Определение № 44595 от 01.11.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 44595 гр. С., 01.11.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДИАНА К. А. като разгледа докладваното от ДИАНА К. А. Гражданско дело №

20231110143917 по описа за 2023 година и за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на М. И. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С., кв. ************, чрез адвокат В. С. Д., със съдебен адрес: гр. С., п.к. ****, бул. ************** против И. М. Г. –А., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. ***********, К. М. М. – Д., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. *******, Л. Т. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к.*************** и против С. Т. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к.

****************.

След проверка съдът е приел, че исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 и чл.128 от ГПК и е разпоредил да се извърши размяна на съдебните книжа.

Съдебните книжа са редовно връчени на ответниците, като в предвидения от закона срок същите са депозирали отговор на исковата молба, с който оспорват основателността на исковата претенция.

С настоящето и по аргумент от разпоредбата на чл.140 от ГПК съдът следва да се произнесе по всички предварителни въпроси и по допускането на доказателствата, като може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

В тази връзка съдът като приема, че исковата претенция е допустима, като заявена от лице, което описва и твърди факти, на които основава правния си интерес, прави следния проект за доклад:

1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищцата твърди, че на 02.01.2023 г., отивайки към гроба на майка си в Централния Софийски гробищен парк по повод навършването на 40 дни от смъртта на сестра си, е била затисната от падаща каменна плоча в съседното гробно място, която чупи крака и й и причинява поражения в областта на таза.

Твърди се, че Тъй като до гробното място на майка й няма изградена алея, ищцата е 1 нямала друг път, по който да може да мине, за да стигне до гробното място на сестра си, освен през гробното място, в което е била разположена самосрутилата се плоча.

Твърди се, че веднага на помощ са се притекли брат й и съпругът й, които са свидетели на инцидента, и са я закарали в болница.

Сочи се, че на надгробния паметник, причинил травматичното увреждане на ищцата е било посочено, че е поставен в памет на Б. Д.а М., починала на 23.08.2001 г.

Твърди се, че семейството на ищцата се е свързало с гробищната администрация на място и научава, че гробното място е с № 95-5-2, а адресът на наследниците на Б. Д.а М. е следният: гр. С., бул. ********.

Твърди се, че за да установи със сигурност преди инициирането на съдебно производство кои са лицата, които отговарят за стопанисването на гробното място, в което е настъпил инцидентът, както и кои са собствениците на падналата каменна плоча, ищцата е поискала и направила запитване до Столична община по реда на ЗДОИ. Твърди се, че в отговора си общината е посочила, че: „Лицата, които имат право на гробоползване и стопанисване на гробно място № 2, ред 5, парцел 95, находящо се в Централни софийски гробища, са Н..“, след като преди това е уточнила, че: „Б. Д.а М., починала на 23.08.2001 г., е погребана в Централни софийски гробища, парцел 95, ред 5, гроб 2.“ Твърди се, че вследствие на падналата върху нея каменна плоча, ищцата е получила травматично увреждане на здравето, а именно: „Счупване на тялото (диафиза) на тибията, открито.“ Налага се открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация - тибия и фибула.

Твърди се, че след операцията, ищцата, която е на почти 70 години, лежи една седмица в болница, а след това в продължение на четири месеца не може да движи пострадалия си долен крайник и предимно лежи у дома си. Твърди се, че в този период болките и са интензивни, макар и не толкова остри, колкото непосредствено след травматичното увреждане. Твърди се, че и до деня на подаването на исковата молба – 4.8.2023 година, болките и не са напълно отшумели, но са по-слаби и продължават да намаляват. Твърди се, че за ищцата безпокойството, причинено и от увреждането, не се състои само в болките и невъзможността да се придвижва, а и от обстоятелството, че се чувства още по-безпомощна, тъй като почти не вижда (и с двете очи) в следствие на глаукомата, от която страда (експертното решение на ТЕЛК е приложено към настоящата искова молба).

Твърди се, че отделно от неимуществените вреди, ищцата е претърпяла и имуществени такива под формата на разноски по лечението си - медицински консумативи за операцията и лекарства за след нея.

