Решение № 17 от 17.01.2024, Районен съд - Лом

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. гр. Лом, 17.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ПЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елица Юл. Орманова при участието на секретаря Моника Ц. В.ева като разгледа докладваното от Елица Юл. Орманова Гражданско дело № 20221620100208 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т.2 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и акцесорен иск за лихви по чл. 86 от ЗЗД.

Делото е образувано по предявен от „Теленор България" ЕАД, с нова фирма „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.

****, ж.к. ***”, ***** ****, сграда 6 и съдебен адрес: гр. ****, п.к. 1606, ул. „****" № 10, чрез пълномощника адв. В. Н., против Д. Е. Д. с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „***" №10, установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т.

2 ГПК вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД - за признаване за установено, че ответникът дължи вземането, присъдено в заповедното производство по ч.гр.дело № 187/2021 г. по описа на РС- Лом, както следва: сумата от 415,55 лева главница, дължима по фактури: № 7284274303/05.02.2019г.; № 7285576004/05.03.2019г.; № 7286892152/05.04.2019г. и 7289684267/05.06.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 21.01.2021 г., до окончателното изплащане на вземането, предмет на заповедно производство по ч.гр.д.

№ 187/2021 г. по описа на PC – Лом. Претендират се и разноските, сторени в заповедното и в исковото производство.

Твърди се в исковата молба, че между ответника Д. Е. Д. и «Теленор България» ЕАД е сключен Договор за мобилни услуги от 30.07.2018 г. с предпочетен мобилен номер ****. Сключен е и договор за лизинг между ответника и ищеца за предпочетен номер **** от 30.07.2018г., по силата на който е предоставено за временно и възмездно ползване устройство марка „Samsumg Galaxy J6 2018 Dual Gold“, за обща лизингова 1 цена 370,36 лв., дължима на 23 лизингови вноски, всяка по 4,69 лв., като първоначалната е в размер на 262,49 лв. Ответникът не е изпълнил паричните си задължения, начислени му по следните фактури, касаещи отчетен период от 05.01.2019 г. – 04.06.2019 г.: фактура № 7284274303/05.02.2019г.; № 7285576004/05.03.2019г.; № 7286892152/05.04.2019г.; 7289684267/05.06.2019г. Задължението, което се претендира, е общо в размер на 415,55 лева, включващо незаплатени абонаментни такси по договор за мобилни услуги, незаплатени и дължими лизингови вноски и неустойка, начислени за периода от 05.01.2019 г. до 04.06.2019 г. Образувано е ч.гр.д. № 187/2021 г. по описа на Районен съд - Лом. Издадена е заповед за изпълнение, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Предвид гореизложеното, на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК за „Теленор България" ЕАД възниква правен интерес от завеждането на установителен иск за вземането. Претендира се присъждане на направените в производството разноски.

Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил от ответника чрез особения представител адв. Р. Б. от МАК. С отговора ответникът сочи, че счита така предявените искове за неоснователни. Искът за неустойка в размер на 77.46 лв., начислена на основание т. 11 от Договора за мобилни услуги, е неоснователен, тъй като договорът за мобилни услуги е действащ и към настоящия момент, като не е прекратен - Договорът за мобилни услуги от 30.07.2018 г. е за срок от 24 месеца (т. 11, 2-ра стр. долу от договора) — до 30.07.2020 г., след което (от 31.07.2020г.) става безсрочен и се прекратява с 1 -месечно предизвестие, като към исковата молба няма приложено предизвестие от ищеца до ответника за прекратяване на договора поради неплащане на 3 бр. месечни абонаментни такси. Така договорът не е обявен за предсрочно прекратен преди подаването на заявлението по чл. 410 ГПК и вземането на не е изискуемо. По отношение на иска за сумата в размер от 167.77 лв., представляваща разликата между цената на взетото от ответника лизингово устройство „Самсунг“ без абонамент н преференциална цена, ответникът счита, че тъй като Договор за мобилни услуги от 30.07.2018 г. е за срок от 24 месеца (т. 11, 2-ра страница долу от договора) - до 30.07.2020 г., след което (от 31.07.2020г.) става безсрочен, то той следва да се прекрати с 1-месечно предизвестие, като към ИМ няма приложено предизвестие от ищеца до ответника за прекратяване на договора поради неплащане на 3 бр. месечни абонаментни такси и/или вноски по лизинг, а разликата между цената на взетото от ответника на лизинг устройство без абонамент и преференциална цена се дължи само при предсрочно прекратяване да договор по вина на абоната съгласно чл.

