Решение № 1072 от 18.07.2023, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1072 гр. Пловдив, 17.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Радослав П. Радев

Иван Ал. Анастасов при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Анна Ив. И. Въззивно гражданско дело № 20225300501675 по описа за 2022 година

Предявени са ОСИ с пр.осн.чл.72,ал., и чл.74,ал.2 във вр. с чл.59 ЗЗД.

Подадена е въззивна жалба вх.№16938/24.06.2022 от К. К. К. ********** чрез адв.С.

И. против решение №260204/13.03.2022 г. по гр.д.№15570/2018г. на РС-Пловдив,17 гр.с., с което са отхвърлени предявените искове по чл. 72, ал. 1 ЗС и евентуално по чл. 74, ал. 2 във вр. чл. 72 ЗС за осъждането на ответниците да заплатят на ищеца сумата 21 958 лв., представляваща увеличената стойност на 31/36 ид. ч. от сграда с административен адрес гр.

Пловдив, ул. *** в резултат на извършени подобрения, както и с което е отхвърлен искането за право на задържане върху същата сграда; с което е отхвърлен иска му за сумата над 233,67 лв. до пълния предявен размер от 1611,53 лв.- направени от ищеца подобрения за притежаваните от ответниците 5/36 ид.части от правото на собственост върху сграда с идентификатор *** поради погасяването му чрез прихващане с на основание чл. 104, ал.2 ЗЗС със сумата от 1 377,86 лева, която представлява стойността с която ответниците са се обеднили поради това, че ищецът е ползвал сграда с идентификатор № *** и сграда с идентификатор № *** за периода от 17.03.2020г. до 15.07.2020г. като над сумата от 1611,53 лева е отхвърлил иска до пълния му предявен размер от 3542 лева като неоснователен и недоказан;

Изложени са оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението, конкретно - не ставало ясно за какво ответниците са осъдени да заплатят общо в полза на 1 ищеца сумата 233.67 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба. Не е ясно защо РС не е уважил изцяло иска в размер на 5000 лв., представляваща стойността на необходимите разноски за направата на изцяло нов покрив с приблизителна площ от 88.40 кв. м. на процесната сграда, ведно със законната лихви от подаване на исковата молба.

Счита, че неправилно е отхвърлен иска и за задържане на процесния имот до изплащане на подобренията. Изложени са съображения. По делото не се е доказало, че ответниците са се противопоставяли за направените подобрения от страна на ищеца. Неправилно съдът е кредитирал показанията на свидетеля М., съпруг на ответницата М.а, които въззивникът счита, че съдът е следвало да отчете като заинтересована страна, както и поради това, че свидетелят М. е станал собственик на 66/72 ид. ч. в режим на СИО, закупена от Р. Х.. Иска се да се отмени решението на РС и да се уважат предявените искове, алтернативно да бъде обезсилено решението поради това, че от 1.9.2021 г. ответната страна Р. Х. не е била собственик на процесния имот и е следвало да бъде конституиран като страна свидетеля М. и да бъде върнато за разглеждане от друг състав. Претендира за разноски. Представя се нотариален акт № 117 от 1.9.2021 г. за прехвърляне на идеални части от имота на Ц. Х. М.а.Претендира за разноски.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от ответниците Ц. Д. Х., ЕГН:********** и Р. А. Х., ЕГН:********** чрез адв. М. В., с който се счита същата за неоснователна и се иска потвърждаване на решението в тази обжалвана част. Излагат се съображения, че претенцията за задържане на имота не е уважена, поради недоказаност. Счита се, че правилно съдът е отхвърлил както главния, така и евентуалния иск като неоснователни и недоказани, поради неустановяване точния момент на извършените подобрения и непредставянето на разходо-оправдателни документи за закупуване на строителни материали за извършен труд и услуги. Доказало се изричното противопоставяне на ответниците още през м. август 2017 г., след завеждането на делото по чл. 33, ал. 2 ЗС, а именно гр. д. № 14447/2017 г. на ПдРС. Не е доказана претенцията за присъждане на увеличената стойност на сградата. Счита, че не са налице основанията за обезсилване на първоинстанционното решение.

