Решение № 15843 от 10.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15843 гр. ***, 10.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. БОГДАНОВА

НОНЧЕВА при участието на секретаря МАРГАРИТА Р. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА

Гражданско дело № 20261110108341 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „*** срещу *** АД, с която са предявени искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца неизплатен остатък от регресно вземане за платено застрахователно обезщетение, ведно с дължимата върху главницата мораторна лихва.

В исковата молба се твърди, че на 30.01.2023 г. в гр. ***, на бул. „**“, в района на кръстовището с ул. „***“, настъпило пътнотранспортно произшествие (ПТП) между автомобил „***“ с рег. № ***, управляван от **, и автомобил „***“ с рег. № ***, управляван от ***, в резултат на които били нанесени вреди на автомобил „***“.

За инцидента бил съставен констативен протокол от СДВР, Отдел „Пътна полиция“, съгласно който вина за настъпването на инцидента имал водачът на автомобил „***“.

Поради движение с несъобразена скорост по бул. „**“ в посока от бул. ***“ към ул.

„***“, в района на кръстовището с ул. „***“ той не успял да спре, за да пропусне насрещно движещия се и завиващ наляво, на зелен сигнал на светофарна уредба, автомобил „***“. След инцидента същият не могъл да продължи движението си на собствен ход, което наложило ползването на репатрак. Ищцовото дружество, в качеството си на застраховател по застраховка „Каско“, заплатил сума в размер на 1

53,04 лева за така извършената услуга по репатриране. Предвид наличието към датата на инцидента на имуществена застраховка „Каско +“ при ищеца с полица № ** от 11.04.2022 г. спрямо автомобил „***“ в дружеството била заведена щета № ** от 26.04.2023 г. След извършен оглед и оценка на щетите било установено наличието на тотална щета, поради което след представяне на доказателства за прекратяване регистрацията на увреденото МПС ищецът заплатил на застрахованото лице обезщетение в размер на 24140,00 лева, представляващо действителната стойност на автомобила към датата на произшествието след приспадане на запазените части на стойност 6420,00 лева.

Към момента на настъпване на произшествието отговорността на виновния за него водач била застрахована по застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество, поради което ищецът предявил регресната си претенция към ответника до размера на изплатеното обезщетение, ведно с изплатената сума за пътна помощ в размер на 53,04 лева и със сторените ликвидационни разноски в размер на 25,00 лева, като на 21.04.2023 г. ответникът заплатил част от същото в размер на 21491,04 лева. До датата на подаване на исковата молба остатъкът от претендираното регресно обезщетение в размер на 1394,29 евро не бил изплатен, поради което ищцовото дружество моли да бъде постановено решение, с което да бъда уважени изцяло предявените искове, като в полза на ищеца се присъдят и сторените по делото разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника *** АД за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил такъв, с който предявените искове се оспорват по основание и размер. Ответникът оспорва описания в исковата молба механизъм на настъпване на процесното ПТП и вината на водача на автомобил „***“, като сочи, че вина за настъпването на произшествието имал водачът на застрахования от ищеца автомобил. Оспорва се и размера на претендираното обезщетение като прекомерен и произволно определен. Отправено е искане за отхвърляне на исковите претенции и за присъждане на сторените по делото разноски.

Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

СРС, І-во ГО, 47-ми състав, е сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника *** АД да заплати на ищеца „*** сумата от 1394,29 евро, представляваща незаплатен остатък от регресно вземане за изплатено обезщетение по застраховка “Каско +”, полица № ** от 11.04.2022 г., за вреди, причинени на автомобил „***“ с рег. № *** в резултат на настъпило на 30.01.2023 г. в гр. *** ПТП, ведно със 2 законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и сумата от 524,26 евро, представляваща начислена върху главницата мораторна лихва за периода от 01.05.2023 г. до 27.03.2026 г.

Съобразно чл. 410, ал. 1 КЗ, изпълнявайки свое договорно задължение за заплащане на застрахователно обезщетение, застрахователят встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата. За да възникне регресното притезателно право на застрахователя по имуществено застраховане срещу застрахователя, обезпечил деликтната отговорност на причинилото вредите физическо лице (делинквент), е необходимо да са осъществени следните предпоставки: 1/ действително застрахователно правоотношение между увреденото лице и ищецазастраховател; 2/ възникнало в полза на увреденото лице вземане на извъндоговорно (деликтно) основание срещу причинителя на вредата; 3/ застрахователят по имуществената застраховка да е изплатил застрахователно обезщетение за причинените на увреденото лице вреди; 4/ към момента на настъпване на вредата (осъществяването на процесния деликт – ПТП) между делинквента и ответниказастраховател да съществува действително застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“.

Не са спорни между страните и се установяват от събрания доказателствен материал обстоятелствата относно: 1/ съществуването по време на настъпване на процесното застрахователно събитие на валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключен от ответното дружество в качеството му на застраховател по отношение на „***“ с рег. № ***; 2/ наличието към датата на процесното ПТП на валидна имуществена застраховка „Каско +“, сключена от ищеца в качеството му на застраховател по отношение на увредения от процесното ПТП автомобил „***“ с рег. № ***; 3/ възникването на тотална щета в резултат на процесния инцидент спрямо увредения автомобил „***“ с рег. № ***; 4/ стойността на запазените части от увредения автомобил „***“ с рег. № ***, възлизаща на сумата от 6420,00 лева; 5/ изплащането на обезщетение по сключената имуществена застраховка от ищцовото дружество в размер на 24140,00 лева и на сума за пътна помощ в размер на 53,04 лева; 6/ изплащането от ответника в полза на ищеца на част от претендираното регресно обезщетение, възлизаща на сумата от 21491,04 лева.

