Решение № 379 от 16.06.2026, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 379 гр. Ямбол, 16.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги Ст. Георгиев при участието на секретаря Е.Г.А.В. като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело № 20262330100975 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 4, ал. 1 във връзка с чл. 8, т. 1 и чл.18, ал.1 Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/.

Образувано е по повод на подадена молба от И. С. С. с ЕГН ********** от гр. Я., със съдебен адрес в гр. Я., ул. „***, за издаване на заповед за защита срещу осъществено по отношение на молителката домашно насилие от страна на лице с което е било във фактическо съпружеско съжителство и от което има деца Д. Т. Т., ЕГН ********** с адрес с.

Ч., общ. Т., обл. Я..

В молбата са описани фактите и обстоятелствата, при които е извършено конкретното твърдяно домашно насилие, а именно:

Молителката твърди, че с ответника са живели на семейни начала ожт около седем години, като от съвместното си съжителство имат две малолетни деца- М. Д. Т., род. на *** г. и А. Д.в Т., род. на *** г.

Ответника упражнявал спрямо молителката физическо, психическо и емоционално домашно насилие, като същата била многократно удряна, обиждана и унижавана, като към нея били отправяни закани и заплахи за физическа саморазправа.

Тези техни проблеми започнали две години след раждането на първото им дете, като молителката била многократно обиждана от ответника с думите, че е ***, ***, *** и щял да я ***, които закани предизвиквали в молителката комплекси и неудобство, унижение и стрес и представлявали упражнено спрямо нея психическо и емоционално насилие. Ответника се заканвал, че ще вземе децата и повече нямала да ги види, както и физическа саморазправа.

1

Преди четири години молителката установила, че ответника употребява наркотични вещества, като това довело до сериозни конфликти между тях. В резултат на това състоянието на ответника се влошавало, а майка му която била с *** обвинявала молителката. Също така ответника започнал да проявява и параноично поведение, като твърдял, че в къщата имало хора, духове, лазери, правил клипове докато тя спяла с детето и я обвинявал в измислени и несъществуващи неща. Освен психическата агресия започнал да упражнява срещу молителката и физическа такава, като я ритал и плюел. Тези негови действия на няколко пъти предизвиквали раздяла между страните, но след обещания на ответника, че ще се промени молителката се връщала при него. Тези негови действия не се променят и след раждането и на второто дете. През лятото на 2025 г. молителката заедно с децата напуска ответника, като се установява да живее в гр. Я. при сестра си, като през това време ответника постоянно и звънял, обиждал я, като същата отново решава да му даде шанс заради децата. На ***. след рождения ден на синът им се връща в с. Ч., като първоначално всичко било спокойно, но след това ответника продължава с параноичното си поведение. В края на месец ноември 2025 г. молителката взема решение да се разделят с ответника, като го напуска с децата, като отишли да живеят при брат й. През това време ответника продължавал да звъни, да я обижда и заплашва, включително, че щял да вземе децата. През месец декември 2025 г. на ответника му било взето СУМПС, след тест за наркотици.

По време на великденските празници 2026 г. последния ден молителката решава да заведе децата при баща им да ги види, но той я изгонил от къщата. По късно отишла да с. Ч. да вземе децата, като при разговор с ответника същия започнал да я обижда, удря и наплюва, като същата успяла да вземе децата и да потегли за гр. Я..

Молителката работила като продавач- консултант, като на *** г. била на работното си място. Около 13.00 ч. ответника влиза в помещението където работила молителката, ударил и шамар и започнал да я обижда и да и се заканва с думите, че щял да я ***, ще я ***, била *** и ***. Молителката се разплакала, като случайни хора които чули за скандала извели ответника от помещението, като същата се заключила вътре, но страхувайки се от ответника не звъни на тел.112.

Молителката твърди, че се страхува за живота си и претендира налагане на мерки за защита по ЗЗДН.

Прилага писмени доказателства- декларация за извършено домашно насилие по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН и удостоверения за раждане на децата.

В срока за отговор на молбата за домашно насилие не е постъпил такъв от ответника.

В съдебно заседание молителката редовно уведомена, не се явява, като се представлява от пълномощник адвокат, чрез който поддържа молбата за домашно насилие и пледира за прилагане на мерките за незабавна защита за максималния срок.

В съдебно заседание ответника по молбата редовно уведомен, не се явява и не се представлява.

Ямболският районен съд, като взе предвид постъпилата молба, изложените в нея 2 доводи, събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Молбата е подадена в законоустановения едномесечен срок по чл.10, ал.1 от акта на домашното насилие срещу лице, спрямо което може да се търси защита по реда на ЗЗДН – лице с което е било във фактическо съпружеско съжителство и от което има деца и същата е допустима, като разгледана по същество е и основателна.

За доказване на твърденията си, молителката е ангажирала декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН.

От приложената по делото справка за съД.ст се установява, че ответника е осъждан за престъпление от общ характер, като на основание чл.78а НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложена глоба в размер на 2000 лв. зда прест. по чл.309, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.26, ал.1 НК, беше изисканата справка от психиатрично отделение към МБАЛ“Св.

Пантелеймон“ АД, като не беше представена информация дали ответника се води на психиатричен отчет.

От представената справка от САС и ЕИСС на *** г. се установява, че по ЗЗДН нямало образувано друго дело.

Според нормата на чл.2, ал.1 ЗЗДН, за домашно насилие се счита всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка. От своя страна в чл.3 ЗЗДН лимитивно е очертан и кръгът на субектите, чиито действия се санкционират от този закон. В настоящия случай по безспорен начин е установено, че страните по делото попадат в обхвата на разпоредбите на ЗЗДН при условията на чл.3, т. 2 и т.3 ЗЗДН- с оглед на това, че ответника е бил във фактическо съпружеско съжителство с молителката и от което има деца.