XI от Договора за лизинг или евентуално заплащането на неустойка е свързано с предсрочното прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на потребителя, по негова инициатива или при нарушение на задълженията му по договора, в т.ч. Общите условия. Релевирано е, че по същество предсрочното прекратяване на договора представлява разваляне на договора по смисъла на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, което трябва да 2 се направи писмено, когато договорът е сключен в писмена форма. Направен е изводът от страна на ответника, че тази законова разпоредба не е дерогирана от волята на страните, тъй като нито в договора за мобилни услуги, нито в Общите условия е предвиден друг ред за разваляне на договора. В този смисъл разпоредбите на чл. 196 и чл. 75 от Общите условия не предвиждат едностранното прекратяване на сключен индивидуален договор да настъпва автоматично поради изпадане на потребителя в забава, а само дават право на оператора да прекрати договора, съгласно твърденията на ответника. Клаузата за неустойка по т. 11 от Договора за мобилен услуги ответникът намира за нищожна, тъй като е неравностойна и противоречи на добрите нрави и следва да бъде прогласена за нищожна съгласно чл. чл. 143, ал. 1 ЗЗП. В конкретния случай не намира приложение разпоредбата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД, тъй като нищожните клаузи на процесните договори за мобилни услуги относно неустойката не могат да се заместят по право от повелителни норми на закона. Направено е възражение за нищожност съгласно чл.12, ал. 2 от Общите условия на същия договор за лизинг, въз основа на която клауза ищецът в случая претендира, че е възникнало и съществува това негово вземане за тези предсрочно изискуеми лизингови вноски от 79.73 лева, като е уговорено, че месечните вноски и другите дължими възнаграждения по договора за лизинг стават предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на договора за мобилни услуги, както и в случай на забава на дължими съгласно същия плащания - тази клауза на чл.12, ал. 2 от Общите условия на процесния договор за лизинг е неравноправна, а за наличието на такива клаузи в договор, сключен с потребител, съдът следи служебно (чл.7, ал.З, изр.1 ГПК).

В съдебно заседание ищецът не се представлява, като е постъпило писмено становище от адв. В. Н. от САК, с което се поддържа иска.

Ответникът в съдебно заседание не се явява, а се представлява от особения представител адв. Р. Б. от МАК, който оспорва иска.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното:

Страните се намират в договорни отношения на основание сключени Договор за мобилни услуги от 30.07.2018 г. за мобилен номер ******. Сключен между страните е и договор за лизинг от 30.07.2018г., по силата на който мобилният оператор е предоставил на абоната за временно и възмездно ползване мобилно устройство.

Съгласно договора за лизинг на абоната е предоставено за ползване мобилно устройство „SAMSUNG Galaxy J6 2018 Dual Gold“ за обща лизингова цена от 370,36 лв., дължима чрез внасяне на 23 месечни лизингови вноски, всяка от които по 4,69 лв. и първоначална лизингова вноска в размер на 262,49 лева съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор.

От приложеното ч.гр.д. № 187/2021 г. по описа на ЛРС се установи, че ищецът 3

„Теленор България” ЕАД е подал по реда на чл. 410 от ГПК заявление на 25.01.2021 г., по което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 26.01.2021 г. за сумата, предмет на предявения в настоящото исково производство установителен иск: сумата от 415,55 лева главница, дължима по фактури:

№ 7284274303/05.02.2019г.; № 7285576004/05.03.2019г.; № 7286892152/05.04.2019г. и 7289684267/05.06.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 21.01.2021 г., до окончателното изплащане на вземането, и за разноски в общ размер 385,00 лв., направени по заповедното производство. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47 от ГПК.

