Решение № 220 от 17.08.2021, Апелативен съд - Велико Търново
- Съд
- Апелативен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно търговско дело 149/2021
- Вид
- Решение № 220
- Подписан
- 17.08.2021
- Състав
- ИЛИЯНА ПОПОВА, МАЯ ПЕЕВА, ГАЛЯ МАРИНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 367 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 135 · Закон за задълженията и договорите
- чл.135, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1, пр. трето · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 220 гр. Велико Търново , 17.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на тринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Членове:
ИЛИЯНА ПОПОВА
ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ИЛИЯНА ПОПОВА Въззивно търговско дело № 20214001000149 по описа за 2021 година намери за установено следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № Р-5 от 13.01.2021 г., постановено по т.д. № 54/2018г.
Великотърновският окръжен съд е обявил за недействителен изцяло по отношение на „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, сключения между „Техеко Енерджи” АД, ЕИК 130564043 (старо наименование „ТЕЦ Свищов" АД) и „Исттакор“ ЕООД (в несъстоятелност), ЕИК 203679658 договор за покупко-продажба на недвижими имоти, сключен на 26.05.2017г. с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 168, том II, per. № 3303, нот. дело № 250 от 26.05.2017 г., на нотариус Л. А. с рег.№ 294 на НК, с район на действие РС – Свищов, вписан в Служба по вписванията - гр. Свищов, с вх.рег. № 1265 от 29.05.2017 г., акт № 15, том IV, дело № 614/2017г., с който срещу сумата от 3 684 966 лева „Техеко Енерджи" АД (с предходно наименование „ТЕЦ Свищов" АД) прехвърля на „Исстакор" ЕООД собствеността върху дванадесет поземлени имота (ведно със застроените в тях сгради) и четвърти етаж от административна сграда, всички находящи се в гр. Свищов, подробно описани в решението.
Със същото решение съдът е обявил за недействителен по отношение на „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749 сключения между „Техеко Енерджи“ АД, ЕИК 130564043 (старо наименование „ТЕЦ Свищов“ АД) и „Исстакор“ ЕООД (в несъстоятелност), ЕИК 203679658, договор за покупко - продажба на активи от 29.05.2017г. с per. № 3405 на Нотариус Л. А. с рег.№ 294 на НК, с район на действие PC – Свищов, само в частта му относно понтон с инвентаризационен номер 101223 и пореден номер 19 съгласно приложение № 1 към договора, озаглавено „Опис активи на „ТЕЦ Свищов“ АД към договор за продажба от 29.05.2017г.“
1
С решението „Техеко Енерджи“ АД и „Исстакор" ЕООД (в несъстоятелност) са осъдени да заплатят на „Юробанк България“ АД сумата от 113 324,76 лв. разноски по водене на делото пред първата инстанция.
Въззивна жалба против горното решение е подадена от „Исстакор“ ЕООД (н.) – гр.
Стара Загора, чрез синдика адв. В.М., с оплакване за недопустимост и неправилност на същото. В жалбата се излага, че предявеният от „Юробанк България“ АД Павлов иск е недопустим поради липса на правен интерес за завеждането му, доколкото преди сключването на атакуваните като относително недействителни сделки има вписани особени залози и ипотека върху процесните недвижими имоти и движими вещи. Посочва се, че след като атакуваните сделки са сключени след вписването на обезпечения в полза на банката, тези сделки са непротивопоставими на обезпечения кредитор, който може да насочи изпълнението към активите, предмет на тези обезпечения, независимо в чия собственост се намират. На следващо място жалбоподателят излага, че не съществува възможност имуществата да бъдат осребрени в производството по несъстоятелност на „Исстакор“ ЕООД (н.), доколкото с определения на Пловдивския апелативен съд са отменени наложените от Старозагорския окръжен съд обезпечителни мерки и е постановено да продължи индивидуалното принудително изпълнение по изп. д. № 612/2017 г. по описа на ЧСИ С. К. и изп. д. № 800/2017 г. по описа на ЧСИ В. Г., по които изпълнението е насочено към имотите и движимите вещи, предмет на атакуваните сделки. Твърди се също, че „Юробанк България“ АД е присъединен взискател по право, доколкото има учредени ипотека и особени залози върху продадените активи, и се явява обезпечен кредитор, както и че индивидуалното принудително изпълнение спрямо процесното имущество продължава и към момента на подаване на въззивната жалба и ищецът по делото не е лишен от възможността да участва в него. По същите съображения жалбоподателят счита за недопустим и евентуалният иск по чл. 26 от ЗЗД. По съществото на правния спор се посочва, че съдът неправилно е приел, че са налице всички предпоставки за уважаване на иска по чл. 135 от ЗЗД. Твърди се, че атакуваните сделки не са с увреждащ ищеца характер, тъй като имуществото, предмет на сделките, не е част от масата на несъстоятелността на ответника „Исстакор“ ЕООД (н.) и няма да се осребрява в това производство, доколкото има предхождащи обезпечения по ГПК в полза на ищеца, които се ползват с приоритет пред правилата на ТЗ. Излага се също, че съдът е приел само на база косвени доказателства, че е налице знание за увреждащия характер на процесните сделки у страните по тях, поради което изводите му в тази насока са необосновани. Жалбоподателят счита, че не са налице достатъчно доказателства, които да обуславят и основателността на иска по чл. 26 от ЗЗД.