Съдът намира за доказани фактите и обстоятелствата изложени в молбата за домашно насилие. За да обоснове този си извод за осъществен акт на домашно насилие от страна на ответника, съдът кредитира като годно доказателство представената по делото декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН, с оглед разпоредбата на чл.13, ал.3 ЗЗДН, касаеща нейната формална доказателствена сила. В тази връзка в настоящото производство не бяха събрани доказателства които да опровергават доказателствената сила на посочената по-горе декларация.

Отделно от това съдът намира, че действията на ответника представляват домашно насилие по този закон. В тази насока следва да се посочи, че на *** г. ответника извършил действия на работното място на молителката, като започнал да я бие, като и ударил шамар, да я обижда с думите, че била *** и ***, да и се заканва с думите, че ще я *** и ***. Също така по великденските празници 2026 г. когато молителката решила да заведе децата при ответника да ги види, той я изгонил от къщата. Когато отишла да вземе децата, при разговор 3 с ответника същия започнал да я обижда, удря и наплюва. Тези негови действия не се случвали за първи път, а както твърди молителката от две години, като е налице системност и същите се явяват продължение на предшестващите. Действията на ответника спрямо молителката довели до окончателната им фактическата раздяла, като преди това страните на няколко пъти се разделяли и събирали.

С оглед на установеното, съдът счита, че са налице условията за налагане на мерките, предвидени за защита от домашно насилие в чл.5, ал.1 ЗЗДН спрямо пострадалото лице И. С.

С., като по отношение на ответника Д. Т. Т. следва да бъдат наложени следните мерки : по чл.5, ал.1, т.1- задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие; по т.3 ЗЗДН- забрана на извършителя да приближава пострадалото лице, жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице на разстояние по малко от 100 м., за срок от 18 месеца и по т.4 – забрана на извършителя да осъществява контакт с пострадалото лице под каквато и да е форма, включително по телефона, чрез електронна или обикновена поща и факс, за срок от 18 месеца.

Видът, условията и срока на продължителност на мерките по чл.5, ал.1, т.2 и т.3 ЗЗДН, съдът определи, като съобрази вида, характера и тежестта на извършения от ответника акт на домашно насилие.

В тази връзка следва да се отбележи, че основният проблем между страните, който е много съществен е проявена агресия от страна на ответника, която е с изключителен интезитет и насочена към жизнени важни органи за организма на молителката и съчетана с продължителен период от време, от около две години. Съдът счита,че определения срок на двете по горе мерки по ЗЗДН който е максималния такъв, ще бъде достатъчен за постигане целите на закона. В случай, че проблемите между страните продължават и след изтичането на този срок, всяка от тях следва да потърси правата си по друг ред.

На основание чл. 5, ал. 2 ЗЗДН, съдът намира, че следва да приспадне от срока на определените мерки за защита от домашно насилие, срокът на действие на мерките по издадената срещу ответника заповед за незабавна защита ***, считано от *** г.

По разноските:

Съобразно изхода на делото, на основание чл.78, ал.6 ГПК, вр.с чл.17, ал.2 ЗЗДН Д. Т.

Т. следва да бъде осъден да заплати по сметка на ЯРС държавна такса за настоящото производство в размер на 12,78 евро.

При този изход на спора право на разноски възниква за молителката. Същата претендира присъждане на сторените разноски пред настоящата инстанция в размер на 307 евро съгласно договор за правна защита и съдействие, в който като адвокатско възнаграждение е вписана претендираната сума от 307 евро и изрично е записано, че същата е заплатена в брой. Предвид изложеното и на основание чл.11, ал.2 ЗЗДН ответника следва да бъде осъден да заплати на молителката сторените от нея разноски за настоящата инстанция - адвокатско възнаграждение в размер на 307 евро.

Мотивиран от горното и на основание чл. 15, ал.7 във вр. с чл. 5 и чл.11, ал.2 Закона 4 за защита срещу домашното насилие, Ямболският районен съд

РЕШИ:

Налага мерки за защита на И. С. С. с ЕГН ********** от гр. Я., със съдебен адрес в гр.

Я., ул. „*** , срещу осъществено спрямо нея домашно насилие от страна на – Д. Т. Т., ЕГН ********** с адрес с. Ч., общ. Т., обл. Я., КАТО:

Задължава – Д. Т. Т., ЕГН ********** с адрес с. Ч., общ. Т., обл. Я. , да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на И. С. С. с ЕГН ********** от гр. Я., със съдебен адрес в гр. Я., ул. „*** .

Забранява на – Д. Т. Т., ЕГН ********** с адрес с. Ч., общ. Т., обл. Я. да приближава пострадалото лице, жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на И.

С. С. с ЕГН ********** от гр. Я., със съдебен адрес в гр. Я., ул. „*** , на разстояние помалко от 100 метра, за срок от 18 месеца.

Забранява на – Д. Т. Т., ЕГН ********** с адрес с. Ч., общ. Т., обл. Я. да осъществява контакт с пострадалото лице И. С. С. с ЕГН ********** от гр. Я., със съдебен адрес в гр. Я., ул. „*** , под каквато и да е форма, включително по телефона, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация, за срок от 18 месеца.

На основание чл.5, ал.2 ЗЗДН приспада срока на действие на мерките при издадената заповед за незабавна защита ***/*** г. по гр. дело № 975/2026 г. по описа на ЯРС, считано от *** г.