Решение № 1078 от 15.08.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1078 гр. София, 09.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Д. Мирчев при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Д. Мирчев Въззивно гражданско дело № 20221000503363 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК и е образувано по въззивна жалба на Н. Д. В., гражданин на Р Гърция (чрез редовно упълномощени адв. Ч. и адв. С., и двамата от САК) против Решение 262788 от 24.08.2022 г. по гр.д. 16473/2019 г. по описа на Софийски градски съд (СГС), с което са отхвърлени предявените от ищеца Н.

Д. В. срещу

„Банка ДСК“ ЕАД /сега АД/ с ЕИК: 121830616 обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, настъпили поради неизпълнение на договорно задължение, в размер на 274 690 евро, представляващи собствените му средства по банкова сметка, както и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 евро за понесени болки и страдания, ведно със законната лихва върху посочените суми от датата на исковата молба до окончателното им плащане, както и предявените при условията на евентуалност искове с правно основание чл. 49 ЗЗД за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, настъпили в резултат от противоправни действия на длъжностни лица при ответника в размер на 274 690 евро, представляващи собствените му средства по банковата сметка, както и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 евро за понесени болки и страдания, ведно със законната лихва върху посочените суми от датата на исковата молба до окончателното им плащане. В резултат на това, ищцовата страна е осъдена да заплати разноски в размер на 756 лв., а решението е било постановено при участието на третото лице-помагач /ТЛП/ на страната на ответника – Ч. П. № *** по регистъра на КЧСИ и с район на действие – СГС.

Процесуалните представители на въззивника сочат, че заключенията на градския 1 съд били неправилни и незаконосъобразни, като се иска от САС решението да се отмени (ведно със законните последици от това за присъждане на разноски), а исковите претенции да бъдат уважени по съображенията, подробно развити в обстоятелствената част на жалбата.

Въззивната жалба се оспорва като неоснователна от ответника в първата инстанция „Банка ДСК” АД (чрез юрк. Д.) с писмен отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК.

Намира, че решението на Софийски градски съд било правилно и трябвало да се потвърди.

Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Третото лице-помагач не взема становище по жалбата.

Въззивната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Пред настоящата инстанция не са искани и не са събирани нови доказателства.

От материалите по делото САС установи следното:

Производството е образувано по молба на Н. Д. В., в която той излага, че на 04.10.2013 г. сключил с ответника „Банка ДСК“ договор за откриване на спестовна сметка „ДСК Мотив“ и предоставил за копиране личната си карта и съхранение на копието. През юли 2015 г. по сметката постъпили 300 000 евро. На 20.06.2016г. ищецът сключил с банката договор за срочен влог в размер на 300 300 евро. Влогът е подновяван ежегодно с нов 12 месечен срок и към последното подновяване на 21.06.2018 г. наличността по сметката била 274 435, 13 евро. На 21.06.2019г. ищецът установил, че по сметката му няма наличност, тъй като цялата сума била преведа на ЧСИ М. П. с рег.№*** за погасяване на задължение в размер на 250 000 евро-главница. Сочи, че през м. октомври 2018г. лице представило се за ищеца е регистрирало ЕТ „Д. В.-2018“ и в периода 08.10— 17.10.2018г. издало пет броя записи на заповед в полза на лицето Е. Т. за сумите от по 50 000 евро. Ищецът поддържа, че за периода 21.06.2018г,—21.06.2019 г. не е посещавал България, не е подавал документи за регистрация на ЕТ, не е получавал покана за доброволно изпълнение от ЧСИ по повод образуваните от него дела. Счита, че вина за създалата се ситуация имат служители на банката, тъй като от нейна страна не е упражнен контрол за съхранение на личните му данни, които той никъде другаде в България не ги е предоставял, разкрита била информация от нейни служители за наличността по сметката му, за обстоятелството, че няма дистанционен достъп до информацията за нея, че не живее в България и че посещава банката един път годишно. Твърди, че банката не е обърнала внимание на явните несъответствия в длъжника по запорното съобщение и титуляра на сметката, изразяващи се в неяснота по отношение дали Д. е бащиното или фамилното име на длъжника по запорното съобщение и по отношение на адреса на титуляри. При направено извънсъдебно искане до банката за възстановяване на парите получил отказ.

От така получилата се ситуация, освен имуществени вреди, претърпял и неимуществени такива – силен стрес, безсъние, психомоторна тревожност, анорексия, имал и суицидни мисли. Поради изложеното, претендира да се осъди ответната кредитна институция да му изплати обезщетение поради неизпълнение на договорно задължение в размер на 274 690 евро - собствените му средства по банковата сметка и при условията на евентуалност претендира същата сума на деликтно основание /чл. 49 ЗЗД/. Претендира от 2 ответника заплащане на обезщетение в размер на 30 000 евро за понесени болки и страдания поради неправомерното му поведение от неизпълнение на договора или в условията на евентуалност – пак на деликтно основание. Иска и присъждане на законна лихва върху горните суми от 17.12.2019 г. (датата на подаване на исковата молба) до окончателното плащане. Претендира разноски.

Ответникът „Банка ДСК“ ЕАД /сега АД/ оспорва исковете по основание и размер. Твърди липсата на елементите от деликтния състав. Сочи, че ищецът е предоставил и на банката наредител личните си данни при първоначалното постъпване на сумата от 300 000 евро в платежната система на ответника. В запорното съобщение от ЧСИ е посочено като длъжник лицето Д. В. в лично качество както и като ЕТ „Д. В. - 2018“. За наложения запор ответникът се е опитал на 14.02.2019г. да уведоми клиента на посочения от него телефонен номер, но никой не вдигнал. При изпълнение на запора банката се подчинила на заповедта на съдебния изпълнител и това не можело да се подведе под хипотезата на неразрешена платежна операция. Претендира разноски. Третото лице-помагач на страната на ответника Ч. П. с peг. № *** не изразява становище по исковете.