Направено е искане обжалваното решение да бъде обезсилено като недопустимо, а в случай, че бъде прието за допустимо – да бъде отменено като неправилно и необосновано, като предявените искове бъдат отхвърлени.
Постъпил е отговор от „Юробанк България“ АД, с който е изразено становище за неоснователност на жалбата. В отговора се посочва, че твърдението за недопустимост на иска по чл. 135 от ЗЗД поради липсата на правен интерес у ищеца се прави за пръв път с въззивната жалба, след изтичане на срока по чл. 367 от ГПК, поради което не следва да бъде разглеждано. Същото твърдение насрещната страна възприема и като необосновано и неоснователно. Излага се, че необосновани и неоснователни са и твърденията, че по силата на цитираните в жалбата актове на Пловдивския апелативен съд недвижимите имоти, предмет на атакуваните договори, не могат да се продават в производството по несъстоятелност на „Исстакор“ ЕООД (н.). Твърди се, че единствено при успешно провеждане на исковете по чл. 135 от ЗЗД ще отпадне възможността недвижимите имоти, предмет на процесните договори, да бъдат осребрени в производството по несъстоятелност, което обосновава правния интерес на „Юробанк България“ АД от предявяване на исковете.
Излага се, че изводите на окръжния съд, че процесните сделки увреждат кредитора и са 2 налице предпоставките на чл. 135 от ЗЗД, са правилни и обосновани. Изложени са подробни аргументи в тази насока. Направено е искане въззивната жлаба да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и обосновано.
От страна на „Техеко Енерджи“ АД – гр. Стара Загора не е постъпил отговор на въззивната жалба.
Великотърновският апелативен съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, становището на насрещната страна и доказателствата по делото, приема за установено следното:
Въззивната жалба е постъпила в срок и е процесуално допустима.
Производството по т. д. № 54/2018г. на Окръжен съд – Велико Търново е образувано по предявен главен иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД от „Юробанк България“ АД против „Техеко Енерджи“ АД и „Исстакор“ ЕООД (н.) за обявяване на недействителни по отношение на ищеца в качеството му на кредитор на първия ответник „Техеко Енерджи“ АД на два договора за покупко-продажба, по силата на които „Техеко Енерджи“ АД се е разпоредил в полза на „Исстакор“ ЕООД със свои недвижими имоти и активи. Предявен е и евентуален иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. трето от ЗЗД за прогласяване нищожността на посочените договори поради противоречието им с добрите нрави.
От представените по делото доказателства се установява следното от фактическа страна:
Съгласно договор за банков кредит № 324/11.07.2006 г., договор за предоставяне на инвестиционен кредит № 05-0066/15.07.2008 г., договор за банков кредит № 378/25.07.2007 г. и анекси към тях, „Техеко Енерджи“ АД (с предишни наименования „ТЕЦ Свищов“ АД и „ТЕЦ Свилоза“ АД) е получило банкови кредити, предоставени от „Юробанк България“ АД (с предишни наименования „Юробанк И Еф Джи България“ АД и „Българска пощенска банка“ АД) с максимални размери съответно от 12 000 000 евро, 1 500 000 евро и 2 000 000 евро.
