Решение № 877 от 17.11.2025, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 877 гр. Бургас, 17.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Донка Янк. Русинова при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно гражданско дело № 20252100500672 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 408 от 26.02.2025г. по гр.д.№ 7091/24г. на РС- Бургас е уважен иск с правно основание чл.233, изр.първо от ЗЗД, като „КАЛЕО 2015“ ЕООД с ЕИК 203687142, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ***, ет.1, представлявано от управителя Николай Атанасов, е осъдено да опразни и предаде на Държавен куклен театър- Бургас, представляван от директора Христина Стефанова Арсенова- Андреева, държането на следния недвижим имот, находящ се в гр.Бургас, ул.

„Климент Охридски“ №2, а именно: 131,90/2393 кв.м. ид.ч., обособени като „кафе- клуб“, находящ се на ет.2 от самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР на гр.Бургас, представляващ сградата на Държавен куклен театър.

Със същото решение ответното дружество е осъдено да заплати на Държавен куклен театър- Бургас сумата от 1578 лв., представляваща направените по делото разноски.

Против решението е постъпила въззивна жалба вх.№ 10729/11.03.2025г. по описа на РС Бургас, подадена от „КАЛЕО 2015“ ЕООД с ЕИК 203687142, подадена от управителя Николай Атанасов. С нея решението се обжалва изцяло. Изложени са оплаквания, че същото е необосновано, неправилно и постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон.

На първо място се сочи, че първоинстанционният съд е нарушил императивните процесуални правила за равнопоставеност на страните в съдебния процес, като е нарушил разпоредбите на чл.5, чл.8, чл.9 и чл.12 от ГПК, понеже не се е произнесъл по своевременно 1 наведените с отговора на исковата молба, в протоколите от съдебните заседания и в писмените бележки фактически и правни доводи на ответника, както следва: 1/ че по делото липсват твърдения на ищеца, както и доказателства за спазване на договореностите между страните в чл.35, ал.1 от Договор за наем от 17.09.2019г., както и тези, визирани в чл.35, ал.4 във връзка с ал.3 от същия договор; 2/ че не е налице надлежно връчване по смисъла на чл.50 ЗННД; 3/ че е нарушена императивната разпоредба на чл.44, ал.1, изр.2 и чл.50, ал.1-4 от ГПК. Според въззивника, така съдът е постановил необоснован и незаконосъобразен съдебен акт. Развити са подробни съображения.

На второ място са въведени оплаквания, че първоинстанционният съд е постановил неправилно и незаконосъобразно решение и поради това, че в нарушение на материални и процесуални правни норми не е обосновал решението си въз основа на точния смисъл на закона и при подробно обсъждане на всички събрани доказателства в тяхната съвкупност и съотносимост, нито е спазил изискванията на чл.5, изр.1, предл.1 и чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК, като не е обсъдил всички факти и обстоятелства, установени по делото. Цитирана е съдебна практика на ВКС.

Сочи се, че липсват законови и договорни основания за уважаване на предявения иск.

Не било доказано надлежно упражняване на правото на едностранно прекратяване на договора от страна на наемодателя, тъй като до приключване на делото ищецът не твърди липса на плащания на наемните вноски за процесния период, а само закъснели плащания, за които била предвидена друга процедура по договора. Забавянето на плащанията на вноските за м.юли и м.август 2024г. било следствие на преговори, водени през м. август и септември 2024г. за прихващане на тези наемни вноски със задълженията на ищеца към ответното дружество за съдебни разноски в размер на общо 2000 лв., дължими по предходно дело между страните. Месец след влязлото в сила осъдително решение на Окръжен съд- Бургас управителят на ответното дружество установил, че на 25.09.2024г. по банковата сметка на дружеството са постъпили два превода на обща стойност 2000 лв., като така разбрал, че директорът на Държавния куклен театър- Бургас отказва и не приема договорката за прихващане, като така отново се опитал да постави дружеството в неизпълнение на договореностите между страните. По тази причина въззивното дружество превело по банков път дължимите наемните вноски от по 1100 лв. всяка, както следва- вноската за м.юли 2024г.

– на 6.10.2024г., а вноската за м.август 2024г.- на 14.10.2024г. По делото било установено, че ищецът ДКТ- Бургас системно и без основание е връщал плащаните от ответното дружество наемни вноски с посочено основание за това „прекратен договор“.

Въззивникът изтъква също, че до предявяването на исковата молба на 16.10.2024г. ответното дружество нямало неплатени наемни вноски към ищеца. Уведомлението до управителя на ответното дружество за прекратяване на договора не било надлежно връчено съобразно уговорките в договора и изискванията на ЗЗДН и ГПК, посочени по- горе, а било изпратено на адрес различен от договорените правила за кореспонденция и ненадлежно удостоверено от връчителя. Липсвали доказателства, удостоверяващи надлежно наличието на знание на управителя на ответното дружество за уведомлението за прекратяване на договора. Сочи се също, че в исковата молба липсва изявление за прекратяване на договора, 2 считано от връчването на уведомлението с исковата молба. Ето защо въззивното дружество намира, че изводите на районния съд за надлежно упражнено прекратяване на договора, респективно- за настъпили последици от изявлението за прекратяване на договора не съответстват на установените и неоспорени от ищеца факти по делото и противоречат на материалния закон и процесуалните правила. По тази причина счита, че искът е неоснователен и недоказан и следва да бъде оставен без уважение.

Иска от съда обжалваното решение да бъде отменено, като вместо него да бъде постановено ново решение, с което иска да бъде оставен без уважение, а на въззивника да се присъдят разноските по делото.

