Решение № 98 от 16.06.2023, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 98 гр. ***, 16.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ***, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на Д.десет и девети май през две хиляди Д.десет и трета година в следния състав:

Председател: Анелия М. Йорданова

Членове:

Валентина П. Д.

Атанас Д. Христов при участието на секретаря Д.на Здр. Станчева като разгледа доклаД.ното от Атанас Д. Христов Въззивно гражданско дело № 20233300500027 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 504 от 18.07.2022 г. постановено по гражданско дело № 20213330***2550 по описа за 2021 година на Районен съд – ***, съдът е постановил следното:

ДОПУСКА ДО ДЕЛБА:

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***/********/ по КККР на село ***, одобрени със Заповед №РД18-279/08.05.2019г. на Изпълнителния директор на АГКК-***, последно изменение на КККР засягащо поземления имот от 13.11.2020г., с адрес: село ***, местност ***, с площ от 27 055.00кв.м./Д.десет и седем хиляди и петдесет и пет кваД.тни метра, с трайно преД.значение: земеделска, с начин на трайно ползване: друг вид земеделска земя, категория на земята: 2/втора/, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: *** Съседи: имот с идентификатор *******, имот с идентификатор *******, имот с идентификатор ***, имот с идентификатор ***, имот с идентификатор ***, имот с идентификатор ***, имот с идентификатор ***. При права: За М. Л. С., ЕГН********** – 2/6 иД.лна част, за Фермер България 1 ЕООД, ЕИК204402525 - 2/6 иД.лна част, за Агропродукт ООД, ЕИК116003547 -1/6 иД.лна част, за Н. Х. П., ЕГН********** - 1/6 иД.лна част.

Недоволен от това решение, в частта с която му е определена 1/6 ид. ч., а не претендираните от него 2/6 ид.ч. от допуснатия до делба недвижим имот, 1 останало Агропродукт ООД, което го обжалва, чрез пълномощника си адвокат В. З. от АК – ***. Моли в тази част решението да бъде отменено, като съдът се произнесе по същество на спора за делбата като определи припадащата му част за делба на 2/6 ид.ч. Сочи, че в основата на направеният от първоинстанционният съд правен извод за правата на съсобствениците върху делбения имот е неправилно възприета от съда фактическа обстановка.

Същият се е позовал на саморъчно завещание от страна на наследодателката М. Д. П. в полза на своята дъщеря В. И.а. Същото е извършено на ***г., обявено е на ***г. Въз основа на него на ***г. В. И.а е прехвърлила чрез две сделки – дарение и продажба на Фермер България 1 ЕООД 1/3 иД.лна част от делбения имот. Завещанието, представено от ищеца в уточнителната искова молба, без той да има какъвто и да било правен интерес от соченето му като доказателство по делото, е било оспорено от страна на жалбоподателя относно истинността му, и било открито производство по чл. 193 ГПК.

Жалбоподателят сочи, че в дадения от съда срок не били предоставени оригинал на същото, както и сравнителни образци за извършване на съдебно – графологическа експертиза и то било изключено от доказателствата по делото. Въпреки това решаващият съд го е кредитирал. Произнасяйки решение по делбата при определените от него квоти на съсобственост съдът е нарушил правилата на чл. 7 и чл. 8 ГПК, произнасяйки се служебно в полза на еД. страна в процеса - Фермер България 1 ЕООД, без тя да е изявила претенции в горепосочената насока, с изключение на възражението за липса на правен интерес от жалбоподателя за оспорване, което е оставено без уважение от съда.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, от насрещната по жалбата страна Фермер България 1 ЕООД, чрез пълномощника адвокат Р. С. Т. от САК, е депозиран отговор. Оспорва въззивната жалба и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Сочи, че се легитимира като собственик посредством 2 броя правни сделки, сключени с В. И.а Г., в чиято полза е извършено завещание от М. Д. П. на цялото й недвижимо имущество. Жалбоподателят се легитимира като собственик на 1/3 ид.ч., както слеД.: 1/6 ид.ч. , придобити от Н. С. П.а и К. Д. П. и 1/6 ид.ч., придобити от Н. В. А. и М. П. А..

