Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 5 от 22.01.2025, Районен съд - Хасково

Съд
Районен съд - Хасково
Дело
Наказателно дело от общ характер 530/2024
Вид
Присъда № 5
Подписан
22.01.2025
В сила
29.05.2025
Състав
Гроздан Бончев Грозев

Цитирани разпоредби

МОТИВИ към Присъда №5 от 22.01.2025г. на Районен съд – Хасково, постановена по н.о.х.д. № 530 по описа за 2024 година.

Районна прокуратура – Хасково е внесла обвинителен акт срещу подсъдимия Г. Г. Д. **********, ЕГН **********, с който на същия му е предявено обвинение за извършено престъпление по чл.142а, ал.5, вр. ал.1 от НК, а именно за това, че за периода от 09.11.2022г. до 11.11.2022г. в гр.Хасково, противозаконно лишил от свобода Е. С. А. от гр.Хасково, като деянието е било извършено по начин, мъчителен за пострадалата Е. С. А. от гр.Х.и лишаването от свобода е продължило повече от две денонощия.

В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково представителят на Районна прокуратура – Хасково, в хода на съдебните прения, поддържа обвинението по отношение на подсъдимия. Заявява, че описаната в обвинителния акт фактическа обстановка се доказала изцяло. След кратък теоретичен анализ на същността на престъплението по чл. 142, ал. 1 от НК, прокурора твърди, че от установената по делото фактическа обстановка можело да се направи категоричен извод за наличие на престъпление насочено срещу свободното формиране на волята на пострадалата Е. С. А. да определя местопребиваването си и свободно да се придвижва в пространството. В случая майката на извършителя е била противозаконно лишена от свобода, тъй като липсвало каквото и да е законно основание за задържането й, заключена била в апартамента и й била ограничена свободата на предвижване. Не следвало да се кредитират обясненията на подсъдимия, тъй като били в разрез с всички други гласни доказателства по делото. Показанията на свидетелите К.Л. – съседка на пострадалата и полицейските служител И.Б., М.Я., Н.Я., Д.А. и В.А., които били възприели какво е състоянието на пострадалата така и възпроизвеждат казаното от нея лично пред тях, доказвали по категоричен начин, че тя е била противозаконно лишена от свобода. Техните показания кореспондирали както помежду си, така и с всички останали доказателства по делото и затова следвало изцяло да се кредитират. Показанията на свидетелите се подкрепяли и от заключението по изготвената съдебномедицинска експертиза, на вещото лице д-р Е.. От това заключение се потвърждавало, че действително на жертвата са нанесени множество леки телесни повреди по времето и начина описан от нея. Упражнената принуда и насилие спрямо пострадалата била възприета както от свидетелката Л. така и от полицейските служители, които на два пъти посетили пострадалата на датите 10.11. и 11.11.2022 г. като и през двата дни тя е била заключена, от сина си подс.Г. Д. и това било обективно доказано. С оглед на събраните доказателства по категоричен начин се доказвало извършеното престъпление по основния състав на чл. 142а, ал. 1 от НК. била доказана и квалификациятапо по ал. 5 от същия текст. На първо място, двете квалифициращи обстоятелства лишаването от свобода да е продължило повече от две денонощия и деянието да е било извършено по начин мъчителен за пострадалата не били кумулативни, а самостоятелни. Първата отежняваща квалификация, лишаването от свобода да е продължило повече от две денонощия се доказало от събраните гласни доказателства, защото сигналът към полицията е бил получен на 10.11.2022 г. Полицейските служители били на адреса и са установили, че пострадалата е заключена както на 10.11.2022г. така и на 11.11.12022 г. освен това пострадалата заявила на всички свидетели, че от няколко дни синът й я е държал заключена. Ето защо и прокуратурата повдигнала обвинение от предишния ден 09.11.2022г. Втората отежняваща квалификация също била налице, тъй като противозаконното лишаване от свобода на жертвата било съпроводено с упражняване на 1 физическо и психическо по своя характер насилие, което насилие определяло начина на изпълнение на деянието като извършено по начин мъчителен за пострадалата. Видно от заключението на приетата по делото съдебномедицинска експертиза и изложеното от вещото лице нараняванията на пострадалата били нанесени преди три денонощия както било описано от нея и това се потвърдило от вещото лице. Прегледът бил извършен от съдебния лекар на 14.11.2022 г., което по категоричен начин доказвало, че нараняванията са нанесени през инкриминирания период. Съдебният лекар бил категоричен, че се касае за системен тормоз в продължение на дни, а не еднократен акт. Касаело се за системно малтретиране, ударите били множество и по цялото тяло. Категорично не били от падания както твърдял подсъдимият, а по ръцете и по повърхностите от тялото били защитни наранявания с оглед механизма на причиняването им. Според прокурора, на база смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства и с оглед личната и генерална превенция следвало на подсъдимия да се наложи ефективно наказание ,,Лишаване от свобода“. Законът предвиждал наказание от три до дванадесет години. Поради това и прокурора иска съдът да признае за виновен подсъдимия и да му наложи наказание ,,Лишаване от свобода“ в размер на една година и шест месеца. Наказанието следвало да се изтърпи при първоначален ,,общ“ режим от подсъдимия. С оглед на изложеното, моли съда да постави своята присъда в този смисъл.