Ищцата сочи, че съгласно чл. 50, изр. 1 ЗЗД: „За вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират.“ Твърди се, че съгласно чл. 7, ал. 1 от Наредба за гробищните паркове и погребално-обредната дейност на територията на Столична община (Наредбата): „Гробните места обхващат: единични гробове, урнови гробове, урнови ниши, гробници, фамилни гробни места, състоящи се от два и повече гроба.“ Съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредбата: „ С полагане на 2 покойник в нов гроб, на урна в нов урнов гроб или в нова урнова ниша, за наследниците по закон се поражда право на гробоползване.“ Съдържанието на правото на гробоползване е уредено в чл. 12, ал. 1 от Наредбата, като в т. 2 се съдържа следното правомощие:

„Поставяне на трайни надгробни знаци: паметник, рамка, портрет с лика и изписване името на покойника с датите на раждането и смъртта му.“ Падналата каменна плоча представлява паметник, на който е поставен портрет и е изписано името на Б. Д.а М..

Твърди се, че съгласно чл. 9, ал. 5 от Наредбата: „Целогодишното почистване и поддържане на гробните места и прилежащи им части е задължение на правоимащите, което те изпълняват лично, чрез ОП "Гробищни паркове" или чрез трети лица, които отговарят на изискванията за осъществяване на дейност по тази наредба. Правоимащите попълват декларация по образец за начина, по който ще изпълняват задълженията си в двумесечен срок от гробополагането на починалия. Образецът на декларацията се утвърждава от директора на ОП "Гробищни паркове".

Твърди се, че тъй като правоимащите не са подали декларацията по чл. 9, ал. 5 от Наредбата, задължението за стопанисване на гробното място е тяхно, а не на общината или на трето лице.

Твърди се, че лицата, които имат право на гробоползване за гробното място, в което е била поставена самосрутилата се каменна плоча, носят отговорност за причинените на ищцата вреди. Сочи се, че от една страна, те са собственици на плочата, а от друга страна, са и длъжни да упражняват надзор върху нея, което задължение произтича от по-широкото им задължение за почистване и поддържане на гробното място.

Твърди се, че наследници на Ц. Н. М., починал на 06.07.1960 г., са лицата, призовани към наследяване към датата на смъртта му, са били тримата му синове: И. Ц. М., М. Ц. М. и ТТ. Ц. М.. Сочи се, че всички те са починали след своя праводател (баща си). Твърди се, че по силата на наследственото правоприемство имуществото на Ц. Н. М. се е разпределило на всекиго от тях в равни части, тъй като и тримата са наследници по закон от първи ред.

Твърди се, че в същите идеални части е възникнало и правото на гробоползване. Твърди се, че останалото от общия им наследодател наследство е преминало както следва: от И. Ц. М. към И. М. Г.; от М. Ц. М. към К. М. М.; от ТТ. Ц. М. към Л. Т. М. и С. Т. М.. Твърди се, че по същия начин се е прехвърлило на техните правоприемници и правото на гробоползване, заедно с произтичащите от него задължения.

С оглед на горното се твърди, че И. М. Г. и К. М. М. ще отговарят за по 1/3/една трета/ от задълженията, произтичащи от възникналата между сънаследниците съсобственост върху вещта, причинила уврежданията на ищцата, а Л. Т. М. и С. Т. М. - за по 1/6/една шеста/ от тези задължения. Твърди се, че ответниците са титуляри на правото на гробоползване в посочените идеални части, а съответно и отговорността им следва да бъде съразмерна на дяловете им. Сочи се, че отговорността им е разделна, тъй като нито е уговорено друго, нито е налице правна норма, която да обуславя възникването на солидарна отговорност.

С оглед на горното се иска от съда да постанови решение, с което да осъди:

3

1- И. М. Г. –А., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. *********** да заплати на М. И.