В законоустановения срок е подаден отговор на въззивната жалба от адв.Гочо Димов – пълномощник на Държавен куклен театър- гр.Бургас, представляван от директора Христина Арсенова- Андреева. С него жалбата се оспорва като неоснователна.

Според въззиваемата страна, противно на оплакванията в жалбата за допуснати нарушения на основни правни принципи, съдът е разгледал и решил делото при стриктно спазване на тези правила, като обжалваното решение е постановено в съответствие с всички събрани по делото писмени и гласни доказателства и установената по безспорен начин фактическа обстановка. Изтъква се, че страните са участвали активно в процеса, сочейки всички доказателства, а доказателствените им искания са били уважени и приети, въпреки, че ищецът е оспорил като недопустими част от тях /допуснати са свидетелски показания за установяване надлежното връчване на предизвестието за прекратяване, въпреки ограничението на чл.164, ал.1, т.2 от ГПК, предвид обстоятелството, че връчването при отказ е нотариално удостоверено и предизвестието за прекратяване на договора с нотариална заверка на подписа на изпращача и отбелязването за извършеното връчване представлява официален документ по смисъла на закона/. Сочи се още, че цитираната от въззивника съдебна практика на ВКС е неотносима към обжалваното решение.

Въззиваемата страна намира за неоснователно и голословно и второто оплакване в жалбата- за необоснован и неправилен извод на съда за надлежно упражнено право на прекратяване на договора поради неизпълнението му от страна наемателя. Сочи, че съдът е установил обективно фактическата обстановка, като въз основа на нея е достигнал до крайния си извод за основателност на предявения иск.

Въззиваемата страна намира за безспорна фактическата обстановка по делото: сключването на процесния договор за наем, промяната на неговия предмет с анекс от 6.01.2022г. единствено по отношение на обособен обект „Кафе- клуб“ от 131,90/2393 ид.ч. кв.м., находящ се на втори етаж на сградата на Държавен куклен театър, като съответно бил променен и размера на дължимата наемна цена на 1100 лв. месечно, платима до десето число на текущия месец, за който се дължи; за уговорената в чл.33, б. „в“ от договора възможност в полза на наемодателя да прекрати договора за наем поради неплащане на две месечни наемни вноски с 30-дневно писмено предизвестие; за неплащане на две поредни наемни вноски в договорените срокове- за м.юли и м.август 2024г., което е станало причина за едностранното прекратяване на договора поради неизпълнението му. Изтъква се, че въззивникът не оспорва, че тези вноски не са платени, но твърди, че е следвало да се 3 извърши прихващане на насрещни вземания с присъдени в полза на наемателя разноски по друго водено между страните дело, приключило с влязло в сила решение. В показанията си Св. А.- майка на управителя на ответното дружество заявила, че разговори за извършване на такова прихващане с директора на ДКТ Христина Арсенова- Андреева не са били водени и няма съгласие в този смисъл, а и прихващане в случая не би било възможно предвид вида на организацията- ищец, която е държавна и е на бюджетна издръжка. Неплатените наемни вноски били дължими преди влизане в сила на решението по ВГД №824/24г. на БОС на 26.08.2024г., т.е. преди да възникне задължението заплащане на разноски, с което се твърди, че следвало да се извърши прихващане. На следващо място се сочи, че първоинстанционният съд обосновано и законосъобразно приел, че не е налице твърдяното нарушение на чл.50, ал.1-4 ГПК. Установено по делото било, че предизвестието за прекратяване на договора е изпратено чрез нотариус Дралчева и е връчено на управителя на ответното дружество на 5.09.2024г., като последният прочел текста и се запознал с него, но отказал да положи подписа си под него за получаване на поканата. Тези обстоятелства били отразени в съдържанието на официален документ, чиято доказателствена сила по чл.179, ал.1 ГПК не е оборена. От показанията на връчителя Д., служител на нотариуса, извършил връчването, се установява, че предизвестието е връчено на търговския адрес на дружеството- наемател, отразен в ТРРЮЛНЦ, в какъвто смисъл е разпоредбата на чл.50, ал.1 ГПК. Затова намира, че изпращането на предизвестието на друг адрес за кореспонденция /по чл.35, ал.3 от договора/ би било злоупотреба с права от страна на наемодателя, комуто било известно, че това е постоянния адрес на предходния собственик на капитала и управител на дружеството, като представител на „КАЛЕО 2015“ ЕООД и лице, натоварено да получава книжа от името на дружеството на този адрес няма, което било заявено и от управителя на дружеството. Намира за неотносими към редовността на връчването доводите в жалбата относно етажността на сградата и къде следвало да се намира дружеството, съответно неговия управител. Акцентира, че управител на дружеството е Николай Д. Атанасов, на когото било връчено и предизвестието за прекратяване на договора, като това обстоятелство било установено и от св.Д., който идентифицирал лично управителя като лицето, на което е връчил предизвестието. Подчертава, че на посочения адрес, който всъщност е адреса на ДКТ- Бургас, но е регистриран от ответника като негов търговски адрес, няма друго помещение, което се ползва от ответника, освен наетото от него заведение, като същото не се намира на първия етаж. Сочи още, че в сградата няма поставена табела, обозначаваща канцелария или деловодство на „КАЛЕО 2015“ ЕООД. Развити са подробни съображения за неоснователност и на останалите доводи в жалбата. Иска от съда обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендират се разноски за въззивното производство.

В проведеното пред въззивната инстанция открито съдебно заседание процесуалните представители на страните поддържат съответно въззивната жалба и отговора, както и изложените в тях правни доводи.

По допустимостта на въззивното производство Бургаският окръжен съд приема следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на 4 обжалване съдебен акт, от страна, която има правен интерес от обжалването му. Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК и е допустима, поради което спорът следва да се разгледа по същество.