Решение № 386 от 14.11.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 386 гр. София, 14.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вера Цветкова

Членове:

Маргаритка Шербанова

Петър Гунчев при участието на секретаря Пролетка Ас. Давидова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от Маргаритка Шербанова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231000601147 по описа за 2023 година Производство по реда на глава XXI от НПК.

С присъда № 12 от 27.06.2023 г., постановена по НОХД № 201/2023 г. по описа на Окръжен съд – Видин, подсъдимата И. Е. Х., ЕГН ********** е призната за виновна в това, че на 16.09.2022 г., около 14:25 часа в гр. Видин, при управление на МПС - лек автомобил марка „Фиат“, модел „Стило“ с peг. № ********, в средната лента на бул.

„Панония“ в посока от ГКПП „Дунав мост 2 Видин-Калафат“ към хипермаркет „Кауфланд“ нарушила чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП, изискващ да бъде внимателна и предпазлива към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и чл.20, ал.1 и ал.2, изр.2 от ЗДвП, изискващ да контролира непрекъснато пътното превозно средство, което управлява, да намали скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за движението, при което блъснала с предната част на автомобила пешеходеца М. Н. от гр.

***, който пресичал бул. „Панония“ в направление от ж.к. „Панония“ към ж.к. „Гео Милев“ на отстояние 4,80 метра преди пешеходната пътека, с което по непредпазливост причинила смъртта му, за което и на основание чл.343, ал.1, б. „в“, пр.1-во, във вр. с чл.342, ал.1 от НК, във вр. с чл.5, ал.2, т.1 и чл.20, ал.1 и ал.2, изр.1 от ЗДвП, е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години, като на основание чл.58а, ал.1 от НК, същото е намалено с 1/3, и е определено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и четири месеца, изтърпяването на което, на основание чл.66, ал.1 от НК, е отложено за срок от 3 1

/три/ години, считано от влизане на присъдата в законна сила.

На основание чл.343г от НК, на подсъдимата И. Е. Х. е наложено наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от една година и четири месеца.

В тежест на подсъдимата Х. са възложени и сторените на досъдебното производство по делото разноски, възлизащи в общ размер на 715.59 лева, по сметка на ОДМВР - Видин, от които 170.40 лв. за съдебномедицинска експертиза, 468.60 лв. за автотехническа експертиза и 76.59 за видео-техническа експертиза, както и 5.00 лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителния лист в полза на ОДМВР - Видин.

С присъдата, съдът се е разпоредил с веществените доказателства /лява мъжка обувка, светлокафява на цвят и шапка с козирка, мръснобяла на цвят/, като е постановил отнемането им в полза на Държавата, които след изтичане на една година от влизане на присъдата в сила да бъдат унищожени.

В законоустановения срок, присъдата е обжалвана от защитника на подсъдимата Х., с доводи за незаконосъобразност, необоснованост, нарушение на материалния закон и завишено наказание, с оглед разпоредбите на закона. Твърди се и липса на доказателства, установяващи по безспорен начин, съгласно изискванията на чл.303, ал.2 от НПК, авторството на деянието поради което, в нарушение на чл.303, ал.1 от НПК, недопустимо, присъдата почивала изцяло на предположения. Упрекът на защитника към първоинстанционният съд е, че е следвало да приеме, че обвинението не се подкрепя от събраните по делото доказателства и да не допуска съкратено съдебно следствие. При определяне на наказанието, съдът приложил разпоредбата на чл.58а НК, но не уважил искането на защитника за приложение на чл.55 от НК, тъй като били налице изключителни и смекчаващи отговорността на подсъдимата обстоятелства, които биха довели до различен размер на наказанието.

Защитникът моли за отмяна на обжалваната присъда и постановяване на оправдателна такава по отношение на подсъдимата. Алтернативно, моли за изменение на наказанието, в посока редуцирането му до минимални граници.

