Определение № 150 от 29.04.2024, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 150 гр. Пазарджик, 29.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Венцислав Г. Петров като разгледа докладваното от Венцислав Г. Петров Търговско дело № 20235200900135 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 374 от ГПК.

Образувано е по искови молби на М. В. К., ЕГН **********, с адрес: с.

Ю, община П, ул. **, Н. П. К. , ЕГН ********** - лично и като законен представител (майка) на М. В. Т. , ЕГН ****, двамата с адрес: с. З, община С ул. *** всички чрез адв. Г. Х. от С, срещу „ЗК Лев инс“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67, за заплащане на първия ищец на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лева, частично от 50 000 лева, ведно със законната лихва от датата на завеждане на щетата пред застрахователя – 27.03.2023 г. до окончателното плащане; на обезщетение за имуществени вреди – разходи за лечение в размер на 300 лева, ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска – 24.07.2023 г. до окончателното плащане; за заплащане на втория ищец на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лева, частично от 50 000 лева, ведно със законната лихва от датата на завеждане на щетата пред застрахователя – 27.03.2023 г. до окончателното плащане; на обезщетение за имуществени вреди – разходи за лечение в размер на 1 673 лева, ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска – 24.07.2023 г. до окончателното плащане; за заплащане на третия (малолетен) ищец на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1 000 лева, ведно със законната лихва от датата на завеждане на щетата пред застрахователя – 27.03.2023 г. до окончателното плащане, всички настъпили от пътно-транспортно произшествие /ПТП/ от *** г. по вина на водача на лек автомобил „***“, рег. № ***, управляван от И. А. Г., на основание чл. 432 от КЗ.

Ищците са направили доказателствени искания: за приемане на 1 представени писмени доказателства, за довеждане на свидетели-очевидци за установяване на обстоятелствата около механизма на ПТП, които се явяват ищците по делото М. К. и Н. К., респ. още двама свидетели - за претърпените от ищците болки и страдания от инцидента, за допускане на две експертизи: съдебномедицинска (СМЕ) и съдебноавтотехническа (САВтЕ) с поставени въпроси в ИМ и допълнителната ИМ (на стр. 210 и 211), за изискване на основание чл. 190 от ГПК на застрахователната полица досежно л. а. ** управляван от виновния водач И. Г..

Ответникът е направил доказателствени искания за изискване на досъдебното производство, поставил е допълнителни въпроси към вещите лица по поисканите СМЕ и САвТЕ. Иска се разпит на водача на лекия автомобил *** И. Г. при режим на призоваване с адрес в отговора на исковата молба.

По допустимостта на производството:

Легитимацията на страните съответства на твърденията на ищците за претърпени вреди от деликт и застрахована гражданска отговорност на делинквента при ответника-застрахователно дружество.

Съдът счита, че в случая претенцията на ищците за присъждане на законна лихва за забава представлява последица от евентуалното уважаване на главните искове – за обезщетение и не се предявяват като самостоятелни искове по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и затова ищците не са длъжни да сочат размер на търсената лихва.

Съдът приема, че надлежно е упражнено правото на иск, доколкото ищците са провели описаната в чл. 498, ал. 1 и ал. 3 от КЗ процедура за разглеждане на претенцията пред застрахователя, като на 27.03.2023 г. са го сезирали с искане за заплащане на обезщетение досежно процесния инцидент, респ. няма плащане в тримесечният срок по чл. 496, ал. 1 от КЗ.

Исковете са предявени на 24.07.2023 г.

Представя се от ищците (а и съдът е изискал цялото НОХД № 1778/2023 г. на РС – П, доколкото служебно следи за допустимостта на производството) споразумение по чл. 384, ал. 1 вр. чл. 382, ал. 7 от НПК, което има значение на влязла в сила присъда по отношение на застрахованото лице И. А. Г. – чл.

383, ал. 1 от НПК.

Сезиран е родовокомпетентният съд – чл. 104, т. 4 и 6 от ГПК.

По доказателствата:

Съдът намира, че доказателственото искане за приемане на представени с исковата молба и ДИМ писмени доказателства е основателно, поради което същите следва да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото.

2

Следва да се приеме изисканото НОХД № 1778/2023 г. на РС – П, ведно с цитираното досъдебно производство и пр. преписка за послужване по настоящото дело.

Искането за допускане на САвТЕ и СМЕ е основателно, като предвид, че се касае до телесни увреждания отговорите в автотехническата част и в медицинската част е възможно да са корелативно свързани, поради което експертизата следва да е комплексна.

Искането за събиране на гласни доказателства – свидетели при режим на довеждане относно неимуществените вреди на ищците е основателно. По аргумент от чл. 156, ал. 2 от ГПК, „страна“ и „свидетел“ са различни процесуални фигури в гражданския процес, поради което съвместяването им в едно лице е недопустимо. Принципно страна би могла да даде обяснения по реда на чл. 176, ал. 1 от ГПК, но в случая, тъй като самото искане също произхожда от ищец, дори да се приеме, че се касае до даване на обяснения, същото отново се явява недопустимо. Въпреки това, съдът дава възможност на ищците да сочат друг свидетел относно механизма на ПТП.

Не се спори относно валидността на застрахователната полица към датата на инцидента, поради което искането е неоснователно.

