Решение № 216 от 11.06.2024, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 216 гр. гр.Несебър, 11.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Сияна Ст. Димитрова при участието на секретаря Радостина Г. Менчева като разгледа докладваното от Сияна Ст. Димитрова Гражданско дело № 20242150100027 по описа за 2024 година

ЗЗД.

Производството е по реда на чл. 124, ал. 2 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от Образувано е по искова молба вх. № 249/09.01.2024 г. на „В.и К.” ЕАД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. Б., квартал „П.”, улица „Г.В.В.” № ***, срещу А. С. Л., БУЛСТАТ ***, чужденка, гражданка на Руската Федерация, с адрес в Република България: гр. Несебър, обл. Б., к.к. Слънчев бряг, кв. Изток, ваканционен комплекс „Я.“, сграда ***, с която се иска от съда да осъди ответницата да му заплати сумата от 75,65 лева –неизплатена главница по фактури, издадени в периода 25.08.2021 г. – 26.09.2022 г., с отчетен период от 17.08.2019 г. до 02.09.2022 г.; сумата от 13,26 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за периода от 25.09.2021 г. до датата на подаване на исковата молба – 08.01.2024 г.; както и законната лихва върху главницата от 75,65 лева от датата на подаване на исковата молба – 09.01.2024 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендират се сторените съдебни разноски, ведно с юрисконсултско възнаграждение.

Ищецът посочва, че между страните съществува валидни облигационни правоотношения с предмет доставка на ВиК услуги с абонатен № ***, за водоснабден обект с административен адрес: гр. Несебър, обл. Б., к.к. Слънчев бряг, кв. Изток, ваканционен комплекс „Я.“, сграда ***, СОС с ид. № ***. За ответницата качеството „потребител“ възникнало с придобиване правото на собственост по отношение на водоснабдения обект, на основание чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Ищецът предоставил по възникналите правоотношения услуги, съгласно публично оповестени общи условия, като на основание чл. 23, ал. 4, изр. трето от общите условия и чл. 32, ал. 4, предл. второ от Наредба № 4, за процесния период, отчитането на водомерите на абоната се осъществявало по електронен път, посредством мобилно устройство. Съгласно чл. 23, ал. 1, т. 3 от общите условия, процесните обекти със сезонен характер били отчитани от оператора два пъти годишно. Ответницата не изпълнила задълженията си за заплащане на потребените за обекта услуги, по издадена фактура № 0042223348/25.08.2021 г., падежирала на 1

24.09.2021 г. и за сумата от 21,73 лева; както и по издадена фактура № **********/26.09.2022 г., падежирала на 26.10.2022 г. и за сума в размер на 53,92 лева.

Предвид изложеното, за ищеца възникнал интерес от водене на настоящото съдебно производство. Претендира се и лихва за забава в размер на 13,26 лева, за периода от падежирането на вземанията за главници до 08.01.2024 г. Представят се писмени доказателства.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК по делото е депозиран писмен отговор от страна на ответницата, чрез назначения по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител – адвокат Т. Ч. от БАК, с който исковете се оспорват като неоснователни и недоказани. Оспорва се наличието на реални доставки на ВиК услуги в процесния период и за водоснабдения обект, както и представените в тази връзка от страна на ищеца справки-извлечение и фактури. Твърди се несъответствие между вписаните в справките данни за отчитаните абонатни номера и периодите на отчетите и тези заявени с твърденията в исковата молба. Моли се за отхвърляне на претенциите.

В проведено по делото открито съдебно заседание, ищцовото дружество не изпраща представител. Депозира писмено становище, с което взима отношение по хода, проекта за доклад и по съществото на спора, като се представят писмени доказателства. Моли, за уважаване на исковете и претендира разноски, съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК.

Особеният представител на ответницата не се явява в проведеното по делото съдебно заседание. Представя писмена молба, с която не се възразява по проекта за доклад на съда, не се правят нови доказателствени искания. Моли се за отхвърляне на исковете

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание - чл.

