Решение № 561 от 02.06.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 561 гр. Бургас, 02.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА

Административно наказателно дело № 20232120200958 по описа за 2023 година

Образувано е по повод на постъпила жалба от И. Д. Х. с ЕГН **********, депозирана чрез адв.С. К., против Електронен фиш за налагане на имуществена санкция (ЕФ) Серия Г № 0035493, издаден от ОД МВР-Бургас, с който за нарушение на чл.483, ал.1, т. 1 КЗ, вр. с чл.

638, ал.4, вр. чл. 638 ал.1 т. 2 КЗ, вр. с чл. 461, т. 1 КЗ е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 2000 лева.

Жалбоподателят оспорва издаденият ЕФ като счита, че допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призована, не се явява. Явява се адв.

К. с представено пълномощно по делото, който поддържа жалбата и моли за отмяна на ЕФ поради липса на описание на нарушението и неяснота относно наложената санкция.

Административнонаказващия орган – редовно призован, не се явява представил.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четИ.десетдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, във вр. с чл. 189, ал. 8 ЗДвП. Видно от отговора, изпратен от РУ Созопол (л.16), същият е връчен на 26.10.2022 г., а жалбата е подадена на 04.11.2022 г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът, след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено от фактическа страна следното:

На 28.10.2020г., в 16:32 часа, в *** в посока ул. Републиканска, автоматизирано техническо средство/система АТС САИРН m*SpeeDet 2D, заснело лек автомобил Фиат Браво с рег.№****, движещ се в указаната посока. Било установено, че към датата и часа на управление за автомобила не е имало сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“. Лекият автомобил бил собственост на „Т.“ ЕООД, ЕИК***.

С оглед на горните факти, бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба Серия Г 1

№ 0035493 на ОДМВР-гр. Бургас, с който за нарушение по чл.483, ал.1, т. 1 КЗ, вр. с чл. 638, ал.4, вр. чл. 638 ал.1 т. 2 КЗ, вр. с чл. 461, т. 1 КЗ е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 2000 лева.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП - изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес, поради което и съдът кредитира изцяло, приложената по преписката снимка.

От тази фактическа обстановка и разглеждайки направените възражения съдът прие, че в конкретния случай са налице нарушения при установяване на нарушението и издаване на ЕФ, довели до незаконосъобразност на издадения ЕФ.

На първо място съдът счита, че в така издадения ЕФ нарушението е описано по неразбираем начин, като неясно остава на кого точно АНО налага имуществената санкция.

Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 ЗДвП, към която препраща чл. 647, ал.3 КЗ – електронният фиш трябва да съдържа териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Казано по друг начин – въпреки облекчената процедура по санкциониране с ЕФ, все пак, за да може законосъобразно да бъде издаден ЕФ, в същия следва освен всичко останало да бъде извършено пълно, точно и ясно описание на извършеното нарушение и нарушените правни норми и на кого и каква санкция се налага. В конкретния случай настоящият състав счита, че това условие не е изпълнено и то до степен, налагаща отмяна на ЕФ. Това е така по следните причини.

В ЕФ е посочено, че той е срещу лице, което: „като законен представител…не е сключил задължителна застраховка“. Собственикът на автомобила е юридическото лице /ЮЛ/ „Т.“ ЕООД, чийто законен представител е И. Д. Х.. От така описано не става ясно дали волята на АНО е да санкционира законния представител на ЮЛ /физическото лице И. Х./ или собственика на автомобила, чието е и задължението да сключи застраховка /юридическото лице „Т.“ ЕООД /. По-надолу в ЕФ никъде не е посочено, в крайна сметка на кого АНО налага имуществената санкция – на физическо лице или на юридическо такова.

Това объркване още повече се засилва от обстоятелството, че като собственик е посочен „Т.“ ЕООД (юридическо лице) и веднага след това е посочено физическото лице И. Х., като законния представител на ЮЛ. По този начин не само, че не се внася яснота относно субекта на административнонаказателната отговорност, а дори объркването още повече се засилва.

Точно преди квалифициране на деянието е използвано обръщението „Уважаема/и госпожо/господине“ – което предполага адресиране на ЕФ до физическо лице, а непосредствено след това е посочено, че се налага „Имуществена санкция“, което пък предполага, че адресат е ЮЛ. Всичко това по мнение на настоящия състав създава съществени противоречия в самия ЕФ, водещи до там, че не само деянието и неговите съставомерни признаци не са описани по изчерпателен и разбираем начин, а дори не може категорично да се разбере – кой е субектът, който се санкционира. Следва да се има предвид и че е недопустимо волята на АНО да бъде извличана по пътя на формалната или правна логика или по тълкувателен път. Това би имало за последица твърде сериозна неопределеност в регламентацията на обществените отношения от категорията на процесните, и в твърде сериозна степен би застрашило правото на защита на привлеченото 2 към отговорност лице. В този смисъл съдът не може да гадае дали след като е наложил „Имуществена санкция“ АНО е имал предвид, че субект на отговорността следва да е ЮЛ или не. Това следва да е недвусмислено, ясно и точно описано в ЕФ. Правоприлагането по принцип и в частност административнонаказателното такова, не може да почива на предположения, а на конкретни факти, обстоятелства и данни. При липса на конкретно посочен наказан субект в ЕФ, той страда от съществен порок – липса на реквизит от императивно посоченото съдържание, което пък от своя страна налага отмяна на санкционния акт.