След събиране на множество писмени и гласни доказателста, както и изслушване на съдебно-графологични експертизи (СГФЕ), Софийски градски съд е постановил решение за отхвърляне на всички искове – главно предявени и в условията на евентуалност, което се оспорва пред настоящата инстанция.

Според чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Обжалваното решение е валидно и допустимо, но съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на закона от ВКС с ТР № 1/2013 г. по т.д. №1/2013 г. на ОСГТК - т.1.

Апелативният съд намира, че съобразно изложеното във въззивната жалба и отговора към същата не е налице спор по фактите, а само по правото, вкл. и по интерпретацията и тълкуването на вече събраните от първостепенния съд доказателства. Поради това, фактическата обстановка ще бъде изложена накратко:

Не е спорно това, че между страните по делото е сключен договор за влог на 04.10.2013 г. и анекси към него, с който банката е поела задължение да открие спестовна сметка на титуляря, което е изпълнено с откриване на сметка с IBAN ********** в ответната банка. Не е спорно, че към този договор са подписани анекси, че същият е сключен при общи условия, представени с исковата молба, както и че ищецът е ползвал откритата банкова сметка, като е внасял и теглил суми от нея. От съдържанието на договора 3 се установява, че при сключването му ищецът се е легитимирал с л.к. №428734, издадена на *** г. В същия се съдържа изявление за съгласие от страна на ищеца за обработка на личните му данни и предоставянето им на трети лица. Не е спорно и от доказателствата се установява, че в банката е получено запорно съобщение с изх.№ 7871/08.02.2019г. от Ч. П. с рег.№ ***, по изпълнителни дела №20198510400296 №20198510400297, №20198510400298, №20198510400299 и № 220198510400300, с което е наложен запор на Д. В., роден на **********г. с лична карта № ********, издадена на *** г. от Полицейско управление Родос, област Додеканези, и на ЕТ “Д. В.-2018“, като взискател е посочен Е. Т. М.. Посочено е, че задължението за което е наложен запор, е в общ размер от 547 007,23лева и произтича от записи на заповед, въз основа на които са образувани частни граждански дела по описа на СРС, по които са издадени изпълнителни листове в заповедно производство по чл.417 ГПК.

По делото са приложени посочените заповедни производства, заедно с намиращите се в тях записи на заповед в оригинал, от които се установява следното:

-Ч.гр.дело№ 741252/2018г. по описа на СРС, 32-ри състав е образувано въз основа на заявление по чл.417 ГПК на Е. М. Т. от 22.11.2018г. за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на запис на заповед, издаден на 10.10.2018г. от Д. В., роден на **********г., действащ като ЕТ Д. В.- 2018, ЕИК 205326183, с който се задължил безусловно, неотменимо и без протест, да заплати на падеж 10.11.2018г. сумата от 50 000 евро на Е. М. Т.. По делото е издадена заповед по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист за посочената сума, ведно със законната лихва от 22.11.2018г. до изплащане на вземането.

-Ч.гр.дело№ 78755/2018г. по описа на СРС, 74-ти състав, е образувано въз основа на заявление по чл.417 ГПК на Е. М. Т. от 14.12.2018 г. за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на запис на заповед, издаден на 15.10.2018г. от Д. В., роден на **********г., действащ като ЕТ Д. В.- 2018, ЕИК 205326183, с който се задължил безусловно, неотменимо и без протест, да заплати на падеж 15.11.2018г. сумата от 50 000 евро на Е. М. Т.. По делото е издадена заповед по чл.417 ГПК и изпълнителен лист за посочената сума, ведно със законната лихва от датата на заявлението до изплащане на вземането;

- Ч.гр.дело№ 74153/2018г. по описа на СРС, 81-ви състав, е образувано въз основа на заявление по чл.417 ГПК на Е. М. Т. от 22.11.2018г. за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на запис на заповед, издаден на 08.10.2018 г. от Д. В., роден на **********г., действащ като ЕТ Д. В.- 2018, ЕИК 205326183, с който се задължил безусловно, неотменимо и без протест, да заплати на падеж 08.11.2018г. сумата от 50 000 евро на Е. М. Т.. По делото е издадена заповед по чл.417 ГПК и изпълнителен лист за посочената сума, ведно със законната лихва от датата на заявлението до изплащане на вземането.

- Ч.гр.дело№ 492/2019г. по описа на СРС, 81-ви състав, е образувано въз основа на заявление по чл.417 ГПК на Е. М. Т. от 07.01.2019г. за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на запис на заповед, издаден на 17.10.2018г. от Д. В., роден на **********г., действащ като ЕТ Д. В.-2018, ЕИК 205326183, с който се задължил 4 безусловно, неотменимо и без протест, да заплати на падеж 17.11.2018г. сумата от 50 000 евро на Е. М. Т.. По делото е издадена заповед по чл.417 ГПК и изпълнителен лист за посочената сума, ведно със законната лихва от датата на заявлението до изплащане на вземането.

- Ч.гр.дело№ 491/2019г. по описа на СРС, 35-ти състав, е образувано въз основа на заявление по чл.417 ГПК на Е. М. Т. от 07.01.2019 г. за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на запис на заповед, издаден на 12.10.2018г. от Д. В., роден на **********г., действащ като ЕТ Д. В.-2018, ЕИК 205326183, с който се задължил безусловно, неотменимо и без протест, да заплати на падеж 12.11.2018г. сумата от 50 000 евро на Е. М. Т.. По делото е издадена заповед по чл.417 ГПК и изпълнителен лист за посочената сума, ведно със законната лихва от датата на заявлението до изплащане на вземането.