Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1 от 03.01.2023, Районен съд - Провадия

Съд
Районен съд - Провадия
Дело
Гражданско дело 171/2022
Вид
Решение № 1
Подписан
03.01.2023
В сила
15.06.2023
Състав
Елена Иванова Стоилова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38, ал.1, т.3 · Закон за адвокатурата
  • чл. 13 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.20а · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 78 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.10, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.12 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 12, ал. 1, т. 7-9 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 12, ал. 1, т. 7-9 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 12, ал. 1, т. 7-9 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит
  • чл.9, ал.1 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№1 гр. Провадия, 03.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елена Ив. Стоилова при участието на секретаря И.М.В. като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело № 20223130100171 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 422 и чл. 415 вр. глава „Тринадесета” от ГПК.

Производството е образувано по искова молба от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД с ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление ******, срещу М. Ц. Л. ЕГН **********, с адрес: *******.

В исковата молба ищцовото дружество твърди, че по силата на заявление-договор за издаване на кредитна карта IK11130 от 25.10.2012 г, „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД в качеството му на кредитор е отпуснала на М.

Ц. Л. в качеството му на картодържател потребителски кредит под формата на кредитен лимит, като първоначатно определеният кредитен лимит е бил в размер на 2000 лв. По силата на чл. 7.1. от Общите условия на "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД за издаване и използване на кредитни карти ИКЕА, които картодържателят е приел с процесния договор, страните са се уговорили банката-картоиздател да изпраща всеки месец на картодържателя месечни извлечения, в които се отразяват всички операции и сделки извършвани с картата, както и задълженията на картодържателя във връзка с ползваната от него карта.

От 26.07.2019г. ответникът преустановява редовното заплащане на дължимите от него суми по изпращаните му месечни извлечения. Не са били 1 заплатени дължимите минимални месечни вноски по две последователни месечни извлечения, а именно месечно извлечение от 26.07.2019 г. и месечно извлечение от 26.08.2019 г. С оглед на това обстоятелство и на основание чл.

20.2. от Общите условия към процесния договор „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД е упражнило своето потестативно право по договора и обявило цялото задължение на М. Ц. Л. произтичащо от подписания Договор за издаване на кредитна карта IK11130 от 25.10.2012 г. за изцяло и предсрочно изискуемо.

Това волеизявление на банката достигна до длъжника с писмено уведомление за обявяване на предсрочната изискуемост на вземанията по кредита, връчено на длъжника чрез ЧСИ НАДЕЖДА ГЕОРГИЕВА, рег.№ 807. е района на действие ОС ВАРНА, като уведомлението е връчено на кредитополучателя лично на дата 30.03.2021 г. по настоящ адрес на същия, след направен опит за връчване на уведомлението по постоянен адрес на лицето в гр. София чрез ЧСИ СТОЯН ЯКИМОВ. рег.№ 844, с район на действие СГС и след извършена справка в НБД „Население“. С оглед на тези обстоятелства, предсрочната изискуемост на вземането на банката за пълнния размер на кредита е настъпило на 30.03.2021 г.

- датата на връчване на кредитополучателя М. Ц. Л. на уведомлението за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, инкорпориращо волеизявлението на кредитора „Юробанк България"АД.

Претендира се главница в размер на 480.49 лева, представляваща непогасено вземане за главница по заявение - договор за издаване на кредитна карта IK11130 от 25.10.2012 г, ведно със законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението в съда-30.06.2021 г. до окончателното изплащане на вземането.

На основание чл.10.1. от Общите условия към Договора и Приложение 1 към Общите условия, ищецът „Юробанк България" АД претендира договорна (възнаградителна) лихва в размер на 141.50 лева. начислена за периода от 26.07.2019 г. - до 30.03.2021 г.

На основание Приложение към Общите условия, ищецът „Юробанк България" АД претендира обезщетение за времето на забава (мораторна лихва) в размер на 22.35 лева начислено за периода 26.07.2019 г. до 12.03.2020 г. и мораторна лихва в размер на 51.51 лева за периода от 14.05.2020 г. до 18.06.2021 г.

