Решение № 347 от 16.03.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 347 гр. Пловдив, 16.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Екатерина Мандалиева

Членове:

Радослав Радев

Недялка Свиркова Петкова при участието на секретаря Елена Димова като разгледа докладваното от Недялка Свиркова Петкова Въззивно гражданско дело № 20255300501787 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

Образувано по въззивна жалба от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 000694749; против решение № 1578/17,04,2025 г., постановено по гр. д. № 10617/2024 г. на РС Пловдив, В ЧАСТТА, с която са отхвърлени исковете да бъде осъден Д. К.

А., ЕГН **********; да заплати на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 000694749; суми, дължими въз основа на сключен между страните Договор за издаване на кредитна карта № *** г., както следва: главница – за разликата над присъдения с първоинстанционното решение размер от 1100,58 лв. до пълния претендиран от 2525,08 лв., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от предявяване на заявлението – 21,05,2024 г., до пълното й изплащане; както и възнаградителна лихва, дължима за периода от 26,11,2018 г. до 19,03,2024 г. – в размер на 857,84 лв.; както и мораторна лихва, дължима за периода от 26,11,2018 г. до 12,05,2024 г. – в размер на 132 лв.

С оплакване за незаконосъобразност на решението в обжалваните части поради необоснованост и противоречие с материалния закон, жалбоподателят иска същото да бъде отменено и вместо това – да бъдат уважени предявените искове за установяване дължимостта на посочените по-горе вземания. Жалбоподателят оспорва извода на РС за недействителност на процесния договор за кредит поради неспазване 1 изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК. Сочи, че в процесния договор няма задължително изискване сключването на договор за застраховка. Напротив, последният е сключен по искане на потребителя. Доколкото право на потребителя е за избере сключването на застраховка, то не следва сумата по застрахователната премия да бъде включвана в ГПР, тъй като това не съставлява задължително плащане по кредита.

Ответникът Д. К. А., ЕГН **********; чрез назначения по реда на чл. 47 от ГПК особен представител, изразява становище за неоснователност на жалбата и иска потвърждаване на обжалваното решение.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, съдът приема следното:

Производството е образувано по обективно съединени искове с правна квалификация чл. 79 от ЗЗД за заплащане на суми по договор за издаване на кредитна карта, за които е отказано издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК. Предявени от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 000694749; против Д. К. А., ЕГН **********. От съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца вземания, възникнали въз основа на сключения между страните Договор за издаване на кредитна карта № *** г., както следва: главница – в размер на 2525,08 лв., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от предявяване на заявлението – 21,05,2024 г., до пълното й изплащане; както и възнаградителна лихва, дължима за периода от 26,11,2018 г. до 19,03,2024 г. – в размер на 857,84 лв.; както и мораторна лихва, дължима за периода от 26,11,2018 г. до 12,05,2024 г. – в размер на 132 лв.

Ответникът, чрез назначения му особен представител, не признава исковете.

Предявява възражение за недействителност на процесния договор на основание чл. 10 ал. 1 от ЗПК, тъй като съдържанието на договора не предоставя на потребителя ясна и недвусмислена информация относно основните параметри на договора, размера на предоставената сума и условията за усвояването й; както и на основание чл. 11 ал. 1 т.

8 от ЗПК, тъй като договорът не съдържа конкретна сума, която следва да бъде върната; както и на основание чл. 11 ал. 1 т. 9 от ЗПК, тъй като договорът не съдържа размер на лихвения процент по кредита и условията за прилагането му; както и на основание чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, тъй като договорът не съдържа размер на ГПР и общата дължима от потребителя сума; както и на основание чл. 11 ал. 1 т. 11 от ЗПК, тъй като договорът не съдържа посочване по разбираем за потребителя начин на условията за издължаване на кредита, конкретно – не е посочена падежна дата на месечните погасителни вноски и не е определена конкретна дата на издаване на месечното извлечение от банката; както и на основание чл. 11 ал. 1 т. 12 от ЗПК, тъй като не е посочена информация за правото на потребителя при предсрочно погасяване 2 на кредита да получи безвъзмездно извлечение по сметка под формата на погасителен план.

С постановеното по спора първоинстанционно решение искът за присъждане на главницата е приет за основателен до размер от 1100,58 лв., като в тази част решението не е обжалвано и е влязло в сила. За разликата над посочения размер до пълния претендиран от 2525,08 лв., както и по отношение претенциите за възнаградителна и за мораторна лихва (в размери съответно 857,84 лв. и 132 лв.) исковете са отхвърлени, като е прието, че процесният договор за кредит е недействителен поради нарушение по чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК. Предмет на производството пред въззивната инстанция е спорът относно дължимостта на вземанията, за които претенциите са отхвърлени.

При извършената в изпълнение разпоредбата на чл. 269 изр. първо от ГПК проверка на валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт, не се констатираха основания за нищожност или недопустимост на същия. Относно законосъобразността на първоинстанционното решение, като извърши служебно дължимата проверка относно правилното приложение на материалния закон и предвид предявените във въззивната жалба оплаквания, съдът приема следното:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 8805/2024 г. на РС Пловдив, за спорните вземания ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417 от ГПК. Заявлението е отхвърлено поради липсата на доказателства за обявена предсрочна изискуемост на задълженията по договора и на заявителя е указана възможността да предяви осъдителни искове за заплащане на претендираните суми.

