Решение № 133 от 01.07.2026, Районен съд - Попово

РЕШЕНИЕ

№ 133 гр. П., 01.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., VI СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Хрисимир М. Пройнов при участието на секретаря Мая Й. Ангелова като разгледа докладваното от Хрисимир М. Пройнов Гражданско дело № 20263520100491 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове от В. Т. Ч., ЕГН: **********, с адрес: гр.

П., ул. „..., със съдебен адрес за призоваване чрез адв. Ц. В. Х. от АК – Т., кантора: гр. П., ул.

„К.“ № 3, против „***“ ООД – гр. Т., със седалище и адрес на управление: гр. Т., ул. „**, за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, извършено със Заповед № *** г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „отчетник измервателни уреди – водопроводчик“, както и за осъждане на ответника да му заплати сумата 3 882 евро, представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за оставане без работа вследствие на уволнението считано от 18.02.2026 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че със заповед №***г. на управителя на „ВиК“-град Т. било прекратено трудовото правоотношение на ищеца с ответника по силата на което заемал длъжността „Отчетник измервателни уреди“ на основание чл. 330, ал.2, т.6 от КТ, поради наложено дисциплинарно наказание „уволнение“.

Според изложеното дисциплинарното уволнение е незаконосъобразно поради допуснати съществени нарушения както на материалния, така и на процесуалния закон.

Ищецът поддържа, че заповедта не съдържа всички задължителни реквизити, предвидени в чл. 195, ал. 1 КТ, като липсва достатъчна конкретизация на твърдените нарушения на трудовата дисциплина. Сочи, че в заповедта не са индивидуализирани в необходимата степен обективните и субективните признаци на вмененото му нарушение, нито са посочени конкретните фактически обстоятелства, от които да се направи извод за извършено дисциплинарно нарушение. Според него изложените в акта твърдения представляват общи и бланкетни констатации, които не му позволяват да разбере в пълнота за какво конкретно поведение е ангажирана дисциплинарната му отговорност.

В исковата молба се сочи още, че работодателят не е изпълнил задължението си преди налагане на дисциплинарното наказание да извърши цялостна и обективна преценка на всички относими обстоятелства, включително тежестта на твърдяното нарушение, конкретните условия на извършването му, поведението на работника и останалите данни, имащи значение за определяне на вида на дисциплинарното наказание. Ищецът счита, че липсва необходимата съразмерност между твърдените нарушения и най-тежкото дисциплинарно наказание, което му е наложено.

1

Наред с това се твърди, че в дисциплинарното производство са допуснати съществени процесуални нарушения. Посочва се, че работодателят не е изпълнил надлежно задължението си по чл. 193 КТ да изслуша работника или да приеме и обсъди писмените му обяснения преди налагане на наказанието. Според ищеца от събраните по преписката материали не се установява работодателят да е извършил действителна преценка на неговите възражения и обяснения, нито да е обсъдил всички релевантни факти и обстоятелства, което е довело до ограничаване правото му на защита в дисциплинарното производство.

Ищецът поддържа, че работодателят не е доказал наличието на виновно неизпълнение на трудовите му задължения, което да обосновава ангажиране на дисциплинарната му отговорност. Излага съображения, че от съдържанието на заповедта не може да се установи кои конкретни негови действия или бездействия представляват нарушения на трудовата дисциплина, както и какви вредни последици са настъпили за работодателя вследствие на тях. Според него липсват данни, въз основа на които да се направи извод за наличие на тежко нарушение на трудовата дисциплина, оправдаващо налагането на дисциплинарно уволнение.

Поради изложените фактически твърдения ищецът моли съдът да признае за незаконно и да отмени дисциплинарното уволнение, извършено със Заповед № *** г. на управителя на „***“ ООД – гр. Т., да го възстанови на заеманата преди уволнението длъжност „отчетник измервателни уреди – водопроводчик“, както и да осъди ответното дружество да му заплати обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за оставането му без работа вследствие на уволнението считано от 18.02.2026 г. в размер на 3 882 евро, представляващ шест брутни трудови възнаграждения, ведно със законната лихва.

Претендират се и направените по делото разноски.

В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който се излага становище за неоснователност на предявените искове.

Поддържа се, че Заповед № *** г., с която на ищеца В. Т. Ч. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, е издадена при спазване на всички материалноправни и процесуални изисквания на закона и законосъобразно е довела до прекратяване на трудовото правоотношение между страните.

Ответникът оспорва твърденията на ищеца за липса на мотиви и реквизити на заповедта за уволнение. Излага, че в заповедта изрично са посочени нарушителят, конкретното нарушение на трудовата дисциплина, законовите разпоредби, въз основа на които се налага наказанието, както и фактическите основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност. Поддържа, че нарушението е достатъчно индивидуализирано не само в самата заповед, но и в посочената в нея справка с вх. № 139/28.01.2026 г., както и в отправеното до работника искане за даване на писмени обяснения. Според ответника тези документи са били доведени до знанието на ищеца преди налагане на наказанието и следва да се считат инкорпорирани в съдържанието на заповедта, поради което са изпълнени изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ за мотивиране на дисциплинарното наказание. В подкрепа на становището си дружеството се позовава и на практика на Върховния касационен съд относно допустимостта мотивите за дисциплинарното наказание да се съдържат и в други документи, към които заповедта препраща.

