Решение № 4591 от 22.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4591 гр. София, 21.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Теодора Анг. Карабашева при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20221100503205 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по 2 бр. въззивни жалби на ответниците.

Ответникът И. Д. П., чрез адв. Д. – особен представител, обжалва решение № 20203120/26.10.2021г., постановено по гр.дело № 9398/2020г. по описа на СРС, 179-и състав, в частта, в която са уважени предявените от ищеца „Топлофикация София” ЕАД искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, за признаване на установено че ответникът П. дължи на „Топлофикация София” ЕАД сумата 516.04 лева, представляваща цена на доставена през периода от 01.10.2016г. до 30.04.2018г. топлинна енергия в имот с аб. № 016342, находящ се в гр. София, ул. ******* сумата 81.74 лева, представляваща мораторна лихва върху същата главница, сумата 13.67 лева – цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.09.2016г. до 30.04.2018г., ведно със законната лихва върху главниците от 08.10.2019г. до окончателното изплащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 14.10.2019г. по ч.гр.д. № 57141/2019г. по описа на СРС, 179-и състав.

Във въззивната жалба са изложени доводи за неправилност на постановеното от СРС решение в обжалваната част. Намира, че по делото не се доказала нито основателността на исковете, нито размера на претендираните вземания. Не се 1 установила и изискуемостта на вземанията - публикуването им на интернет страницата на търговеца. Моли за отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на предявените срещу ответника И. Д. П. искове.

С въззивната си жалба ответникът С. Д. Т. обжалва постановеното първоинстанционно решение в частта, в която на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.

415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, СРС е признал за установено че ответникът Т. дължи на „Топлофикация София” ЕАД сумата 553.34 лева, представляваща цена на доставена през периода от 01.05.2016г. до 30.04.2018г. топлинна енергия в имот с аб. № 016342, находящ се в гр. София, ул. ******* сумата 81.74 лева, представляваща мораторна лихва върху същата главница, сумата 13.67 лева – цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.09.2016г. до 30.04.2018г., ведно със законната лихва върху главниците от 08.10.2019г. до окончателното изплащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 14.10.2019г. по ч.гр.д. № 57141/2019г. по описа на СРС, 179-и състав.

В жалбата са изложени съображения за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната от ответника Т. част – съдът не обсъдил задълбочено и обстойно доказателствата в тяхната съвкупност и взаимна връзка, не съобразил заинтересоваността на вещите лица, изготвили СТЕ и ССчЕ, не приложил европейското законодателство, съобразно което дължима била цената на реалната консумация, а не прогнозната такава, не била приложена 3-годишната погасителна давност. Оспорва наличието на валидно облигационно правоотношение между страните. Искът не бил доказан по основание и размер, вземанията не били изискуеми – не били публикувани на интернет страницата на търговеца. Моли за отмяна на постановеното от решение в обжалваната му част и отхвърляне на предявените срещу ответника Т. искове.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Топлофикация София” ЕАД не е депозирала писмен отговор. В хода на въззивното производство поддържа, че жалбите били неоснователни. Претендира разноски за въззивното производство.

Третото лице-помагач на страната на ищеца „Т.С.“ ЕООД не заявява становище по жалбата.

Решението не е обжалвано в частта, в която предявените установителни искове са отхвърлени, поради което в същата част е влязло в законна сила.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

2

По отношение на правилността на обжалваното първоинстанционно решение настоящият съдебен състав намира следното:

Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са клиенти /потребители/ на топлинна енергия, респективно са задължени лица за заплащане цената на доставена такава във връзка с чл. 155 ЗЕ.

От писмените доказателства по делото, в т.ч. протокол от 26.03.1984г. по гр.д. № 4733/1984г. по описа на СРС и удостоверение за наследниците на Д.И.П., се установява правото на собственост на ответниците И. Д. П. и С. Д. Т., при равни квоти в съсобствеността, върху процесния недвижим имот – апартамент, находящ се на 4 етаж в жилищната сграда на адрес гр. София, ул. „*******. Последното обстоятелство не се оспорва от ответниците И. Д. П. и С. Д. Т. в нито един етап от развитието на производството по делото.

От представените по делото писмени доказателства, в т.ч. протокол от общо събрание на етажните собственици от гр. София, ул. „******* от 15.09.2002г. за избор на ФДР, договор от 11.10.2002г., сключен между ФДР и етажните собственици от адрес гр. София, ул. „*******, извлечение от сметка за аб. № 16342, съобщения към фактури, подписани от клиента протоколи за отчет от 04.05.2017г., 26.04.2018г. и от 09.05.2019г. за аб. № 16342, съответен на адрес – ап. 6, гр. София, ул. „*******, представения от ответника Т. констативен протокол от 17.01.2017г. с данни за демонтиране на уреди и заключенията на изслушаните по делото СТЕ и ССчЕ, се установява, че сградата в режим на ЕС, находяща се на адрес гр. София, ул. „*******, през процесния период била топлоснабдена.