79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

По делото е представен нотариален акт № 104, том XXVIII, рег. № 18025, н.дело № 5321 от 24.09.2008 г. по описа на нотариус Стоян Ангелов, с район на действие – РС Несебър, рег. № 108 при НК /л. 59-60 от делото/, видно от който ответницата Л. е придобила собствеността по отношение на процесния апартамент, представляващ самостоятелен обект с ид. № ***. От справка № 1012610/07.08.2023 г. от СВ – Несебър при Агенция по вписванията е видно, че това обстоятелство е било актуално и към 07.08.2023 г. /л. 9-10 от делото/, като от справка с регистър БУЛСТАТ по партидата на ответницата се установява, че е разкрита на 23.10.2008 г. с регистриран адрес, съвпадащ с административния адрес на СОС с ид. № ***. Същевременно, от представено от ищеца заявление за откриване на партида от 20.06.2017 г. е видно, че именно по инициатива на Л. за процесния обект е бил монтиран водомер и разкрит аб.

№ *** при ищеца.

Съгласно представени от ищеца фактури № 0042223348 от 25.08.2021 г. и № ********** от 26.09.2022 г. /л. 20-21 от делото/, за посочения апартамент била открита партида с аб. № *** към „В.и К.” ЕАД. От справка извлечение от електронния карнет за посочения аб. номер /л. 6 от делото/ е видно, че на монтирания в имота водомер са правени отчитания за периодите 17.08.2019 г. – 03.08.2021 г. и 04.08.2021 г. – 02.09.2022 г. При двете отчитания водомерът е „видян“, като при първото отчитане за водомер 1550/475 първото старо показание е било 231 куб. метра, а новото – 235 куб. м., а при последващото отчитане - старото показание е било 235 куб. метра, а новото – 248 куб. м. При отчетите от 03.08.2021 г. и 02.09.2022 г. на ответницата е определено и количество от разпределение, съгласно установеното със справка-извлечение на л. 7-8 от делото. От фактурите се установява, че посочените количества били остойностени, като по фактура № 0044394572 от 25.10.2022 г. били начислени 21,73 лева за потребена 2 вода, а по фактура № ********** от 26.09.2022 г. – 53,92 лева за потребените в собствения на ответницата обект услуги.

Видно от Решение № БП-Ц-17/29.07.2022 г. цената за услугата доставяне на вода на потребителите към 01.08.2022 г. била без ДДС: 2,140 лева на куб.м., за отвеждане на отпадъчните води – 0,542 лева на куб.м., а за пречистване – 0,973 лева на куб.м. Към 2021 г. тези цени били в следните размери: 1,248 лв. за доставяне на вода, 0,467 лв. – за отвеждане и 0,586 лв. за пречистване, към 2020 г. съответно 1,415 лв. за доставяне на вода, 0,503 лв. – за отвеждане и 0,652 лв. за пречистване, а към 2019 г. - 1,399 лв. за доставяне на вода, 0,477 лв. – за отвеждане и 0,619 лв. за пречистване, съгласно Решение № БП-Ц-17 от 29.07.2022 г., Решение № Ц-46 от 30.12.2020 г., Решение № Ц37 от 23.12.2019 г. и Решение № Ц-20 от 28.12.2018 г. Видно от фактурите различните цени през различните периоди са съобразени.

С оглед на така събраните доказателства, съдът намира предявеният иск за доказан по своето основание.

В тежест на ищеца по иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД е да докаже наличието на облигационна връзка с другата страна, основанието и размера на вземането си. Т.е. в конкретния случай той трябва да установи, че за процесния период до процесния адрес е извършено водоподаване във фактурираните количества, както и, че ответницата е собственик на имота. Ищецът следва да докаже и размера на претенцията си. При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга.

