Определение № 3409 от 30.10.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3409 гр. София, 30.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Антон Н. Урумов

Членове:

Ралица Ал. Райчева

Радина К. Калева като разгледа докладваното от Радина К. Калева Въззивно частно наказателно дело № 20251100606846 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава двадесет и втора от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК).

Образувано е по частна жалба на подсъдимия И. Д. Н., подадена чрез защитника му адв. С.А., срещу протоколно определение от 16.10.2025 г., постановено по н. о. х. д. № 12860/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 11-и състав, с което е оставено без уважение искането на защитата за изменение на мярката за неотклонение, взета спрямо подсъдимия И. Н., от „задържане под стража“ в по-лека.

Според подсъдимия необосновано му е наложена най-тежката мярка за неотклонение, доколкото в рамките на досъдебното производство не са извършвани процесуално-следствени действия спрямо него. Намира за неправилен крайният извод на районния съд в производството по чл. 270 НПК, тъй като предметът на престъплението бил възстановен и при произнасяне по същество подсъдимият щял да бъде признат за виновен за извършено престъпление по чл. 197, т. 2, вр. чл. 194, ал. 3 НК. Бил игнориран и фактът, че подсъдимият в рамките на досъдебното, както и съдебното производство е изразил желание производството срещу него да приключи със споразумение.

Предвид изложеното е отправена молба за изменение на мярката му за неотклонение в по-лека такава.

Прокуратурата не е взела становище по жалбата.

Съдът, като съобрази доводите на жалбоподателя, въз основа на материалите по делото и закона, приема за установено следното:

Подсъдимият Н. е предаден на съд с обвинителен акт, внесен в 1

Софийски районен съд на 04.09.2025 г., с повдигнато обвинение за извършено престъпление с правна квалификация чл. 194, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 НК. Въз основа на внесения обвинителен акт е образувано н. о. х. д. № 12860/2025 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 11-и състав.

Във второто по делото открито съдебно заседание, проведено на 16.10.2025 г., е направено искане от адв. А. по реда на чл. 270 НПК за изменение на мярката за неотклонение на подсъдимия в по-лека. Районният съд е приел, че доколкото изпълнителното деяние по така повдигнатото обвинение е датирано в изпитателен срок на предходно осъждане, то подсъдимият е личност с по-висока степен на лична обществена опасност.

Решаващият съдебен състав е достигнал и до извод, че към момента срокът на задържане не е неразумен, като е приел за неоснователни съображенията на адв. А. за изменение на мярката за неотклонение, взета по отношение на подсъдимия и е оставил без уважение така направеното искане.

При така установеното от фактическа страна въззивният съд достигна до следните правни изводи:

Настоящият съдебен състав намира, че жалбата, с която е сезиран, е подадена от процесуално легитимирана страна в надлежна форма и в законоустановения срок, поради което е допустима. Същата обаче е неоснователна поради следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 270, ал. 1 НПК в настоящото производство съдът следва да установи дали са налице новонастъпили обстоятелства, които водят до отпадане на опасностите от укрИ.е или извършване на престъпление, обусловили вземане на най-тежката мярка за неотклонение, или други нови обстоятелства, налагащи нейното изменение.

В рамките на извършената въззивна проверка настоящият състав също достигна до извод, че към момента не се констатират обстоятелства обуславящи промяна в интензитета на опасността на подсъдимия да извърши престъпление. Свидетелство за гореизложеното се явява фактът, че деянието, за което му е повдигнато обвинение е извършено в изпитателния срок на предходно осъждане, което е индиция, че опасността от извършване на престъпление остава реална и висока.

Не може да бъде споделен аргументът на адв. А., че предметът на престъплението е възстановен. На подсъдимия е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 194, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 НК, като видно от данните по делото опитът за противозаконно отнемане на процесните вещи е останал недовършен поради независещи от дееца причини – същият е бил заловен от служител на магазина и впоследствие задържан от полицейски органи, дошли на място. Следователно, противно на застъпеното в частната жалба, в случая разпоредбата на чл. 197 НК е неприложима, доколкото същата изисква проявена инициативност от страна на подсъдимото лице за връщане, респ. възстановяване стойността, на откраднатата вещ, каквато в случая не се 2 установява.

Не може да бъде тълкувано като обстоятелство, налагащо изменение на мярката за неотклонение, и желанието на подсъдимия производството срещу него да приключи със споразумение, доколкото това е само една процесуална възможност, която може да бъде приложена в зависимост от волята на страните. Желанието на подсъдимият за прилагане на тази диференцирана процедура не води до отпадане на опасността последният да извърши престъпление, в случай че му бъде наложена по-лека мярка за неотклонение, която опасност, както бе посочено по-горе, е реално налична и изводима от съдебното му минало.

На следващо място, в настоящото производство освен проверка за наличието на новонастъпили обстоятелства, които да водят до отпадане на опасностите от укрИ.е или извършване на престъпление, обусловили вземане на най-тежката мярка за неотклонение, съдът следва да установи дали са налице други нови обстоятелства, налагащи нейното изменение.

В горния смисъл, времето, през което подсъдимият вече е бил задържан, подлежи на съобразяване: осъществяването на държавна принуда, откъсването от условията и средата, допринесли за извършване на едно престъпление и доколко последните са от същество да минимизират риска от извършване на ново такова или от укрИ.е. Според настоящия съдебен състав от момента на вземане на мярка за неотклонение на подсъдимия Н. – 24.05.2025 г. до датата на постановяване на обжалваното определение – 16.10.2025 г., както и отнесено към датата, за която е насрочено следващото заседание по делото – 14.11.2025 г., не изтекъл срок, който се явява неразумен.

Действително в хода на досъдебното производство, след първоначалните действия по разследването, които са извършени последователно в края на месец май, в рамките на три месеца е извършено едно-единствено процесуално-следствено действие – на 11.07.2025 г. е разпитан свидетелят К.П. и е съставен протокол за доброволно предаване, като обвинението е внесено в съда на 04.09.2025 г. В хода на съдебното производство обаче вече са проведени две съдебни заседания – на 26.09.2025 г. и на 16.10.2025 г., като следващото съдебно заседание е насрочено за 14.11.2025 г. Тоест съдебното производство протича с нормална ритмичност и не се установява необосновано забавяне на същото.

Предвид изложеното, въззивният съд намира подадената частна жалба за неоснователна, а определението на районния съд, с което направеното от адв. А. искане за изменение на мярката за неотклонение на подсъдимия е оставено без уважение – за правилно и законосъобразно. Ето защо обжалваният съдебен акт следва да бъде потвърден.

Така мотивиран и на основание чл. 345, вр. чл. 341, ал. 2 вр. чл. 270, ал. 4 НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от

16.10.2025 г., постановено по н. о. х. д. № 12860/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 11-и състав, с което е оставено без уважение искането на защитата за изменение на мярката за неотклонение, взета спрямо подсъдимия И. Н. от „задържане под стража“ в по-лека.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4