В заповедното производство по ч. гр.дело № 187/2021 г. по описа на ЛРС са приложени Договор за мобилни услуги от 30.07.2018 г. за мобилен номер ******, Договор за лизинг от 30.07.2018 г. и общи условия към него, и Общи условия на „Теленор България“ ЕАД за взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги.

С исковата молба са представени и четири фактури.

Издадени са фактури, в които са начислени суми за далекосъобщителни услуги Фактура №7284274303/05.02.2019 г., Фактура №7285576004/05.03.2019 г. и Фактура №7286892152/05.04.2019 г. за потребени от абоната-ответник услуги за периода 05.01.2019 г. до 04.04.2019 г., които писмени доказателства са неоспорени от ответника. Общодължимата сума, начислена в изброените фактури за месечен абонамент, възлиза на сума в размер на 96,23 лв., като ищецът претендира 90,59 лв. като неплатена за визирания период. За посочените месечни отчетни периоди ответникът не е изпълнил задължението си да заплати на «Теленор България» дължимите месечни абонаменти съобразно използваните от него услуги в общ размер на 90.59 лв., за което не се представиха доказателства за плащане от ответника.

Издадена е и крайна фактура № 7289684267/05.06.2019 г. с посочена в същата вноска за неплатени лизингови вноски в размер на 65,66 лева. Към тази сума следва да се прибавят и неплатени месечни лизингови вноски, начислени във Фактура №7284274303/05.02.2019 г., Фактура №7285576004/05.03.2019 г. и Фактура №7286892152/05.04.2019 г. – три вноски от по 4,69 лева. Така общо неплатените вноски са 79,73 лева.

В издадената фактура № 7289684267/05.06.2019г. /на л. 8/ с начислени неустойки за предсрочно прекратяване на договори за услуги в размер на 245,23 лв.

Настоящата претенция е за 77,46 лв. за стойността на 3 месечни абонаментни такси и 167,77 лв. неустойка за предоставено устройство, съставляваща разликата между цената на устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена, като сборът на двете неустойки е именно този общ сбор по фактурата.

4

При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:

Искът е предявен от „Теленор България” ЕАД, с нова фирма „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал.

1 от ГПК, след издаване по негово заявление в качеството му на кредитор срещу ответника в качеството му на длъжник, на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 187/2021 г. по описа на ЛРС и след връчване на заповедта по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Налице е идентичност на страните по заповедното и по настоящото исково производство. Претендира се установяване на вземане, съответно на задължението, посочено в заповедта за изпълнение. Ето защо настоящият състав, предвид единството на настоящото и заповедното производство, приема, че установителният иск е допустим.

Няма спор, че страните са в облигационни отношения по силата на сключени договор за мобилни услуги от 30.07.2018 г. и Договор за лизинг от 30.07.2018 г., по силата на който ответникът е получил мобилно устройство марка «SAMSUNG Galaxy J6 2018 Dual Gold» за обща лизингова цена от 370,36 лв., дължима чрез внасяне на 23 месечни лизингови вноски, всяка от които по 4,69 лв. и първоначална лизингова вноска в размер на 262,49 лева съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор. Доказа се, че страните по делото са насрещни страни по валидни двустранни облигационни правоотношения, възникнали от сключени договори за предоставяне на обществени електронни съобщителни услуги. По силата на същите, ищецът, като доставчик, се задължил да предоставя на ответника, като потребител, услуги от собствената си мобилна мрежа, срещу насрещно задължение на последния да заплаща цената на тези услуги. Видно от представените договори за мобилни услуги е, че „Теленор България“ ЕАД се задължило да предоставя чрез своята обществена далекосъобщителна мрежа мобилни услуги на ответника. Потребителят декларирал, че е запознат с Общите условия на дружеството за предоставяне на мобилни услуги.