Определение № 789 от 10.08.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 789 гр. София, 10.08.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ в закрито заседание на десети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Венелин Иванов

Членове:

Владимир Астарджиев

Величка Цанова като разгледа докладваното от Венелин Иванов Въззивно частно наказателно дело № 20231000600963 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.440, ал.2, по реда на Глава XXII от НПК. Образувано е по въззивна жалба от адв.Т. П. АК гр.Враца, защитник на лишения от свобода Г. Р. Б., срещу Определение №385/28.07.2023г. на съдия при ОС Враца постановено по ЧНД № 20231400200525 по описа за 2023 година на съда, с което е оставено без уважение искането му за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание „лишаване от свобода”, което към настоящия момент изтърпява в Затвора – Враца.

С въззивната жалба иска отмяна на съдебния акт на първоинстанционният съд, като се претендира за неговата неправилност и незаконосъобразност.

В защитните доводи на адв. П. се твърди, че съдът е подценил фактите свързани с трудовата му заетост в условията на пенитенциарното заведение, които според защитата, в съчетание с изтърпения общ срок от наложеното му наказание в размер повече от ½, ангажира положителните предпоставки за прилагане института на условно предсрочно освобождаване, съобразно изискванията на разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 1 НК.

На следващо място, защитникът претендира, че са налице достатъчно доказателства за настъпили положителни тенденции за поправянето на осъдения Б.. Счита, че от датата на последния съдебен отказ за неговото условно предсрочно освобождаване с Определение №9/11.01.2023г. на ОС – Враца по ЧНД№10/11.01.2023г., след като само един път е наказан за нарушение на режима, това е положителна тенденция, защото в предходния период е бил наказван според защитата с шест наказания. Според защитата на Б., времето, през което е бил лишен от свобода вече продължава значителен период, - от повече от 13г., което налагало да се преосмисли законосъобразността на продължаването на престоя му в пентенциарното заведение. Според защитата, за целите на пълноценното му ресоциализиране в обществото, предсрочното му освобождаване ще помогне повече за преодоляване на дефицитите в поправителния процес констатирани от администрацията на затвора.

По делото е налице и Отговор на въззивната жалба от представител на ОП гр.Враца, с който се оспорва искането от въззивната жалба за условно предсрочно освобождаване на лишения от свобода Б., доколкото това според прокурора не съответства на закона и доказателствата. Твърди, че лишения от свобода въззивен жалбоподател не е дал изискуемите в закона доказателства за поправянето си. В тази връзка се изтъква отказа му от 15.12.2022г. да го подпише актуализирания план на присъдата, респективно да се запознае с него с което е демонстрирал нежеланието си да участва в поправителния процес.

Допълнително се посочва случай на демонстративно разсъбличане пред служител на 1 надзорно охранителния състав, чрез което изразявал нежеланието си да се съобразява с порядките в затвора.

Софийският апелативен съд, след като се запозна с доказателствата по делото и съобрази доводите в жалбата, намира следното:

Жалбата е подадена в предвидения процесуален срок от защитник на лице с правен интерес, поради което същата е процесуално допустима, но разгледана по същество, съдът я намира за неоснователна.

За да постанови атакуваното определение първоинстанционният съд е обсъдил наличната доказателствената информация от затворническото досие на осъдения Б., извършил е цялостна и задълбочена преценка за наличие на визираните в чл. 70 от НК предпоставки, след което е формирал обосновани и правилни изводи за неоснователност на претенцията за условно предсрочно освобождаване от лишения от свобода Б., констатиран съществен дефицит в поправителен процес и липса на доказателства за завършването му преди изтичане срока на наложеното му наказание.

Настоящият състав прецени, като обосновани и съответни на фактите единствено защитните доводи, че е налице първата изискуема материалноправна предпоставка, доколкото срокът на изтърпяната част от наказанието безспорно надвишава изискуемия минимален срок от една втора от общия размер на наказанието. Същото не се оспорва от страните и съдът правилно е формирал положителен извод по тази изискуема формална предпоставка.

