Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 130 от 23.09.2020, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 1926/2020
Вид
Протокол № 130
Подписан
23.09.2020

Цитирани разпоредби

  • чл. 149, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 229, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 268, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 268, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 631, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 12, б. "а" · Директива 2003/88/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 178, ал. 1, т. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 2, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи

ПРОТОКОЛ

Регистрационния номер ще бъде генериран след предаване за подпис на акта

Окръжен съд – Варна

Град

Варна

I състав

На 21.09.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Невин Р. Шакирова

Красимир Т. Василев

Лазар К. Василев

Цветелина Н. Цветанова

Сложи за разглеждане докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско дело № 20203100501926 по описа за 2020 година.

На именното повикване в 09:39 часа се явиха:

Въззивникът ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА

НА НАСЕЛЕНИЕТО", редовно призована, представлява се от старши юрисконсулт С.

П., редовно упълномощена и приета от съда от преди.

Въззиваемата страна Ж. И. Ж. , редовно призован, не се явява, не се представлява.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила молба с вх. № 19322/21.08.2020г. от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението", чрез процесуалния представител ст. юрисконсулт С. П., обективираща искане на страната за спиране на производството по делото.

Искането е обосновано с твърдения, че е образувано преюдициално дело С-262/20 на Съда на Европейския съюз, Люксембург по искане на Районен съд - Луковит на основание чл. 267 от Договора за функциониране на ЕС, който е отправил преюдициално запитване за тълкуване нормите на Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 04.11.2003г. относно някои аспекти на организацията на работното време и съответствието им с националното законодателство, по формулираните и описани в молбата три въпроса. С оглед преюдициалния характер на решението по въпроса за начина на компенсиране на положен нощен труд, задължителната сила за националните съдилища на решението на съда на ЕС, както и необжалваемостта на въззивното решение по настоящото дело, то счита, че в конкретния случай са налице предпоставките на чл. 631, ал. 1 от ГПК за спиране на производството по делото. Моли за произнасяне в този смисъл.

1

СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила молба с вх. № 20578/18.09.2020г. от въззиваемия Ж.

И. Ж. , чрез процесуалния му представител адв. З. И., обективираща становището на страната за неоснователност на искането за спиране на делото.

СЪДЪТ, за да се произнесе взе предвид следното: Дело С-262/20 на Съда на Европейския съюз е образувано по повод отправено от РС – Луковит преюдициално запитване по въпроси в областта на свободно движение на работници; Социална политика;

Сближаване на законодателствата и Основни права - Харта на основните права и конкретно тълкуване на разпоредбите на чл. 12, б. „а“ от Директива 2003/88/ЕО, на чл. 20 и чл. 31 от Хартата за основните права на Европейския съюзи на §8 от Преамбюла на Директива 2003/88/ЕО. Отговорът на формулираните въпроси в преюдициалното запитване не би имал обуславящо значение за правилното решаване на настоящия спор, имащ за предмет претендирано възнаграждение за положен нощен труд в повече в рамките на служебно правоотношение, получен от съотношението на часовете положен нощен труд към дневен приложимо съгласно нормите на общия закон при липса на изрична уредба в специалния такъв, който не е овъзмезден от работодателя. Ето защо решението по Дело С-262/20 на СЕС не би имало преюдициално значение за правилното решение на настоящия съдебен спор. В този смисъл не са налице предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, поради което искането за спиране на делото като неоснователно следва да се остави без уважение.

С оглед изложеното, Варненски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 вр. чл. 631, ал. 1 от ГПК искането на въззивника, обективирано в молба от 21.08.2020г. за спиране на производството по делото до произнасянето на Съда на Европейския съюз по преюдициално Дело С-262/20 образувано по повод отправено от РС – Луковит преюдициално запитване.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила молба с вх. № 20578/18.09.2020г. от въззиваемия Ж.

И. Ж. в останалата част, обективираща изявление на страната делото да се гледа в нейно отсъствие. Не възразява да се даде ход на делото. Оспорва въззивната жалба и поддържа депозирания отговор. Няма доказателствени искания. Представя списък на разноски по чл.

80 от ГПК и претендира присъждане на разноски – платено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, ведно с договор за правна защита и съдействие от 18.09.2020г. Моли по същество първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

ЮРИСКОНСУЛТ П.: Моля да се даде ход на делото.