В депозираното допълнение към жалбата /озаглавено мотиви към жалбата/, защитникът доразвира доводите си относно невиновността на подсъдимата в настъпването на транспортното произшествие. Подробно коментира посоката на движение на управлявания от нея лек автомобил по бул. „Панония“; предприетото от пострадалия Н. неправилно /не на определеното за това място – пешеходна пътека/ пресичане на булеварда.

Твърди, че в случая е налице случайно деяние, тъй като подсъдимата не е предполагала дори, че някой може да предприеме пресичане на място преди пешеходната пътека, защото по средата на булеварда имало разделителна ивица, широка около метър и преграда, висока 1,5 метра и не би могло да се продължи пресичането на това място. Макар и в експертизата да било посочено, че управляваният от подсъдимата автомобил се е движил с „около“ 55 км/ч., то, според защитника, при ограничение 50 км/ч., подсъдимата се е движила спазвайки изискванията на ЗДвП за посочения участък.

2

Пешеходната пътека не била обозначена с пътен знак и на мястото на преминаване на автомобилите дори била напълно изтрита, което поставяло в невъзможност водачите да я възприемат и предварително да намалят скоростта, но този факт в случая бил ирелевантен, тъй като ударът станал доста преди пешеходната пътека.

Независимо, че подсъдимата и защитникът били поискали провеждане на съкратено съдебно следствие, първоинстанционният съд бил длъжен да прецени всички изложени по-горе обстоятелства, сочещи на случайно деяние и съгласно съдебната практика, да не допусне разглеждане на делото в условията на съкратена процедура, а да постанови оправдателна присъда.

Възраженията на защитника, касаещи наказанието на подсъдимата, са за отказ на съда да приложи разпоредбата на чл.55 от НК, независимо от липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства. Като смекчаващи вината на подсъдимата обстоятелства, защитникът сочи младата възраст – на 19 години; неосъждана; движението със скорост, посочена на пътните знаци за определения участък; останала на местопроизшествието и съдействала на органите на ДП и съдебното производство за изясняване на обективната истина; във всеки един момент от производството се е признавала за виновна и е изказвала искрено съжаление за случилото се.

Твърдението на повереника на частните обвинители, че подсъдимата не била позвънила на тел.112, защитникът обяснява със състоянието след ПТП-то – изпаднала в паника, разплакала се и не е могла да взима адекватни решения. Но също така, обръща внимание, че това обстоятелство не е отегчаващо вината такова и, че ако лично е била позвънила на тел.112, тя е щяла да се ползва от привилегирования състав, което в случая не било претендирано.

Недоволни от присъдата са останали и частните обвинители Е. Й. Н. и Е. М. П., които чрез повереника си – адв. О., в законоустановения срок, са оспорили пред въззивната инстанция същата, със съображения за незаконосъобразност, неправилност, необоснованост и несправедливо занижено наказание, с неоснователно приложение на чл.66, ал.1 от НК.

Отмереното от съда наказание от 1 година и 4 месеца, отложено с 3 години изпитателен срок, според повереникът, не би изпълнило предвидените в чл.36 от НК цели. Това твърдение, повереникът аргументира с обстоятелството, че при определяне на наказанието, първоинстанционният съд не взел под внимание всички факти и обстоятелства по делото.

Приложената по делото автотехническа експертиза установявала, че една от причините за настъпване на ПТП-то е скоростта, с която подсъдимата е управлявала лекия автомобил, представляващо грубо нарушение на правилата за движение по пътищата.

Управляваният от подсъдимата автомобил с превишена скорост било отегчаващо вината обстоятелство, което първоинстанционният съд не взел предвид, при определяне на наказанието.

Автотехническата експертиза не съдържала данни за открити на местопроизшествието отложени спирачни следи от гумите на управлявания от подсъдимата лек автомобил, което означавало, че или същата не е задействала „аварийно“ спирачната 3 система или спирачната система е била неизправна. Извършеният извънреден технически преглед на лекия автомобил установил, че спирачките му били в границата на допустимото.