Последните две лица са наследници на П. И. А. – наследник на М. Д. П.. Тъй като послеД.та завещала цялото си недвижимо имущество на праводателката на Фермер България 1 ЕООД, то ***ът на М. Д. П. – П. И. А. не е придобил по наследство 1/6 ид.ч., поради което Н. В. А. и М. П. А. не са станали собственици на 1/6 ид.ч. Ето защо, не са прехвърлили правото на собственост върху 1/6 иде.ч. на жалбоподателя. Фермер България 1 ЕООД се легитимира като собственик на 1/3 ид.ч. от имота посредством 2 броя правни сделки, сключени с В. И.а Г.. Същите сделки не са оспорени. Жалбоподателят не е оспорил притежаваните от Фермер България 1 ЕООД ид.ч. в размер на 1/3, не е предявил и инцидентен установителен иск за да бъде доказано, че Фермер България 1 ЕООД притежава по малко от 1/3 ид.ч. Жалбоподателят не може да противопостави право на собственост, придобито от Н. В. А. и М. П. А., на 2

Фермер България 1 ЕООД, защото праводателите на жалбоподателя не са били собственици към датата на тяхната сделка. Фактът, че завещанието е вписано след сделките на жалбоподателя е ирелевантен. Завещанието е породило прехвърлителен ефект по отношение на процесната 1/3 ид.ч. на ***г. – в момента на смъртта на М. Д. П., а не от момента на вписването му.

Вписването има декларативно, а не конститутивно действие. Правото на собственост на В. И.а Г. на 1/3 ид.ч. от имота е преминало у Фермер България 1 ЕООД. Това право на собственост не е оспорено нито – нито на В. И.а Г., нито на Фермер България 1 ЕООД. Правилно първоинстанционният съд е кредитирал завещанието като доказателство по делото. Жалбоподателят не е оспорил притежаването от Фермер България 1 ЕООД ид.ч., докато от страна на Фермер България 1 ЕООД оспорили жалбоподателят да притежава 1/3.

Жалбоподателят притежава само 1/6 от имота именно защото не е придоби собствеността на 1/6 при сключените сделки с Н. В. А. и М. П. А..

Завещанието е породило прехвърлителен ефект по отношение на процесната 1/3 иД.лна част на ***г. – в момента на смъртта на завещателя М. Д. П..

Поради това В. И.а Г. е придобила процесните 1/3 иД.лни части още тогава и тогава е настъпил прехвърлителния ефект. В последствие никой освен В. И.а Г. не е могъл да се разпорежда с тях. Поради това Фермер България 1 ЕООД е придобило иД.лните части от нея правомерно и станало собственик на 1/3 ид.ч.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, от насрещната по жалбата страна – М. Л.

С., чрез пълномощника адвокат М. Р. М. от АК - ***, е депозиран отговор.

Оспорва въззивната жалба и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

Сочи, че споделя мотивите на първоинстанционния съд при определяне на квотите на страните.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, от насрещната по жалбата страна – Н. Х.

П., не е депозиран отговор.

В хода на съдебното дирене пред въззивната инстанция, жалбоподателят сочи и второ основание за нищожност на завещанието – завещанието е нищожно поради противоречие на императивната норма на чл.

42, б. "в" ЗН, тъй като волята на наследодателя е мотивирана от желанието да бъде гледан до края на живота си от лицето на което завещава. Поддържа жалбата и излага подробни съображения.

Въззиваемите страни - М. Л. С., чрез пълномощника адвокат М. Р. М. от АК – *** и Фермер България 1 ЕООД, чрез пълномощника адвокат Р. С. Т. от САК, поддържат отговорите на жалбата. Сочат, че намират за неоснователно направеното във въззивното производство ново възражение за нищожност на завещанието, на осн. чл. 42, б. "в" ЗН. Излагат подробни съображения. Фермер България 1 ЕООД претендира и разноски за заплатеното във въззивното производство възнаграждение на вещото лице по съдебно графическата експертиза.