Самостоятелно въззивният състав, като обсъди защитните доводи не намери доказателствена подкрепа за трудовата ангажираност на лишения от свобода Б. към настоящият момент. В доклада за оценка на риска от рецидив и вреди по чл.155 ЗИНЗС, от 19.07.2023г. се посочва, че Б. на 12.05.2022г. е бил снет от работа, след като писмено е отказал да работи, поради което към настоящият момент, това не може да послужи като актуален аргумент в посока на поддържаното от защитата и осъденият искане.

По фактите е установено, че с Определение по ЧНД № 4440/2015г. на СГС, е приета за изпълнение присъда №20/2012г. от 09.10.2012г. на Областен съд гр. Мадрид по дело №1/2012г., с която на Б. е било наложено наказание "лишаване от свобода" в размер на 19 години, при първоначално определен "строг" режим, за престъпления, които са били приспособени като съответни на чл.116, ал.1, т.9 в наказателния кодекс на Р.България.

Конкретно въззивният жалбоподател Б. е бил осъден в Кралство Испания за това, че на 18.02.2010г. умъртвил умишлено българската гражданка М. М. в гр.Леганес Кралство Испания, а на друго лице – К. Г. Т., на същата дата причинил средна телесна повреда, която е довела до трайно затруднение движението на долен десен крайник, което е било приспособено като съответстващо на престъпление по чл.129, ал.2 вр. 1 ал.1 НК. По реда на чл.23 ал.1 НК му е било определено едно общо най- тежко наказание от 19 години „Лишаване от свобода“, измежду наложените му наказания за всяко от двете посочени престъпления. Видно от справката за изтърпяването му към 20.07.2023г., фактически Б. е изтърпял 13г. 5м. и 2 дни към тази дата, а след приспадането на работните дни вкл. в пенитенциарното заведение в Кралство Испания му остават да изтърпи още над 2години и седем месеца от наказанието „лишаване от свобода“.

Първоинстанционният съдебен състав е осъществил дължимата последваща преценка, относно втората изискуема предпоставка по чл.70 ал.1 НК, а именно, дали осъденият е дал доказателства за своето поправяне. Съдът е съобразил наличните доказателства по делото, подложил е на оценка основателността и законосъобразността за продължаване изтърпяването на наказанието му като е дал правилен отговор за това, дали по-нататъшния престой на лишения от свобода в затвора е оправдано с оглед легитимните цели посочени в чл.36 ал.1 и ал.1 НК, както и дали целите на наказанието е възможно да бъдат постигнати, без да се продължава ефективното му изтърпяване. Задълбоченото изясняване на фактите за посоченото, произтича от вмененото от закона изискване към съда да прецени дали наличната информация съдържа доказателства за неговото поправяне, 2 които правят по-нататъшния му престой в затвора неоправдан, дали изпълнението на целите на наказанието са възможни, без да се продължава ефективното му изтърпяване. Следва да се направи разграничение, че за разлика от условията за изменение на режима по чл.66, ал.1 от ЗИНЗС („... да има добро поведение и да покаже, че се поправя“), от института по чл.70, ал.1 от НК може да се ползват тези осъдени лица, при които поправителният процес е изцяло завършен и именно поради това по-нататъшният престой в затвора не се налага. В този смисъл защитните доводи, че незавършен поправителен процес може да продължи в условията извън пенитенциарното заведение са неоснователни, доколкото мерките за пробационен надзор не са наказание за разлика от наказанието „Пробация“, което е уредено в чл.37 НК, поради което могат да бъдат прилагани, едва когато наказанието е изпълнило целите си. В тази насока въззивният съд констатира, че дори защитникът на Б. не оспорва, че е налице незавършен процес на поправяне на лишения от свобода и въззивен жалбоподател, с което се претендира за подценяване от съда на данните за „положителни“ тенденции в поправителния му процес с доводи, че след сравнение на еднократното му наказване в последните шест месеца с предходния период от шест месеца, когато са му наложени шест наказания, изводите следвало да бъдат положителни и в подкрепа на направеното искане за УПО. Впрочем в Доклада по чл.155 от ЗИНЗС се посочват четири, а не шест наказания за периода считано от 24.02.2022г. до 10.10.2022г., което не променя по същество изводите за наличие на отрицателни данни за поправителния му процес.