2

На основание Приложение към Общите условия на "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД за издаване и използване на кредитни карти ИКЕА ответникът дължи на Банката такси по договора в общ размер на 45 лева за приода от 26.07.2019 г. до 18.06. 2021 г. включващи месечни такси за обслужване и такса за блокиране на карта.

Всички клаузи в заявлението - договор за издаване на кредитна карта IK11130 от 25.10.2012 г., Общи условия на „Юробанк България”АД за издаване и използване на кредитни карти ИКЕА и Приложение №1 към същите са ИНДИВИДУАЛНО уговорени, като всяка една страница е подписана от кредитополучателя М. Ц. Л., в съответствие с разпоредбата на чл.20а ЗЗД договорът има силата на закон за тези, за които са го сключили.

На основание чл. 78 ЗЗД ответникът дължи на банката 96 лв. разноски по изпълнението, представляващи извършени от Банката разноски по уведомяването за периода от 26.07.2019 г. до 18.06.2021 г. за връчване до ответника - картодържател на уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост чрез ЧСИ. В доказателство на това прилага платежно нареждане BORD02926052/24.02.2021 г. за заплатена сума по сметка на ЧСИ СТОЯН ЯКИМОВ в размер на 60 лв.. платежно нареждане BORD08890198/23.04.2021 г. за заплатена сума по сметка на ЧСИ НАДЕЖДА ГЕОРГИЕВА в размер на 36 лв., видно от които разноските са реално направени от ищеца.

С оглед на обстоятелството, че вземането на банката е станало изцяло предсрочно изискуемо и в изпълнение на чл. 20.2 от процесния договор за кредит „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД е дадало заявление по реда на чл. 417 ГПК за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника. След преценка на компетентния районен съд, че са налице предпоставките за уважаване на заявлението, в полза на ищеца е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 750/2021 г. по описа на P C - ПРОВАДИЯ. С този акт картодържателят М. Ц. Л. е осъден да заплати на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД дължимите от него суми по Договор за издаване на кредитна карта "IK11130” от 25.10.2012 г., от които: неиздължена главница в размер на 480.49 лв., възнаградителна лихва в размер на 141.50 лв. за периода от 26.07.2019 г. до 30.03.2021 г. вкл., мораторна лихва в размер на 22.35 лв. за периода от 26.07.2019 г. до 12.03.2020 г. вкл., мораторна лихва в размер на 3

51.52 лв. за периода от 14.05.2020 г. до 18.06.2021 г. такси в размер на 45 лв. за периода от 26.07.2019 г. до 18.06.2021 г.вкл., такси за нотариални покани в размер на 96 лв., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 30.06.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените в заповедното производство разноски, от които 25 лв. платена държавна такса и 360 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.

Въз основа на молба по чл. 426. ал. 1 ГПК и издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело срещу М. Ц. Л., като й е връчена горецитираната заповед за изпълнение, като срещу нея същата е подала възражение по смисъла на чл. 414 ГПК. В изпълнение на чл. 415 ГПК районният съд е постановил с разпореждане, с което на заявителя „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД е указано да предяви установителен иск за вземането си в едномесечен срок.

Иска се да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът М. Ц. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ДЪЛЖИ на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК 000694749, сумите по Договор за издаване на кредитна карта "IK.11130" от 25.10.2012 г. ответникът М. Ц. Л., ЕГН: ********** дължи на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД главница в размер на 480.49 лв., възнаградителна лихва в размер на 141.50 лв. за периода от 26.07.2019 г. до 30.03.2021 г. вкл.. мораторна лихва в размер на 22.35 лв. за периода от 26.07.2019 г. до 12.03.2020 г. вкл.. мораторна лихва в размер на 51.52 лв. за периода от 14.05.2020 г. до 18.06.2021 г.. такси в размер на 45 лв. за периода от 26.07.2019 г. до 18.06.2021 г.вкл.. такси за нотариални покани в размер на 96 лв., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 30.06.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, Претендират се разноски по заповедното и настоящото производство.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор от ответника.

