Решение № 249 от 16.07.2026, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 249 гр. ***, 16.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ***, I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитър М. Х.

Членове:

Румяна Ат. Танева

Анна Т. Трифонова при участието на секретаря Даниела М. Калчева като разгледа докладваното от Анна Т. Трифонова Въззивно търговско дело № 20265501000079 по описа за 2026 година

Производството е образувано по въззивна жалба на „***“ АД гр. ***, против решение № 1016/13.11.2025г., постановено по гр.д. № 5392/2024г. по описа на Районен съд – ***, с което е осъдена банката да заплати на ***. сумата 9 586.15 лв., представляваща стойност на неразрешена платежна операция, извършена на 19.04.2024 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 22.04.2024г. до окончателното й изплащане, както и сумата 384 лв., представляваща заплатена държавна такса.

Във въззивната жалба са изложени подробни съображения, че първоинстанционното решение е неправилно и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Направено е искане съдът да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявения иск. Претендира присъждане на разноските пред първата инстанция.

Постъпил е отговор на исковата молба от въззиваемата М. З., чрез адвокат Х., в който взема становище по направените в жалбата възражения, като счита същите за неоснователни и излага съображения в тази връзка.

Моли съдът да отхвърли въззивната жалба като неоснователна, необоснована и недоказана и да потвърди изцяло обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски

Окръжен съд – гр. ***, в настоящия състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за 1 установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

Обжалваното решение е валидно и допустимо. Разгледано по същество същото е и правилно.

Предявен е иск с правно основание по чл. 79 ал. 1 от ЗПУПС.

Първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви относно установената по делото фактическа обстановка, към които настоящата инстанция препраща, съгласно чл. 272 от ГПК.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1 ЗПУПС, платежната операция е разрешена, ако платецът я е наредил и дал съгласие за изпълнението й, като в противен случай същата е неразрешена, при което, съгласно чл. 79, ал. 1 ЗПУПС, доставчикът на платежни услуги възстановява незабавно стойността на същата, след като е забелязал или е бил уведомен за нея, освен когато има основателни съмнение за измама. Доказателствената тежест за установяване автентичността на операцията, точното й регистриране и осчетоводяване, както и за това, че не е засегната от техническа повреда или друг недостатък, съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ЗПУПС, е на доставчика на платежната услуга, а за да се освободи от отговорността по чл. 79, ал. 1 ЗПУПС, последният следва да докаже, че платецът е действал чрез измама или чрез умисъл или при груба небрежност не е изпълнил някое от задълженията си по чл. 75 ЗПУПС.

В настоящата хипотеза измама не се твърди, още повече, че съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1, изр. 1 ЗПУПС, когато доставчикът на платежни услуги на платеца има основателни съмнения за измама следва да уведоми съответните компетентни органи за това, каквито доказателства не са представени.

Грубата небрежност е дефинирана в редица решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК - решение № 510/30.11.2011 г. по гр. д. № 1923/2009 г. на ВКС, четвърто г. о, в решение № 291/2012 г. по гр. д № 951/2011 г. на ВКС, четвърто г. о., решение № 348/2011 г. по гр. д. № 387/2010 г. на ВКС, четвърто г. о, решение № 291/2012 г. по гр. д. № 951/2011 г. на ВКС, четвърто г. о., решение № 62/2015 г. по гр. д. № 2798/2014 г. на ВКС, четвърта г. о. и др. В трайно установената практика се приема, че небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел - поведението на определена категория лица (добрия стопанин) с оглед естеството на дейността и условията за извършването й. Определение за "груба небрежност" се съдържа и в самата Директива /ЕС/ 2015/2366 на Европейския парламент и Съвета от 25.11.2015 г. за платежните услуги във вътрешния пазар: т. 72 от преамбюла: "по-голяма от обикновената 2 небрежност, елементи на поведение, характеризиращо се със значителна степен на нехайство".

В случая съобразно задълженията си по чл. 75 ЗПУПС, извън твърдението, че ищцата е извършила действия, с които е допуснала/спомогнала всички защитни характеристики на платежния инструмент да станат известни на трето лице, въззивникът не сочи конкретно преценимо поведение на ищцата /действие или бездействие/, което да би подлежало на преценка за груба небрежност.