Постъпила е и насрещна въззивна жалба от първоначалните ответници Ц. Д. Х., ЕГН:********** и Р. А. Х., ЕГН:********** чрез адв. М. В. срещу решението на РС в частта, с която е частично уважено искането на ищеца за осъждане на ответниците за заплащане на сумата от 3 542 лв., представляваща стойността на подобренията, съответстваща на притежаваните от тях 5/36 ид. ч. или уважената претенция е в размер на 1611.53 лв. Обжалва се и решението в частта, с която е отхвърлено възражението им за прихващане на сумата в размер на 2493 лв., представляваща стойността на съборената сграда в процесния имот, респективно на пропуснатите ползи от неползването на тази сграда за периода 17.03.2020 г. – 15.07.2020 г., оценени от експертизата на 79 лв. Подробни съображения са изложени в насрещната въззивна жалба. Иска се отмяна на решението в обжалваните части с насрещната въззивна жалба с отхвърляне изцяло претенцията на ищеца за осъждане на ответниците за стойността на подобренията, съответстваща на 2 притежаваните от тях 5/36 ид.ч. като недоказана и уважаване на възражението им за прихващане на сумата от 2493 лв., както и на сумата от 79 лв., представляваща стойността на пропуснати ползи от неползването на тази сграда за посочения период. Иска се потвърждаване на решението в останалата част. Претендират се разноски пред въззивната инстанция.

Постъпил е отговор на насрещната въззивна жалба от първоинстанционния ищец, с който се счита същата за неоснователна, изложени са съображения за това, а именно:

Ответниците са завели друго дело по чл. 108 ЗС и чл. 59 ЗЗД, което съвпада с посочения период в исковата молба, въпреки, че са предявили в настоящото производство възражение за прихващане. Не отговаря на истината, че ищецът владее техните имоти. Неоснователно е искането за заплащане на обезщетение за забава, тъй като не е отправена покана съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Ищецът е бил собственик на 31/36 идеални части, извършил е подобрения, отнесъл се е към имота като към собствен, от момента на закупуването му е владял своята част от имота за себе си и е бил държател на частта на ответниците. Разпоредбата на чл. 72, ал. 2 ЗС урежда правото на добросъвестния владелец да иска за подобренията, които е направил, сумата, с която се е увеличила стойността на вещта. Иска се отхвърляне на насрещната въззивната жалба и в тази част потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно.

Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са подадени в законоустановения срок от легитимирано лице, което има правен интерес от обжалването, против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да се разгледат по същество.

По направените оплаквания и доводи на страните, ПОС намира следното:

Ищецът е предявил иск за заплащане на направените от него подобрения в имота непосредствено след закупуването му и преди завеждане на иска на М.а и Х. по чл.33,ал.2 ЗС, с които се е увеличила стойността на 31/36 ид.части от сграда с идентификатор ***, която увеличена стойност възлизала на сумата от 21 958 лева:

-поставяне на цялостна мазилка на двата жилищни етажа на площ от 158 кв.м. на стойност за материали и труд – 1800 лева;

-боядисване на стените на стаите на двата жилищни етажа с площ от 158 кв.м. на стойност за материали и труд – 200 лева;

-смяна на дограми, стъкла – 5 броя на стойност 3000 лева;

-подмяна на врати – 3 бр. за материали и труд – 2000 лева;

-циментиране на прилежащата към жилищната сграда част с оглед нормалното осъществяване на достъп до сградата – 3 500 лева;

-осъществяване на изкоп за ново строителство с направа на сградни фундаменти – 10 000 лева или всички в размер на 20 500 лева.

Иска се осъждането на ответниците Ц. Д. Х. – М.а и Р. А. Х. за тази сума ведно със законната лихва върху нея считано от датата на подаването на исковата молба – 12.06.2018г.

3 до окончателното й изплащане. Направено е искане за право на задържане на основание чл.

72, ал.3 ЗС върху сграда с идентификатор *** до изплащането на присъдената сума.