Въззиваемата страна Н. Х. П., при редовност в призоваването, не се 3 явява, не се представлява и не изразява становище.

***ският окръжен съд, след съвещание и като обсъди по реда на чл.

269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна страни и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Решението е изцяло валидно, а в обжалваната част е допустимо и правилно.

Производството е за делба във фаза по допускане.

С ъ о б р а з н о чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2 ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т. д.

№ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд. В настоящото производство е прието заключение на съдебно графическа експертиза, но същото не води до промяна във фактическата обстановка и правните изводи приети от първоинстанционния съд. Решението слеД. да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.

В отговор на оплакванията по жалб ата, въззивният съд приема следното:

Между страните няма спор, а и от събраните по делото доказателства се установява слеД.та фактическа обстановка:

С Решение №13 от 01.03.1995г. на ОСЗ *** е възстановено правото на собственост на наследниците на Д. Ц. М., върху недвижим имот, съставляващ:

Друга селскостопанска територия от 27.051Д., втора категория, местност *** имот №***по картата на възстановена собственост на село ***, ЕКАТТЕ ***, община ***, област ***, при съседи: имот №***, имот №***, имот №***, имот №***, имот №***, имот №***, имот №***. Съставляващ ПИ с идентификатор *** по КККР на с.***, общ.***, местност *** с площ 27055кв.м. съгласно приложената скица. Д. Ц. М. е починал на ***г., като е оставил за свои законни наследници К. Д. П.а, б.ж. на град ***, починала на ***г., М. Д. П., б.ж. на град ***, М. Д. Ц., починал на ***г. б.ж. на град ***, С.

Д. С.а, починала на ***г. С. Д. С.а е починала н ***г. като е оставили за свои наследници Л. М. С. и М. М.а С.а. Ищецът е *** на Л. М. С., починал на ***г. и М. М.а С.а починала на ***г. К. П.а е оставила за свои наследници Д.мата си ***а - Д. Н. П., починал на ***г. и Х. Н. П. починал на ***г., последният оставил за свой наследник ответника Н. Х. П.. М. Д. П.а починала на ***г.

4 оставила за свои наследници децата си - В. И.а Г. и П. И. А.. Последният е починал на ***г., като оставил за свои наследници съпруга Н. В. А. и ***-М.

П. А.. В саморъчно завещание от М. Д. П. е посочено, че същата завещава цялото си имущество на дъщеря си В. И.а. На ***г. В. И.а Г. се е разпоредила чрез дарение с 1/30 иД.лна част от имот с идентификатор *** в полза на ответника „ФЕРМЕР БЪЛГАРИЯ 1” ЕООД град Бургас. С н.а. за покупкопродажба №*** *** рег. №*** дело №*** от ***г. В. И.а Г. се разпоредила 3/*** иД.лни части от имота на Фермер България 1 ЕООД. С н.а. за дарение №*** том *** рег. №*** дело №*** от ***г. Н. С. П.а се разпоредила с 1/48 иД.лна част от имота С н.а. за покупко-продажба №*** том *** рег. №*** дело №*** от ***г. Н. С. П.а и К. Д. П. са се разпоредили изцяло притежаваните от тях части в полза на ответника Агропродукт ООД. С н.а за покупко-продажба №*** *** рег. №*** дело №*** от ******г. Н. В. А. и М.

П. А., се разпоредили с общо 1/6 иД.лни части от имота в полза на Агропродукт ООД.

С оглед оплакванията, съдържащи се във въззивната жалба и възражението за нищожност заявеното в открито съдебно заседание във въззивното производство, очертаният спорен въпрос, пренесен и пред въззивната инстанция, е въпросът относно действителността на процесното завещание.

Във жалбата жалбоподателят прави възражение, че завещанието е нищожно, на основание чл. 42, б. "б" ЗН поради съставянето му в нарушение на чл. 25, ал. 1, изр. първо ЗН – тъй като не е написано и подписано от завещателя.

В хода на съдебното дирене пред въззивната инстанция, жалбоподателят сочи и второ основание за нищожност на завещанието – завещанието е нищожно поради противоречие на императивната норма на чл.