Защитникът на подсъдимия, адв. С. пледира, че по делото не се доказало по безспорен начин подсъдимият да е извършил престъплението за което му е повдигнато обвинение. Поради това иска съдът да признае за невиновин подсъдимия и на основание чл.

304 от НПК да го оправдае по повдигнатото обвинение. Според защитата, описаното в обвинителния акт било несъставомерно деяние. Всички доказателства по делото сочели несъставомерност на твърдяното извършено престъпление. Не се доказало по делото извъшване на деяние по основния състав – чл.142а, ал.1 от Нк, а още по-малко по квалифициранияттакъв по ал.5 на чл.142а от НК в двата му квалифициращи елемента.

Излага подробни доводи в подкрепа на твърденията си.

Подсъдимия Г. Г. Д., не се признава за виновен, дава обяснения по делото и в последната си дума иска съда да го оправдае по повдигнатото обвинение.

ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият Г. Г. Д. заживеел, заедно с майка си Е. С. А., в нейния апартамент находящ се на адрес: гр.Хасково, ************.

На 10.11.2022г. около и след 15.00 часа, когато св.Л. се върнала от работа, била повикана през прозореца от съседката си Е. С. А.. Последната потърсила помощ от съседката си св. К.

Л. Л.. В началото А. поради притеснение не споделила с нея поради каква причина търси помощ. Свидетелката К. Л. Л., се качила до етажа на пострадалата и през процепите на металната врата и подала цигари. По-късно през деня, пострадалата отново потърсила св.Л., и последната през терасата й подала храна и вода. Тогава пострадалата Е. С. А., обяснила, че синът й Г. я заключил, не й давал да излиза, биел я, тормозил я, като я държал гладна и жадна. Показала на свидетелката Л. белезите от нараняванията, причинени по думите на пострадалата от сина й и помолил св.Л. да се обади на внучка й. Св.Л. й заявила, че няма телефонния номер и тогава св.А. помолила Л. да звънне на полицията, защото я било страх, че вечерта сина й ще я нарани. Още преди св.Л. да се обади на полицията, на 10.11.2022г. около 18.00 часа, на вратата на апартамента на пострадалата А. се появили полицейските служители - свидетелите В.Б.А. и М.Д.Я.. Същите били изпратени на адреса от оперативен дежурен при РУ Хасково по сигнал за осъществено домашно насилие в апартамент на адрес - гр.Хасково, ************. Сигнала до полицията бил подаден от свидетеля В.Ж.Д. полицейски инспектор в Служба „КОС" при ОД на МВР Хасково. Той пък бил уведомен от 2 друго лице, което му заявило за известен му случай, при който възрастна жена е малтретирана от сина си и отделно от това той я държал с дни заключена и не й давал храна и вода. След като се отзовали на място свидетелите А. и Я. установили контакт с пострадалата, която се намирала в апартамента си. Жилището се намирало в средата на петия етаж и имало две входни врати - вътрешна дървена и външна метална. Металната врата била заключена. Жената заявила, че живее на този адрес със сина си Г.. Оплакала се, че от около година сина й осъществявал системен психически тормоз над нея, биел я редовно, карал я да проси, прибирал й пенсията и не й давал средства, за да си осигури препитание. Причина, която пострадалата посочила, като такава да потърси помощ в случая била, че от няколко дни, не помнела колко, тя била заключена от сина й в апартамента без храна и вода. Тогава полицейските служители - свидетелите В.Б.А. и М.Д.Я. предложили на Е. С. А. да извикат ключар, за да отвори вратата или да разбият вратата с нейно съгласие, за да я изведат от жилището и да й окажат помощ, но пострадалата отказала. Тогава свидетелите А. и Я. докладвали подробно установеното от тях на оперативния дежурен, за предприемане на следващи действия по случая.

