Решение № 12128 от 19.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12128 гр. София, 19.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. НЕДЕВА при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело № 20231110136535 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 63 вр. чл.64, ал.4, т.3 от ЗНСО и чл. 86, ал. 1 ЗЗД и евентуален иск с правно основание чл.

60, ал. 5 ЗНСО.

Производството по делото е образувано по искова молба на ищеца А. А. С., ЕГН **********, срещу [***], БУЛСТАТ [***], с която моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 21 500 лв., представляваща дължимо, но незаплатено трудово възнаграждение за периода от 02.05.2020 г. до 02.05.2023 г., на основание чл. 176 ЗМВР, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 30.06.2023 г., до окончателното изплащане на сумата, и сумата от 6545 лв., представляваща мораторна лихва върху неплатеното трудово възнаграждение, за периода от първо число след изтичане на всеки тримесечен период при сумирано изчисляване на работното време до датата на подаване на исковата молба, а в условията на евентуалност предявява и осъдителен иск за осъждане на ответника да му заплати сумата от 21 500 лв., представляваща неплатено допълнително възнаграждение за извънреден/нощен труд, положен през периода от 02.05.2020 г. до 02.05.2023 г.

Ищецът А. А. С., ЕГН **********, твърди, че на 27.04.2015 г. между него и ответника бил сключен безсрочен договор за военна служба, съгласно който ищецът работил като „сътрудник по охраната“. Сочи, че със Заповед № [***] от 27.04.2023 г. на [***] било прекратено служебното правоотношение между страните, считано от 02.05.2023 г. Посочва, че за периода от 02.05.2020 г. до 02.05.2023 г. изцяло е работил на 24-часови смени, средно по 10 смени месечно, общо 300 смени за 30-месечния период или 7200 часа, като за процесния период ищецът е ползвал по два месеца платен годишен отпуск годишно. Твърди да му е заплащано възнаграждение за 168 часа на месец, а не за реално положени 240 часа.

Разликата от 72 часа месечно или 2160 часа общо за процесния период не била изплатена нито като дневен, нито като нощен, нито като извънреден труд, и се равнявала на 21 500 лв.

1

След предприето изменение на иска по реда на чл.214 от ГПК ищеца претендира ответника да му заплати сумата от 27 196,14 лв. по главния или по евентуалния иск. Претендира мораторна лихва върху сумата по главницата, като след предприето изменение в размера на иска по чл.86 от ЗЗД, ищеца претендира лихва в размер на 3 984, 11 лв., но само върху главницата по главния иск, за трудово възнаграждение. В случай, че се разгледа и уважи евентуалния му иск, присъдената сума се претендира само със законната лихва от завеждане на исковата молба в съда. Претендират се и съдебните разноски в производството.

С исковата молба ищецът е приложил относими писмени доказателства, които са приети като неоспорени от ответника, а последния по реда на чл.190 от ГПК е представил по делото заповедите за наряд за процесния период, справка за отработените часове по заповеди за назначаване състав на охрана за процесния период и заповед № [***]/05.11.2013 г. на [***] при Президента на РБългария, с която е утвърдена продължителността на служебното време на военнослужещите в [***], намалено служебно време, увеличената нормална продължителност на служебното време, а всички ведомости за заплатени възнаграждения са предоставени на вещото лице, което след анализа им на тяхна база е изготвило и възложената му експертиза, която също е приета без възражения от страните.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът [***], БУЛСТАТ [***], депозира отговор на исковата молба, с който се оспорват предявените искове като неоснователни и недоказани.

Сочи, че служебното правоотношение на офицери и сержанти в [***] се регламентира в ЗНСО, а не в ЗМВР, на които разпоредби ищеца се е позовал в исковата си молба. Оспорва размера на главния иск за неплатено трудово възнаграждение. Поддържа, че със Заповед № [***]/23.11.2015 г. на [***] правоотношението с ищеца било преобразувано, като бил прекратен договорът за военна служба № [***]/27.04.2015 г. и ищецът бил назначен на длъжност „сътрудник по охраната“ с определено основно възнаграждение в размер на 845 лв., към което се начислявани и допълнителни такива от 38 % за продължителна служба и 20 % за специфични условия на труд, които са начислявани във ведомости за заплати и редовно изплащани на ищеца по банков път. Твърди, че със Заповед № [***]/08.09.2020 г. ищецът бил повишен в длъжност, с оглед което му било увеличено и възнаграждението до размер на 1060 лв., както и допълнителното възнаграждение за специфични условия на труд. Считано от 28.01.2021 г., със Заповед № [***]/28.01.2021 г. ищецът бил преназначен на длъжност „главен технически сътрудник“- охранител в друго структурно звено на [***]. Поддържа, че за времето на съществуване на правоотношението между страните и до прекратяването му със Заповед № [***] от 27.04.2023 г., на ищеца са били изплатени всички дължими възнаграждения, по банков път. Твърди, че е недоказано дори частично неизпълнение на задълженията на ответника. Оспорва дължимостта на претендираната мораторна лихва.