В настоящото производство се установява, че в полза на „***, като застраховател по валидно сключена и действаща към датата на процесното ПТП имуществена застраховка „Каско“, е възникнало регресно право по смисъла на чл. 410, ал. 1 КЗ, в изпълнение на което ответникът *** АД, като застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на виновното за произшествие лице, е изплатило на ищеца сума в размер на 21491,04 лева. Доброволното извънсъдебно изплащане на тази сума от ответника в полза на ищеца не е спорно между страните, но се установява и от представените с исковата молба документи по регресна претенция между двете 3 дружества и платежно нареждане от 21.04.2023 г. (вж. л. 52 – л. 57). Със заплащането на тази сума ответникът е признал осъществяването на всички юридически факти, обуславящи възникването на спорното регресно право, по начина, твърдян в исковата молба, включително механизъм на настъпване на инцидента и причинените от него вреди. Извънсъдебното признание на факти е едно от най-достоверните и безспорни доказателства в гражданския процес, които, преценени в съвкупност с останалите доказателства по делото, водят до изясняване на правния спор, предмет на делото, съгласно чл. 175 ГПК. В конкретния случай извънсъдебното признание на ответника се подкрепя в цялост и от събрания по делото доказателствен материал, в частност – от изготвения от дежурен служител на Отдел „Пътна полиция“ – СДВР Констативен протокол за ПТП № К-63 от 31.01.2023 г. и съставения от ищцовото дружество опис на нанесените щети. Съгласно отразеното в протокола за ПТП, служителят на МВР е посетил мястото на настъпване на произшествието и е удостоверил в кръга на служебните си задължения фактическите обстоятелства около инцидента към момента на пристигането си, а именно вредите по двата автомобила и причинените на един от пътниците травми, като е посочено, че спрямо водача на л. а. „***“ с рег. № *** е съставен АУАН № GA**.

Като съобрази изложеното, съдът намира, че процесните вреди по л. а. „***“ с рег. № ***, заявени от ищеца, се намират в пряка причинно-следствена връзка с механизма на процесното ПТП, описан в исковата молба по делото. В тази връзка следва да се съобрази, че ответникът не е ангажирал доказателства по делото, от които да се установяват твърденията му от отговора на исковата молба, че водачът на л. а.

„***“ е станал причина или е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат.

Съгласно изслушаното по делото заключение на авто-техническата експертиза, което съдът кредитира в цялост като логично и компетентно изготвено, действителната стойност на процесния л. а. „***“ към датата на произшествието, определена по средни пазарни цени, е в размер на 29352,00 лева. Вещото лице дава два варианта за точния размер на дължимото застрахователно обезщетение при тотална щета на автомобила – първият е след приспадане стойността на запазените части, определена като процент от действителната стойност на автомобила (20 % според заключението на експерта), а вторият – след приспадане пазарната стойност на останките, съгласно представеното по делото обвързващо предложение от „*** (в размер на 6420,00 лева). При първия вариант дължимото застрахователно обезщетение е на стойност 23482,00 лева, а при втория вариант – 22932,00 лева. Съдът намира, че следва да кредитира втория вариант, при който застрахователното обезщетение е определено след приспадане стойността на останките в размер на 6420,00 лева, доколкото с доклада по делото е отделено като безспорно между страните обстоятелството, че стойността на запазените части от увредения автомобил „***“ е в размер на 6420,00 лева.

4

Безспорно е между страните, а и се установява от заключението на приетата по делото техническа експертиза (вж. изявление на вещото лице при изслушването му в открито съдебно заседание), че процесният автомобил е претърпял тотална щета.

Поради това и на основание чл. 386, ал. 2 КЗ обезщетението се дължи по действителната стойност на увреденото имущество, като за такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи вещ от същия вид и качество към момента на увреждането, т. е. пазарната стойност на вещта. В случай на тотална щета увреденото имущество има остатъчна стойност – т. нар. запазени части, чиято стойност следва да бъде приспадната от действителната стойност на вещта. В противен случай ищецът би получил нещо повече от това, което му се полага, тъй като към пазарната стойност на увредената вещ ще се добави допълнителна имуществена облага, възлизаща на стойността на запазените части (в този смисъл – Решение № 165 от 24.10.2013 г. по търг. д. № 469/2012 г. на ВКС; Решение № 65 от 09.07.2013 г. по гр. д. № 865/2012 г. на ВКС; Решение № 138 от 18.07.2019 г. по гр. д. № 4007/2018 г. на ВКС, 3 ГО; Решение № 144 от 21.01.2021 г. по т. д. № 2365/2019 г. на ВКС, 2-ро ТО;

Определение № 92 от 20.02.2014 г. по търг. д. № 2662/2013 г. на ВКС; Определение № 519 от 22.08.2017 г. по т. д. № 546/2017 г. на ВКС, 2 ТО; и др.).

Като съобрази изложеното, настоящият съдебен състав намира, че като действителна пазарна стойност на процесния автомобил към датата на произшествието следва да се приеме определената от вещото лице по приетата авто-техническа експертиза такава в размер на 29352,00 лева. От нея трябва да се приспадне стойността на запазените части, възлизаща на сумата от 6420,00 лева. Следователно дължимото се застрахователно обезщетение за вредите, причинени на л. а. „***“ от процесното ПТП, е в размер на 22932,00 лева.