор има възможност едностранно да прекрати договора, когато другата страна не изпълнява свое задължение. В процесния договор за мобилни услуги е предвидено единствено, че при прекратяването му по вина на потребителя, последният е длъжен да заплати на търговеца неустойка, съставляваща сбора на абонаментните вноски до края на срока на договора, но не повече от три вноски. Идентична уговорка в полза на потребителя, респективно - в тежест на търговеца, не е вписана.

Заедно с това договорът за мобилни услуги е бланков, съдържанието му не е предварително договорено между страните и физическото лицепотребител не е имало възможност да влияе върху разпоредбите, което означава, че клаузите по него не са индивидуално договаряни. Въз основа на това въззивният състав споделя извода на заповедния съд, че мобилният оператор, встъпвайки в договорни отношения с длъжника, се е възползвал от положението си на икономически по-силна страна, която има възможност да повлияе върху правата и задълженията, които всеки един от контрагентите ще поеме. Тези клаузи за неустойка създават значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и правата и задълженията на потребителя на мобилната услуга, поради което имат неравноправен характер.

Предвид изложеното по-горе, правилно районният съд е осъществил проверка, имаща за цел да установи налице ли е неравноправна клауза, във връзка с която е породено процесното парично вземане.

Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора и в частност да уговарят неустойка е ограничена от това, че съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави. Съгласно мотивите към т.3 от Тълкувателно решение №1 от 15.06.2010 г. на ВКС по т.д.№ 1/2009 г. на ОСТК на ВКС условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Според същото тълкувателно решение преценката за нищожност на неустойка следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към последващ 4 момент, какъвто последващ момент е и неизпълнението на договора или прекратяването на договорното правоотношение. При сключване на договор за мобилни услуги мобилният оператор поема ангажимент да предостави на потребителя ползването на телекомуникационни услуги срещу абонаментна такса, а потребителят - да заплаща таксата ежемесечно или на друг уговорен времеви интервал.

От нормата на чл.143 от ЗЗП може да се направи извод, че неравноправни са онези клаузи, които не отговарят на изискванията за добросъвестност и добри нрави и посредством тях се създава значително неравновесие /неравнопоставеност/ между търговеца, който е икономически по-силната страна и потребителя - икономически по-слабата страна.

Налага се извод при анализа на представените от заявителя доказателства, че мобилният оператор, встъпвайки в договорни отношения с длъжника, се е възползвал от положението на икономически по-силна страна, която има възможност да повлияе върху правата и задълженията, които всеки един от контрагентите ще поеме. Именно поради тези обстоятелства заявителят е предвидил в предварително изготвения бланков договор, че неустойка се дължи само от потребителя, когато договорът е прекратен по негова вина. Уговорка, даваща право на потребителя да претендира неустойка при неизпълнение на договора от мобилния оператор - липсва.