Присъда № 43 от 11.02.2025, Районен съд - Варна

МОТИВИ към Присъда №43 от 11.02.2025 г. по НОХД №515/2025 г. по опис на РС Варна От РП Варна е възведен обвинителен акт срещу Н. И. Х. , ЕГН **********, за престъпление по чл.354а, ал.3, т.1, за това, че:

Н а 25.01.202 5 г. в гр. Варна, без надлежно разрешително държал високорискови наркотични вещества - 0.18 гр нетно тегло метамфетамин със съдържание на активно наркотичнодействащ компонент 36.90 % метамфетамин, на стойност 12.60 лв.

По искане на подсъдимия и неговия защитник съдът е разпоредил провеждане на предварително изслушване съгласно чл.371, т.2 НПК. След направено от подсъдимия признание относно фактите, визирани в обстоятелствената част на обвинителния акт и декларирано от същия съгласие да не се събират доказателства за тези факти, на основание чл.372, ал.4 НПК, съдът е приел, че самопризнанията на същия се подкрепят напълно от събраните в досъдебното производство доказателства.

Прокурорът поддържа обвинението, като счита същото за безспорно доказано и моли съда, да признае подсъдимият за виновен в извършване на престъплението и да наложи предвиденото наказание „лишаване от свобода“ в минималния предвиден размер, както и кумулативното наказание „глоба“.

Защитникът на подс. Н. Х. не оспорва твърдяната в обвинителния акт фактическа обстановка, както и авторството на деянието по възведеното обвинение, но счита, че деянието представлява маловажен случай, поради което моли, съдът да приложи квалификация на деянието по чл.354а, ал.5 НК като наложи предвиденото наказание глоба в минимален размер.

След преценка на събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Към м. януари 2025 г. подс. Н. Х. имал регистрирано освобождаване от наказателна отговорност с наложено административно наказание „глоба“ по АНД №334/2024 г. по опис на РС Варна в сила от 08.03.2024 г. за деяние по чл.354а, ал.5 НК.

На 25.01.2025 г. около 17.20 ч. в гр. Варна, при кръстовището на ул. „Свобода“ с бул. „Васил Левски“, служители на Трето РУ, ОД МВР Варна – свидетелите М. М. и А. А., установили при проверка подс. Н. Х., който на поставен въпрос, дали има в себе си забранени вещества, той извадил от джоб на дрехата си прозрачно полиетиленово пликче, съдържащо бяло кристалообразно вещество, което се съгласил да предаде, за което бил съставен съответен протокол за доброволно предаване от 25.01.2025 г. Назначена физикохимична експертиза установила, че веществото, съдържащо се предаденя полиетиленов плик е с нетно тегло 0.18 грама и представлява метамфетамин с процентно съдържание на активен компонент 36.90 % метамфетамин като извършена оценка съобразно Приложение №2 от Постановление на МС №23 от 29.01.1998 г. сочи стойност 36.90 лв.

Гореописаната фактическа обстановка съдът приема за безспорно и категорично установена въз основа на направените от подсъдимия признания на фактите, визирани в обстоятелствената част на обвинителния акт и тяхното цялостно съответствие с всички приобщени доказателства по досъдебното производство – справка за съдимост и справка с характеристични данни за подс. Н. Х.; протокол за доброволно предаване от 25.01.2025 г.; протокол №94 от 27.01.2025 г. за физикохимична експертиза; протокол за оценка на наркотични вещества от 29.01.2025 г.; протоколи за разпит от ДП на свидетелите М. М. и А. А., чиито показания съдът кредитира като безпристрастно дадени в резултат от непосредствени лични възприятия, непротиворечиви помежду си и взаимно допълващи се.