Това обстоятелство също било отегчаващо отговорността обстоятелство, като при определяне на наказанието неправилно и незаконосъобразно била приложена разпоредбата на чл.66 от НК, което от своя страна, било и грубо нарушение на процесуалните правила.

При определяне на наказанието, първият съд не взел под внимание и факта, че непосредствено след ПТП-то подсъдимата не била оказала никаква първа помощ на пострадалия М. Н. и не се била обадила на телефон „112“, за да уведоми органите на реда за извършеното от нея престъпно деяние. Тези факти и обстоятелства, според повереника, обосновавали извод, че подсъдимата Х., от субективна страна била извършила деянието при съзнавана непредпазливост или престъпна самонадеяност, а не както съдът, незаконосъобразно бил приел, че престъпното деяние от субективна страна било извършено непредпазливо - при небрежност. Това било така, защото при управление на процесния автомобил подсъдимата била избрала скорост, превишаваща максимално допустимата такава в района на настъпване на ПТП-то, пренебрегвайки обстоятелството, че в този район има обозначена пешеходна пътека.

Приложението на чл.66 от НК, съдът неправилно мотивирал с чистото съдебно минало на подсъдимата и нейната млада възраст. Според повереника, извършеното от подсъдимата И. Е. Х. инкриминирано деяние и обществения отзвук към този вид престъпления не обуславяли прилагане на чл.66 от НК, поради визираната в нея необходимост за предупредително и поправително- възпитателно въздействие на наказанието спрямо осъдения и останалите членове на обществото. В този случай, съдът подценил характеристиките на деянието и не съобразил в достатъчна степен отегчаващите отговорността обстоятелства, непозволяващи приложението на чл.66 от НК, с оглед осъществяване на генералната и специална превенция. В заключение, искането на повереника на частните обвинители е за изменение на присъдата, с отмяна приложението на чл.66, ал.1 от НК, отлагащо изтърпяването на наложеното наказание на подсъдимата И. Е.

Х..

Доказателствени искания не са направени.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, защитникът на подсъдимата поддържа жалбата си, акцентирайки върху неправилно определеното от съда, по вид и размер, наказание, което следвало да бъде отмерено при условията на чл.55 от НК, поради наличието на законовите основания за това. Според защитника, въпреки направеното от тях искане за провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на чл.371, т.1 от НПК, съдът не следвало да допуска това производство, поради липсата на достатъчно основания за признаване на подсъдимата за виновна. В тази връзка коментира приетата от съда фактическа обстановка и обосновава изводи за невиновността на подсъдимата Х. в настъпването на процесното ПТП. Възразява и срещу жалбата на частните обвинители.

Намира искането им за ефективно изтърпяване на наказанието за неоснователно, тъй като не почивало върху никакви събрани по делото доказателства. Моли жалбата им да бъде 4 оставена без уважение.

Представителят на

Софийска апелативна прокуратура намира първоинстанционната присъда за законоиздържана. Според прокурора, с оглед процедурата, по която е проведено съдебното следствие е легализирана и подсъдимата е признала фактите, и се е съгласила с тях. Оспореният от подсъдимата размер на наложеното наказание, прокурора намира за правилен, поради което и счита, че присъдата в тази част не следва да се изменя.

Повереникът на частните обвинители също поддържа депозираната от него жалба и доводите за неправилно приложение на чл.66 от НК. Навежда доводи и за допуснати на досъдебното производство процесуални нарушения, поради лишаването им от възможността да сочат и да събират доказателства, да оспорват експертизи, да правят възражения. Прави подробен коментар на доказателствата по делото. С твърдението, че наказанието на подсъдимата е неоснователно занижено и приложението на чл.66 от НК – неправилно, повереникът моли жалбата му да бъде уважена, а тази на подсъдимата – да бъде оставена без уважение.