К., ЕГН **********, с адрес: гр. С., кв. ************ сумата от 5748.96 лв. /пет хиляди седемстотин четиридесет и осем лева и деветдесет и шест стотинки/, представляваща 1/3 (една трета) от обезщетение за причинените и имуществени вреди в размер на 2 246.87 лв.

/две хиляди двеста четиридесет и шест лева и осемдесет и седем стотинки/ и неимуществени вреди в размер на 15 000 лв.. /петнадесет хиляди лева/, както и законната лихва от подаването на исковата молба -4.8.2023 година до окончателното плащане на присъдената сума;

2- К. М. М. – Д., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. ******* да заплати на М. И. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С., кв. ******** сумата от 5748.96 лв. /пет хиляди седемстотин четиридесет и осем лева и деветдесет и шест стотинки/, представляваща 1/3 (една трета) от обезщетение за причинените и имуществени вреди в размер на 2 246.87 лв. /две хиляди двеста четиридесет и шест лева и осемдесет и седем стотинки/ и неимуществени вреди в размер на 15 000 лв. /петнадесет хиляди лева/, както и законната лихва от подаването на настоящата искова молба до окончателното плащане на присъдената сума;

3 – Л. Т. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к.*************** да плати на М. И.

К., ЕГН: **********, с адрес: гр. С., кв. ******** сумата от 2874.48 лв. /две хиляди осемстотин седемдесет и четири лева и четиридесет и осем стотинки/, представляваща 1/6 (една шеста) от обезщетение за причинените и имуществени вреди в размер на 2 246.87 лв.

/две хиляди двеста четиридесет и шест лева и осемдесет и седем стотинки/ и неимуществени вреди в размер на 15 000 лв. /петнадесет хиляди лева/, както и законната лихва от подаването на настоящата искова молба до окончателното плащане на присъдената сума;

4 - С. Т. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. **************** да заплати на М.

И. К., ЕГН: **********, с адрес: гр. С., кв. ******** сумата от 2874.48 лв. /две хиляди осемстотин седемдесет и четири лева и четиридесет и осем стотинки/, представляваща 1/6 (една шеста) от обезщетение за причинените и имуществени вреди в размер на 2 246.87 лв.

/две хиляди двеста четиридесет и шест лева и осемдесет и седем стотинки/ и неимуществени вреди в размер на 15 000 лв. /петнадесет хиляди лева/, както и законната лихва от подаването на настоящата искова молба до окончателното плащане на присъдената сума.

Прави се искане за присъждане на разноски.

С отговора на исковата молба ответникът И. М. Г. – А. оспорва исковите претенции като неоснователни.

Ответникът Г. – А. твърди, че не е пасивно легитимирана да отговаря по исковете на М.

К. за вреди, които претендира да са настъпили в резултат на недобро поддържане на гробното място, в което първоначално е бил погребан покойния Ц. Н. М.. Твърди се, че ответницата е извън кръга на правоимащите лица да бъдат погребани в този гроб. Твърди се, че кръгът на правоимащите лица е изчерпателно изброен в член 14 от наредбата — това са 4 лицата, които могат да бъдат погребани в гробното място, като този ответник сочи, че не попада сред този кръг лица. Сочи се, че този ответник не е нито низходяща, нито възходяща на Ц. Н. М., тя не е негова роднина по съребрена линия, нито е съпруга или дете на негов роднина. Твърди се, че след като тя не може да бъде погребана в това гробно място, тя не е правоимаща по смисъла на тази наредба, респективно не носи отговорност за състоянието на гроба или за евентуални вреди, каквито претендира, че била претърпяла ищцата.

С отговора на исковата молба се твърди, че от заявеното от ищцата, че била претърпяла вреди, като е била „затисната от падаща каменна плоча в съседното гробно място“ става ясно, че същата е вървяла през гробното място на покойния Ц. Н. М., т.е. през самия гроб, което не е място за преминаване, а освен това представлява оскверняване на гроба и на паметта на погребаните в него лица. Твърди се, че преминаването през самия гроб представлява неправомерно действие и ищцата не може да претендира и да черпи права от такова свое неправомерно действие и поведение.