Оспорва и евентуалния иск /неправилно квалифициран от ищеца по ЗМВР/, като счита същия за недопустим, с оглед наличието на специален закон - ЗНСО. Поддържа тезата, че ищецът не е полагал 24-часови смени, нито е работил по 240 часа на месец. Твърди, че нормалната продължителност на работното време в [***] е 8 часа дневно и 40 часа седмично. Сочи, че ищецът е полагал 12-часови смени с 12 часа за почивка на същата смяна.

Излага твърдение, че с оглед длъжностите, които ищецът е заемал в процесния период, не били налице функционални задължения за полагане на дежурства. Посочва, че при охрана за период от 24 часа служебните задължения не се изпълнявали последователно, а на 3 пъти по 4 часа с почивки 3 пъти по 4 часа, като по време на почивката на един служител, охраната се осъществявала от друг. По време на почивка ищецът не изпълнявал служебни задължения, поради което това време не се считало за полагане на труд. Моли за отхвърляне на исковете.

Претендира разноски.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след съвкупна оценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

2

С доклада по делото, приет за окончателен без възражения от страните, съдът е обявил за безспорно между тях, че същите са били обвързани по безсрочен договор за военна служба, съгласно който ищецът е заемал длъжността „сътрудник по охраната“. Със Заповед № [***] от 27.04.2023 г. на [***] е прекратено служебното правоотношение между страните, считано от 02.05.2023 г. по взаимно съгласие.

С доклада по делото, съдът е разпределил и доказателствената тежест между страните по отношение на релевантните за исковете факти, като е указал на ищеца, че той дължи доказване на съществуването на служебно правоотношение с ответника и полагането на труд за твърдения период при посоченото от него разпределение на работното време – дежурства на 24 часови смени или полагане на извънреден труд, разпореден от работодателя за времето, извън нормалната продължителност на служебното време, размера на уговореното възнаграждение (ОТВ + ДТВ), падежа на това задължение и настъпването на забавата. В случай, че ищеца установи възложените му в тежест факти, на ответника е указано, че следва да докаже положителния факт на плащане на претендираните суми в уговорените срокове, както и заявените правоизключващи възражения.

От приетата по делото Справка за отработени часове от заповеди за назначаване състав за охрана, съгласно ЗНСО на А. А. С., за периода от 02.05.2020 г. до 02.05.2023 г., их. № 1501/04.09.2023 г., издадена и подпечатана от ответника [***], се установява безспорно, че ищеца С. за целия процесен период е полагал дежурства по 24 часа, от 08,00 ч. до 08,00 ч., въз основа на индивидуално издадени заповеди за наряд, посочени срещу всяко от дежурствата.

От приетата като доказателство Заповед № [***]/05.11.2013 г. на [***] при Президента на РБългария се установява, че нормалната продължителност на служебното време на военнослужещите се в [***] е 8 часа, при 5-дневна работна седмица, с 60 минути обедна почивка. В раздел VII от заповедта е регламентирано увеличаването на нормалната дневна продължителност на служебното време, като такова увеличаване се допуска по изключение и при обоснована необходимост за осигуряване изпълнението на основните функции и задачи на структурните звена от [***].

С т.3 от този раздел е регламентирано, че на военнослужещите изпълняващи задълженията си на 24 часови смени се зачита 16 часа сумарно служебно време и 8 часа за храна и почивка. В раздел IX е регламентирано, че трудът, положен над установеното служебно време по т. VII се отчита от прекия ръководител и се компенсира с допълнителен брой почивни дни, като броят им се определя от прекия ръководител, утвърждава се от ресорен началник, а ползването им се осъществява в рамките на следващите 90 календарни дни. По делото няма доказателства с колко допълнителни почивни дни е бил компенсиран ищеца за положения над установеното служебно време, труд.

