Решение № 24 от 07.02.2022, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. гр. Хасково, 07.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Георгиев при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Административно наказателно дело № 20215640201283 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по жалба от С. Б. Д. от град Хасково срещу Наказателно постановление № 21-1253-000081 от 09.04.2021 г. на Началник – група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Хасково, с което на основание чл.

53 от ЗАНН, вр. чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение по чл. 5, ал. 3, т.

1 от ЗДвП, като на основание Наредба № Iз-2539 на МВР на същия са отнети общо 10 контролни точки. В жалбата се релевират оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното с нея наказателно постановление, тъй като жалбоподателят не била извършила описаното нарушение, без да се излагат конкретни доводи. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление на Началник Сектор „ПП” при ОД на МВР – Хасково.

В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, редовно призован не 1 се явява. Чрез процесуалния си представител – адв. И.П. от АК - Хасково заявява, че поддържа подадената жалба и в хода по същество, след като завява, че не оспорва описаната в съставения АУАН и издаденото НП фактическа обстановка, аргументира доводите си за допуснати процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство, свързани с нарушаване на прнципа non bis in idem, основани на факта на реализирана наказателна отговорност по отношение на доверителя му за престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК. Моли наказателното постановление да бъде отменено, а в полза на жалбоподателя – присъдени направените по делото разноски.

Административнонаказващият орган – Началник – група в Сектор „ПП” при ОД на МВР - Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща представител по делото. В съпроводителното писмо изразява становище по жалбата и моли описаните в нея обстоятелства да не бъдат взети предвид, а атакуваното с нея наказателно постановление – потвърдено.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима, по който въпрос е налице и произнасяне на контролиращите съдебни инстанции.

ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността , и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:

На 27.03.2021 г., в около 01:55 часа в град Хасково, жалбоподателят С.

Б. Д., управлявала лек автомобил марка „****”, модел „***“, с рег. № ***, държава България, нейна собственост по ул. „****”, в посока към ул. „***“ № **. По същото време до Дом №** свидетелите Б. С. Д. и П. А. П., двамата на длъжност „мл. инспектор“ в РУ на МВР - Хасково били установени със служебния автомобил и в изпълнение на служебните си задължения, спрели за извършване на проверка движещия се лек автомобил, управляван от жалбоподателя. При извършване на проверката, след появило се съмнение у органите на МВР за възможна употреба на алкохол, било поискано съдействие и за оказване на такова от ОДЧ бил изпратен на място екип на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Хасково, включващ в състава си свид. М. Д. Д., на длъжност „младши автоконтрольор“ в Сектор „Пътна 2 полиция“ при ОД на МВР – Хасково. Същият поканил жалбоподателя С. Б.

Д., посочена му като водач на моторното превозно средство, спряно за проверка, да бъде тествана с техническо средство – „Алкотест Дрегер“ 7510 с фабр. № ARВА - 0088. При извършване на проверката с техническото средство било установено, че при издишане на въздух от водача, скалата на техническото устройство отчела концентрация на алкохол в кръвта 1.20 на хиляда. След положителната проба на жалбоподателя бил издаден и съответно връчен Талон за медицинско изследване № 082304, като впоследствие е взета кръвна проба, след като лицето се е явило в съответния център на лечебното заведение за даване на кръвна проба в рамките на предоставеното му време за това.

С оглед тези констатации от страна на контролните органи, срещу водача СЛ. Б. ДР. от град Хасково бил съставен на дата 27.03.2021 г., в нейно присъствие, от свид. М. Д. Д. Акт за установяване на административно нарушение, серия GA, № 399568 за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. 1 от ЗДвП, който жалбоподателят подписала, а в съответната предвидена графа, жило вписано, че няма възражения. Такива не са постъпили допълнително и в рамките на законоустановения срок от връчване на акта, станало на същата дата, според отбелязването в приложената разписка.

След съставяне на акта за установяване на административно нарушение, водачът на моторно превозно средство била отведена в сградата на РУ на МВР – Хасково, където след извършен тест за употреба на наркотични вещества и отчетения положителен резултат, същата била привлечена към наказателна отговорност за престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК.

Според заключението на вещото лице, обективирано в Протокол № 200/02.04.2021 г. за химическа експертиза за определяне на концентрацията на алкохол в кръв и урина, в изпратените за изследване проби кръв от лицето С.Д. се доказало етилов алкохол в количество 1.07 промила.

При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган възприел изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка, като наложил процесната санкция за описаното нарушение на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, след като пояснил, че наказанието се налагало за резултата от кръвната проба.