На основание чл. 374, ал. 2 от ГПК производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните, на които да се връчи препис от настоящото определение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ искови молби на М. В. К., ЕГН

**********, с адрес: с. Ю, община П, ул. **, Н. П. К., ЕГН ********** лично и като законен представител (майка) на М. В. Т., ЕГН ****, двамата с адрес: с. З, община С ул. *** всички чрез адв. Г. Х. от С, срещу „ЗК Лев инс“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„Симеоновско шосе“ № 67

ОБЯВЯВА на страните следния ПРОЕКТ за УСТЕН ДОКЛАД:

Предявени са субективно кумулативно съединени искове от М. В. К., ЕГН **********, с адрес: с. Ю, община П, ул. **, Н. П. К. , ЕГН ********** лично и като законен представител (майка) на М. В. Т. , ЕГН ****, двамата с адрес: с. З, община С ул. *** всички чрез адв. Г. Х. от С, срещу „ЗК Лев инс“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„Симеоновско шосе“ № 67, за заплащане на първия ищец на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лева, частично от 50 000 лева, ведно 3 със законната лихва от датата на завеждане на щетата пред застрахователя – 27.03.2023 г. до окончателното плащане; на обезщетение за имуществени вреди – разходи за лечение в размер на 300 лева, ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска – 24.07.2023 г. до окончателното плащане; за заплащане на втория ищец на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лева, частично от 50 000 лева, ведно със законната лихва от датата на завеждане на щетата пред застрахователя – 27.03.2023 г. до окончателното плащане; на обезщетение за имуществени вреди – разходи за лечение в размер на 1 673 лева, ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска – 24.07.2023 г. до окончателното плащане; за заплащане на третия (малолетен) ищец на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1 000 лева, ведно със законната лихва от датата на завеждане на щетата пред застрахователя – 27.03.2023 г. до окончателното плащане, всички настъпили от ПТП от *** г. по вина на водача на лек автомобил „***“, рег. № ***, управляван от И. А. Г., на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ. Посочват се банкови сметки – чл. 127, ал. 4 от ГПК.

Предявените искове се основават на следните фактически твърдения:

На *** г. М. В. Т. (към него момент ***) вдигнал температура, поради което майка му Н. П. К. помолила съседа им М. В. К. да ги откара до МБАЛ – П АД с л. а. „***“, рег. № *** На връщане от болничното заведение, около *** часа, на път ***, в посока от гр. П към с. Ю, в района на км ***, в лентата за движение на ** навлиза насрещно движещият се л. а. „***“, рег. № ***, управляван от И. А. Г., и настъпва челен удар. В резултат от сблъсъка автомобилите се завъртат и л. а. *** удря със задната си част задната лява врата на л. а. **. Пострадали и тримата ищци. Бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № ***** г. и образувано ДП № ** г. на ОДМВР – П. Подробно се описват претърпените телесни увреждания от ищците. Твърди се, че на 27.03.2023 г. ищците са отправили молби до застрахователя, с които се претендират обезщетения за неимуществени и имуществени вреди. Моли се за уважаване на исковете с присъждане на разноски.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът „ЗК Лев инс“ АД, чрез юрисконсулт И. Г. е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва наличие на сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за л. а. „***“, рег. № ***, управляван от И. А. Г.. Твърди се, че вина за ПТП няма водачът на л. а. ** а такава има водачът на л. а. ** – първият ищец, който е създал предпоставки за настъпване на ПТП (това неясно възражение за съпричиняване е уточнено от ответника с допълнителния отговор на ДИМ и е допустимо). Прави се възражение за съпричиняване от страна на пострадалите поради неспазване 4 правилата за движение, конкретно поради непоставен предпазен колан по време на инцидента от страна на ищците Н. К. и М. К. – чл. 137а от ЗДвП, а досежно детето М. Т. – същото е било в скута на майка си, която нарушавайки императивната разпоредба на чл. 125 от СК не е положила необходимата грижа по отношение на малолетното си дете, като не е спазила и разпоредбите на чл. 137б и чл. 137в от ЗДвП, предвиждащи системата за обезопасяване на детето в зависимост от теглото и височината на същото. Излага се, че счупването при ищцата Н. К. е установено около десет дни след инцидента, поради което се приема, че няма връзка с него. Оспорва се продължителността на възстановяването за ищците. Оспорва се ищците да са направили и съответните разходи, претендирани като имуществени вреди.

Претендираните размери се сочат като прекомерно завишени. Относно лихвата се приема, че не се дължи изобщо, на основание чл. 497, ал. 1, т. 1 и 2 от КЗ, тъй като са били изискани допълнителни документи, които не са представени, евентуално – след изтичане на 15 работни дни от датата на предявяване на претенцията за обезщетение от застрахователя.

В допълнителната искова молба, постъпила в срока по чл. 372 от ГПК, се поддържа изложеното в исковата и се оспорват възраженията на ответника.

Подчертава се, че ищцата Н. К. е била бременна, с което същата е освободена от задължението да носи предпазен колан – чл. 137а, ал. 2, т. 1 от ЗДвП.

В срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК е постъпил допълнителен отговор на ДИМ. Подържа се изложеното в отговора. Уточнява се възражението за съпричиняване от страна на ищеца М. К. относно това, че се е движел с несъобразена скорост, същият е можел да спре или да предприеме спасителна маневра.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК съдът приема за БЕЗСПОРНО И НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ обстоятелството, че между ответното дружество и водача на лек автомобил „***“, рег. № ***, управляван от И. А. Г., е сключена застраховка „ГО на автомобилистите“, валидна към датата на процесния инцидент; че ищците са провели описаната в чл. 498, ал. 1 и ал. 3 от КЗ процедура за разглеждане на претенцията пред застрахователя, като на 27.03.2023 г. са го сезирали с искане за заплащане на обезщетение досежно процесния инцидент, респ. няма плащане в тримесечният срок по чл. 496, ал. 1 от КЗ.

ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ в процеса се разпределя съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК, като всяка страна в процеса носи тежестта да докаже положителните твърдения за факти, от които черпи изгодни за себе си правни последици и на които основава исканията и възраженията си.