Определение № 741 от 21.11.2023, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 741 гр. Кюстендил, 20.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Елисавета Г. Деянчева като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно частно гражданско дело № 20231500500464 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.423 ГПК.

Образувано е по подадено от Л. К. С., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр.

София 1618, кв. „Овча купел“, ул. 659, блок 3, ап.1, възражение по чл.423, ал.1 ГПК във връзка с издадена против длъжника заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№1904/2015 г. по описа на РС – Дупница.

Депозираното възражение се мотивира с обстоятелството, че длъжникът не е надлежно уведомен за издадената заповед за изпълнение на парично задължение. Моли да бъде прието възражението срещу процесната заповед, поради нередовното й връчване и лишаване от възможността за оспорването й.

По повод депозираното възражение е постъпил отговор от заявителя – „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, чрез който се навеждат съображения за недопустимост на възражението, приемайки, че е подадено извън преклузивния едномесечен срок по чл.423, ал.1 ГПК. Алтернативно се излагат доводи за неоснователност на възражението. Счита се, че заповедта за изпълнение е надлежно връчена на длъжника Л. С..

Съдът, след като съобрази доводите на страните и приложимия закон, приема за установено следното:

По допустимостта на производството.

Съгласно чл. 423, ал. 1 ГПК, в едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможността да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд, когато заповедта за изпълнение не му е връчена надлежно или когато заповедта е била връчена надлежно, но поради изложените в нормата обстоятелства за длъжника не е било възможно да узнае своевременно за връчването, или не е могъл да подаде възражението си поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее. Съгласно чл. 423, ал. 3, изр. 1 ГПК, съдът приема възражението, когато установи, че са налице предпоставките по посочената алинея първа на нормата, и съответно прилага останалите последици, уредени в следващите изречения на чл. 423, ал. 3 ГПК.

Видно от приложеното ч.гр.д. № 1904/2015 г. по описа на Районен съд – Дупница по заявление на кредитора „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД е била 1 издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 14.12.2015 г. срещу Л. К. С. за описаните в заявлението суми.

Твърди се от длъжника С., че за издадената срещу него заповед за изпълнение узнал с получаването на съобщение за образувано изпълнително дело. По делото е приложено Съобщение за образувано изпълнително дело с изх.№26251/14.10.2019 г. без данни за датата на връчването му на длъжника С.. Възражението е подадено на 25.10.2019 г. /именувано искова молба/, т.е. в законоустановения едномесечен срок.

Съдът не споделя довода на насрещната страна – кредитора

„ФРОНТЕКС

ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, че възражението е процесулано недопустимо поради неспазване на срока за депозирането му. Действително на 25.10.2019 г. длъжникът С. подава искова молба с искане да се установи недължимост на вземане в размер на 1 266.07 лева, претендирано от ответното дружество по изп.дело №201792110401621, образувано пред ЧСИ С*** с рег.№ 921 на КЧСИ, образувано въз основа на издаден изпълнителен лист след влизане в сила на Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 1904/2015 г. по описа на РС Дупница. След многократно оставяне без движение на исковата молба на ищеца Сапаревки е предоставена правна помощ, като назначеният адв. А. Л. уточнява, че длъжникът, целейки да установи недлъжимост на процесното вземане и поради непознаване на начините му за процесуална защита, погрешно е депозирал пред съда искова молба, като моли същата да се приеме за възражение по чл.423 ГПК. Съдът приема това процесуално поведение за допустимо и съобразено с принципа за диспозитивното начало. В случая, ако съдът приеме, че сезиращата искова молба с дата 25.10.2019 г. не може да се счете за възражение по чл.423 ГПК, би нарушил основно положение на процесуалното производство, а именно да разгледа и разреши всяка молба за защита и съдействие, адресирана до него. Съдът констатира също, че възражението е подадено от лице, сочено като длъжник в издадената заповед за изпълнение. Сезиран е надлежен родово и местно компетентен съд, с оглед на което съдът приема, че производството по чл. 423 от ГПК е допустимо.

По същество на искането за приемане на възражението в хипотезата на чл.423, ал.1, т.1 от ГПК.

Видно от материалите по приложеното ч. гр. д. № 1904 от 2015 г. на Районен съд Дупница, производството е било образувано по Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, подадено от "ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД, за издаване на заповед за изпълнение срещу Л. К. С., ЕГН **********, с адрес: с.

Крайници, ул. „Дупнишка комуна“ №, за сумата от 278.00 лева главница по договор за паричен заем №CASH – 04512472 от 09.2010 г.; 74.00 лева договорна възнаградителна лихва за периода от 29.10.2010 г. до 07.01.2011 г.; 141.31 лева лихва за забава за периода от 30.10.2010 г. –о 20.11.2015 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 11.12.2015 г. до окончателното изплащане, както и деловодни разноски в размер на 25.00 лева държавна такса и 200.00 лева юрисконсултско възнаграждение. Заявлението е уважено изцяло и е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 14.12.2015 г., по ч. гр. дело № 1904 от 2015 г. по описа на Районен съд Дупница, с която е осъден длъжника да заплати претендираните суми.

Заповедта за изпълнение е била изпратена за връчване на длъжника на посочения в заявлението адрес, който съгласно направена служебна справка НБД, съвпада с регистрирания негов постоянен адрес. Заповедта не е била връчена, а се е върнала с отбелязване на връчителя, че адресата не пребивава на посочения адрес.