Последното наказание на Б. описано в Доклада от 19.07.2023г., е „ лишаване от хранителна пратка за срок от 3 месеца“, което му било наложено след датата на постановения отказ за УПО с Определение №9/11.01.2023г. на ОС – Враца е било наложено със Заповед №Л564/17.02.2023г. на началника на Затвора гр.Враца, като в този последен шестмесечен период не са налични никакви положителни факти в подкрепа на направеното искане с настоящата въззивна жалба.

В същата посока са данните за първоначалната оценка на риска, която е била определена на 39т., а към настоящият момент, след ревизия е била повишена на 51 т., макар и общо относително риска да е бил оценен като среден. Тази оценка на затворническата администрация не може да бъде упрекната като формална и декларативна, доколкото е аргументирана, както с наложените му наказания, така и от констатирания поправителен дефицит по изпълнение целите на плана на присъдата, въпреки положените усилия за преодоляването му в следните области:

-"Отношение към правонарушението" с констатирана отрицателна оценка, поради липса на критично отношение към извършено и размера на наложеното му наказание от Б., констатираната непостоянна и неубедителна мотивация на същия за промяна и отправянето на необосновани претенции към служителите в пенитенциарното заведение, както и не зачитане правата на останалите лишени от свобода;

- "Умения за мислене" – посочено е, че лишения от свобода не разпознава критично поведението си, не отдава дължимото към възможните последици от импулсивните си действията и самонадеяното надценяване опита си, за справяне с проблемите.

Настоящият състав след като служебно се запозна с доказателствата и атакуваното определение, прецени че първоинстанционният съд е отчел в пълнота всички предходни и актуални данни, свързани с поведението на лишения от свобода при изтърпяване на наказанието му, цялата налична информация относно спазването на режимните порядки в пенитенциарното заведение и данните за трудовата му заетост в съответния период, след което е формирал правилни изводи относно липсата на положителна тенденция в поправителния му процес.

Същественото отрицателно обстоятелство в случая е липсата на положителна тенденция в преодоляването на очертаните дефицити в проблемните зони на превъзпитателния процес, които не са преодолени въпреки участието на Б. в програмите за „Справяне с житейски програми чрез промяна в мисленето“ – от 06.11.2019г. до 15.11.2019г. и в „ Умения за мислене“ от 18.04.2022г. до 29.04.2022г., Въпреки участието му в посочените програми, поради формалното му ангажирането с тяхното възприемане, именно там са останали неизпълнени проблемните зони, което подчертава в негативен план за липса на достатъчна лична мотивация и ангажираност за настъпване на прогресивна положителна промяна. В случая са налице непопълнени дефицити в плана на присъдата за 3 възприемането и разпознаването на рисковото и криминално мотивирано поведение, налице са били затруднения при изграждане на устойчиви поведенчески способи у Б. за решаване на проблемите, липсват регистрирани прояви за зачитане и признаване правата на другите, за искрено мотивирано възприемане на отговорността му за деянието и факторите довели до санкционираното му девиантно поведение.

Следва да се акцентира, че това е въпреки изтеклия период на изпълнение на наказанието, въпреки участието му в програмите описани по – горе и мероприятията на администрацията по преодоляване на дефицитните зони, като усилията от администрацията на пенитенциарното заведени за превъзпитание на осъдения, следва да бъдат отчетени и чрез двукратното му консултиране от психолог, съответно през юли 2019г. и февруари 2021г. поради наличието на периоди на неустойчиво емоционално състояние, депресивни симптоми, чувство за вина и недооценяване, като в тази насока личи активното участие на затворническата администрация по преодоляване на дефицитните зони. Независимо от провежданите мероприятия криминалния риск към момента е бил завишен на 51т. спрямо първоначалния от 39т. направен при постъпването му в пенитенциарното заведение.