Решение № 217 от 13.11.2023, Районен съд - Поморие

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 217 гр. Поморие, 13.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитър М. Димитров при участието на секретаря Йовка Т. Тодорова като разгледа докладваното от Димитър М. Димитров Гражданско дело № 20232160100177 по описа за 2023 година взе предвид следното.

Производството е образувано по искова молба от Етажната собственост (ЕС) на сграда Ф (Фемили), с жилищни входове Ф1, Ф2 и Ф3, с идентификатори ***, *** и *** по КК и КР на гр.Поморие, комплекс „Сънсет ризорт“ гр.П..., представлявана от управителя на ЕС „Кондо мениджмънт” ЕООД гр.Поморие, чрез пълномощниците адв.Е. Г. и адв.Р. Н., със съдебен адресат адв.Р. Н., против А. О. Н., гражданин на Република Ирландия, с адрес по регистър БУЛСТАТ в гр.Поморие, с която е предявен иск за осъждане на ответника да заплати на ищцовата ЕС сумата 5 200 лв., представляваща вноска за управление и поддръжка за 2021 г. и 2022 г., за притежавания от ответника апартамент в ЕС, ведно със законната лихва върху претендираната сума от предявяване на иска до окончателното й изплащане.

Правното основание на предявените искове е чл.38, ал.1 ЗУЕС, вр.с чл.6, ал.1, т.10 ЗУЕС и чл.86 ЗЗД.

Ответникът се представлява по делото от особен представител – адв.И. Ц., назначен на основание чл.47, ал.6 ГПК, който изразява становище за неоснователност на иска, като твърди, че в през 2021 г. и 2022 г., ответникът не е пребивавал в ЕС повече от 30 дни, поради което и на основание чл.51, ал.2 ЗУЕС, не дължи заплащане на разходите за управление и поддържане на общите части на ЕС, оспорва и размера на дължимата от ответника вноска.

В съдебно заседание ищцовата ЕС се представлява от пълномощника си адв. Г., която поддържат исковата претенция.

1

Особеният представител на ответника в съдебно заседание поддържа заявеното с отговора становище по иска.

За да разреши спора съдът се запозна подробно със становищата и исканията на страните, както и със събраните по делото доказателства, и като съобрази относимите законови разпоредби, прие от фактическа и правна страна следното:

Установява от представения по делото препис от нотариален акт № 135/06.07.2010 г., нот.дело № 517/2010 г. на нотариус Г.Н., че ответникът А. О. Н. е собственик на самостоятелен обект на собственост (СОС), находящ се в сграда в режим на етажна собственост, състояща се от три секции – Ф1, Ф2 и Ф3, същите с идентификатори ***, *** и *** по КК и КР на гр.Поморие, комплекс „Сънсет ризорт“ гр.Поморие, представляващ жилище/апартамент с идентификатор ***, с площ 69.84 кв.м., открита тераса с площ 12.70 кв.м., ведно със 7.47 кв.м., в идеални части от общите части на сградата.

Представен е препис от протокол от общото събрание на процесната ЕС, проведено на 22/23.06.2021 г., видно от който по т.4 от дневния ред, ОС е взело решение годишната парична вноска за управление и поддръжка за 2021 г. и 2022 г., поотделно, за всеки СОС в ЕС, да е сумата, посочена в приходната част на приетия бюджет, като вноските за всеки СОС са изготвени в табличен вид и са неразделна част от протокола.

С решение по т.5 от дневния ред ОС е взело решение вноската за 2021 г., да е платима от собствениците в срок до 31.07.2021 г., а вноската за 2022 г., в срок до 30.11.2021 г.

Дължимите от всеки собственик вноски са индивидуализирани в приетия бюджет, препис от който също е приложен към делото, като видно от представените вноски в табличен вид, вноската за апартамента на ответника, същата под № 22 в таблицата /F0-22/, е в размер на 2 600 лв., поради което възражението на особения представител за неустановеност на размера на дължимата от ответника вноска е неоснователно. Вноска в посочения размер съответства на решението на ОС по т.3 от дневния ред, за апартамент с две спални /4 обитатели/, какъвто е собствения на ответника, видно от нотариалния акт.

Горепосочените решенията на ОС на ЕС са влезли в сила, видно от представения по делото препис от Решение № 114/30.06.2022 г. по гр.дело № 561/2021 г., по описа на РС – Поморие, с който първоинстанционен акт е отхвърлен иск по чл.40 ЗУЕС за отмяната на решенията на процесното ОС.

Посоченото съдебно решение е влязло в законна сила, видно от представения по делото препис от влязло в сила на 10.02.2023 г., определение № 51/26.01.2023 г., постановено по гр.дело № 561/2021 г., по описа на РС – Поморие, с което е отменено обезпечение на иска по чл.40 ЗУЕС, чрез спиране на изпълнението на решенията по т.3, т.4 и т.5 от процесното ОС.

От датата на влизане в сила на определение № 51/26.01.2023 г. – 10.02.2023 г., решенията на ОС на ЕС, проведено на 22/23.06.2021 г., подлежат на изпълнение от собствениците на СОС в ЕС.