Направена е Справка по Наредба №14/18.11.2009 г., от която съдът е установил, че постоянният адрес на длъжника С. съвпада с посочения в заявлението адрес, а настоящият му адрес е в гр. София, ж.к. „Овча купел“ №13А, вх.А, ет.1, ап.3.

Разпоредено е връчване на заповедта по настоящия адрес на длъжника, като съобщението отново е върнато в цялост с отбелязване от връчителя, че лицето не е намерено на посочения адрес. Уточнено е, че същият е само адресно регистриран на 2 адреса, като данните са взети от собственика на жилището. Разпоредено е връчване по реда на чл. 47 от ГПК. Указанията са изпълнени, лицето отново не е било намерено на регистрирания адрес, като, видно от приложените към заповедното производство разписки, е удостоверено от длъжностното лице залепване на уведомление на 23.02.2016 г. на входната врата на адреса.

Актуалната редакция на чл. 47, ал. 1 от ГПК е приета с ДВ, бр. 86 от 27.10.2017г., или след осъществяване на връчването на заповедта за изпълнение на длъжника. Към момента на връчване на заповедта е действала редакцията на чл. 47, ал.

1 от ГПК към ДВ, бр. 42 от 05.06.2009 г. Съгласно същата когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп- на входната врата или на видно място около нея. Когато има достъп до пощенската кутия, връчителят пуска уведомление и в нея. Законът не поставя условия за брой посещения на адреса и времеви период между всяко от тях, но такива са били изведени от съдебната практика, като действително се приема, че ако връчителят намери сведения, че адресатът живее на адреса, той трябва да положи усилия да узнае по кое време може да бъде намерен там, за да направи следващото посещение тогава, като, ако и при второто посещение не може да се осъществи връчване, връчителят трябва да направи най-малко още едно посещение, като времето между първото и последното трябва да е повече от един месец. В конкретния случай обаче тези правила не са относими, защото длъжникът не е пребивавал на адреса, като това е удостоверено редовно от връчителя, с посочване на името на лицето, дало сведенията, живущо на адреса, което е заявило, че адресата не пребивава на адреса, а е бил само адресно регистриран там. Длъжникът е търсен на адресно регистрираните му постоянен и настоящ адрес. При получени сведения, че адресатът не живее на адреса, връчителят няма задължение да го посещава повече.

Поради това и съдът приема, че не е било необходимо да бъде издирван получателят, а е било налице законово основание за залепване на уведомление на адреса. Длъжникът не е изпълнил задължението си да заяви промяната на настоящия си адрес, съгласно чл.

99 от ЗГР и изобщо не е пребивавал на регистрираните от него настоящ и постоянен адрес, на които е извършено връчването, по правилата на закона.

Поради изложеното съдът приема, че при постановяване на връчване на заповедта за изпълнение чрез залепване на уведомление, заповедният съд е спазил процедурата, указана в разпоредбите на чл. 47, ал. 1, т. 1- 5 от ГПК, към които препраща чл. 47, ал. 7 от ГПК, касаеща връчване на заповед за изпълнение. Направена е служебна справка за адреса на длъжника, при образуване на производството, като същият съвпада с този, на който е залепено уведомлението. Удостоверено е залепване на уведомлението на входната врата на жилището. Осъществено е редовно връчване на заповедта за изпълнение, чрез залепване на уведомление, съгласно разпоредбата на чл.

47, ал. 5 от ГПК. Не се доказват особени непредвидени обстоятелства, поради които длъжникът да не е могъл да узнае за връчването на заповедта.

Ето защо не е налице хипотезата на чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК. Законът, при наличие на надлежно връчване, не лично, обвързва лишаването от възможност за своевременно узнаване на връчването на заповедта от длъжника с особени непредвидени обстоятелства, каквито в настоящото производство не се доказаха, поради което и не са налице предпоставките на чл. 423, ал. 1, т. 3 от ГПК.

След като се констатира, че не са налице предпоставките на закона, то подаденото възражение на длъжника срещу заповедта за изпълнение, на осн. чл. 423 от ГПК, не следва да бъде приемано.

С депозираното възражение длъжника оспорва законосъобразността на действията на ЧСИ С*** по ИД №20179210401621, изразяващи се в налагане на запори върху вземането на Л. К. С. за пенсия и върху банковите му сметки, извършени в нарушение на чл.446, ал.1 ГПК и чл.446а от ГПК.

3

В настоящото производство проверка относно законосъобразността на действия на съдебния изпълнител е недопустима и последната се реализира в специално производство по Глава Тридесет и девета „Защита срещу изпълнението“. Нормата на чл.436 ГПК повелява, че жалбата се подава чрез съдебния изпълнител до окръжния съд по мястото на изпълнението. Ето защо съдът ще разпореди жалбата, обективирана в искова молба от 25.10.2019 г., ведно с последващите уточнителни молби, да се изпратят на ЧСИ С*** с рег.№921 на КЧСИ за администриране, съгласно чл.436 ГПК.

Мотивиран от изложеното , Кюстендилският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ПРИЕМА възражение по чл.423, ал.1 от ГПК, подадено от Л. К. С., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. София 1618, кв. „Овча купел“, ул. 659, блок 3, ап.1, срещу издадена против длъжника заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК по ч.гр.д.№1904/2015 г. по описа на РС – Дупница.

ДА СЕ ИЗПРАТИ жалбата, обективирана в искова молба от 25.10.2019 г., ведно с последващите уточнителни молби, да се изпратят на ЧСИ С*** с рег.№921 на КЧСИ за администриране, съгласно чл.436 ГПК.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4