От приетото по делото Удостоверение изх. № [***]/08.09.2023 г., издадено от ответника се установява, че за процесния период на ищеца С. са изплатени общо 82 293, 13 лв. под формата на месечни трудови възнаграждения, както и 43 992,00 лв. обезщетение по чл.121, ал.1 от ЗНСО.

От приетата кадрова справка се установява, че служебния стаж на ищеца е започнал през 1998 г., когато е приет на кадрова военна служба в [***], като е назначен на длъжност „сътрудник по охраната“ в отдел [***] „Охранител“ считано от 01.07.1998 г. Със Заповед № [***]/23.11.2015 г., т.е. след влизане в сила на ЗНСО, ищеца е назначен на длъжност „Сътрудник по охраната“ в [***] Сектор [***] считано от 01.11.2015 г. С последващи заповеди № 1317/12.07.2016 г.; № 145/28.01.2019 г.; № 1811/31.10.2019 г. и № [***]/28.01.2021 г. е бил преназначаван на идентични длъжности „сътрудник/старши сътрудник/главен технически сътрудник по охраната/охранител“ в различни сектори и 3 отдели към [***]. Със заповед № [***]/27.04.2023 г., считано от 02.05.2023 г. е прекратено служебното правоотношение на ищеца – главен старшина – I клас А. С., заемащ към този момент длъжността „Главен технически сътрудник – охранител в група [***] в сектор [***] на отдел [***], като са му начислени и изплатени съответно дължимите му се обезщетения по чл.121, ал.1 и 5 от ЗНСО и по чл.78, ал.2 и 3 от ЗНСО.

С договор за военна служба № BG-[***]/27.04.2015 г., сключен между А. С. и [***], приет по делото като доказателство на л.31-34, на осн. чл.134а от ЗОВСРБ ищеца е назначен на военна служба в [***] със звание „старшина“ при безсрочен договор, с който договор се регламентират всички основни права и задължения на страните по него, в т.ч. работното време, почивките и отпуските на които има право военнослужещия. Видно от цитирания договор /т.6 е т.7/ нормалната продължителност на служебното време на военнослужещия е 8 часа и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, като общата продължителност на служебното време в денонощие не може да надвишава с повече от ½ нормалната дневна продължителност на служебното време /тоест 12 часа/. Посочено е, че времето за почивка на военнослужещия не се включва в продължителността на служебното време. В т.7 е посочено, че военнослужещия може да бъде назначаван за носене на дежурства при условия и по ред, определени от [***], като максималната продължителност на дежурството по т.6 не може да превишава 24 часа, а общо за месец – 168 часа. Времето за дежурство е служебно време.

От показанията на разпитаните свидетели И. Х. /на ищеца/ и Г. РА. /на ответника/ се установява, че същите, както и ищеца С. са работили като охранители към [***], като за процесния период ищеца е работил охрана на обект [***], а преди това е работил на [***] до 2019 г. Ищецът и св. Х. през периода от 2019 г. до 2023 г., когато са напуснали службата, са работили на един и същи обект, а често и в една и съща смяна. Свидетелите сочат безпротиворечиво, че смените са с продължителност от 24 часа, като всяка смяна протича по един и същи начин: В 7,30 ч. следва да са на работното си място за развод, въпреки че формално работния ден е с начало 08,00 ч., когато застъпват вече на пост. На всеки пост се въртят по двама часови, през 4 часа. Така първия, който застъпва на пост в 8,00 ч. стои до 12,00 ч., когато е сменян от втория пост, а първия отива в почивка до 16,00 ч. и така през 4 часа се въртят двамата от смяната. На път към поста и след като сдаде поста, всеки часови прави задължителен обход по определен маршрут, което е част от задълженията на постовия. Дори в часовете, когато служителят е в стаята за отдих, той не напуска района на обекта /освен при необходимост, с изрично разрешение на прекия началник/ и е на разположение на заповедите на началниците. След всяко такова дежурство, охранителите имали право на два дни почивка. Единственото противоречие между двамата свидетели е във времетраенето на т.нар. „обход“ преди застъпване на пост и след сдаване на пост, като сп. св. Х. това продължава между 10 мин. и 30-40 мин., в зависимост от климатичните условия и натовареността, а сп. Свидетеля РА., този обход продължава не повече от 5-10 минути. Според свидетелите за цялото 24 ч. дежурство, на пост са 12 ч., а другите 12 ч. са в почивка, която прекарват в стаята за отдих, където могат да се хранят, спят, тренират, а св.