С оглед анализа на представените писмени доказателства и твърденията на страните, за съда се налага извода, че до собствения на ответницата имот и за процесния период е доставено и фактурирано количество вода. По делото и от обсъдените доказателства безспорно се установи, че между страните са съществували облигационни отношения по договор за доставка на услуги от ВиК, предвид което и съдът приема, че ответницата е потребител на вода за собствения си водоснабден обект, предвид разпоредбата на чл. 3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Действително, с отговора на исковата молба е направено общо оспорване на съдържанието на представените от ищеца частни документи – справки и фактури, но след анализа им и съпоставянето им с останалите доказателства по делото, съдът намира, че същите отразяват вярно, посочените в тях обстоятелства че за собствения на ответницата СОС с ид. № *** е разкрита партида при ищеца с аб.

№ ***, съответно – че имотът е водоснабден, има сезонен характер на ползване, в него има монтиран водомер /СТИ/, както и че потреблението се отчита електронно. Наред с изложеното, следва да се отбележи, че общите условия, при които се доставят услуги от ищеца са публично оповестени и обвързват ответника. Общите условия на ВиК оператора – ищец са одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г. - точка 7, като на съда е служебно известно, че са в сила от 29.09.2014 г., след публикуването им във в."Новинар" на 21.08.2014 г. и в."Компас" на 29.08.2014 г.

В случая действително отчитането на процесния водомер за обекта на ответницата е станало на 03.08.2021 г. и на 02.09.2022 г. Както се установява в чл. 23, ал. 1, т. 3 от публично оповестените Общи условия, при обекти, имащи сезонен характер е допустимо отчитане на водомерите два пъти годишно. Процесните суми са фактурирани по отчитания, извършени през есента на 2021 г. и 2022 г., като водомерът е „видян“ при всяко посещение на длъжностното лице при доставчика на услугата и е установено потребление. С оглед обстоятелството, че в процесния случай се касае за обект, който се ползва от чужди граждани, то е напълно логично отчитането да се извърши при условията на чл. 24, ал. 4 от Общите условия, като подобно отчитане е изцяло в интерес на потребителя, тъй като след като отчетникът е „видял“ показанията на водомера, на практика са отчетени действително потребните количества вода. В 3 противен случай и по арг. от чл. 24, ал. 4 от ОУ би следвало да се начислят прогнози количества по реда на чл. 49 от Общите условия, които не биха съответствали на реалното потребление. Налага се извод, че с процесното отчитане по чл. 24, ал. 4 от ОУ са избегнати по-неблагоприятни последици за ответницата, като е отчетено действително потребеното количество вода. Правата на ответницата са били запазени, като в нейно присъствие, през периодите на пребиваването в имота е извършено реално отчитане на потреблението в собствения водоснабден обект, съобразно представената по делото справка.

Що се касае до фактурираните количества от разпределение, видно от представените справки-извлечения от показанията на централните водомери и справкаизвлечение за ап. Ж-37, същите са пропорционално определени от системата на водния оператор в тежест на ответницата, съгласно реално отчетения на 03.08.2021 г. и 02.09.2022 г. индивидуален водомер. На съда е служебно известно, а и съгласно уредбата на чл. 25 от Общите условия на оператора е видно, че начислената вода „от разпределение“, се засича при сравняване на данните от централния водомер и подотчетните водомери, като в случай на установена разлика, същата се разпределя пропорционално на абонатите, обслужвани от централни водомер, както и, че разлика между централен и подотчетните водомери може да възникне, вследствие авария или други събития, като математическите изчисления по разпределянето се извършва безпристрастно от сървъра, съгласно свалените показания от отчета. Процесното количество от разпределение е било определено от изчислителна машина, на база безпристрастен математически алгоритъм, след установяване с реален отчет на потреблението в обекта на ответницата, на принципа на пропорционалността, още повече по делото не са се оспорват размера или основанието на фактурираната сума, нито е налице доказателство за подадено възражение до оператора по реда на чл. 34 от Общите условия.