В него са твърди, че исковете са неоснователни и недоказани по основание и размер, поради следните съображения:

Договорът е сключен в противоречие с императивни разпоредби от Закона за потребителкия кредит:

Нарушена е разпоредбата на чл. 12. ал. 1, т. 7 от ЗПК:

4

Общият размер на кредита е съществен елемент на този вид договори, по отношение на който страните следва да постигнат пълно и несъмнено съгласие, в предписаната от закона форма. Липсата на уговорена сума по кредита е порок, който се отразява на съставомерността на сделката, не може да бъде саниран и води до недействителността й.

От представените по делото доказателства не се установява да е налице постигнато съгласие по горния въпрос. Със заявлението, имащо характер на оферта, по смисъла на чл. 13 от ЗЗД, Л. е отправила до Банката искане за издаване на кредитна карта, в което е посочила данни за своите семейно положение, образование, адрес, заетост, доходи, притежавано имущество и финансови задължения. Отправената, от страна на заявителя, оферта не включва сума по кредита, респ. определен кредитен лимит.

Единственото, което е посочено, в частта от заявлението, именувана „Декларация“ е, че „размерът на основния кредитен лимит [...] може да бъде минимум 150 лв., максимум 10 000 лв.”, като точният размер ще бъде посочен при получаване на картата и в месечните извлечения“. Същият текст е повторен в т. 6.1 от Общите условия /ОУ/, а в представеното Приложение № 1, въпреки твърденията на ищеца за постигнато съгласие за издаване на кредитна карта с лимит 2000 лв.. при определяне размера на ГПР, е посочена главница от 3000 лв.

Заявлението е подписано за Банката, като няма данни последната да е предложила на заявителя сума по кредита, респ. кредитен лимит, с който същият изрично да се е съгласил. Доколкото приложените към исковата молба ОУ предвиждат плащанията да се извършват в рамките на кредитен лимит и доколкото нарушаването на забраната за надвишаването му, както и неизплащането на минималната месечна вноска, са въздигнати в тяхно съществено неизпълнение, което съставлява основание за прекратяване на отношенията с картодържателя, то, към момента на сключване на договора, следва да е налице съгласие между страните относно размера на кредитния лимит и на минималната месечна вноска, каквото в случая не е постигнато.

Размерът на кредита и на насрещната престация, при изплащане на задължението на вноски като част от същественото съдържание на сделката, не могат да се определят едностранно от Банката, след сключване на договора, както и впоследствие многократно да бъдат променяни 5 едностранно от нея, с оглед действителните финансови възможности на картодържателя, кредитоспособността му, спазването на общите условия и риска, който се поема. От друга страна, в дадения случай не са налице повелителни правила на закона, които да могат да заместят по право липсата на постигнато между страните съгласие по обсъждания съществен признак на договора.

Освен на гореизложеното съдът следва да обърне внимание и на друго - заявлението е подадено на 21.10.2012 г. . а като дата на сключване на договора ищецът посочва 25.10.2012 г. т.е. заявлението не материализира договора между Банката и кредитоискателя.

Нарушена е разпоредбата на чл. 12. ал. 1. т. 8 от ЗПК:

Нито едно от представените доказателства, на които ищецът основава своите претенции, не съдържа лихвения процент по кредита, условията, приложими по отношение на лихвения процент, и. когато е необходимо, индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, информацията по изречение първо се предоставя за всички приложими лихвени проценти.

Няма конкретика и яснота относно приложимия лихвен процент по кредита към съответния момент на дължимостта на лихвата, като същевременно изцяло липсва разпоредба за условията за прилагането му.

Липсва уточнение за базата, върху която се начислява лихвеният процент. Не става ясно как е разпределен лихвеният процент във времето и върху кои суми се дължи - дали само спрямо тегленията и натрупаната главница и/ или и върху други акцесорни плащания, като следва да се има предвид, че в Приложение № 1 е предвидено да се дължат различни видове такси и комисиони.