Предявен е иск за осъждане на ответниците за сумата от 3 542 лева, ведно със законната лихва върху нея считано от датата на подаването на исковата молба – 12.06.2018г. до окончателното й изплащане, представляваща сумата на извършените от него подобрения за притежаваните от тях 5/36 ид.части от правото на собственост на сграда с идентификатор *** като ищецът е считал, че и тези идеални части ще му бъдат прехвърлени поради което е осъществявал добросъвестно владение, евентуално - стойността на действително извършените разходи, съответстваща на притежаваните от ответниците 5/36 ид.части от процесния имот;

Предявен е иск за осъждането на ответниците да заплатят сумата от 5000 лева ведно със законната лихва върху нея считано от датата на подаването на исковата молба – 12.06.2018г. до окончателното й изплащане, представляваща необходими разноски стойност за направата на изцяло нов покрив с приблизителна площ от 88,40 кв.м на сграда с идентификатор ***.

За да отхвърли предявените искове по чл.72,ал.1 и евентуален по чл.74,ал.2 ЗС на К.

К. за осъждането на ответниците да заплатят на ищеца сумата 21 958 лв., представляваща увеличената стойност на 31/36 ид. ч. от сграда с административен адрес гр. Пловдив, ул. *** в резултат на извършени подобрения, както за да отхвърли искането за право на задържане върху същата сграда, РС е приел, че не е доказано, че подобренията са извършени в периода преди завеждане на иска по чл.33,ал.2 ЗС.

По делото са разпитани свидетелите: Г.Т. – б.р. – съсед, М.М. – вуйчо на ищеца и съсед, св.М.А. – б.р.и св.А. М. – съпруг на ответницата Ц. М.а.

Св.Г.Т. установи, че преди къщата е нямала канализация за обратните води, а е била на септична яма – К. е направил нова кализация и тоалетна в къщата ; преди къщата е била за основен ремонт – покрива е бил пропаднал, в двора имало теч поради спукана тръба под земята, защото тръбите били стари – К. оправил теча, менил тръбите и циментирал целия двор; измазал къщата, направил нова ограда, защото старата била паднала, сменил дограмата; имало постройка, която била пропаднала, но като разбрал ищеца, че ответниците са завели дело, спрял ремонта.

Св.В.М. установи, че къщата била изоставена, намяла мазилка и обратни води, бараките били изпаднали, водопроводните тръби били от 50 години –изгнили и К. като купил имота, ги сменил, направил ограда около 12-15 метра, бетонирал двора, направил тоалетна с обратни води, външна мазилка, направил ремонт на покрива – сменил греди и керемиди, сменил дограмата – сложил 3 нови врати и прозорци; когато Р. и Ц. завели дело, К. спрял ремонта; 3 години никой не ползвал къщата.

Св.М.А. бил на 10 метра разстояние и чул, че през м.08.2017 г. Ц. се била развикала, предполага, че е говорила на К. да спре ремонта.

4

Св.А. М. установява, че пред 2017 г. живеели с Ц. в Германия и разбрали, че брат й и братовчет й без нейно съгласие са продали къщата; когато отишли през 2017 г. няма нищо сменено, къщата не била измазана, не били сменени прозорци; промяна имало през 2019 г.;

2019 г. падналият комин на къщата още не бил направен.

Съдът не кредитира показанията на свидетелите на ответниците поради тахната необективност и заинтерисованост. Св.А. е изградил показанията си на предположения, както и обстоятелството, че е бил отдаличен на 10 м., компрометира данните, че е чул разговора на Ц. с К.; съдът не дава вяра и на показанията на св.М., които преценява съгласно разпоредбата на чл.172 ГПК с оглед останалите събрани доказателства - като необективни и неубедителни, целящи да обслужат тезата на съпругата му.

Съдът кредитира показанията на св. Т. и св.М. като обективни, подробни и уведителни, възпроизвеждащи непосредствените си впечатления от извършените ремонти като съседи на имота, поради което приема за доказано, че подобренията си К. е извършил веднага след като е закупил имот и до когато ответниците са завели иска по чл.33,ал.2 ЗС, поради което същият има право като добросъвестен владелец да получи сумата, с която се е увеличила стойността на вещта вследствие на тези подобрения към деня на постановяване на съдебното решение, както и на необходимите разноски, които е направил за запазване на вещта и до заплащането им има право да задържи вещта , съгласно чл.72, ал.1,2 и 3 от ЗС.