Определение № 321 от 14.03.2025, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 321 гр. Благоевград, 14.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

РОСИЦА ВЕЛКОВА

Крум Динев като разгледа докладваното от РОСИЦА ВЕЛКОВА Въззивно частно гражданско дело № 20251200500267 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Производството по настоящото въззивно частно гражданско дело е образувано по депозирана жалба, подадена от ЕАД “Д. М.“, БУЛСТАТ 177492004, представлявано от Д. М. - управител, против Определение № 178/24.01.2025 г., постановено по гр. д. № 1126/2024 г. по описа на РС Благоевград, с което е оставена без уважение молба на жалбоподателя за изменение на Решение № 866/20.11.2024 г. по гр. д. № 1126/2024 г. по описа на Районен съд - Благоевград в частта за разноските..

В жалбата се излагат съображения, че присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 200,00 лева с ДДС редуцира значително минималния праг, даден с Наредбата за минималните размери на адвокатски възнаграждения за искове до 1 000 лева, който бил 400,00 лева. Със своето определението съдът обезценил адвокатския труд, тъй като определил несправедлив размер на възнаграждение, който бил дори под средния такъв, който се заплащал на вещи лица по съдебно - счетоводни експертизи. С тези аргументи се иска отмяна на атакуваното определение и уважаване на молбата с правно основание по чл. 248, ал. 1 ГПК.

Благоевградският окръжен съд намира подадената частна жалба за допустима, като подадена в срок, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване съдебен акт, като същата отговаря на изискванията за редовност по чл.275, ал.2 вр. с чл.260 и чл.261 ГПК.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна, като 1 съображенията за това са следните:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на ищеца С. Г. Т., ЕГН **********, действащ чрез адв. Д. М., срещу „Сити кеш“ ООД, ЕИК 202531869, по предявен искове за установяване нищожността на сключен между страните договор за потребителски кредит № 590787, в условие на евентуалност нищожността на клаузата на чл. 6. 2. от договора, както и осъдителен иск с правно основание по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за връщане от страна на ответника на недължимо платена сума по този договор за потребителски кредит в размер на 43,26 лева (след приложение на хипотезата на чл. 214, ал. 1 ГПК в хода на производството).

С Решение № 866/20.11.2024 г. по гр. д. № 1126/2024 г. Районен съдБлагоевград е прогласил за нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД във вр. с чл. 22 във вр. С чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договор за потребителски кредит № 590787, сключен между С. Т. и „Сити кеш“ ООД, уважил е изцяло искът по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, като на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата ответното дружество е осъдено да заплати в полза на процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева с ДДС. За да определи този размер, първоинстанционният съд в своето решение, а и в атакуваното определение, приел, че претендираното адвокатско възнаграждение се явява прекомерно предвид вида и количеството на извършената от адвоката правна дейност, която се изразявала в подаване на искова молба, която е бланкова и част от голям брой заведени еднотипни дела; подаване на писмена защита, преповтаряща доводите в исковата молба, като адвокатът не се е явил в единственото съдебно заседание; по делото не били провеждани разпити на свидетели, не били изслушвани експертизи, като делото не се отличавало с фактическа и правна сложност. Акцентирано е и върху материалния интерес по делото – 43,26 лв.

Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати, като чл. 38, ал. 1 ЗАдв предвижда три хипотези, при които адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие: на лица, които имат право на издръжка; на материално затруднени лица и на роднини близки и на друг юрист. Не е необходима доказателствена обезпеченост на посоченото от страните основание за оказване на безплатна правна помощ, като единствено следва да е налице позитивно спрямо страната, ползваща безплатно услугите на адвокат, решение. В случая предпоставките на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. са налице.

На следващо място, в Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС е посочено, че приетата от Висшия адвокатски съвет Наредба №1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от чл.101, 2 параграф 1 ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях. Посочено е, че подобни действия водят до увеличаване на цените в ущърб на потребителните, което разкрива достатъчна степен на вредност по отношение на конкуренцията, независимо от размера на определената минимална цена, като такова ограничение на конкуренцията в никакъв случай не може да бъде обосновано с преследването на „легитимни цели“.

Националният съд е длъжен да откаже да приложи тази правна уредба и тогава, когато страната не е подписала договор за адвокатски услуги, в който по съгласие на страните се определя адвокатско възнаграждение, каквато е хипотезата на чл.38, ал.2 ЗАдв.

Междувременно с Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (обн., ДВ, бр. 14 от 18.02.2025 г.) освен че се променя наименованието на подзаконовия нормативен акт, се въвежда дефиниция на интерес ( § 1а., ал. 1 от ДР), фактическа и правна сложност на случая ( § 1а., ал. 2 от ДР), като в чл. 2 ал. 2 се уточнява, че в случаите по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата полагащото се възнаграждение се определя от съда или органите на досъдебното производство съобразно критериите, предвидени в тази наредба, като чл. 7, ал. 2, определящ възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес, не е претърпял промяна относно заложените минимални суми.

При това положение, дължимото се в полза на адв. Д. М. адвокатско възнаграждение за осъщественото от него безплатно процесуално представителство на ищеца по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв следва да се определи като се съобразят вида на спора, фактическата му и правна сложност, материалният интерес, вида и количеството на извършената работа (Определение №1967 от 23.04.2024 г. на ВКС по гр. д. №3404/2023 г., III г.о.).

Посочените критерии са обсъдени в пълнота от страна на първоинстанционния съд, който правилно е акцентирал върху обстоятелството, че в конкретния случай процесуалните усилия на адвоката се ограничават единствено до представяне на съображения и възражения по еднотипен правен проблем за недействителност на договор за поръчителство, залегнали в два процесуални документа, без осъществено процесуално представителство и възникнали усложнения в процесуален или доказателствен план по конкретното дело, поради което определеното възнаграждение е съответно на извършената работа и средния пазар на адвокатските възнаграждения за подобен вид дела.

Ето защо искането за отмяна на Определение № 178/24.01.2025 г., постановено по гр. д. № 1126/2024 г. по описа на РС - Благоевград се явява неоснователно. С оглед изложеното съдът следва да потвърди определението като правилно и законосъобразно.

Предвид горното, Окръжен съд – гр. Благоевград

3

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 178 от 24.01.2025 г. по гр. д. № 1126/2024 г. по описа на Районен съд - Благоевград.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4