1

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Изтъкнатите несъмнени фактически констатации налагат извод, че подс. Н. Х. е осъществил признаците от основния фактически състав на престъплението по възведеното обвинение като на инкриминираната дата без надлежно разрешително е държал високорискови наркотични вещества - 0.18 гр нетно тегло метамфетамин със съдържание на активно наркотичнодействащ компонент 36.90 % метамфетамин, на стойност 12.60 лв като от субективна страна деянието е извършено от подсъдимия, при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2, пр.1 НК. Същият е съзнавал обществената опасност на деянието, предвиждала е общественоопасните му последици и пряко е целял настъпването им. Умисълът на дееца е обхващал както обстоятелствата, че упражнява практическа власт върху наркотично вещество, от вид и със съдържание, описани по-горе, така и че същите действия извършва по отношение на високорисково наркотично вещество и без надлежно разрешение за това.

Същевременно, настоящият съдебен състав прие, че процесното деяние представлява маловажен случай и следва да бъде квалифицирано по привилегирования състав на чл.354а, ал.5, вр. ал.3, т.1 НК.

Съгласно чл.93, т.9 НК едно деянието представлява маловажен случай, когато степента на обществената му опасност е по-ниска в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Преценката по този въпрос се прави на основата на фактическите данни по делото, отнасящи се до начина на извършване на деянието, вида и стойността на предмета му, вредните последици, данните за личността на дееца и другите обстоятелства, които имат значение за степента на обществена опасност и морална укоримост на извършеното.

При разискване на въпросите, които поставя правната квалификация на осъщественото при условията на чл.93, т.9 НК престъпление и обсъждане на обективираната в термина маловажен случай законодателна воля, ВКС е категоричен и последователен в своите решения, че следва да се преценят в кумулативна даденост както фактите относно обществената опасност на деянието, проектирана в неговите времеви и пространствени измерения; в реализирания механизъм; в индивидуализиращите инкриминирания предмет белези; в липсата или незначителността на настъпилите вредни последици; в мотивите и подбудите, ръководещи дееца; в социалните отражение и отзвук на посегателството; така и съществуващите данни за личността на извършителя на неправомерния акт. Конкретиката на приетата и доказателствено обезпечена фактология предпоставя маловажност на престъпния акт, само когато извършеното, оценено при съблюдаване комплекса от фактори, правнозначими за тежестта на противоправното посегателство и личните качества на дееца, представлява по-ниска степен на обществена опасност и морална укоримост, в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.

В случая определящо за правната квалификация на деянието е количеството и стойността на предмета на престъплението, като един от обективните белези на деянието.

Касае се до наркотично вещество метамфетамин с минимално количество 0.18 грама, чиято обща себестойност е действително пренебрежимо ниска – 12.60 лв. Определено, такова количество наркотично вещество е предназначено за лична употреба и при това, липсват данни същото да е държано в някакъв продължителен период. Подсъдимият е зависим от наркотични вещества. Разбира се, тези обстоятелства не са извинителни и не декриминализират простото държане на наркотично вещество, но във всички случаи, в аспекта на изискванията на чл.93, т.9 НК, следва да се отчетат като аргумент в полза на тезата, че случаят е маловажен. Наред с това, съобразно критериите по чл.93, т.9 НК, на преценка подлежат и всички други смекчаващи отговорността обстоятелства. Такива се явяват оказаното съдействие от дееца, доброволното предаване на веществата и направените 2 признания. Действително, подс. Н. Х. има регистрирано предходно регистрирано освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание за същото по вид деяние, но следва да се изтъкне, че това поведение е типично за наркотичната зависимост. Наред с това, отегчаващите отговорността данни за предходно регистрирано деяние от същия вид нямат и не следва да им бъде придавана особена изключителна тежест, и то такава, която да игнорира конкретните фактически обстоятелства от обективния състав на конкретното престъпление, които несъмнено сочат на извод за маловажен случай.

Всъщност, именно съответната предходна регистрация без настъпила реабилитация обуславя приложението на института „маловажен случай“, доколкото при чисто съдебно минало на дееца, конкретния предмет на деянието напълно би обосновал извод за малозначителност по чл.9, ал.2 НК.