След като по делото е безспорно установено, че ответникът е собственик на СОС в сграда в 2 режим на ЕС, на основание чл.6, ал.1, т.8 ЗУЕС, в това си качество той дължи изпълнение на решенията на ОС на ЕС, в това число дължи заплащане на разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата, на основание чл.6, ал.1, т.10 от ЗУЕС.

Ответникът не е заплатил на ЕС, дължимите от него, като собственик, вноски за управлението и поддържането на общите части за 2021 г. и 2022 г., общо в размер на исковата претенция от 5 200 лв., с бездействието си не е изпълнил влязлото в сила решение на ОС на ЕС, с което тази вноска е определена, поради което предявената искова претенция е допустима.

За основателността на иск срещу собственик, който не изпълнява решение на ОС, следва да се установи качеството на собственик на ответника по иска, което по делото е безспорно, както и наличието на съответно подлежащо на изпълнение решение на ОС, обвързващо собственика/ответник.

В случая решенията на ОС, приети на проведеното на 22/23.06.2021 г., ОС на ЕС, включително и за определяне на дължимата от ответника вноска за управлението и поддържането на общите части, са влезли в сила и като такива същите са задължителни за ответника, който обаче не ги е изпълнил, поради което предявената претенция е установена по основание и до предявения размер и като такава следва да бъде уважена изцяло.

Неоснователно е възражението на особения представител за приложение на нормата на чл.51, ал.2 от ЗУЕС. Заинтересованият, в чийто интерес законът допуска възможността да се освободи от задължението си за заплащане на разходи за управление и поддръжка на ЕС, носи доказателствената тежест да установи с всички допустими доказателствени средства фактът, че е пребивавал в съответния имот за не повече от 30 дни в една календарна година, като такова доказване в производството не е проведено. Изрично в този смисъл Определение № 264/06.04.2021 г. по гр.дело № № 3899/2020 г., III г. о., ГК на ВКС.

При този изхода от спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК, в тежест на ответника следва да бъдат възложени разноските на ищеца по делото в общ размер 2 428 лв., в това число заплатената държавна такса за образуване и водене на делото в размер 208 лв., 820 лв., заплатен депозит за възнаграждение на особения представител и 1 400 лв. адвокатски хонорар, който не е прекомерен предвид правната и фактическа сложност на делото.

Ищецът е направил и искане за присъждане на разноските, направени от него в обезпечителното производство, по което е допуснато обезпечение на предявения в настоящото производство иск.

Отговорността за разноски при обезпечаване на иска се реализира при постановяване на решение, с което се разглежда спора по същество и съобразно неговия изход, тъй като привременно осъществената мярка е постановена с оглед този изход и в защита на правните последици от решението – т.5 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС.

В случая по делото са представени доказателства, че в производство по обезпечение на бъдещ иск, който е този, предявен в настоящото производство, а именно производството по 3 ч.гр.дело № 168/2023 г., по описа на РС – Поморие, ищецът е извършил разноски в общ размер 755 лв., от които заплатени 40 лв., държавна такса, 700 лв., адвокатско възнаграждение и 15 лв. такса за вписване на обезпечителна заповед, които разноски следва да му бъдат възстановени от ответника, предвид основателността на обезпечените искове.

Така ответникът дължи разноски на ищеца в общ размер 3 183 лв.

Мотивиран от изложеното, Районен съд – Поморие

РЕШИ:

ОСЪЖДА А. О. Н., гражданин на Република Ирландия, род. на ********** г., БУЛСТАТ 175968072, с адрес по регистър Булстат, гр.П..., комплекс „Сънсет ризорт 2“, вх.F2, ет.1, ап.22, представляван по делото от особения представител адв.И. Ц., да заплати на Етажната собственост на сграда Ф (Фемили), с жилищни входове Ф1, Ф2 и Ф3, с идентификатори ***, *** и *** по КК и КР на гр.Поморие, комплекс „Сънсет ризорт“ гр.П..., представлявана от управителя на ЕС „Кондо мениджмънт” ЕООД гр.Поморие, чрез пълномощниците адв.Е. Г. и адв.Р. Н., със съдебен адресат адв.Р. Н., сумата 5 200 лв. (пет хиляди и двеста лева), представляваща общият размер на вноските за управление и поддръжка на общите части на ЕС за 2021 г. и 2022 г., за притежавания от ответника апартамент в ЕС с идентификатор ***, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска – 03.04.2023 г., до окончателното й изплащане,.

ОСЪЖДА А. О. Н., гражданин на Република Ирландия, род. на ********** г., БУЛСТАТ 175968072, с адрес по регистър Булстат, гр.П..., комплекс „Сънсет ризорт 2“, вх.F2, ет.1, ап.22, представляван по делото от особения представител адв.И. Ц., да заплати на Етажната собственост на сграда Ф (Фемили), с жилищни входове Ф1, Ф2 и Ф3, с идентификатори ***, *** и *** по КК и КР на гр.Поморие, комплекс „Сънсет ризорт“ гр.П..., сумата 3 183 лв. (три хиляди сто осемдесет и три лева), представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Бургас в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Поморие: _______________________

4