Ето защо настоящият съдебен състав приема, че от събраните по делото писмени доказателства се установяват въведените с исковата молба твърдения, че ответниците И. Д. П. и С. Д. Т., в качеството си на собственици на топлоснабдения имот – апартамент, находящ се в гр. София, ул. ******* през процесния период били потребители на доставяната до имота топлинна енергия. Предвид цитирания по-горе законов текст ответниците И. Д. П. и С. Д. Т., като собственици на топлоснабдения имот, били обвързани по силата на закона от облигация с ищцовото дружество досежно доставяната до собствения им имот топлинна енергия, без да е необходимо нарочно изявление от тяхна страна, че желаят да закупува доставяната в имота от ищеца „Топлофикация София” ЕАД топлинна енергия. Доколкото законът обвързва качеството ползвател на топлинна енергия с притежаваните вещни права върху топлоснабдения имот, то и отговорността на ответниците за задължения за цена на доставена до имота топлинна енергия във връзка с чл. 150 ЗЕ следва да е съответна на участието им в съсобствеността (по ½ част), но в случая ищецът претендира по-малка 3 част, а именно по 1/3, което обстоятелство следва да бъде съобразено от съда с оглед на диспозитивното начало.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответниците и без приемането им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява ответниците да се възползвали от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

Предвид изложеното между страните за процесния период бил сключен действителен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни ОУ.

Въз основа на заключенията на СТЕ, ССчЕ и писмените доказателства по делото в т.ч. извлечение от сметка, съобщения към фактури, подписани от абоната протоколи за отчет от 04.05.2017г., 26.04.2018г. и от 09.05.2019г. и др. по делото се установява количеството на доставена топлинна енергия до процесния имот и нейната стойност.

Съгласно чл. 143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се определя от лицето, извършващо дялово разпределение на топлинната енергия в сградата съгласно методика по наредбата.

Съобразно заключението на СТЕ, изготвено въз основа на събраните по делото доказателства и извършени справки при ищеца и при ФДР, монтираните измервателни уреди в абонатната станция съответствали на нормативно установените изисквания към същите, подлагани били на изискуемия контрол и точно отразявали количествата отдадена топлинна енергия. Видно от заключението ФДР „Т.С.“ ЕООД извършвала разпределението на топлинната енергия в сградата в режим на ЕС след отчет на уредите за дялово разпределение и водомерите за топла вода, монтирани в имотите на абонатите в СЕС. През процесния период в имота на ответниците бил извършен реален отчет на водомерите за топлата вода, протоколите за което били надлежно подписани от потребител, а отразените стойности в същите били коректно отразени в изготвените изравнителни сметки. По данни на ФДР в процесното жилище нямало монтирани отоплителни тела с монтирани на тях топлоразпределители. Количеството топлинна анергия, отдадена от сградната инсталация било начислено от ФДР по формулата към чл. 61, т. 6.1.1. от Наредба № 16-334/16.04.2007г. за топлоснабдяването на база пълен отопляем обем на имота от 402 куб.м. Изчисленията били извършени при съобразяване на действащата нормативна уредба.

4

Не са налице обстоятелства за некредитиране на изводите на вещото лицетоплотехник, а твърденията за пристрастност и заинтересованост са напълно необосновани. Напротив – заключението е обосновано и компетентно изтогвено. При преценката му по реда на чл. 202 ГПК съдът намира, че заключението на СТЕ кореспондира с представените по делото писмени доказателства в т.ч. представения констативен протокол от 17.01.2017г., подписан от ответника Т., от съдържанието на който се установява, че отоплителните тела в имота били демонтирани, подписаните от абоната отчети на водомера за топла вода в имота от 04.05.2017г., 26.04.2018г. и от 09.05.2019г., представените по делото изравнителни сметки, извлечение от сметка за аб. № 16342 и съобщения към фактури. Подписаните документи се ползват с формалната доказателствена сила по чл. 180 ГПК, че ответникът Т., респ. лице от адреса, направило изявление, че е съгласно с отразените в отчетите показания.

Заключението кореспондира и с това на изслушаната по делото ССчЕ. Възраженията на ответника Т. за произволно начислени суми за топлинна енергия са напълно неоснователни. Начислените при ищеца количества потребена от ответниците топлинна енергия съобразно заключението били съответни на отчетената от измервателните уреди и разпределена от „Т.С.“ ЕООД при спазване поднормативната уредба. Не се установи по делото и да са правени рекламации от ответниците във връзка с отразеното по изравнителните сметки количество на топлинната енергия, доставена за процесния период от време, като именно показанията по последните сметки послужили за определяне на количествата топлинна енергия, за които на абоната били начислени сметките за процесния период.

Въз основа на заключенията на СТЕ, ССчЕ и документите за отчет, подписани от абоната се установява количеството на доставена топлинна енергия до процесния имот и нейната стойност. Макар и СТЕ да е изготвена въз основата на частни документи, изходящи от ищеца, констатациите й кореспондират напълно с тези на изслушаната по делото ССчЕ, както и с писмените доказателства, събрани по делото, в т.ч. подписаните от абоната протоколи за отчет.