С определение № 115, постановено в открито съдебно заседание, 3 проведено на 01.10.2021 г. от Районен съд – Хасково е одобрено постигнатото споразумение между РП – Хасково и защитника на подсъдимата С.Б. Д.а, по силата на което последната е призната за виновна в извършването на 27.03.2021 г. в град Хасково при управление на лек автомобил марка „****”, модел „***“, с рег. № ****, държава България, нейна собственост, след употреба на наркотични вещества – марихуана престъпление по чл. 343б, ал. 2 от Наказателния кодекс и на основание чл. 343б, ал. 3, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 2 НК са й наложени наказания лишаване от свобода за срок от 4 месеца, чието изтърпяване е отложено с изпитателен срок от 3 години, както и наказание глоба в размер на 450 лева, а на основание чл. 343г, вр. чл. 343б, ал.

3, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК, и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 10 месеца.

Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите П. А. П., Б. С. Д. и М. Д. Д. относно обстоятелствата, свързани начина на извършване на проверката и констатациите, до които са достигнали при установяване на административното нарушение и тези, свързани със съставяне на АУАН, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал. Същите се основават на преки и непосредствени впечатления, досежно изнесените факти. Показанията на посочените по – горе свидетели се приемат за истинни и в частта относно качеството на жалбоподателя на „водач“ на моторното превозно средство, спряно за проверка, като за този факт, жалбоподателят всъщност не възразява, имащо отношение към последващия въпрос за авторството на деянието, описано в съставения акт за установяване на административно нарушение и издаденото впоследствие въз основа на него наказателно постановление. Не се възразява впрочем и като цяло по отношение на осъществената и описана в акта и в НП фактическа обстановка, според изричното последващо изявление от пълномощника на жалбоподателя, макар в жалбата да се отрича факта на извършено административно нарушение.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

4

Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движението по пътищата, изм. – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г., на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози. По силата на чл. 174, ал. 1 от ЗДвП, наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух: т. 1. над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително – за срок от 6 месеца и глоба 500 лв. и т.

2. над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително – за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв. Следователно, деянието, за което са наложени на жалбоподателя административни наказания е обявено от закона за наказуемо.

При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не констатира такива процесуални нарушения, които да са от категорията на съществените и поради това да налагат отмяна на санкционния акт. Съставения акт за установяване на административно нарушение формално отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето и връчването му лично на жалбоподателя. На същата е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него. АУАН е бил съставен от компетентно лице, съобразно данните за заеманата длъжност от страна на актосъставителя и Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи. На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, спазени са формата и редът за издаването му, а по съдържанието си отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити, доколкото важи изнесеното по – горе относно съдържанието на съставения АУАН, възприето изцяло от наказващия орган с направеното уточнение за меродавната стойност на концентрацията на алкохол в кръвта, допълвайки съдържанието с нови факти, установени след съставяне на акта. В тази връзка е уместно да бъде отбелязано, че действително, изложението на фактическата обстановка от актосъставителя, 5 възприето и от наказващия орган при издаване на наказателното постановление, съдържа твърдения за концентрацията на алкохол в кръвта, установена с техническо средство, а след това са въведени от наказващия орган и такива за последващо установена стойност след проведено химическо изследване. Това е станало, без съмнение, след повдигане на административнонаказателното обвинение с действието по съставяне на акта за установяване на административно нарушение и поради тази причина твърдението е останало извън акта и извън повдигнатото административнонаказателното обвинение, като вярно е и това, че защитата на жалбоподателя е срещу фактите, а не срещу правна квалификация с уговорката за необходимо съответствие и релативност. Въпреки това, в случая не би могло да се приеме, че е налице допуснато процесуално нарушение, още по – малко такова от категорията на съществените, съобразно въведените критерии за това, а именно накърняване правото на защита на привлеченото към отговорност лице да узнае за какви факти се цели ангажиране на отговорността му, тъй като ясно в съставения АУАН е посочено, че това за управление на МПС след употреба на алкохол над минимално допустимите стойности и попадащи в границите над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда, включително. Следователно, възраженията на жалбоподателя в тази насока следва да се приемат за несъстоятелни. Дори обаче да се приеме, че е налице несъобразяване от актосъставителя с последващо установен факт, който е следвало да намери отражение в акта на административно – наказателното обвинение, но не е, то дейността на наказващия орган може да се приеме, че е в рамките на правомощията му по чл. 53, ал. 2 ЗАНН, след като не се касае за обвинение за по – тежко наказуемо деяние, обусловено от самата стойност на концентрацията на алкохол в кръвта.