Налице е и още едно противоречие между фактическото описание на нарушението и приложените разпоредби. Записано е, че нарушението се изразява в това, че „като законен представител…не е сключил задължителна застраховка“, което сочи на евентуално нарушение по чл. 638, ал. 1 от КЗ. В своеобразния диспозитив на ЕФ обаче е посочена разпоредбата на чл. 638, ал. 4 от КЗ, която предвижда отговорност при заснемане на управление на МПС, за което няма сключена застраховка.

Задължението за сключване на договор за застраховка "Гражданска отговорност" от собственика е уредено в чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ и предписва, че застраховката следва да се сключи от всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение. По мнение на съда това задължение възниква или в момента, в който дадено лице придобие МПС, което няма застраховка или в момента, в който изтече предходната застраховка, при положение, че автомобилът не е спрян от движение. Иначе казано, при „обикновеното“ несключване на застраховка се касае за едно единствено нарушение, извършено чрез бездействие, което е довършено с изтичане на крайния срок, в който задълженото лице е следвало да действа.

Обратно, посочената разпоредба на чл. 638, ал. 4 от КЗ предполага въвеждане като съставомерен признак управлението на съответното МПС, което в случая не е сторено.

Безспорно разминаването между фактическо описание и сочените за нарушени разпоредби води до ограничаване на правото на защита на санкционирания субект. Това е особено видно в тази хипотеза, тъй като срещу нарушението по чл. 638, ал. 1, което е фактически описано, жалбоподателят може да твърди, че е бил санкциониран и по-рано, при което издаденият фиш би се явил издаден в нарушение на принципа „non bis in idem”. В този смисъл е и Решение № 1528 от 09.11.2020 г. по к. адм. н. д. № 1946 / 2020 г. на XIV състав на Административен съд – Бургас). С въвеждането на разпоредбата на чл. 638, ал. 4 обаче се въвежда и съвсем друг признак, противоречащ на фактическото описание.

На последно място, нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДП (към която препраща чл. 647, ал.

3 от КЗ) предвижда, като условие за издаването на електронен фиш, с автоматизираното техническо средство да е заснето и установено "нарушението". Това означава, че техническото средство следва да установи автоматизирано, без намесата на служител, всички елементи от състава на нарушението и то по начин, възможен за по-нататъшната му автоматизирана обработка, която в крайна сметка да има за резултат генерирането на електронния фиш "в отсъствието на контролен орган и на нарушител". Не е възможно да се изпълни законовото изискване за установяване и наказване на нарушението в отсъствието на контролен орган, ако с автоматизираното техническо средство не се установят всички елементи от състава на съответното административно нарушение. Изискването за автоматизиран характер на дейността от установяването на нарушението до наказването му чрез електронен фиш произтича и от законовите дефиниции, дадени с § 1, т. 1 от ДР на ЗАНН и § 6, т. 63 от ДР на ЗДП, според които "електронен фиш" е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административноинформационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи. Затова следва да се приеме, че в случаите на чл. 638, ал. 4 от КЗ е необходимо системата за установяване на нарушенията автоматично (без намесата на контролен орган) да събира данни за наличието на действаща 3 застраховка ГО за съответния автомобил. Ако такива данни не се събират от системата и се налага извършването на справка от съответен служител, то за установяването на нарушението следва да се състави АУАН, а издаването на ЕФ е недопустимо (Решение № 1632 от 8.10.2019 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1613/2019 г.). От данните по делото е видно, че АТСС е било включено в режим за разпознаване на номера. В настоящия случай, АНО е следвало да приложи общите правила на административнонаказателното преследване и да издаде АУАН и въз основа на него НП, като в административнонаказателното производство като веществено доказателствено средство да бъдат използвани снимките от АТСС, по аргумент на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП.

С оглед всичко гореописано, настоящият състав счита, че са допуснати нередовности, които са опорочили цялото производство и са довели до незаконосъобразно издаване на ЕФ, поради което и същият следва да се отмени.

Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.трето ЗАНН, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция Серия Г № 0035493, издаден от ОДМВР-Бургас, с който за нарушение по на по чл.483, ал.1, т. 1 КЗ, вр. с чл. 638, ал.4, вр. чл. 638 ал.1 т. 2 КЗ, вр. с чл. 461, т. 1 КЗ е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 2000 лева.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Административен съд – гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________