Всички изтъкнати обстоятелства, преценени в своята съвкупност, сочат такава степен на незначителност на вредоносните последици от деянието, при което същото се отличава с по-ниска степен на обществена опасност и това дава основание за квалифициране на престъплението като маловажен случай по чл.354а, ал.5, вр. ал.3, т.1 НК и същата следва да бъде приложена като бъде признат за виновен, за това, че:

25.01.202 5 г. в гр. Варна, без надлежно разрешително държал високорискови наркотични вещества - 0.18 гр нетно тегло метамфетамин съ с съдържание на активно наркотичнодействащ компонент 36.90 % метамфетамин, на стойност 12.60 лв, като случаят е маловажен.

Тази констатация сочи основание за признаване на подс. Н. Х. за невиновен по първоначално възведеното обвинение поради неустановяване, че деянието е извършено по основния състав на чл.354а, ал.3, т.1 НК.

При определяне вида и размера на наказанието за подс. Н. Х., съдът прецени от една страна, констатираната по-ниска степен на обществена опасност на конкретното престъпление спрямо обикновените случаи от този вид, а от друга страна - средно високата степен на обществена опасност на подсъдимия предвид регистрираните предходни негови осъждания. По същество, спрямо изтъкнатите смекчаващи отговорността обстоятелства, противостои единственото отегчаващо отговорността обстоятелство – предходните осъждания на подсъдимия, при което съдът прецени, че наказанието следва да бъде определено съобразно чл.54, ал.1 и ал.2 НК, при съществен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, с прилагане на предвиденото наказание глоба в размер между минималния (100.00 лв) и средния (550.00 лв) предвиден, а именно - 300.00 лв.

На основание чл.189, ал.3 НПК, съдът възложи на подсъдимия направените по делото разноски.

Съдът счита, че с това наказание и по този начин ще бъдат постигнати целите на специалната и генералната превенция, визирани в разпоредбата на чл.36 НК.

Водим от гореизложеното, съдът постанови присъдата.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

3

----- следващ документ -----

ПРИСЪДА

№ 43 гр. Варна, 11.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димо Цолов

Съдебни

Жасмина Ст. Стоилова заседатели: Зефира М. Кацарова при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов и прокурора З. Р. З. като разгледа докладваното от Димо Цолов Наказателно дело от общ характер № 20253110200515 по описа за 2025 година

ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА Н. И. Х., ЕГН **********, р. 03.08.1988 г. в гр. Варна, живущ в гр.

Варна, български гражданин, начално образование, неженен, не работи, осъждан, за ВИНОВЕН в това, че:

На 25.01.2025 г. в гр. Варна, без надлежно разрешително, държал високорисково наркотично вещество – 0.18 гр нетно тегло метамфетамин, със съдържание на активен компонент метамфетамин 36.90 %, на стойност 12.60 лв, като деянието представлява маловажен случай – престъпление по чл.354а, ал.5, вр. ал.3, т.1, пр.2, вр. чл.54, ал.1 и ал.2, вр. чл.93, т.9 НК, му НАЛАГА наказание ГЛОБА в размер 300.00 лв (триста лева, 00 ст.).

ПРИЗНАВА Н. И. Х., ЕГН **********, ЗА НЕВИНОВЕН по първоначално възведеното обвинение, поради неустановяване, деянието да е извършено по основния състав на престъплението по чл.354а, ал.3 НК, на основание чл.304, пр.1 НПК.

ДА СЕ УНИЩОЖАТ веществените доказателства - опаковки от наркотични вещества.

ОСЪЖДА Н. И. Х., ЕГН ********** , ДА ЗАПЛАТИ в полза на държавата, по сметка на ОД на МВР Варна, сумата 170.76 лв (сто и седемдесет лева, 76 ст.), представляваща стойност на разноски в досъдебното производство, на основание чл.189, ал.3 НПК.

УКАЗВА на Н. И. Х., ЕГН **********, реда за доброволно изпълнение чрез внасяне по сметка на присъдените суми в полза на РС Варна и ОД МВР Варна, както и 1 обстоятелството, че при липса на представени доказателства за извършено плащане в 7дневен срок от влизане на съдебния акт в сила, ще се пристъпи към издаване на изпълнителни листи за принудително събиране на присъдените суми, включително с такси за тяхното издаване в полза на бюджета на ВСС съгласно ПАС.