Определение № 859 от 04.09.2023, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 859 гр. Благоевград, 31.08.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Анета Илинска

Миглена Кавалова-Шекирова като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно гражданско дело № 20231200500758 по описа за 2023 година

Производството е образувано по частна жалба, депозирана от „***“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: /адрес/, чрез юрк.П. П., насочена против Определение № 528/20.06.2023г., постановено по гр.д.№ 1492/22 г. по описа на РС - гр.Благоевград.

С атакуваното определение е оставена без уважение подадената от жалбоподателя молба, с която на осн, чл. 248 ГПК е поискано от първоинстанционния съд да измени постановеното решение в частта за разноските.

В жалбата се сочат доводи за неправилност на постановеното определение, като се твърди,че неправилно съдът е присъдил ДДС върху присъденото адвокатско възнаграждение, тъй като е била предоставена безплатна правна помощ и същата представлява безвъзмездна достaвка на услуга по смисъла на чл.9 вр. с чл.8 ЗДДС и не подлежи на облагане.

В срока по чл. 276,ал.1 ГПК е депозиран отговор от ответната страна по делото, в който оспорва наведените от жалбоподателя възражения, като излага подробни съображения в тази насоки. Моли да бъде оставена без уважение депозираната частна жалба.

Благоевградският окръжен съд, след преценка на материалите по делото, становището на страните и разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

1

Подадената частна жалба е процесуално допустима – изхожда от процесуално легитимирано лице, разполагащо с право и интерес от обжалване на атакуванoтo определение, подлежащо на инстанционен съдебен контрол пред БлОС, като жалбата отговаря и на формалните критерии за редовност по чл.275, ал.2 вр. с чл.260 и чл.261 ГПК. Осъществена е и процедурата по връчване на препис от жалбата по чл.276, ал.1 ГПК. Ето защо са налице условията за разглеждане по същество на частната жалба.

По съществото на жалбата съдът намира следното:

С Решение№163/19.05.2023 г., постановено по гр.д.№1492/2022 г. по описа на РС – гр. Петрич, в полза на процесуалния представител на ищеца е присъдено адвокатско възнаграждение по реда на чл.38,ал.1,т.3, предл.2 от Задв., в което е вкл. ДДС.

С искане с вх.№5207/01.06.2023 г., ответника „***“ ООД, чрез процесуалния си представител е претендирал да бъде изменено решението, като бъде присъдено адвокатско възнаграждение без включено ДДС.

С Определение№528/20.06.2023г., постановено по гр.д.№1492/22 г. по описа на РС- гр.Благоевград, съдът е оставил без уважение направеното искане, като се е обосновал, че при предоставяне на подобна услуга, адвоката има право на възнаграждение, което пък от своя страна ще породи задължението последния да внесе дължимия ДДС в републиканския бюджет, ако е регистриран по ДДС.

Настоящия съдебен състав споделя доводите на първоинстанционния съд. Отговорността на страните за разноски е функционално обусловена от изхода на правния спор и се урежда според правилата на чл.78 ГПК. Съгласно чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски, като същите се изчисляват според изхода на спора в съответната инстанция. По въпроса как се изчислява размерът на адвокатското възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА е налице актуална практика на различни състави на ВКС, ТК – определение № 291/11.07.2022 г. по ч. т. д. № 1240/2022 г. на ІІ т. о., определение № 50427/05.10.2022 г. по ч. т. д. № 2098/2022 г. на ІІ т. о., определение № 50460/01.11.2022 г. по ч. т. д. № 16/2022 г. на ІІ т. о., определение № 50462/17.11.2022 г. по т. д. № 2536/2021 г. на І т. о. и други. Изхождайки от 2 разрешенията, възприети в така цитираната съдебна практика, в настоящия случай следва да се приеме, че оказалият безплатна правна помощ на материално затруднено лице адвокат следва да бъде възмезден за положения труд, като дължимото му се възнаграждение се определи при съобразяване на размера на дължимия минимален размер на адвокатското възнаграждение за цялата искова претенция, респ. обжалваемия интерес в съответната инстанция, спрямо уважената част от иска.

Неоснователно е възражението на насрещната страна за недължимост на ДДС. В непротиворечивата практика на ВКС, споделяна и от настоящия състав, обективирана в Определение №50161 от 15.06.2023г. по гр.д № 1537/2022 г. по описа на ВКС. П1 г.о., Определение №50093 от 11.05.2023г. по гр.д № 1638/2021 г. по описа на ВКС, И г.о., Определение №50088 от 10.05.2023г. по гр.д № 1445/2021 г. по описа на ВКС. IV по , Определение №50139 от 10.05.2023г. по гр.д № 5156/2021 г. по описа на ВКС. IV г.о..

Определение №50034 от 01.03.2023г. по гр.д № 968/2022 г. по описа на ВКС.

III г.о., Определение №50035 от 24.02.2023г. по гр.д № 205/2022 г. по описа на ВКС. II г.о. , Определение №50011 от 23.02.2023г. по гр.д № 2121/2021 г. по описа на ВКС. III г.о.., Определение №50003 от 09.01.2023г. по гр.л № 3809/2021 г. по описа на ВКС. I г.о. и редица други се приема, че с присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата се овъзмездява предоставената от адвоката правна услуга, която е обект на облагане по см. на чл. 2, т. 1 във вр. с чл. 8 ЗДДС; съответно предоставянето на безплатна адвокатска помощ на предвидено в чл. 38, ал. 1 ЗА основание не представлява безвъзмездна услуга по см. на ЗДДС, поради което при присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска защита и съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА във вр. с § 2а от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да включва ДДС.

Видно от представеното по делото, издадено от Национална агенция за приходите Удостоверение за регистрация по ЗДДС от 11.04.2023г., сочения адвокат е регистрирано по ЗДДС лице, поради което на същото следва да се присъди възнаграждение с начислено ДДС.

С оглед гореизложеното, обжалваното определение следва да бъде 3 потвърдено.

Разноски пред въззивния съд не се претендират и съдът не присъжда такива.

Водим от изложените

Благоевградският окръжен съд фактически и правни съображения,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 528/20.06.2023г., постановено по гр.д. № 1492/22 г. по описа на РС- гр.Благоевград.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4