Пред настоящата инстанция са безспорни установените пред РС обстоятелства, както следва: Между страните е сключен Договор за издаване на кредитна карта № *** г., както следва: главница – за разликата над присъдения с първоинстанционното решение размер от 1100,58 лв. до пълния претендиран от 2525,08 лв., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от предявяване на заявлението – 21,05,2024 г., до пълното й изплащане; както и възнаградителна лихва, дължима за периода от 26,11,2018 г. до 19,03,2024 г. – в размер на 857,84 лв.; както и мораторна лихва, дължима за периода от 26,11,2018 г. до 12,05,2024 г. – в размер на 132 лв. Със същия ищецът е предоставил на ответника револвиращ потребителски кредит под формата на кредитен лимит и, като средство за отдалечен достъп до средствата по кредитния лимит, на ответника е издадена персонална кредитна карта Mastercard Cash. Разрешеният кредитен лимит е в размер на 3200 лв., уговорен е годишен лихвен процент в размер на 19,90 %. В договора е посочен ГПР в размер на 36,37 %, като са посочени и допусканията, при които същият е определен, 3 сред които – изплащане на посочения усвоен лимит на 12 равни месечни вноски в размер на по 292,74 лв. и обща сума, дължима от потребителя – 3512,92 лв.

Кредитната карта е предоставена на ответника с приемо-предавателен протокол от 02,11,2017 г. Поради неизпълнение на задълженията по договора банката се е възползвала от уговореното със същия право да обяви кредита за предсрочно изискуем – с изрично изявление в исковата молба. Пред настоящата инстанция изводите на РС в този смисъл не са оспорени.

Между страните е сключен и застрахователен договор по застрахователна програма „Защита на плащанията“ застрахователен пакет „Покритие на задълженията плюс“. Размерът на застрахователната премия е 0,736 % от усвоения, но непогасен лимит по кредитната карта към 28-мо число на съответния месец, като се начислява като задължение по нея.

Пред РС е приета ССЕ, от чието заключение се установява размера на усвоените по договора суми, извършените от ответника плащания и какво са погасили те. След отразяване на погасителните вноски се установява дължимост на суми за главница, възнаградителна и мораторна лихва в претендираните от ищеца размери.

Експертизата установява, че посоченият процент на ГПР е определен по законовата формула. Установява се и че застрахователната премия не е включена в ГПР.

Въз основа на изложеното РС е приел, че задълженията по договора за застраховка съставляват част от разходите по кредита и следва да бъдат включени в ГПР. Поради нарушение на това изискване РС е счел, че е нарушено изискването на чл.

11 ал. 1 т. 10 от ЗПК и поради това процесният договор е недействителен.

Наличието на такова нарушение е и основният спорен въпрос във въззивното производство. При така установеното от фактическа страна, въззивната инстанция намира, че процесният договор за кредит не противоречи на изискванията на ЗПК. Не е налице нарушение на чл. 11, т. 10 от ЗПК. В договора са посочени ясно и точно какви са разходите по кредита. Сключването на договор за застраховка не е условие за сключване на договора за кредит, като никъде в самия договор не е включено подобно изискване. Във формуляра с преддоговорна информация изрично е посочено, че сключването на застраховка не е условие за сключване на договора за кредит и условията по договора за кредитна карта не са обвързани със сключването на застраховката. Договорът за застраховка е сключен със застрахователна компания, а сумата за застрахователна премия е изплащана ежемесечно от застрахованото лице.

Доколкото договорът е сключен при твърда договорна лихва, то не е било необходимо да се посочват допускания за бъдещи промени и разходи. Не е необходимо и да бъде посочена методиката на определяне на ГПР, доколкото същата е нормативно разписана. Не е налице и нарушение на чл. 19, ал. 1 и ал. 4 от ЗПК поради невключване в посочения ГПР на застрахователната премия по договора за 4 застраховка. В посочения нормативен текст, а и с оглед разпоредбата на § 1 т. 1 от ДР на ЗПК, годишния процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. и тези, дължими на посредници за сключването на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно § 1 т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, вкл. лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят следва да заплати, вкл. разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии – в случаите, когато сключването на застрахователния договор е задължително условие за получаването на кредита.

В случая включените в размера на задължението по договора за кредит застрахователни премии са плащани по сключен изцяло по волята на кредитополучателя договор за застраховка „Защита на плащанията“. Изискване за сключване на подобен застрахователен договор липсва в договора за кредит, а в предоставения на потребителя формуляр за предоставяне на информация е изрично посочено, че за сключването на договора и получаването на кредита по договора за кредитна карта няма задължително изискване за сключване на договор за застраховка или договор за друга допълнителна услуга от потребителя.

Така по делото не се доказва, че сключването на застрахователен договор има отношение към условията на договора за кредит. Следователно застрахователната премия не съставлява задължителен разход по кредита по смисъла на § 1 т. 1 от ДР на ЗПК, поради което невключването на същата при изчисляване на ГПР по кредита не съставлява нарушение на императивна законова норма на чл. 19 ал. 1 от ЗПК и размерът на ГПР не е над допустимия максимален размер (чл. 19 ал. 4 от ЗПК).