Съгласно даденото тълкуване с решение на Съда на Европейския съюз от 11.07.2024 г. по дело С-409/2022 г., с което е прието, че по силата на чл. 59, § 2 от Директива 2007/64, която чл. 78, ал. 4 ЗПУПС транспонира дословно, когато ползвател на платежни услуги отрича да е разрешавал изпълнена платежна транзакция, използването на платежен инструмент, регистрирано от доставчика на платежни услуги, само по себе си не е достатъчно доказателство, че тази операция е била разрешена от платеца. Изтъкнато е, че предвид ясната разпоредба на чл. 54 от Директивата, дефинираща платежната транзакция като неразрешена при извършването й без съгласието на платеца, законодателят на Съюза очевидно не е целял установяване на разрешението за плащане да се ограничи до проверка на формалната редовност на правните актове, използвани за даването на това съгласие – съображения 73 и 74.

В съответствие с решение по дело С-409/2022 г. е и постановеното решение № 159/14.10.2024 г. по т. д. № 904/2023 г. на ІІ т. о. на ВКС, с което се приема, че определянето на една платежна операция, като разрешена или неразрешена, е обусловено единствено от наличието или липсата на съгласие на лицето, което е титуляр на платежната сметка и разпорежда изпълнението на платежни операции по тази сметка. В определение по т. д. № 2456/2022 г. на І т. о. на ВКС се посочва, че при твърдение за неразрешена платежна операция, идентифицирането на наредителя чрез електронното му устройство и автентифицирането на изявлението чрез другите електронни средства (ПИН код, м-токен и др.) не е достатъчно да изключи отговорността на доставчика на платежната услуга, освен ако докаже измама на платеца или неизпълнение задължения на същия по чл. 75 ЗПУПС, при груба небрежност, способствали операцията.

За да реши дали конкретната операция е неразрешена, както е поддържал ищецът, първоинстанционният съд е посочил, че в конкретния случай банката не е доказала наличието на някое от основанията за освобождаването й от отговорност. Посочено е, че видно от заключението на съдебно техническата експертиза, при извършената на 19.04.2024г. трансакция от картата на ищцата към търговец ***, успешно е извършена автентикация на Клиента, което означава, че е получен и въведен 10 цифрената 3D парола.

Клиентът е автентикиран по номер на картата, имена на картодържателя, CVV код, дата на валидност на картата, код за потвърждение, получен като SMS.

Установено е, че на същата дата 19.04.2024г., преди извършването на 3 процесната трансакция, е била извършена сесия, осъществена от IP адрес, принадлежащ към обхвата на ***, регистриран в ***, с която е извършена промяна на 24 часовия лимит за плащания в интернет по картата на ищцата, като лимитът е увеличен от 4000 лв. на 25 000 лв. С втора сесия, осъществена от същия IP адрес /***, ***/, е затворена първата сесия, с която е извършена промяната на лимита.

При проверка на телефона на ищцата е констатирано, че на 19.04.2024г., СМС с парола за плащане на сумата 4840 евро не е получен на телефона на ищцата. В съдебно заседание вещото лице е посочило, че дали СМС с еднократен код за плащане на исковата сума е достигнал и приет от устройството на ищцата и до кое мобилно устройство всъщност е бил доставен, може да се установи от трафичните данни на оператора, които не са представени по делото. Видно от отговора на третото лице помагач *** тези данни се съхраняват за период от шест месеца, на основание чл. 251б, ал. 1 от ЗЕС и с оглед датата на която е извършено оспореното плащане, която е постара от шест месеца, тези данни са изтрити.

Отговорността на ответника възниква по силата на законовата норма и при реализиране на предвидените в нея предпоставки. В случая ответникът не е доказал както операцията да е наредена от ищцата, така и последната да е допуснала груба небрежност, която да освобождава банката от отговорност.

По изложените мотиви първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

По разноските:

Въззиваемата е представлявана от адвокат при условията на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. С оглед фактическата и правна сложност на делото, броя на проведените съдебни заседания, извършените процесуални действия съдът определя на процесуалния представител на ***. възнаграждение в размер на 600 евро за въззивното производство.

Водим от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1016/13.11.2025г., постановено по гр.д. № 5392/2024г. по описа на Районен съд – ***.

ОСЪЖДА „***” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.

***, *** да заплати на адвокат Х. Х. – АК ***, с адрес: гр. ***, ул. *** сумата от 600 евро /шестстотин евро/, представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на въззиваемата във въззивното производство.

Делото е разгледано и решено при участието на третото лице помагач *** гр. ***, ЕИК *** на страната на ответника.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на РБ, при

4 предпоставките на чл. 280, ал. 1 от ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5