СЪДЪТ, като взе предвид редовно проведената процедура по призоваване на 2 страните по делото, след спазване разпоредбата на чл. 273 вр. чл. 142, ал. 1, пр. ІІ от ГПК, намира, че не са налице процесуални пречки по хода и разглеждането на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК, пристъпва към доклад на жалбата и отговора по нея:

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението" срещу Решение № 2772 от 02.07.2020г. по гр.д. № 20023/2019г. по описа на ВРС, ХХ-ти състав, с което на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД въззивникът е осъден да заплати на Ж. И. Ж. с ЕГН ********** и с адрес: *** сумата от 1 589.07 /хиляда петстотин осемдесет и девет лв. и седем ст./ лева представляваща незаплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 248 часа по тримесечие за периода 01.12.2016г. – 30.11.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 06.12.2019г. до окончателното плащане на задължението.

Жалбата е основана на оплаквания за неправилност, поради неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Съдържа доводи, че за процесния период ищецът изпълнявал служебните си задължения на 12-часови работни смени, съгласно месечни графици, като отработеното време се е изчислявало сумирано. В резултат на сумирано изчсляване, чрез прихващане на положителните с отрицателните разлики на отработеното време за процесния период, е формиран резултат, който при надвишаване на нормата работни часове му е заплащан на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, като извънреден труд. Изложени са също доводи за неправилност на извода за субсидиарно приложение на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, приета с ПМС № 4/17.01.2007г. на МС, доколкото по отношение на служителите на МВР в процесния период е действала наредба, в която липсва изрична норма допускаща трансформация на нощните часове положен труд в дневни с определен коефициент. Налице е специална нормативна уредба по отношение отчитането и заплащането на нощния труд в МВР, поради което общите норми на НСОРЗ не могат да намерят приложение. Наред с това по делото не са установени отработени часове над нормата по ЗМВР и нощният труд е положен в рамките на установеното работно време през нощта, съответно напълно заплатен от него.

Извънреден труд би бил налице, ако работниците действително работят извън установеното работно време. Следователно превръщането на нощните часове в дневни, съгласно НСОРЗ е установено с цел увеличено заплащане на нощния труд, а не за заплащане на извънреден 3 труд. ВРС не е отчел на следващо място спецификата на служебните правоотношения на служителите в МВР, обусловени от вменените им с чл. 2, ал. 1 от ЗМВР функции и предвидените в закона редица компенсаторни механизми. Нормите, на които се е позовал съдът регламентират само заплащането на труда, а не отчитането на работното време и не формират извънреден труд. Ищецът претендира заплащане на извънреден труд за време, попадащо в рамките на 24-часовите му дежурства положени по график. Нормативно основание за заплащане на нощния труд като извънреден няма нито в ЗМВР, нито в КТ.

Евентуално поддържа довод, че в конкретния случай не са налице предпоставките за преобразуване на нощния труд в извънреден по КТ и НСОРЗ, доколкото по ЗМВР дневното и нощно работно време са с еднаква продължителност и не е налице работа по трудови норми. Моли в заключение да се отмени обжалваното решение и вместо него се постанови друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен.

В отговор на жалбата от Ж. И. Ж. оспорва доводите в нея. Поддържа други, с които обосновава правилност законосъобразност на решението на ВРС, което моли да се потвърди.

ЮРИСКОНСУЛТ П.: Запозната съм с доклада, нямам възражения. Поддържам въззивната жалба по аргументите, подробно изложени в нея, оспорвам депозирания писмен отговор. Нямам доказателствени искания. Представям списък с разноски и доказателства за извършването им.

С оглед изявленията на страните, СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представените от процесуалните представители на страните списъци на разноски, придружени с доказателства за извършени такива.

С Ъ Д Ъ Т , като взе предвид поведението на страните и изчерпаните им доказателствени искания, намира, че са налице предпоставките за даване ход на устните състезания, поради което и на основание чл. 268, ал. 3 от ГПК О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ

ЮРИСКОНСУЛТ П.: Моля да уважите въззивната жалба по аргументите, подробно изложени в нея, като отмените първоинстанционното решение като незаконосъобразно и неправилно. Моля да ни присъдите сторените разноски. Представям подробна писмена защита.

ПРИЛАГА КЪМ ДЕЛОТО депозираното в днешно съдебно заседание писмено становище от страна на въззивника.

4

СЪДЪТ като взе предвид, че делото е разяснено, на основание чл. 273 вр. чл. 149, ал.

2 от ГПК обявява устните състезания за приключили и посочва, че ще обяви решението си в законоустановения срок.

ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09:42 часа.

Председател: _______________________

Секретар: _______________________

5