По отношение на възраженията за нарушаване правото на защита на работника ответникът твърди, че процедурата по чл. 193 КТ е била изцяло спазена. Излага, че с искане изх. № *** г. на ищеца е било поискано да даде писмени обяснения относно конкретно описаните нарушения на трудовата дисциплина, като впоследствие такива обяснения са били представени от него с вх. № 1031/04.02.2026 г. Според ответника именно от съдържанието на тези обяснения се установява, че работникът е бил напълно наясно с фактическите основания, поради които е започнало дисциплинарното производство срещу него, поради което твърденията за нарушено право на защита са лишени от основание.

Ответното дружество поддържа, че дисциплинарното наказание е наложено поради извършени от ищеца системни нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ. Посочва, че според установената съдебна практика системност е налице при извършване на три или повече нарушения на трудовата дисциплина, за които работникът не е бил санкциониран или наложените наказания не са били заличени по реда на чл. 197 и чл.

198 КТ. В тази връзка излага, че преди процесното уволнение на ищеца са били наложени две дисциплинарни наказания, които към датата на уволнението не са били заличени – 2 наказание „забележка“, наложено със Заповед № ** г., връчена на ** г., и наказание „предупреждение за уволнение“, наложено със Заповед № 61/05.02.2026 г., връчена на 12.02.2026 г. Ответникът счита, че тези предходни нарушения и наказания правилно са били отчетени при преценката за тежестта на последното нарушение и за наличието на системно неизпълнение на трудовите задължения от страна на работника.

В отговора се поддържа, че констатираните нарушения не представляват изолирани случаи, а трайно и повтарящо се неизпълнение на основни трудови задължения, възложени на ищеца като „отчетник измервателни уреди – водопроводчик“. Ответникът сочи, че част от тези задължения са свързани с монтажа и демонтажа на водомери, извършването на проверки, пломбирането на водомерни възли и ежемесечното отчитане на показанията на измервателните устройства. Според работодателя нарушенията са били констатирани при последователни проверки и разкриват трайно незачитане на служебните задължения, като образуват еднородна поредица от дисциплинарни прояви, която обосновава извод за системност на нарушенията и за загуба на необходимото доверие между страните по трудовото правоотношение.

Ответникът излага още, че при определяне на вида на дисциплинарното наказание е съобразил всички критерии по чл. 189, ал. 1 КТ – тежестта на нарушенията, обстоятелствата по извършването им и поведението на работника. Твърди, че нарушенията са засегнали дейност с особена обществена значимост, свързана с предоставянето на ВиК услуги, както и че са довели до конкретни неблагоприятни последици за дружеството. В тази връзка се сочи, че неизпълнението на служебните задължения от страна на ищеца е довело до подаване на жалба до управителя на дружеството и до Комисията за енергийно и водно регулиране.

Според ответника това е наложило извършването на допълнителни проверки, административни действия и кореспонденция, като е довело и до накърняване авторитета на дружеството.

В отговора се поддържа още, че работодателят е приложил принципа на градация при дисциплинарната отговорност, като преди да достигне до най-тежкото наказание е наложил по-леките дисциплинарни наказания „забележка“ и „предупреждение за уволнение“. Според ответника едва след като тези мерки не са довели до коригиране на поведението на работника и нарушенията са продължили, е било наложено дисциплинарното наказание „уволнение“. Поради това се счита, че работодателят е упражнил законосъобразно дисциплинарната си власт и че наказанието е съразмерно на извършените нарушения.

С оглед на изложеното ответното дружество счита, че са били налице всички законови предпоставки за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ поради системни нарушения на трудовата дисциплина, че процедурата по налагането му е проведена законосъобразно и че предявените искове за признаване на уволнението за незаконно, неговата отмяна, възстановяване на работа и присъждане на обезщетение по чл.

225 КТ са неоснователни. Поради това моли съда да отхвърли изцяло исковете.

В съдебно заседание ищецът В. Т. Ч., редовно призован, не се явява лично. За него се явява адв. Ц. Х. - ТАК, която поддържа изцяло предявените искове и моли същите да бъдат уважени. В хода на устните състезания и в представени писмени бележки процесуалният представител на ищеца излага съображения, че процесната Заповед № *** г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ е незаконосъобразна поради неспазване изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ, като не съдържа достатъчна конкретизация на твърдените нарушения на трудовата дисциплина, не са индивидуализирани по необходимия начин времето, мястото и фактическите обстоятелства на извършването им и по този начин е ограничено правото на защита на работника. Поддържа се още, че работодателят не е извършил надлежна преценка на дадените от ищеца обяснения и че не е налице съответствие между тежестта на твърдените нарушения и наложеното най-тежко дисциплинарно наказание. Поради това се иска признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и присъждане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ.

Ответното дружество „***“ ООД – гр. Т., редовно призовано, се представлява от главен юрисконсулт Р.М.. Процесуалният представител на ответника оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани и пледира за тяхното отхвърляне.

В представените писмени бележки процесуалният представител на ответното дружество оспорва предявените искове. Поддържа, че процесното дисциплинарно уволнение е извършено при спазване на всички материалноправни и процесуални изисквания на 3

Кодекса на труда, като в хода на съдебното производство посредством събраните писмени и гласни доказателства по безспорен начин са установени както извършените от ищеца нарушения на трудовата дисциплина, така и законосъобразното провеждане на дисциплинарното производство.