От заключението на допуснатата по делото съдебно-икономическа експертиза се установява, че към настоящия момент вземанията на банката не са погасени. По договор за предоставяне на инвестиционен кредит № 05-0066/15.07.2008 г. и анексите към него вземането на банката е в общ размер на 14 677 575,55 лв.; по договор за банков кредит № 324/11.07.2016 г. и допълнителните споразумения към него вземането на банката е в общ размер на 2 969 551,08 лв., а по договор за банков кредит № 378/25.07.2007 г. и допълнителните споразумения към него вземането на банката е в общ размер на 8 001 908,93 лв. За обезпечаване вземанията на банката по предоставените банкови кредити на „Техеко Енерджи“ АД са учредени следните обезпечения:
С договор за особен залог на търговско предприятие от 19.08.2008 г., сключен между „Юробанк И Еф Джи България“ АД и „ТЕЦ Свилоза“ АД, е учреден особен залог върху търговското предприятие на „ТЕЦ Свилоза“ АД за обезпечаване на вземанията на банката, произтичащи от договор за кредит № 05-0066/15.07.2008 г. Съобразно чл. 2, ал. 2 от договора за особен залог, заложеното предприятие включва цялото търговско предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, в това число и всички отделни активи от заложеното предприятие (недвижими имоти, дълготрайни материални активи, акциите на дружеството, вземанията на дружеството от контрахенти, както и всички вземания по сметки на дружеството в банката).
С договор за особен залог върху търговско предприятие № 324-378-399-1/13.09.2012 3 г., сключен между „Юробанк И Еф Джи България“ АД и „ТЕЦ Свилоза“ АД, е учреден особен залог върху търговското предприятие на „ТЕЦ Свилоза“ АД за обезпечаване на вземанията на банката, произтичащи от посочените по-горе три договора за кредит, като заложеното имущество съставлява цялото търговско предприятие на залогодателя с наименование „ТЕЦ Свилоза“ АД, включително посочени в приложения към договора недвижими имоти и движими вещи, както и посочени в договора вземания на залогодателя.
С договор за покупко-продажба от 26.05.2017 г., обективиран в нотариален акт № 168, том II, рег. № 3303, нот. дело № 250/2017 г. на нотариус Л. А., с район на действие Свищовски районен съд, „ТЕЦ Свищов“ АД продава на „Исстакор“ ЕООД 12 поземлени имота, подробно описани нотариалния акт, находящи се в гр. Свищов, ведно с построените върху тях сгради, както и четвърти етаж от административна сграда, находяща се в гр.
Свищов, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от поземленият имот, върху който е построена сградата, за сумата от 3 684 966 лв., която сума дружеството продавач ще получи по банков път в 14 дневен срок от подписване на нотариалния акт от дружеството купувач. Видно от съдържанието на нотариалния акт, при изповядването на сделката по нотариален ред купувачът „Исстакор“ ЕООД, чрез едноличния собственик на капитала, управител и представляващ дружеството С. П., е заявил, че му е известно съдържанието на издаденото и приложено към нотариалния акт удостоверение за вещни тежести, респ., че му е известно, че върху закупуваните имоти има вещни тежести – възбрани, договорни ипотеки, вкл.подновяване на договорна ипотека, право на преминаване и др., както и че е съгласен и купува имотите въпреки това.
С договор за покупко-продажба на активи от 29.05.2017 г. „ТЕЦ Свищов“ АД прехвърля на „Исстакор“ ЕООД правото на собственост върху движими вещи – съоръжения и оборудване, по опис, който съставлява неразделна част от договора, за сумата общо от 11 166 251,56 лв. В описа под № 19 присъства и понтон с инв. № 101223. Съобразно чл. 2, ал. 2 от договора продавачът декларира, че върху вещите и търговското предприятие като съвкупност има вписани особени залози в Централния регистър за особените залози към Министерство на правосъдието, които са основание за определяне на съответната продажна цена. Съгласно чл. 2, ал. 3 от същия договор, купувачът декларира, че е получил пълна и актуална информация от продавача, че върху вещите, предмет на договора има учредени особени залози, които са вписани в Централния регистър за особените залози към Министерство на правосъдието.
Разпечатката съдържа 33 от 79 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4e1650c9-1314-49ef-8c64-7cc9a14955b3