На 11.11.2022г., в ранния предиобед, полицейските служители - свидетелите И.М.Б. и колегата му Д.А.А. отново отишли на адреса на пострадалата Е. А.. Почукали на вратата и след като се представили попитали дали Е. А. е там. Жената в апартамента потвърдила, че е тя, но им казала, че сина й отново го няма и тя продължава да бъде заключена от него, без да има ключ. Свидетелите Б. и А. я попитали дали е добре, и отново и предложили да извикат ключар и да отворят вратата. Тя казала, че е добре, но била гладна и жадна, като отказала да извикат ключар или те да разбият вратата и да я освободят. Полицейските служители казали на пострадалата да излезе на терасата, а те слезли на четвъртия етаж при св.К. Л..

Полицейските служители през терасата видели визуално св.А., като установили, че в действителност има множество наранявания по лицето и главата. После полицаите отишли да търсят подсъдимия Г. Д. на комплекс „Веспрем". Било в късния следобед 11.11.2022г., когато разбрали че е бил там и е тръгнал да се прибира. Върнали се до блока и тръгнали по стълбите понеже асансьора бил зает. Заварили подсъдимия тъкмо в момента, когато отключил вратите на жилището си и влиза през тях. Поискали да влязат вътре и той ги пуснал в жилището. Жилището било запуснато, мръсно, разхвърляно, като имало изгасени фасове навсякъде. Веднага отвели подс.Д. в РУ Хасково, а св.А. оставили в жилището, като й казали, че ще се върнат по-късно. След като подс.Д. бил задържан се върнали в жилището на пострадалата и я откарали на преглед в СО при МБАЛ Хасково около 19.00 часа. В болницата я прегледали, снимали я на рентген, а в последствие на 14.11.2022г. бил извършен и преглед от съдебен лекар. За случилото се била уведомена внучката на пострадалата. Тя поела ангажимент, че ще се погрижи за баба си, като така и направила в последствие, настанявайки я в Дом за стари хора, в местност „Кенана".

По делото е изготвено заключението по назначената съдебномедицинска експертиза по писмени данни /л.44,49/. Съгласно това заключение е установено, че при инцидент на 10.11.2022г. пострадалата Е. С. А. е получила множество кръвонасядания на лицето /в лявата слепоочна област и скулата има кръвонасядане с мораво зелен цвят и размери 13/5 см. В областта на дясната скула и долния клепач на окото кръвонасядането е с морав цвят и диаметър 5 см./. Получила е и множество разкъсно контузии рани и обширни кръвонасядания по цялата повърхност на двете ръце и подбедрици /по цялата повърхност на дясната мишница, лакътна област, предмишницата и дланта има разпръснати повърхностни и по-дълбоки рани на фона на безформени разлети кръвонасядания с мораво син зелен цвят.

Раните не по-малко от 4 на брой и са покрити от надигнати тъмно червени корички кръв и диаметър на най-голямата 2 см. По цялата повърхност на дясната мишница, лакътна област, предмишницата и дланта има разпръснати повърхностни и по-дълбоки рани на фона на безформени разлети кръвонасядания с мораво син зелен цвят. Раните не по-малко от 5 на брой и са покрити от надигнати тъмно червени корички кръв и диаметър на най-голямата 2 3 см./. Причинено е разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.